Консорцуимът "АПП ЛОТ 3.2.1", с основно участие в него на компанията "Грома Холд" ЕООД или по-известна със старото си име "Агромах", е избрана да построи 13-километровият участък от автомагистрала Струма през Кренснеското дефиле. Цената ще бъде с над 60 млн. лв. повече от очакваното - малко под 600 млн. лв. Това ясно от съобщение на Агенция "Пътна инфраструктура", разпратено до медиите таи сутрин. 

Ценовите оферти за участъка бяха отворени миналата седмица в централата на АПИ, когато се оказа, че от 10 компании подали документи до финалния етап са стигнали едва 3 - все обединения около мастодонди като  "Геострой", "Главболгарстрой" и именно "Грома Холд".

Изненадващо или не обаче от АПИ не са избрали най-евтината оферта - тази на "Геострой", чиято оферта единствено сме вместваше в прогнозираното. Напротив - "Грома Холд", която печели, подаде оферта за 600 млн. лв. или с над 60 млн. лв. повече от очакваното. От АПИ не дават обяснение защо е така, но вероятно е имало проблеми с техническата част от проекта на "Геострой".

Това обаче може да не е краят на драмата с лот 3.2.1 на АМ "Струма" през Кресненското дефиле". На практика от днес започва да тече срокът за обжалване на решението, което е твърде вероятно да се случи. След това ще се чака решението на Комисията за защита на конкуренцията, а ако и то бъде обжалвано - решение на Върховния административен съд. 

В спечелилият консорциум влизат освен "Грома" и компаниите "ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД, „ПЪТПРОЕКТ“ ЕООД, както и новият голям играч на българския пазар на инфраструктурни проекти - словашката „ВАХОСТАВ-СК“ а.с.

Проектът

Става въпрос само за едната от двете отсечки на пътя - лот 3.2.1, който ще свързва Кресна с Крупник. Реално това ще бъде новата част от магистралата, минаваща източно от самото Кресненско дефиле. Общата дължина на участъка е 13 км. Той ще включва изграждането на три сравнително дълги тунела - „Симитли“ /211 м/, „Ракитна“ /1 135 м/ и „Стара Кресна“ /1 052 м/. Съоръженията ще бъдат със системи за пожароизвестяване, вентилация, електроснабдяване, осветление, управление на движението и т. н. Ще бъдат изградени 10 виадукта с обща дължина 3,5 км, както и 3 надлези и подлези. Идеята предполага, че достъпът до трасете ще става чрез 3 различни пътни възела. Първият е през п.в. "Полето", който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Брежани и Полето, както и включване в автомагистралата в посока София. Вторият - „Мечкул“ при 384-ти км, който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Мечкул и Брежани, както и включване в автомагистралата в посока София. Третият ще се казва "Стара Кресна" и ще свързва участъка от посока Кулата до селата около едноименното градче. 

Срокът, в който участъкът трябва да бъде готов, е поставен от АПИ и той е равен на малко под 52 месеца или 4 години и 3 месеца. 

Кандидатите

Както се очакваше - оферти за строителство подадоха всички най-големи български строителни компании, които през последните години участват в изграждането на инфраструктурни проекти от такъв мащаб. В различни консорциуми и обединения желание за участие проявиха от "Хидрострой", ГБС, "Джи Пи Груп", "Геострой" и "Пътстрой", както и "Трейс холдинг" и преименуваната на "Грома" - "Агромах". Освен тях ценова оферта подадоха и два консорциума с турско участие в партньорство с по-малки български фирми. 

Историята дотук

Всъщност това е втори опит за отваряне на ценовите оферти за този лот от магистралата. Първият трябваше да се състои в началото на октомври, но от АПИ го отмениха без да дадат адекватно обяснение. Забавянето с месец допълнитено задава въпроса - какво налагаше преглеждането на офертите цели 8 месеца, имайки предвид, че те бяха подадени през февруари.  

Междувременно все по-изразени стават съмненията, че България може да изгуби финансирането за магистрала "Струма" и в най-добрия случай, ако тя все пак бъде изградена, да се наложи да я изплати с пари от бюджета. Това стана ясно от  от отговор на Европейската комисия на апликационна форма за финансиране, изпратена от България това лято.

"Комисията смята, че на база представената информация, исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пише в документа, с който Клуб Z разполага.

Страната ни е кандидатствала за финансиране от близо 270 млн. евро, които няма да покрият цената на целия проект, но биха били достатъчни за изграждането на поне 2/3 от него. 

Отговорът от Комисията е изпратен на 15 октомври, или близо два месеца след подаването на апликационната форма. Адресиран е до Галина Василева, ръководител на управляващия орган на ОП "Транспорт". Накратко - Брюксел смята, че проектът, който е представила страната ни, нарушава редица европейски директиви за вредите на околната среда в Кресненското дефиле, не обяснява финансовите планове и са заложени нелогични срокове на изпълнение.

Новите прогнози сочат, че крайният срок, който властта даде за изграждането на пътя - 2023 г., ще бъде достатъчен за построяването само на 41% от нея.