Article_top

За купен или контролиран вот в България се говори на всички видове избори. Неизменно. Под лупа се изследват и секциите в регионите със смесено етническо население, и тези, в които има концентрирани бизнес интереси, свързани с влиятелни работодатели, и, разбира се, т.нар. ромски секции.

Досега обаче темата някак подминаваше София.

Първо, концентрираното "ромско" население е сравнително малобройно на фона на мащаба на града и евентуалното му недобросъвестно активизиране трудно може да преобърне драматично изборни резултати. Твърде е възможно подобна "инвестиция" да се окаже ялова.

Второ - извън спорадичното вторачване във вота за ДПС в София, тъй като тук Движението така и не успява да заеме сериозни електорални позиции, точно тези секции досега не са били интересни. Нищо кой знае колко необичайно или смущаващо не се е случвало в тях, свидетелстват протоколите от различни видове избори назад в годините до 2015 г., събрани в архивните интернет страници на ЦИК. 

Проверката на Клуб Z показа, че в секциите във "Факултета" и кв. "Христо Ботев" например избирателната активност традиционно е ниска - гласуват средно 150-200 души от около 800 души в целия избирателен списък в секция.

Малко по-висока е активността на последния парламентарен вот през 2017 г. Обикновено - разпределението на вота дори и да се различава от пропорциите между явяващите се кандидати, партии и коалиции в останалите секции в града, то разликите не са драстични. Да, това са секции, в които ДПС има по-силно присъствие, отколкото другаде в София, но рядко се наблюдава нечий тотален превес над останалите участници в изборите.

Защо за първи път на тези местни избори изборните секции в столични квартали, където има ромско население, предизвикаха интерес? Отговорът не е просто в това, че от щаба на загубилата кандидатка за кмет Мая Манолова заговориха за вота в тези секции, нито в това, че Бойко Борисов в отговор заподозря, че става дума за някакъв предизборен заговор срещу ГЕРБ. 

Отговорът е в самите протоколи с изборните резултати. Особено сравнени с тези от местните избори през 2015 г. 

Общото между вота в София тогава и сега е това, че поне един от кандидат-кметовете е същият - това е Йорданка Фандъкова. През 2015 г. тя спечели изборите убедително още от първия тур - с 238 560 гласа. Сега печели на балотаж- с 209 542 гласа срещу Мая Манолова, като разликата между двете е около 20 000 гласа.

Кв. "Христо Ботев" гласува - преди и сега

В район "Слатина" се намира кв. "Христо Ботев", в който има концентрирано ромско население. Секциите, в които гласуват предимно тези граждани на столицата, са 8 (с номера от 70 до 77 вкл., намиращи се в 94-то училище). Справка в протоколите от 2015 г. показва, че вотът никак не е бил активен. Фандъкова получава най-голяма подкрепа сред всички кандидати на първия тур - или общо 387 гласа, като най-силна конкуренция ѝ е кандидатът за кмет от ДПС тогава Андрей Георгиев - с общо 138 гласа. Всички останали кандидати, тъй като става въпрос за първи тур, масово получават единични гласове, ако въобще получават някакви. 

Разликата между двамата фаворити на избирателите в тези секции преди 4 години е 2,8 пъти.

През 2019 г. на втория тур (а и на първия, тъй като съществена динамика в данните от проколите не се наблюдава - б.р.) активността е в пъти по-висока. Този път Фандъкова получава общо 3083 гласа от същите 8 секции. Опонентката ѝ Манолова взима общо 523 бюлетини. 

На територията на цялата Столична община разликата в подкрепата между двете кандидатки е общо 5% от подадените гласове в полза на победителката. В конкретните секции разликата е малко под 6 пъти. 

От протоколите за избор на общински съветници пък се вижда, че гласовете за листата на ДПС в София (която не успя да прескочи общинската избирателна квота и да получи мандат в СОС - б.р.) по бройка приблизително съвпадат с броя на гласовете за Фандъкова на първия тур. Подкрепата на балотажа се запазва. 

"Факултета" гласува - преди и сега

В район "Красна поляна" се намира квартал "Факултета", в който преобладаващото население е от ромски произход. На територията му проверихме резултатите в общо 10 избирателни секции (номера 59, от 61 до 67, както и 71 е 74). 

През 2015 г. нагласите на избирателите в тези секции не се различават особено от тези в "Христо Ботев", показва справката в протоколите. Тогава отново се наблюдава в пъти по-ниска активност. В кметския вот фаворити пак са Фандъкова и Георгиев от ДПС. Общо гласовете за кандидатката на ГЕРБ са 417. Претендентът от ДПС пък има 324. Останалите кандидати отново се радват общо взето на единични гласове.

