Поредният избор на български съдия за Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург не върви много по европейски.

И сега – както и през 1992 г., и през 1998 г. при избора на сегашния ни представител Здравка Калайджиева, мнозина си задават въпроса защо акцентът пада върху адвокатите-кандидати.

Медиите надълго и нашироко писаха за Йонко Грозев, който като юрист на Българския хелзински комитет (БХК) се е доказал, че умее да осъжда държавата в Страсбург. Другото, върху което се акцентира, е редно ли е Красимир Кънев – шефът на БХК, да е в комисията. Вярно, че от известно време те не работят с Грозев, но коментарите на юристи пред Клуб Z визираха по-скоро „чистоплътността” на българския клон на правозащитната организация.

Очевидно е, че БХК се ползва с безрезервна подкрепа от група медии, затова например малцина си спомниха за една от най-противоречивите присъди, извоювани от НПО-то – тази срещу България по делото на Юри Ленев – един от обвиняемите като убиец на Андрей Луканов. България стана единствената еврочленка, осъдена и до ден днешен за „изтезания”, но тогава държавата не си мръдна пръста да се защити. После се оказа, че БХК, респективно Ленев са използвали фалшиво медицинско - менте, на което и стъпи присъдата.

Между другото, това стана по времето, когато Галина Тонева – съдийката, която оправда обвиняемите „убийци на Луканов”, се състезаваше за главен прокурор. БХК остави впечатление, че съвсем открито подкрепяше Тонева срещу Сотир Цацаров – нещо, което надали е пряко работа на правозащитниците.

И защо адвокати? Това, което се преподава в Академията по международно право в Хага, е, че при номинирането първи са върховните съдии, после други висши магистрати, хабилитирани лица, международни специалисти и чак тогава са адвокатите. Които – да, имат право да се съревновават и да печелят конкурса, но едва ли не като „авариен вариант”.

„Реално ние нямаме кой знае колко специалисти, които да отговарят на изискванията – езици, познания по международно право и т.н.”, каза ни наш юрист.

Но в България изключението става закон. Както през 1992 г., когато аха да изпратим за първа номинация адвокат Антонина Стоянова – съпругата на тогавашния зам.-министър на правосъдието и после президент Петър Стоянов. А се знае, че в Парламентарната асамблея на съвета на Европа се гласува почти безкритично първата от трите национални номинации на всяка държава. След скандал в последния момент замина Димитър Гочев.

През 2008 г. пък бе избрана все още действащата ни представителка Здравка Калайджиева от "Български адвокати за правата на човека". Досега тя си е направила над 120 отвода и за целта пътува като „резерва” - съдия ад хок, Павлина Панова.

Именно зам.-председателката на ВКС (и кандидатка за негов шеф) е и големият отсъстващ в конкурса, смятат юристи. Тя има и нужната репутация, и огромна практика. Чисто технически, след като видя, че надали ще направи „пробив” в стройното мнозинство на ВСС, което й даде едва 9 гласа, тя имаше време да се запише до 29 септември сред кандидатите за Страсбург. Не го направи – нещо, което мнозина тълкуват единствено като проява на доблест, за да не излезе, че се пробва „където й падне”. Тя вероятно ще продължи борбата на очаквания втори конкурс за председател на Върховния касационен съд.

Освен съдия Панова със сигурност имаме и друг юрист, който заслужава внимание  и е име в Страсбург – Виктор Соловейчик. Той е правен консултант на Европейската комисия, бил е помощник-съдия и правен секретар на ЕСПЧ. Не е ясно защо медиите някак „в ъгъла” споменават за него. Той обаче, за разлика от Павлина Панова, е в списъка на 10-те кандидати сега.

Какво ще стане – ще се разбере най-вероятно до утре.