Article_top

ЛЮКСЕМБУРГ

От началото на месеца Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тази институция взема назаем средства на капиталовите пазари и с тях кредитира при благоприятни условия проекти, подкрепящи целите на ЕС. Лиляна Павлова разговаря с български журналисти в централата на ЕИБ в Люксембург.

- Г-жо Павлова, до каква степен се съвместява с опита ви до този момент постът вицепрезидент на ЕИБ, който поехте, и къде смятате, че все още имате да наваксвате?

- Като погледна назад в моята кариера и десетте години в политиката като министър на регионалното развитие и благоустройството, дори като част от председателството на ЕС, но и преди това, като експерт в управлението на европейски проекти, съфинансирани от европейските фондове, но и от ЕИБ, вярвам, че опитът, който имам, в значителна степен съответства и на настоящата ми работа. Защото сме управлявали такива проекти, така че познавам правилата и процедурите на ЕИБ, по които тя работи и отпуска пари. Реализирали сме такива инвестиции в транспортната и водната инфраструктура.

Лично аз ръководих екипа, когато беше създаден инструментът за градско развитие JESSICA. И България бе давана за пример за успешно функциониране на екипа. Така че тук познавам и голяма част от екипа на банката, с който сме работили тогава, в предишния програмен период.

Вярвам, че това е едно естествено продължение на професионалната ми кариера и в тази си роля и позиция мога да допринеса както за това, към което банката в момента се стреми. Чухте по-рано днес от нейния президент Вернер Хойер, че тя върви съм разширяване и обновяване на своите приоритети, към това да се превърне в климатичната банка на ЕС. Това е една много амбициозна, но и много визионерска задача, с която ЕИБ се заема. Но това значи да намерим добрия баланс, да отстояваме и да продължим инвестициите за кохезионните държави (получаващи пари по кохезионния фонд, предназначен за страните членки на ЕС, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90% от средния за съюза – б.р.)

Точно тук вярвам, че е моята сила – като човек, представляващ държавите от Централна и Източна Европа. Точно нашите страни трябва да намерят баланса, като отразяват приоритетите на климата. Но същевременно кохезионната политика продължава да бъде част от общоевропейската политика и от политиките на ЕИБ, които се стремим да покриват поне 30 на сто от инвестициите и те да отиват за кохезионна политика, сближаване, транспортна инфраструктура, градско развитие, умни градове, иновации, подкрепа на малки и средни предприятия. Бих казала, че това е едно добро съчетание. И се надявам моят опит в кохезионната политика да бъде нишата, в която да дам своя принос.

- Като говорите за кохезионна политика, знае се, че има неблагоприятни прогнози за следващия 7-годишен период – и за нея, и за селскостопанската политика. А днес г-н Хойер каза, че не навсякъде проектите вървят добре и че субсидиите не са най-добрият начин за развитието на тези политики. Как вие виждате ролята на ЕИБ в един такъв момент, в който страните, ползващи изключително този фонд, са заплашени от неговото орязване?

   
- Именно това е ролята на ЕИБ – да влезе там, където има нужда от продължаващо финансиране и за базисна инфраструктура, и за такъв тип кохезия на тези региони, които все още имат какво да надграждат в своето развитие. За България например това не е толкова валидно, защото, както знаете, за нея не се предвижда намаляване на фондове по линия на кохезионната политика. Дори в някои случаи за нея ще има частично увеличение на някои от фондовете. Така че не очаквам да има намаляване на средствата за кохезия.

Но за някои държави е видимо и осезаемо поне в проектопредложението на Еврокомисията, че ще има сериозно намаление на инвестициите именно по тази линия и за инфраструктурата. Където обаче има необходимост да се продължат инвестициите в железопътната инфраструктура, интермодалните терминали, там, където има метро, инвестициите остават налични.

Идеята е ЕИБ да влезе там, като предостави своя дял и даде увеличено дългосрочно кредитиране за този тип инфраструктура. За сметка на това тези държави ще получат повече пари за дигитална трансформация и иновации, където да бъде потърсен балансът между безвъзмездното финансиране и кредитирането.

- А запазва ли България средствата за селскостопанската политика?

- Поне за момента според проектопредложението, което е на масата, България е сред страните, за които не очакваме намаление на парите в тази сфера. Което не е така за всички останали държави – разбира се, ако Многогодишната финансова рамка (МФР) бъде одобрена такава, каквато е сега. Изчисленията за страната ни са твърде позитивни и трябва да успеем да ги отстоим. Разбира се, всичко ще стане ясно след окончателното одобряване.

- Много хора не могат да разберат защо се дава такъв приоритет на климата. Бихте ли обяснили за какво става дума?

- Европа сама по себе си даде своя принос и съгласие за Парижкото споразумение да вървим към енергийна ефективност и зелена икономика. Знаете какви послания отправи и Урсула фон дер Лайен за част от приоритетите на бъдещата Еврокомисия - че освен иновации и нови работни места Европа ще се стреми да бъде не догонваща, а изпреварваща както в дигиталната трансформация, така и от гледна точка на климата. Става дума за възобновяеми източници, опазване на околната среда, нови технологии с електромобили – всички тези технологии, които трябва да бъдат въведени по един или друг начин. В този смисъл напоследък се изтъква, че Европа има нужда от своята климатична банка, която да допринесе и да стимулира, макар и с по-малки проекти, икономиката на континента. Например производството на батерии за електромобили да се случва тук, защото създава работни места.

