Article_top

Еманюел Макрон: "Предпочитам да имаме законна, регистрирана, основана на квоти имиграция за определен брой години, отколкото потайната, нерегистрираната работа. Предпочитам хора, идващи от Гвинея или от Кот Д'Ивоар, които са тук и вършат работа, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали." (в-к "Дневник", 2 ноември)

През последните 20 години сякаш бяхме забравили, че дори и най-успешното преодоляване на исторически грешки и катастрофи не означава преодоляване на определени идентичности, наследени от историята.

Създаването на европейския интеграционен проект - като общност и по-късно като съюз - се основава върху историческото помирение на Стария континент и затова се превърна в най-успешния международен проект на европейска територия. Но изпитанията на промяната в международната система, която преживяваме възраждат стари реалности на култура и геополитика, които могат да затруднят пътя на обединена Европа напред.

Франция няма дълбока връзка с Централна и Източна Европа. Нейната колониална история, историята на приятелствата и съперничествата ѝ са свързани със запада на Европа, със Средиземноморието, Близкия изток и Африка. Франция допусна разширяването на ЕС на изток, но никога не се зарадва особено на новия формат на европейското обединение.

Изказването на Макрон, което коментираме, е свидетелство за възраждане на традиционните геополитически инстинкти на Франция в една епоха, в която политиката на "великите сили" и "сферите на влияние" се завръща. За нас е много важно да направим системен, дългосрочен и разумен избор. Едната възможност е да се борим заедно с други фактори и политически сили на обединена Европа за съхраняване и развитие на европейската интеграция като цялостна стратегическа и геополитическа визия. Другата - да влезем в новия цикъл на наддаване и търговия с влияние, който ни обещава разделение - на Европа, на Балканите и на нас самите като общество. Това разделение е път към конфликт.

Така формулиран, изборът сякаш е ясен. Не съвсем. За страни като България изборът често е налаган отвън, а не суверенен. Може да се наложи да изберем комбинация от двете възможности. Надеждата ни е в разумното оцеляване и преобладаване в европейския дебат на силите на европейското обединение и обща стратегия за бъдещето - колкото и проблемно да изглежда това от гледна точка на днешния ден.

---

Коментарът на Огнян Минчев е публикуван в профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

 

Еманюел Макрон: "Предпочитам да имаме законна, регистрирана, основана на квоти имиграция за определен брой години, отколкото потайната, нерегистрираната работа. Предпочитам хора, идващи от Гвинея или от Кот Д'Ивоар, които са тук и вършат работа, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали." (в-к "Дневник", 2 ноември)

През последните 20 години сякаш бяхме забравили, че дори и най-успешното преодоляване на исторически грешки и катастрофи не означава преодоляване на определени идентичности, наследени от историята.

Създаването на европейския интеграционен проект - като общност и по-късно като съюз - се основава върху историческото помирение на Стария континент и затова се превърна в най-успешния международен проект на европейска територия. Но изпитанията на промяната в международната система, която преживяваме възраждат стари реалности на култура и геополитика, които могат да затруднят пътя на обединена Европа напред.

Франция няма дълбока връзка с Централна и Източна Европа. Нейната колониална история, историята на приятелствата и съперничествата ѝ са свързани със запада на Европа, със Средиземноморието, Близкия изток и Африка. Франция допусна разширяването на ЕС на изток, но никога не се зарадва особено на новия формат на европейското обединение.

Изказването на Макрон, което коментираме, е свидетелство за възраждане на традиционните геополитически инстинкти на Франция в една епоха, в която политиката на "великите сили" и "сферите на влияние" се завръща. За нас е много важно да направим системен, дългосрочен и разумен избор. Едната възможност е да се борим заедно с други фактори и политически сили на обединена Европа за съхраняване и развитие на европейската интеграция като цялостна стратегическа и геополитическа визия. Другата - да влезем в новия цикъл на наддаване и търговия с влияние, който ни обещава разделение - на Европа, на Балканите и на нас самите като общество. Това разделение е път към конфликт.