Четири години по-късно гражданите и в този квартал са станали значително по-заинтересовани кой ще е кметът на София. Активността скача значително. В балотажа Фандъкова получава общо 2037 гласа. Манолова - 334. Разликата е точно 1703 гласа или отново 6 пъти. Както и в "Христо Ботев", на първия тур кметският вот отново е за новия мандат на кандидатката на ГЕРБ, а този за общински съвет - доминиращо за листата на ДПС. 

"Филиповци" гласува - преди и сега

В кв. "Филиповци" според справките населението от ромски произход не е така компактно. А смятаните за "интересни" секции са 4. За разлика от другите два района, в този активността в рамките на 4 години не се променя в пъти, а е общо взето устойчива. 

През 2015 г. в две от секциите Фандъкова е абсолютен фаворит за кмет от първия тур с голяма преднина пред всички останали - с общо 443 гласа. В другите 2 секции обаче фаворит е познатият вече от този вот Георгиев от ДПС - 503 срещу 63 гласа.

През 2019 г. на втория тур гласовете за Фандъкова и Манолова в първите 2 секции за съответно 410 към 150. В другите 2 секции - 677 за Фандъкова срещу 77 за Манолова. 

Какво е събудило гражданската активност и политическо единомислие на столичани точно на тези избори в изброените изборни секции - можем само да гадаем. Числата в протоколите обаче ясно говорят, че нещо се е променило на тези местни избори в сравнение с проведените през 2015 г. Между другото - и на евровота преди само няколко месеца не се е забелязвал наплив към урните, какъвто през октомври. Но да речем, че това може да се отдаде и на традиционната непопулярност на вота за евродепутати в цялата страна... 

Вярно е, че общият брой на гласовете за победителя на изборите в описаните райони на София не могат да заличат разликата от 20 000 гласа. Могат да заличат обаче 1/4 от нея.

Недействителните бюлетини на втория тур са малко под 7000. Вотът "не подкрепям никого" е в над 20 000 бюлетини.

 

За купен или контролиран вот в България се говори на всички видове избори. Неизменно. Под лупа се изследват и секциите в регионите със смесено етническо население, и тези, в които има концентрирани бизнес интереси, свързани с влиятелни работодатели, и, разбира се, т.нар. ромски секции.

Досега обаче темата някак подминаваше София.

Първо, концентрираното "ромско" население е сравнително малобройно на фона на мащаба на града и евентуалното му недобросъвестно активизиране трудно може да преобърне драматично изборни резултати. Твърде е възможно подобна "инвестиция" да се окаже ялова.

Второ - извън спорадичното вторачване във вота за ДПС в София, тъй като тук Движението така и не успява да заеме сериозни електорални позиции, точно тези секции досега не са били интересни. Нищо кой знае колко необичайно или смущаващо не се е случвало в тях, свидетелстват протоколите от различни видове избори назад в годините до 2015 г., събрани в архивните интернет страници на ЦИК. 

Проверката на Клуб Z показа, че в секциите във "Факултета" и кв. "Христо Ботев" например избирателната активност традиционно е ниска - гласуват средно 150-200 души от около 800 души в целия избирателен списък в секция.

Малко по-висока е активността на последния парламентарен вот през 2017 г. Обикновено - разпределението на вота дори и да се различава от пропорциите между явяващите се кандидати, партии и коалиции в останалите секции в града, то разликите не са драстични. Да, това са секции, в които ДПС има по-силно присъствие, отколкото другаде в София, но рядко се наблюдава нечий тотален превес над останалите участници в изборите.

Защо за първи път на тези местни избори изборните секции в столични квартали, където има ромско население, предизвикаха интерес? Отговорът не е просто в това, че от щаба на загубилата кандидатка за кмет Мая Манолова заговориха за вота в тези секции, нито в това, че Бойко Борисов в отговор заподозря, че става дума за някакъв предизборен заговор срещу ГЕРБ. 

Отговорът е в самите протоколи с изборните резултати. Особено сравнени с тези от местните избори през 2015 г. 

Общото между вота в София тогава и сега е това, че поне един от кандидат-кметовете е същият - това е Йорданка Фандъкова. През 2015 г. тя спечели изборите убедително още от първия тур - с 238 560 гласа. Сега печели на балотаж- с 209 542 гласа срещу Мая Манолова, като разликата между двете е около 20 000 гласа.

Кв. "Христо Ботев" гласува - преди и сега

В район "Слатина" се намира кв. "Христо Ботев", в който има концентрирано ромско население. Секциите, в които гласуват предимно тези граждани на столицата, са 8 (с номера от 70 до 77 вкл., намиращи се в 94-то училище). Справка в протоколите от 2015 г. показва, че вотът никак не е бил активен. Фандъкова получава най-голяма подкрепа сред всички кандидати на първия тур - или общо 387 гласа, като най-силна конкуренция ѝ е кандидатът за кмет от ДПС тогава Андрей Георгиев - с общо 138 гласа. Всички останали кандидати, тъй като става въпрос за първи тур, масово получават единични гласове, ако въобще получават някакви. 