 

ЛЮКСЕМБУРГ

От началото на месеца Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тази институция взема назаем средства на капиталовите пазари и с тях кредитира при благоприятни условия проекти, подкрепящи целите на ЕС. Лиляна Павлова разговаря с български журналисти в централата на ЕИБ в Люксембург.

- Г-жо Павлова, до каква степен се съвместява с опита ви до този момент постът вицепрезидент на ЕИБ, който поехте, и къде смятате, че все още имате да наваксвате?

- Като погледна назад в моята кариера и десетте години в политиката като министър на регионалното развитие и благоустройството, дори като част от председателството на ЕС, но и преди това, като експерт в управлението на европейски проекти, съфинансирани от европейските фондове, но и от ЕИБ, вярвам, че опитът, който имам, в значителна степен съответства и на настоящата ми работа. Защото сме управлявали такива проекти, така че познавам правилата и процедурите на ЕИБ, по които тя работи и отпуска пари. Реализирали сме такива инвестиции в транспортната и водната инфраструктура.

Лично аз ръководих екипа, когато беше създаден инструментът за градско развитие JESSICA. И България бе давана за пример за успешно функциониране на екипа. Така че тук познавам и голяма част от екипа на банката, с който сме работили тогава, в предишния програмен период.

Вярвам, че това е едно естествено продължение на професионалната ми кариера и в тази си роля и позиция мога да допринеса както за това, към което банката в момента се стреми. Чухте по-рано днес от нейния президент Вернер Хойер, че тя върви съм разширяване и обновяване на своите приоритети, към това да се превърне в климатичната банка на ЕС. Това е една много амбициозна, но и много визионерска задача, с която ЕИБ се заема. Но това значи да намерим добрия баланс, да отстояваме и да продължим инвестициите за кохезионните държави (получаващи пари по кохезионния фонд, предназначен за страните членки на ЕС, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90% от средния за съюза – б.р.)

Точно тук вярвам, че е моята сила – като човек, представляващ държавите от Централна и Източна Европа. Точно нашите страни трябва да намерят баланса, като отразяват приоритетите на климата. Но същевременно кохезионната политика продължава да бъде част от общоевропейската политика и от политиките на ЕИБ, които се стремим да покриват поне 30 на сто от инвестициите и те да отиват за кохезионна политика, сближаване, транспортна инфраструктура, градско развитие, умни градове, иновации, подкрепа на малки и средни предприятия. Бих казала, че това е едно добро съчетание. И се надявам моят опит в кохезионната политика да бъде нишата, в която да дам своя принос.

- Като говорите за кохезионна политика, знае се, че има неблагоприятни прогнози за следващия 7-годишен период – и за нея, и за селскостопанската политика. А днес г-н Хойер каза, че не навсякъде проектите вървят добре и че субсидиите не са най-добрият начин за развитието на тези политики. Как вие виждате ролята на ЕИБ в един такъв момент, в който страните, ползващи изключително този фонд, са заплашени от неговото орязване?

   
- Именно това е ролята на ЕИБ – да влезе там, където има нужда от продължаващо финансиране и за базисна инфраструктура, и за такъв тип кохезия на тези региони, които все още имат какво да надграждат в своето развитие. За България например това не е толкова валидно, защото, както знаете, за нея не се предвижда намаляване на фондове по линия на кохезионната политика. Дори в някои случаи за нея ще има частично увеличение на някои от фондовете. Така че не очаквам да има намаляване на средствата за кохезия.

Но за някои държави е видимо и осезаемо поне в проектопредложението на Еврокомисията, че ще има сериозно намаление на инвестициите именно по тази линия и за инфраструктурата. Където обаче има необходимост да се продължат инвестициите в железопътната инфраструктура, интермодалните терминали, там, където има метро, инвестициите остават налични.

Идеята е ЕИБ да влезе там, като предостави своя дял и даде увеличено дългосрочно кредитиране за този тип инфраструктура. За сметка на това тези държави ще получат повече пари за дигитална трансформация и иновации, където да бъде потърсен балансът между безвъзмездното финансиране и кредитирането.

- А запазва ли България средствата за селскостопанската политика?

- Поне за момента според проектопредложението, което е на масата, България е сред страните, за които не очакваме намаление на парите в тази сфера. Което не е така за всички останали държави – разбира се, ако Многогодишната финансова рамка (МФР) бъде одобрена такава, каквато е сега. Изчисленията за страната ни са твърде позитивни и трябва да успеем да ги отстоим. Разбира се, всичко ще стане ясно след окончателното одобряване.

- Много хора не могат да разберат защо се дава такъв приоритет на климата. Бихте ли обяснили за какво става дума?

- Европа сама по себе си даде своя принос и съгласие за Парижкото споразумение да вървим към енергийна ефективност и зелена икономика. Знаете какви послания отправи и Урсула фон дер Лайен за част от приоритетите на бъдещата Еврокомисия - че освен иновации и нови работни места Европа ще се стреми да бъде не догонваща, а изпреварваща както в дигиталната трансформация, така и от гледна точка на климата. Става дума за възобновяеми източници, опазване на околната среда, нови технологии с електромобили – всички тези технологии, които трябва да бъдат въведени по един или друг начин. В този смисъл напоследък се изтъква, че Европа има нужда от своята климатична банка, която да допринесе и да стимулира, макар и с по-малки проекти, икономиката на континента. Например производството на батерии за електромобили да се случва тук, защото създава работни места.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?