Така формулиран, изборът сякаш е ясен. Не съвсем. За страни като България изборът често е налаган отвън, а не суверенен. Може да се наложи да изберем комбинация от двете възможности. Надеждата ни е в разумното оцеляване и преобладаване в европейския дебат на силите на европейското обединение и обща стратегия за бъдещето - колкото и проблемно да изглежда това от гледна точка на днешния ден.

---

Коментарът на Огнян Минчев е публикуван в профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Франция днес е като Великобритания преди 5 години

Тогава добрият приятел на българския си слуга Бойко и залупен идиот Дейвид Камерън, промъкнал се с машинации до лидерство на партията на оскотелите "консерватори", най-необразованата, реакционна и кръвосмешана прослойка на Албиона, подобна на преподавателите по научен комунизъм у нас, поради липса на политически идеи предложи брекзит за да спечели изборите.

И ги спечели, но неговите консерватори му изиграха лоша шега.

Макрон е същият - бивш службаш-банкер от средно ниво, издигнал се случайно на ръба на вълната на омерзение срещу френската олигархия, представена от крадеца Саркози - се чуди какво да измисли, за да се задържи на власт.

За съжаление, клишираната му с неолиберални дивотии за "свободния пазар" глава няма много нови идеи.

Ма то все едно да чакаш от доцент по уманитарна дисциплина в СУ, дъвкал маркс-ленизма докато е бил млад, да те отвори на квантова теория на полето.

Напразни надежди - от необразовани, кухи и вкаменели глави нищо читаво не е излязло.
Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

за двойния аршин на протестариата в България

Интересното е,че фейсбук протестъри бяха дълбоко, искрено и лични възмутени,че в определен град на втори тур на изборите имакандидат, който те определиха,че имал "расистки "изказвания(въпреки,че този кандидат е очевидно,че няма да бъде кмет,).

А когато президенът на Франция проявява расизъм към България, от протестърите не се чува ни дума ни вопъл на недоволство. Вероятно мед им капе от сърцето. Нищо чудно да изразят и декларация на подкрепа.


офтопик-да оставим расъзмът на Макрон настрана, проблемът е,че Макрон с това изказване показва,че не познава основни принципи при конструкцията на ЕС. ЕС се основава на четирите ноторни свободи на движение-на хора,, стоки, услуги и капитал. Казано най-ясно-НЕ Е ЕМИГРАЦИЯ, АКО БЪЛГАРИН ОТИДЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ. И по дефиниция не е и нелегална емиграция. А право, гарантирано правото на Съюза. Притеснително е когато лице, участаващо в Европейския съвет показва незнание по Европейско право-а именно,,че гражданин на Съюза има право да живее където си иска в Съюза*.


* Иде реч за Европейския, а нсе ...друг Съюз :)
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

бабобец комплекси

бабобец комплекси
hallucination tasd's picture
hallucination tasd
MHallucinatioN

France number 1

Споко, Макрон е от новото поколение политици - само плямпат, демагогстват и нищо не може да направят, защото са некадърни и не са лидери. А Франция е в дългова криза, която все повече се задълбочава.
В Т's picture
В Т
ВТ

Ех, Франция .. (ех, Банлю трез)

.. никога не е губила тези си инстинкти. За средния френец Европа свършва някъде към Румъния и България съществува само като извор на "предизвикателства" към комфорта на "сиренето, хляба и виното", ама дали не е в Прош Ориент, кой го брига?!
И какво ако не проявление на тези инстинкти е отказът им да подкрепят американската инвазия в Ирак през 2003? Което не им попречи да направят онази бутикова операция в Либия, че да се изфукат с Рафал-ите. Други малко известни аспекти са, че след 2001 Осама беше нещо като герой от комикси за френския тийн, а френски семи-интелектуалци се упражняваха на теми, сходни със сидеровите - "американците сами си гръмнаха кулите". Даже и любимият драскач на президентския Иво Бегбедер написа некъв опус по темата ..
А като им кажеш, че американците ги вадят от гомната 3 пъти през 20-ти в. и ако ги нямаше, щяха да се некъв протекторат на руснаците или немците с този смешен Резистанс ("предавам се, ще сера"), те мучат и чакат да свършите разговора, че да те докладват където трябва. Или най-много да артикулират нещо неясно за Лафайет примесено с много бааааааа..

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията