Article_top

Проф. Екатерина Михайлова е бивш председател на СДС, а след това и бивш зам.-председател на ДСБ. Дългогодишен депутат в няколко мандата на Народното събрание и бивш негов зам.-председател. Тя е ръководител на Департамент „Право“ на Нов български университет. 

Проф. Михайлова, каква е юридическата процедура след като президентът Румен Радев върна на Висшия съдебен съвет (ВСС) кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор?

Конституцията е лаконична, там само е казано, че президентът има право да не се съгласи на предложението на Висшия съдебен съвет (ВСС), като не са описани процедурите какво следва. В нашата нова конституционна история има два случая, в които президентът отказва да подпише указ, но те са доста различни като правна база, защото стават при различни действащи закони за съдебната власт. След последната промяна на Конституцията ВСС беше разделен на две колегии – прокурорска и съдебна. Но остана изборът на председателите на двата върховни съда – касационен и административен, както и на главен прокурор. Това беше последвано и от една голяма промяна в Закона за съдебната власт. 

А въпросът, по който ме питате за главния прокурор, е уреден в чл. 173, ал. 13. Там е казано, че когато президентът откаже да назначи предложен от Пленума на ВСС кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва по условията и по реда на ал. 1 до 12-а. Т. е. имаме две хипотези, които възникват от законовия текст. Едната е ВСС да повтори направеното предложение на същия кандидат и тогава да не се движи по дългата процедура – да започва с предложения на кандидати, изслушване и т. н. Но, ако това не бъде направено, новият избор трябва да се извърши по правилата на целия този текст, в който се казва, че се дава дълъг срок, издигат се кандидатури, проверява се за съответствие и т. н. 

Аз искам да отбележа, че при тази разпоредба имаме вече прилагане на закона и това е случаят с председателя на Върховния административен съд. Там предложението беше направено след конституционната и законова промяна и в онзи случай ВСС мина по късата процедура и предложи същия кандидат. А Конституцията казва, че при този случай вече трябва да издаден указ. И няма правото на арбитраж и на преценка. 

Имате ли прогноза как ще реагира ВСС след като е върната кандидатурата – по късия път или дългия?

От сигналите, които идват от ВСС, още преди да имаме указ на президента, нещата изглеждат, че по-скоро ще повторят избора си. Но нека да не забравяме, че всичко това е при положение, че нямаше време за размисъл и реакция от страна на президента. 

От снощи сме в нова ситуация и аргументите на президента, макар и че не е мотивирано неговото решение, а не е и длъжен, се отваря нов разговор и дебат. Още повече, че доста спорове имаше и в предната фаза на развитието на процедурата. Доколко е добре по този начин да се стигне до вземане на решение – само един кандидат, без конкуренция, при спорни изказвания от страна на самия кандидат, остри възражения на част от хората, включително и такива от съдебната власт и адвокатското съсловие. В новата ситуация може по нов начин да започнат разсъжденията на членовете на ВСС. 

Искам да обърна внимание, че тук възможностите за номинации са две. След последната промяна в Конституцията и Закона за съдебната власт практически системата за предлагане на кандидати стана доста затворена. Прокурорката колегия е единствената от съдебната власт, която може да предложи кандидати. А този, който може да разчупи номинациите на прокурорите ,е министърът на правосъдието - представител на изпълнителната власт. 

В случая президентът изигра една наистина арбитражна функция и аз смятам, че постъпи правилно. Най-малкото заради това, че пак ще се повтори тази кандидатура, заради която имаше реакции. И дава шанс и на прокурорите, и на министъра на правосъдието да помислят внимателно преди да вземат своите решения. 

Имаше ли президентът друг полезен ход в тази ситуация? Вече се появиха коментари, че той е бетонирал избора на Иван Гешев.          

Вярно е, че няма срок. Все пак и в Конституция, и в законите, дори когато няма конкретен срок, следва логиката на разумността. Самият президент в ролята си на държавен глава и именно с тези арбитражни функции, които има, би трябвало да действа в посока, която не блокира институциите. Забавянето на един указ би бил именно точно такава постъпка – да остави в неизвестност за дълъг период от време. Понякога лошото решение е по-добро от никакво решение. Той е дал опция за последващи действия. 