Разликата между двамата фаворити на избирателите в тези секции преди 4 години е 2,8 пъти.

През 2019 г. на втория тур (а и на първия, тъй като съществена динамика в данните от проколите не се наблюдава - б.р.) активността е в пъти по-висока. Този път Фандъкова получава общо 3083 гласа от същите 8 секции. Опонентката ѝ Манолова взима общо 523 бюлетини. 

На територията на цялата Столична община разликата в подкрепата между двете кандидатки е общо 5% от подадените гласове в полза на победителката. В конкретните секции разликата е малко под 6 пъти. 

От протоколите за избор на общински съветници пък се вижда, че гласовете за листата на ДПС в София (която не успя да прескочи общинската избирателна квота и да получи мандат в СОС - б.р.) по бройка приблизително съвпадат с броя на гласовете за Фандъкова на първия тур. Подкрепата на балотажа се запазва. 

"Факултета" гласува - преди и сега

В район "Красна поляна" се намира квартал "Факултета", в който преобладаващото население е от ромски произход. На територията му проверихме резултатите в общо 10 избирателни секции (номера 59, от 61 до 67, както и 71 е 74). 

През 2015 г. нагласите на избирателите в тези секции не се различават особено от тези в "Христо Ботев", показва справката в протоколите. Тогава отново се наблюдава в пъти по-ниска активност. В кметския вот фаворити пак са Фандъкова и Георгиев от ДПС. Общо гласовете за кандидатката на ГЕРБ са 417. Претендентът от ДПС пък има 324. Останалите кандидати отново се радват общо взето на единични гласове.

Четири години по-късно гражданите и в този квартал са станали значително по-заинтересовани кой ще е кметът на София. Активността скача значително. В балотажа Фандъкова получава общо 2037 гласа. Манолова - 334. Разликата е точно 1703 гласа или отново 6 пъти. Както и в "Христо Ботев", на първия тур кметският вот отново е за новия мандат на кандидатката на ГЕРБ, а този за общински съвет - доминиращо за листата на ДПС. 

"Филиповци" гласува - преди и сега

В кв. "Филиповци" според справките населението от ромски произход не е така компактно. А смятаните за "интересни" секции са 4. За разлика от другите два района, в този активността в рамките на 4 години не се променя в пъти, а е общо взето устойчива. 

През 2015 г. в две от секциите Фандъкова е абсолютен фаворит за кмет от първия тур с голяма преднина пред всички останали - с общо 443 гласа. В другите 2 секции обаче фаворит е познатият вече от този вот Георгиев от ДПС - 503 срещу 63 гласа.

През 2019 г. на втория тур гласовете за Фандъкова и Манолова в първите 2 секции за съответно 410 към 150. В другите 2 секции - 677 за Фандъкова срещу 77 за Манолова. 

Какво е събудило гражданската активност и политическо единомислие на столичани точно на тези избори в изброените изборни секции - можем само да гадаем. Числата в протоколите обаче ясно говорят, че нещо се е променило на тези местни избори в сравнение с проведените през 2015 г. Между другото - и на евровота преди само няколко месеца не се е забелязвал наплив към урните, какъвто през октомври. Но да речем, че това може да се отдаде и на традиционната непопулярност на вота за евродепутати в цялата страна... 

Вярно е, че общият брой на гласовете за победителя на изборите в описаните райони на София не могат да заличат разликата от 20 000 гласа. Могат да заличат обаче 1/4 от нея.

Недействителните бюлетини на втория тур са малко под 7000. Вотът "не подкрепям никого" е в над 20 000 бюлетини.

Коментари

Залмоксис Тракиеца's picture
Залмоксис Тракиеца
Залмоксис Тракиеца

ГЕРБ = ПОЗОР

Без значение е, че дори и без ромския вот, селската простакеса с руския език пак ще е кмет. По-важното е че ще управлява с по-малко от 10% от гласовете на софиянци и нейният електорат независимо от етноса си е чалгализиран и циганизиран до козирката. :))

Днес прочетох една доста

Днес прочетох една доста ценна идея на Р. Кънев - манолова и игнатов да се откажат от балотажа и да оставят Фандъкова и Бонев да се състезават. Ако ставаше дума за истинско управленско поведение, тези двамата щяха да изправят поне София пред истински избор!
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

ако не

греша 6000 гласа , ако не в този случай в друти МОЖЕ ДА ОБЪРНЕ ВОТА.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията