Article_top

- Г-жо Коритарова, преди година, когато застанахте начело на Агенцията по геодезия и кадастър, бе обявено, че приоритет ще е намаляването на опашките в офисите на агенцията и по-лесно и бързо обслужване на гражданите. Каква е равносметката за изпълнение на този ангажимент към днешна дата?

С увеличението на процента на покритието с кадастралната карта на територията на страната рязко се покачи и обемът на предоставяните услуги на нашите потребители. Затова фокусирахме нашето внимание, усилия и ресурс да намерим нови начини за ефективно обслужване на клиентите, за намаляване на опашките, предоставяне на по-качествен продукт и, разбира се, за намаляване времето за предоставяне на тези услуги.

През тази година със създадените нови възможности и след анализ Агенцията по картография и кадастър подготви законодателни промени, които предложи на МРРБ, то от своя страна ги прие, одобри, подкрепи ни и през май промените вече са факт – приети от Народното събрание. Промяната в закона включва още субекти, които имат право – при тяхно желание, да подпомагат дейността на агенцията. Също така помощта, която получаваме от общините за обслужване на клиентите, е много голяма. Имаме над 140 подписани споразумения с общински администрации, което означава, че нашите услуги са достъпни вече на общинско ниво, а не само в областните центрове, където са ситуирани нашите фронт офиси и служби по картография, геодезия и кадастър. С Националното сдружение на общините (НСОРБ) подготвихме и изменение и допълнение в тарифа 14, която определя таксите, събирани за предоставяне на услуги. Предвижда се разликата в цената между хартиения и електронния документ да остава в полза на общинския бюджет. Това е стимул да увеличим броя на общините, които ни подкрепят. Разликата е 30%.

Към настоящия момент в помощ на административното обслужване работим добре и с Министерството на земеделието, храните и горите, като техните общински служби по земеделие подпомагат дейността на агенцията – оправомощили сме техни служители от наше име и за наша сметка да извършват обслужване на клиентите с кадастрална информация за неурбанизираните територии. Това значи за земеделските и горските територии.

- Разкажете малко повече за електронните услуги, които предлагате – какви са те, за кого, има ли разлика в таксите, които се заплащат, ако се заявяват електронни услуги, а не на гише, и колко е тази разлика?

Агенцията предоставя електронни услуги на всички физически и юридически лица, които са собственици на недвижими имоти на територията на страната. Това става чрез информационната система на кадастъра. В този портал – Кадастрално-административната информационна система – търсенето, разглеждането на имоти в картата е безплатно. Има няколко опции за търсене – по идентификатор на имота, който е уникален за всеки имот, по ключови думи, по адрес или чрез навигация по картата на сайта. Клиентите ни трябва да знаят, че всички справки и услуги, заявени и получени по електронен път, са с 30% отстъпка. Това би следвало да е мотивация за използване на електронните ни услуги за сметка на „аналоговите“ с идването до гише. Например издаването на схема на апартамент на хартиен носител струва 20 лв., а заявена и получена по електронен път същата схема струва 14 лв.

- А какви са изискванията за ползване на електронни услуги – трябва ли например електронен подпис или друг идентификатор?

Заявяването на справки и услуги от кадастъра изисква съответната регистрация в нашата информационна система. Тя отнема само няколко минути, клиентът получава име и парола, с които може да влезе в системата. Електронните услуги могат да се заплащат чрез платежно нареждане по банков път, което се сканира и прикачва, със зареждане на сметка на клиента в самата информационна система или чрез epay.

Има изискване за електронен подпис за една част от предоставяните електронни услуги. Например там, където вече става дума за промяна на граници на поземлени имоти и промяна на собственици в кадастралния регистър. Тоест за изменения в кадастралната карта, за скици на поземлени имоти се иска електронна идентификация и електронен подпис. Но с цел облекчаване на гражданите има и друга възможност – тези услуги да се заявят по електронен път, но ако заявителят няма електронен подпис – документите, когато са готови, се получават на гише. Така отново се спестява поне една разходка до офис на агенцията по кадастър. С други думи – само при получаване на електронен документ ни трябва електронна идентификация на субекта, който я е заявил.

- А по-бърза ли е електронната услуга в сравнение с „аналоговата“ – тоест с разходки до офис?

Сроковете и таксите за електронните услуги са определени в тарифа 14 – там няма разграничение между електронни и неелектронни услуги. Тоест нормативно срокът администрацията да предостави услуга на клиента е един и същ. На практика обаче, ако всички данни са коректни – тоест субектът е участвал при производството на кадастралната карта, фигурира в кадастралния регистър, вярно е отразена неговата собственост и няма промени в собствеността, тогава електронните услуги са и по-бързи. Скицата и схемата се изработват автоматично и така клиентът може да ги получи в профила си в рамките на по-малко време от определените нормативни срокове.

- Звучи като напредък, имате ли статистика каква част от физическите и юридическите лица или администрациите предпочитат електронните услуги за сметка на традиционните „аналогови“ такива. И какво може да се направи като допълнителен стимул?

С гордост мога да кажа, че постигнатото през тази година е значително, особено по отношение на развитието на електронната система. Всички услуги на Агенцията по кадастър са достъпни по електронен път – няма нещо, което да е възможно само и единствено в офис. За съжаление все още не можем да се похвалим с голям брой предоставени електронни услуги, към момента те са около 15% от общо заявените към агенцията. Може би спецификата на нашите услуги ги прави по-непопулярни за най-широкия кръг потребители и затова продължаваме да работим за подобрения. Стимулът за потребителите е най-вече по-лесната и бърза комуникация с агенцията през електронния портал на кадастралната ни система. И пестенето на време, което за всеки в днешния свят е важно. Все още във физическите офиси има опашки, но става дума за едва 28 офиса на територията на цялата страна. Разбира се, общините и земеделските служби, с които вече имаме договор, ни помагат много.

- Промените в закона са факт, за да приобщите професионалистите към каузата „край на опашките“ пред кадастъра. Каква част от правоспособните лица по геодезия, регистрирани у нас, според вас ще поискат да извършват услуги от името на агенцията – имахте ли някакъв предварителен анализ, преди да поискате законовите поправки?

С промените осигурихме правна възможност, не е задължение, правоспособните лица да извършват част от услугите на агенцията от нейно име. Разбира се, тези професионалисти трябва да отговарят на определени условия за това – трябва да имат офиси, да изпълняват наредбата за административно обслужване, ще има и сериозен контрол над тази дейност. Очакванията ни са, че около 20% от над 2000 регистрирани правоспособни лица по геодезия ще изразят желание да обслужват клиенти от наше име. Те ще могат да заявяват скици на поземлени имоти, схеми на самостоятелни обекти, различни видове удостоверителни документи, изменение в кадастралната карта. Скици и схеми ще получават в профилите си, ще ги разпечатват на хартия и ще ги предоставят на клиентите.

Предвидена възможност – както е за общините – 30% от стойността на услугата да я получават те, а не агенцията. Така ще могат да покриват разходите си за предоставяне на документите на клиентите.

Важно е да се отбележи, че всички промени в кадастралните данни обаче ще се правят от служители на агенцията. Регистрираните професионални лица няма да имат достъп до нашата система за извършване на промени на данните.

Идеята на промените бе да се направи така, че нашият административен капацитет да бъде съсредоточен повече в така наречената производствена работа. Ако това стане, надяваме се да позволи на първо място скъсяване на сроковете за предоставяне на услуги. Ако освободим експертен ресурс, който може да обработи по-бързо заявленията, ние ще можем да съкратим сроковете за предоставяне на услуги.

- А каква част от страната вече е покрита от кадастрални карти? И какво още не е свършено, в годините имаше проблеми с изработването им в населените места? Какво е положението с отразяването на земеделски земи и собствеността им?

Работи се в ритъм и ще спазим сроковете до края на годината агенцията да преобразува всички карти на възстановената собственост в кадастрална карта. Тоест към края на годината ще имаме 95% покритие на територията на страната и 100% покритие на земеделските и горските територии. Остава само доизработването на кадастралната карта за урбанизирани територии и малките населени места, които и към момента нямат кадастрална карта. В момента ситуацията е следната – над 30% от урбанизираните територии са покрити, това са всички областни и общински центрове, курортите, Черноморието, местата с балнеолечение. С други думи – там, където има значителен граждански оборот и инвестиционен интерес, териториите са покрити с кадастрална карта.

- А останалите населени места?

Работим по програма и поетапно се обявяват обществени поръчки за изработване на кадастрална карта. Това е по-дълъг процес с много административни процедури. Спънки няма, обективно процесът е по-бавен и може би в някаква степен от значение е и малкият административен ресурс на агенцията по-бързо да приема продукцията от изпълнителите. Затова и постоянно правим планове и графици за своевременното приемане на новите кадастрални карти, като в същото време да няма забавяне при административното обслужване на клиентите. До няколко години и този процес ще приключи.

- Проблем с обществените поръчки има ли?

Както е предвидено по закон, създаването на кадастрална карта се финансира от държавния бюджет. Всяка година в бюджета на агенцията е планиран този финансов ресурс и сега – до месец – ще се обяви обществена поръчка за изработване на карта на над 256 населени места на стойност над 15 млн. лева.

- Как се определят цените за тази работа?

С последните промени в ЗОП от март тази година се прие, че преди да обявим обществена поръчка, ние сме длъжни да направим или пазарно проучване, или пазарна консултация, за да определим прогнозната стойност. Публикувахме покана до всички заинтересовани, които искат да участват в нашите процедури, да посочат прогнозни стойности за обектите, които предстоят да бъдат обявени. Получихме 24 индикативни оферти със стойности на изпълнение в много голям диапазон – от 400 до 1100 лева на хектар. Което показва, че гилдията не е съвсем убедена колко точно струва работата. На тази база и в съответствие с разчетите в бюджета приехме прогнозната стойност на поръчката да е 650 лв. на хектар. Това е справедлив начин за определяне на цената. За момента колегията би трябвало да е доволна, защото предишните поръчки са били при цени 300-320 лв. на хектар.

- Преди това как се определяше прогнозната стойност на обществените поръчки за кадастралните карти?

Методиката бе на базата на сключените договори за период от 3 години назад. Тоест това са били цените, на които са били получавани оферти и на които са били сключвани договори.

- Да приемем, че в описаните срокове пълна карта ще има, следващият въпрос е за качеството – периодично се появяват казуси с грешки, непълноти, пропуски в кадастъра. Само един пример – през лятото отново имаше такъв казус с дюни, които уж трябвало да са в кадастъра, но ги нямало. Министерството на туризма обясняваше, че поискало да бъдат включени, пък не били. Така и не се разбра кой крив и кой прав.

Непрекъснато работим за подобряване качеството на кадастралната карта и искрено се надявам сега при по-високите прогнозни цени колегите да работят максимално мотивирано и неточностите да се сведат до минимум. Но за да бъде картата вярна, се изисква и активност от собствениците на поземлените имоти. Ние съвместяваме различни изходни данни, стари кадастрални планове, събираме документи за собственост, анализираме, нормално е да се допускат и грешки, стига те да са в минимални граници. Затова имаме и услугата за изменение на кадастралната карта. Животът е динамичен и дори в рамките на производството на кадастрална карта винаги има промени. За да улесним гражданите – има и срок за отстраняване на дефекти, в този гаранционен срок фирмата изпълнител отстранява допуснатите грешки или неточности безплатно. Но пак казвам – важно е и гражданите да бъдат активни в този процес, защото те са най-заинтересовани за бързо установяване верността на данните за техните имоти.

- Казвате гражданите, а администрациите доколко са активни – имотите, които не са частни, никак не са малко?

За активност призовавам всички наши клиенти – в това число и юридическите лица, и администрациите. Колкото до последните, вече и те са по-активни. Факт е, че при първите карти се наблюдава по-висок процент неточности, с течение на времето обаче качеството значително се подобрява.

Що се отнася до специализираните карти, където е и въпросът за Черноморското крайбрежие, ситуацията е малко по-различна. Специализираните карти са приети в рамките на 2011-2015 година, при тяхното изработване и приемане са участвали служители от най-различни институции, а самото разположение на дюните и техният вид бяха определяни от експерти на БАН, които разбират що е то дюна. Те бяха заснемани и от геодезисти, имаше и представители на МОСВ, защото това са защитени обекти. Тези карти бяха приети с единодушие. Тази година имаме около 5 хектара заснети нови дюни – на места, където просто не е била направена специализирана карта, а впоследствие е установено, че и там има такива природни образувания. Сега е сформирана нова работна група, в която участват експерти от Агенцията по кадастър, Министерството на туризма, МРРБ и МОСВ, които имат за задача да направят промени в наредбата, която засяга специализираните карти, и детайлно да разпишат правилата за промяна на тези карти. За да може при нарушаване на природно образувание, при констатиране на ново такова тези карти да бъдат изменяни и поддържани в актуално състояние.

- Искате да кажете, че към момента изобщо няма регламент и опция за промяна в специализирана кадастрална карта дори ако тя се е оказала с грешки, непълна или с неточности?

Да, няма, в годините назад имахме само ангажимент да заснемем и да изработим специализираните карти, но те остават такива, каквито са направени тогава. Затова сега ще допълним наредбата с принципите и методите за промени.

- Електронни услуги има, но повечето общини например все още изискват скица на имот от гражданите на хартия. Възможно ли е някога да се случи така, че администрацията да не иска от гражданите един куп документи на хартия, а просто различните системи „да си говорят“ и общината примерно да си вади сама документ от кадастъра, вместо да го иска от гражданина?

Опитваме се да го реализираме и от наша гледна точка според мен успешно. Агенцията по кадастър е дала безплатен достъп до информацията в системата на общини, областни администрации, нотариуси. Там, където все още няма реализиран обмен на данни между системите, безплатният достъп осигурява цялата нужна информация – всички администрации могат да достъпят нашата система, да си направят съответните справки за наличие или липса на данни в кадастралната карта, да получат електронни схеми, скици, справки, които могат да ползват за техните производства. Правят го, изисква време да се свикне, че електронният документ е точно толкова документ, колкото и този на хартия. Работим в тази посока по всички канали, провеждаме срещи с общините, с останалите ведомства. Администрациите, на които сме дали достъп до системата, са ни предоставили съответните служители, които оперират с нея, и те могат да разпечатат документ, ако им трябва физически, и да го заверят. С последните промени в нормативната уредба дадохме такава възможност и на съдиите по вписванията, когато вписват в актовите книги в нотариалното производство – те също могат да направят справка. Нотариусите свикнаха да работят с електронните документи, надявам се и съдиите по вписванията да го направят. Мисля, че ще успеем и с администрациите. Въпрос на време е.

----

Този материал е публикуван в ноемврийския брой на сп. "Клуб Z". Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук.

 

- Г-жо Коритарова, преди година, когато застанахте начело на Агенцията по геодезия и кадастър, бе обявено, че приоритет ще е намаляването на опашките в офисите на агенцията и по-лесно и бързо обслужване на гражданите. Каква е равносметката за изпълнение на този ангажимент към днешна дата?

С увеличението на процента на покритието с кадастралната карта на територията на страната рязко се покачи и обемът на предоставяните услуги на нашите потребители. Затова фокусирахме нашето внимание, усилия и ресурс да намерим нови начини за ефективно обслужване на клиентите, за намаляване на опашките, предоставяне на по-качествен продукт и, разбира се, за намаляване времето за предоставяне на тези услуги.

През тази година със създадените нови възможности и след анализ Агенцията по картография и кадастър подготви законодателни промени, които предложи на МРРБ, то от своя страна ги прие, одобри, подкрепи ни и през май промените вече са факт – приети от Народното събрание. Промяната в закона включва още субекти, които имат право – при тяхно желание, да подпомагат дейността на агенцията. Също така помощта, която получаваме от общините за обслужване на клиентите, е много голяма. Имаме над 140 подписани споразумения с общински администрации, което означава, че нашите услуги са достъпни вече на общинско ниво, а не само в областните центрове, където са ситуирани нашите фронт офиси и служби по картография, геодезия и кадастър. С Националното сдружение на общините (НСОРБ) подготвихме и изменение и допълнение в тарифа 14, която определя таксите, събирани за предоставяне на услуги. Предвижда се разликата в цената между хартиения и електронния документ да остава в полза на общинския бюджет. Това е стимул да увеличим броя на общините, които ни подкрепят. Разликата е 30%.

Към настоящия момент в помощ на административното обслужване работим добре и с Министерството на земеделието, храните и горите, като техните общински служби по земеделие подпомагат дейността на агенцията – оправомощили сме техни служители от наше име и за наша сметка да извършват обслужване на клиентите с кадастрална информация за неурбанизираните територии. Това значи за земеделските и горските територии.

- Разкажете малко повече за електронните услуги, които предлагате – какви са те, за кого, има ли разлика в таксите, които се заплащат, ако се заявяват електронни услуги, а не на гише, и колко е тази разлика?

Агенцията предоставя електронни услуги на всички физически и юридически лица, които са собственици на недвижими имоти на територията на страната. Това става чрез информационната система на кадастъра. В този портал – Кадастрално-административната информационна система – търсенето, разглеждането на имоти в картата е безплатно. Има няколко опции за търсене – по идентификатор на имота, който е уникален за всеки имот, по ключови думи, по адрес или чрез навигация по картата на сайта. Клиентите ни трябва да знаят, че всички справки и услуги, заявени и получени по електронен път, са с 30% отстъпка. Това би следвало да е мотивация за използване на електронните ни услуги за сметка на „аналоговите“ с идването до гише. Например издаването на схема на апартамент на хартиен носител струва 20 лв., а заявена и получена по електронен път същата схема струва 14 лв.

- А какви са изискванията за ползване на електронни услуги – трябва ли например електронен подпис или друг идентификатор?

Заявяването на справки и услуги от кадастъра изисква съответната регистрация в нашата информационна система. Тя отнема само няколко минути, клиентът получава име и парола, с които може да влезе в системата. Електронните услуги могат да се заплащат чрез платежно нареждане по банков път, което се сканира и прикачва, със зареждане на сметка на клиента в самата информационна система или чрез epay.

Има изискване за електронен подпис за една част от предоставяните електронни услуги. Например там, където вече става дума за промяна на граници на поземлени имоти и промяна на собственици в кадастралния регистър. Тоест за изменения в кадастралната карта, за скици на поземлени имоти се иска електронна идентификация и електронен подпис. Но с цел облекчаване на гражданите има и друга възможност – тези услуги да се заявят по електронен път, но ако заявителят няма електронен подпис – документите, когато са готови, се получават на гише. Така отново се спестява поне една разходка до офис на агенцията по кадастър. С други думи – само при получаване на електронен документ ни трябва електронна идентификация на субекта, който я е заявил.

- А по-бърза ли е електронната услуга в сравнение с „аналоговата“ – тоест с разходки до офис?

Сроковете и таксите за електронните услуги са определени в тарифа 14 – там няма разграничение между електронни и неелектронни услуги. Тоест нормативно срокът администрацията да предостави услуга на клиента е един и същ. На практика обаче, ако всички данни са коректни – тоест субектът е участвал при производството на кадастралната карта, фигурира в кадастралния регистър, вярно е отразена неговата собственост и няма промени в собствеността, тогава електронните услуги са и по-бързи. Скицата и схемата се изработват автоматично и така клиентът може да ги получи в профила си в рамките на по-малко време от определените нормативни срокове.

- Звучи като напредък, имате ли статистика каква част от физическите и юридическите лица или администрациите предпочитат електронните услуги за сметка на традиционните „аналогови“ такива. И какво може да се направи като допълнителен стимул?

С гордост мога да кажа, че постигнатото през тази година е значително, особено по отношение на развитието на електронната система. Всички услуги на Агенцията по кадастър са достъпни по електронен път – няма нещо, което да е възможно само и единствено в офис. За съжаление все още не можем да се похвалим с голям брой предоставени електронни услуги, към момента те са около 15% от общо заявените към агенцията. Може би спецификата на нашите услуги ги прави по-непопулярни за най-широкия кръг потребители и затова продължаваме да работим за подобрения. Стимулът за потребителите е най-вече по-лесната и бърза комуникация с агенцията през електронния портал на кадастралната ни система. И пестенето на време, което за всеки в днешния свят е важно. Все още във физическите офиси има опашки, но става дума за едва 28 офиса на територията на цялата страна. Разбира се, общините и земеделските служби, с които вече имаме договор, ни помагат много.

- Промените в закона са факт, за да приобщите професионалистите към каузата „край на опашките“ пред кадастъра. Каква част от правоспособните лица по геодезия, регистрирани у нас, според вас ще поискат да извършват услуги от името на агенцията – имахте ли някакъв предварителен анализ, преди да поискате законовите поправки?

С промените осигурихме правна възможност, не е задължение, правоспособните лица да извършват част от услугите на агенцията от нейно име. Разбира се, тези професионалисти трябва да отговарят на определени условия за това – трябва да имат офиси, да изпълняват наредбата за административно обслужване, ще има и сериозен контрол над тази дейност. Очакванията ни са, че около 20% от над 2000 регистрирани правоспособни лица по геодезия ще изразят желание да обслужват клиенти от наше име. Те ще могат да заявяват скици на поземлени имоти, схеми на самостоятелни обекти, различни видове удостоверителни документи, изменение в кадастралната карта. Скици и схеми ще получават в профилите си, ще ги разпечатват на хартия и ще ги предоставят на клиентите.

Предвидена възможност – както е за общините – 30% от стойността на услугата да я получават те, а не агенцията. Така ще могат да покриват разходите си за предоставяне на документите на клиентите.

Важно е да се отбележи, че всички промени в кадастралните данни обаче ще се правят от служители на агенцията. Регистрираните професионални лица няма да имат достъп до нашата система за извършване на промени на данните.

Идеята на промените бе да се направи така, че нашият административен капацитет да бъде съсредоточен повече в така наречената производствена работа. Ако това стане, надяваме се да позволи на първо място скъсяване на сроковете за предоставяне на услуги. Ако освободим експертен ресурс, който може да обработи по-бързо заявленията, ние ще можем да съкратим сроковете за предоставяне на услуги.

- А каква част от страната вече е покрита от кадастрални карти? И какво още не е свършено, в годините имаше проблеми с изработването им в населените места? Какво е положението с отразяването на земеделски земи и собствеността им?

Работи се в ритъм и ще спазим сроковете до края на годината агенцията да преобразува всички карти на възстановената собственост в кадастрална карта. Тоест към края на годината ще имаме 95% покритие на територията на страната и 100% покритие на земеделските и горските територии. Остава само доизработването на кадастралната карта за урбанизирани територии и малките населени места, които и към момента нямат кадастрална карта. В момента ситуацията е следната – над 30% от урбанизираните територии са покрити, това са всички областни и общински центрове, курортите, Черноморието, местата с балнеолечение. С други думи – там, където има значителен граждански оборот и инвестиционен интерес, териториите са покрити с кадастрална карта.

- А останалите населени места?

Работим по програма и поетапно се обявяват обществени поръчки за изработване на кадастрална карта. Това е по-дълъг процес с много административни процедури. Спънки няма, обективно процесът е по-бавен и може би в някаква степен от значение е и малкият административен ресурс на агенцията по-бързо да приема продукцията от изпълнителите. Затова и постоянно правим планове и графици за своевременното приемане на новите кадастрални карти, като в същото време да няма забавяне при административното обслужване на клиентите. До няколко години и този процес ще приключи.

- Проблем с обществените поръчки има ли?

Както е предвидено по закон, създаването на кадастрална карта се финансира от държавния бюджет. Всяка година в бюджета на агенцията е планиран този финансов ресурс и сега – до месец – ще се обяви обществена поръчка за изработване на карта на над 256 населени места на стойност над 15 млн. лева.

- Как се определят цените за тази работа?

С последните промени в ЗОП от март тази година се прие, че преди да обявим обществена поръчка, ние сме длъжни да направим или пазарно проучване, или пазарна консултация, за да определим прогнозната стойност. Публикувахме покана до всички заинтересовани, които искат да участват в нашите процедури, да посочат прогнозни стойности за обектите, които предстоят да бъдат обявени. Получихме 24 индикативни оферти със стойности на изпълнение в много голям диапазон – от 400 до 1100 лева на хектар. Което показва, че гилдията не е съвсем убедена колко точно струва работата. На тази база и в съответствие с разчетите в бюджета приехме прогнозната стойност на поръчката да е 650 лв. на хектар. Това е справедлив начин за определяне на цената. За момента колегията би трябвало да е доволна, защото предишните поръчки са били при цени 300-320 лв. на хектар.

- Преди това как се определяше прогнозната стойност на обществените поръчки за кадастралните карти?

Методиката бе на базата на сключените договори за период от 3 години назад. Тоест това са били цените, на които са били получавани оферти и на които са били сключвани договори.

- Да приемем, че в описаните срокове пълна карта ще има, следващият въпрос е за качеството – периодично се появяват казуси с грешки, непълноти, пропуски в кадастъра. Само един пример – през лятото отново имаше такъв казус с дюни, които уж трябвало да са в кадастъра, но ги нямало. Министерството на туризма обясняваше, че поискало да бъдат включени, пък не били. Така и не се разбра кой крив и кой прав.

Непрекъснато работим за подобряване качеството на кадастралната карта и искрено се надявам сега при по-високите прогнозни цени колегите да работят максимално мотивирано и неточностите да се сведат до минимум. Но за да бъде картата вярна, се изисква и активност от собствениците на поземлените имоти. Ние съвместяваме различни изходни данни, стари кадастрални планове, събираме документи за собственост, анализираме, нормално е да се допускат и грешки, стига те да са в минимални граници. Затова имаме и услугата за изменение на кадастралната карта. Животът е динамичен и дори в рамките на производството на кадастрална карта винаги има промени. За да улесним гражданите – има и срок за отстраняване на дефекти, в този гаранционен срок фирмата изпълнител отстранява допуснатите грешки или неточности безплатно. Но пак казвам – важно е и гражданите да бъдат активни в този процес, защото те са най-заинтересовани за бързо установяване верността на данните за техните имоти.

- Казвате гражданите, а администрациите доколко са активни – имотите, които не са частни, никак не са малко?

За активност призовавам всички наши клиенти – в това число и юридическите лица, и администрациите. Колкото до последните, вече и те са по-активни. Факт е, че при първите карти се наблюдава по-висок процент неточности, с течение на времето обаче качеството значително се подобрява.

Що се отнася до специализираните карти, където е и въпросът за Черноморското крайбрежие, ситуацията е малко по-различна. Специализираните карти са приети в рамките на 2011-2015 година, при тяхното изработване и приемане са участвали служители от най-различни институции, а самото разположение на дюните и техният вид бяха определяни от експерти на БАН, които разбират що е то дюна. Те бяха заснемани и от геодезисти, имаше и представители на МОСВ, защото това са защитени обекти. Тези карти бяха приети с единодушие. Тази година имаме около 5 хектара заснети нови дюни – на места, където просто не е била направена специализирана карта, а впоследствие е установено, че и там има такива природни образувания. Сега е сформирана нова работна група, в която участват експерти от Агенцията по кадастър, Министерството на туризма, МРРБ и МОСВ, които имат за задача да направят промени в наредбата, която засяга специализираните карти, и детайлно да разпишат правилата за промяна на тези карти. За да може при нарушаване на природно образувание, при констатиране на ново такова тези карти да бъдат изменяни и поддържани в актуално състояние.

- Искате да кажете, че към момента изобщо няма регламент и опция за промяна в специализирана кадастрална карта дори ако тя се е оказала с грешки, непълна или с неточности?

Да, няма, в годините назад имахме само ангажимент да заснемем и да изработим специализираните карти, но те остават такива, каквито са направени тогава. Затова сега ще допълним наредбата с принципите и методите за промени.

- Електронни услуги има, но повечето общини например все още изискват скица на имот от гражданите на хартия. Възможно ли е някога да се случи така, че администрацията да не иска от гражданите един куп документи на хартия, а просто различните системи „да си говорят“ и общината примерно да си вади сама документ от кадастъра, вместо да го иска от гражданина?

Опитваме се да го реализираме и от наша гледна точка според мен успешно. Агенцията по кадастър е дала безплатен достъп до информацията в системата на общини, областни администрации, нотариуси. Там, където все още няма реализиран обмен на данни между системите, безплатният достъп осигурява цялата нужна информация – всички администрации могат да достъпят нашата система, да си направят съответните справки за наличие или липса на данни в кадастралната карта, да получат електронни схеми, скици, справки, които могат да ползват за техните производства. Правят го, изисква време да се свикне, че електронният документ е точно толкова документ, колкото и този на хартия. Работим в тази посока по всички канали, провеждаме срещи с общините, с останалите ведомства. Администрациите, на които сме дали достъп до системата, са ни предоставили съответните служители, които оперират с нея, и те могат да разпечатат документ, ако им трябва физически, и да го заверят. С последните промени в нормативната уредба дадохме такава възможност и на съдиите по вписванията, когато вписват в актовите книги в нотариалното производство – те също могат да направят справка. Нотариусите свикнаха да работят с електронните документи, надявам се и съдиите по вписванията да го направят. Мисля, че ще успеем и с администрациите. Въпрос на време е.

----

Този материал е публикуван в ноемврийския брой на сп. "Клуб Z". Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?