Аз не намирам, че е грешна във времето реакцията на президента. Бавене още седмица, месец не решава проблема. А това по-скоро щеше да доведе и до институционална криза. Това не е добре най-вече и заради ролята на президента – едно са политическите партии, друго е държавният глава, той трябва и да пази конституционните основи. 

Разбира се, и сега няма срок, в който нещата могат да се развият, но топката сега е във ВСС и в министъра на правосъдието. Пак казвам - те ще решат дали да изберат късата или дългата процедура.

Какъв е политическият ви прочит около целия този процес на избор нов главен прокурор – протестите, решението на президента? С какво доверие ще се ползва Иван Гешев след тези събития?

Избягвам да давам политически оценки след като престанах да се занимавам с политика. Това си е работа на действащите политици. Позицията, която имам през годините е, че прекалено много в България се фокусираме върху фигурата на главния прокурор. И този проблем е конституционен. Ако отидете в другите страни и попитате хората кой е главният прокурор там, сигурно няма да има много отговори с името на човека. Той има по-скоро оперативна дейност, която е много важна, но съдебната власт в крайна сметка се олицетворява от съда. Този конституционен модел е избран навремето по определени съображения. Оттам идва целият този драматизъм около избора на който и да е главен прокурор. И той не е първият заради всички тези политически емоции. 

Затова политическият ми отговор е следният: не би трябвало да има такъв фокус върху фигурата на главния прокурор, но ние имаме тази даденост. В този смисъл е добре да бъдат чути всички бележки и критики, а не да се подхожда високомерно и да се отхвърлят с лека ръка. Защото след като имаме този модел ще трябва да внимаваме повече и да бъдем по-бдителни.

 

Проф. Екатерина Михайлова е бивш председател на СДС, а след това и бивш зам.-председател на ДСБ. Дългогодишен депутат в няколко мандата на Народното събрание и бивш негов зам.-председател. Тя е ръководител на Департамент „Право“ на Нов български университет. 

Проф. Михайлова, каква е юридическата процедура след като президентът Румен Радев върна на Висшия съдебен съвет (ВСС) кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор?

Конституцията е лаконична, там само е казано, че президентът има право да не се съгласи на предложението на Висшия съдебен съвет (ВСС), като не са описани процедурите какво следва. В нашата нова конституционна история има два случая, в които президентът отказва да подпише указ, но те са доста различни като правна база, защото стават при различни действащи закони за съдебната власт. След последната промяна на Конституцията ВСС беше разделен на две колегии – прокурорска и съдебна. Но остана изборът на председателите на двата върховни съда – касационен и административен, както и на главен прокурор. Това беше последвано и от една голяма промяна в Закона за съдебната власт. 

А въпросът, по който ме питате за главния прокурор, е уреден в чл. 173, ал. 13. Там е казано, че когато президентът откаже да назначи предложен от Пленума на ВСС кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва по условията и по реда на ал. 1 до 12-а. Т. е. имаме две хипотези, които възникват от законовия текст. Едната е ВСС да повтори направеното предложение на същия кандидат и тогава да не се движи по дългата процедура – да започва с предложения на кандидати, изслушване и т. н. Но, ако това не бъде направено, новият избор трябва да се извърши по правилата на целия този текст, в който се казва, че се дава дълъг срок, издигат се кандидатури, проверява се за съответствие и т. н. 

Аз искам да отбележа, че при тази разпоредба имаме вече прилагане на закона и това е случаят с председателя на Върховния административен съд. Там предложението беше направено след конституционната и законова промяна и в онзи случай ВСС мина по късата процедура и предложи същия кандидат. А Конституцията казва, че при този случай вече трябва да издаден указ. И няма правото на арбитраж и на преценка. 

Имате ли прогноза как ще реагира ВСС след като е върната кандидатурата – по късия път или дългия?

От сигналите, които идват от ВСС, още преди да имаме указ на президента, нещата изглеждат, че по-скоро ще повторят избора си. Но нека да не забравяме, че всичко това е при положение, че нямаше време за размисъл и реакция от страна на президента. 

От снощи сме в нова ситуация и аргументите на президента, макар и че не е мотивирано неговото решение, а не е и длъжен, се отваря нов разговор и дебат. Още повече, че доста спорове имаше и в предната фаза на развитието на процедурата. Доколко е добре по този начин да се стигне до вземане на решение – само един кандидат, без конкуренция, при спорни изказвания от страна на самия кандидат, остри възражения на част от хората, включително и такива от съдебната власт и адвокатското съсловие. В новата ситуация може по нов начин да започнат разсъжденията на членовете на ВСС. 

Искам да обърна внимание, че тук възможностите за номинации са две. След последната промяна в Конституцията и Закона за съдебната власт практически системата за предлагане на кандидати стана доста затворена. Прокурорката колегия е единствената от съдебната власт, която може да предложи кандидати. А този, който може да разчупи номинациите на прокурорите ,е министърът на правосъдието - представител на изпълнителната власт. 

В случая президентът изигра една наистина арбитражна функция и аз смятам, че постъпи правилно. Най-малкото заради това, че пак ще се повтори тази кандидатура, заради която имаше реакции. И дава шанс и на прокурорите, и на министъра на правосъдието да помислят внимателно преди да вземат своите решения. 

Имаше ли президентът друг полезен ход в тази ситуация? Вече се появиха коментари, че той е бетонирал избора на Иван Гешев.          

Вярно е, че няма срок. Все пак и в Конституция, и в законите, дори когато няма конкретен срок, следва логиката на разумността. Самият президент в ролята си на държавен глава и именно с тези арбитражни функции, които има, би трябвало да действа в посока, която не блокира институциите. Забавянето на един указ би бил именно точно такава постъпка – да остави в неизвестност за дълъг период от време. Понякога лошото решение е по-добро от никакво решение. Той е дал опция за последващи действия. 

Аз не намирам, че е грешна във времето реакцията на президента. Бавене още седмица, месец не решава проблема. А това по-скоро щеше да доведе и до институционална криза. Това не е добре най-вече и заради ролята на президента – едно са политическите партии, друго е държавният глава, той трябва и да пази конституционните основи. 

Разбира се, и сега няма срок, в който нещата могат да се развият, но топката сега е във ВСС и в министъра на правосъдието. Пак казвам - те ще решат дали да изберат късата или дългата процедура.

Какъв е политическият ви прочит около целия този процес на избор нов главен прокурор – протестите, решението на президента? С какво доверие ще се ползва Иван Гешев след тези събития?

Избягвам да давам политически оценки след като престанах да се занимавам с политика. Това си е работа на действащите политици. Позицията, която имам през годините е, че прекалено много в България се фокусираме върху фигурата на главния прокурор. И този проблем е конституционен. Ако отидете в другите страни и попитате хората кой е главният прокурор там, сигурно няма да има много отговори с името на човека. Той има по-скоро оперативна дейност, която е много важна, но съдебната власт в крайна сметка се олицетворява от съда. Този конституционен модел е избран навремето по определени съображения. Оттам идва целият този драматизъм около избора на който и да е главен прокурор. И той не е първият заради всички тези политически емоции. 

Затова политическият ми отговор е следният: не би трябвало да има такъв фокус върху фигурата на главния прокурор, но ние имаме тази даденост. В този смисъл е добре да бъдат чути всички бележки и критики, а не да се подхожда високомерно и да се отхвърлят с лека ръка. Защото след като имаме този модел ще трябва да внимаваме повече и да бъдем по-бдителни.

Коментари

Класната пък за какво сте я домъкнали?

Тя беше в СДС-то на Лаборанта като Менда или Цецка в ГЕРБ-а на Бойко.

Жената за всичко.
Николай I's picture
Николай I
Николай I

..."И дава шанс и на

..."И дава шанс и на прокурорите, и на министъра на правосъдието да помислят внимателно преди да вземат своите решения." Грешка! Правосъдният министър има мисловния капацитет на зелена еуглена. Единственото което може да прави е да целува ръка на бащицата.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията