Article_top

Ново съдебно дело срещу ЦИК - този път заради отказ комисията да предостави информация за действията си за въвеждане на задължително машинно гласуване и отпадане на хартиените бюлетини на всички избори за парламент, президент и евродепутати оттук нататък - завеждат депутатите от десницата от 43-тото Народно събрание Петър Славов и Мартин Димитров.

В началото на ноември тази година двамата политици искат от ЦИК информация какво се предприема, за да може на следващите избори да бъдат спазени последните промени в Изборния кодекс (ИК). Те бяха приети по предложение на ДПС с гласовете на ГЕРБ. В замяна от Движението подкрепиха отпадането на машинния вот за отминалите местни избори - както настояваха управляващите.

Славов и Димитров припомнят в заявлението си за достъп до обществена информация, че според ИК възлагането и контролирането, т.е. отговорността за осигуряването на машините, софтуер за тях, обучението на членовете на изборни комисии и отчитането на резултатите е на ЦИК, която се подпомага в дейността си от Министерския съвет.

Като последният е задължен само да осигури нужните пари от бюджета и нужните средства за това. По план следващите редовни парламентарни избори са през лятото на 2021 г.

"Напълно възможно е настъпването и на предсрочни парламентарни избори, поради което е наложително ЦИК да не губи време и незабавно да предприеме необходимите действия по организирането на машинно гласуване. Логично е още към месеците февруари-март ЦИК да има готовност за осигуряване на машини във всички секции при евентуални предсрочни избори. Ако за пореден път се окаже, че ЦИК е „изненадана“ и няма готовност да изпълни закона, за съжаление, ситуацията ще придобие трагико-комични окраски", предупреждават бившите депутати, мотивирайки настояването си да получат информация, припомняйки колко пъти досега комисията не успява да се справи със спазването на закона при провеждане на избори. ЦИК беше и осъдена за това неколкократно.

Прилагат се и аргументи в подкрепа на машинния вот, след като от местните избори тази година изводът бе огромен брой недействителни бюлетини за общински съветници, както и отново безчет грешки в изборните протоколи на секционните избирателни комисии при отчитането на резулатите. На база на тези и още аргументи Славов и Димитров питат ЦИК:

  1. Какви мерки са предприети и какви допълнителни мерки предвиждате и в какъв срок, за да се осигури необходимия минимум машинни терминали за провеждане на следващите избори (съгласно пар. 39 от ЗИД на ИК)
  2. Ще има ли готовност ЦИК за осигуряване на машини във всички секции още към месец март 2020 г., в хипотезата на евентуални предсрочни избори през 2020 г.?
  3. Как ще бъдат осигурени необходимите машинни терминали – отново ли ще се наемат, или ще се придобият, предвид трайния ангажимент на законодателя към използване на машинно гласуване на всички видове избори, с изкл. на избори за местни органи на властта?
  4. Какви мерки са предприети и какви допълнителни мерки предвиждате и в какъв срок, за да се изготви пътната карта за провеждането на експерименталното дистанционно електронно гласуване, (съгласно пар. 145 от ЗИД на ИК до 31.03.2020г.)?
  5. Какви мерки предвижда ЦИК, за да гарантира безупречното провеждане на машинното и дистанционното електронно гласуване – например срок за осигуряване на машините, одит, тестове и др. в какъв срок ще ги проведе? Ще се даде ли възможност за независим граждански контрол върху сигурността (включително софтуер и хардуер) на машинното гласуване?
  6. След като опитът от Евроизбори 2019 г. показа, че цената за еднократен наем практически е идентична с цената за закупуване на машините, ще предприеме ли ЦИК мерки за придобиването им да оправдани цени и по начин (напр. директно от друга партньорска държава от ЕС и без посредници), по-който те да могат да се използват 10 и повече години подред и така да се гарантира себестойност на един „машинен“ глас съпоставима с тази на „хартиения“, но при много по-висока степен на сигурност на вота и преференцията на отделния гражданин?
  7. Какви мерки ще предприеме ЦИК, за да се избегнат проблемите при неподготвеността на членовете на СИК за работа с машинните терминали на Евроизбори 2019? Кога планирате да проведете обучения и ще бъдат ли отворени за наблюдение от граждански организации?

Темата с въвеждането на дистанционно електронно гласуване е включена пък заради законовото изискване до март 2020 г. да е готова пътната карта за него.

В резултат на заявлението от ЦИК изпраща писмо на Славов и Димитров. В него обаче конкретика за предприетите действия отсъства. По първите три въпроса от комисията заявяват, че решенията предстоят, а "ЦИК ще извърши всички необходими действия", за да осигури машинно гласуване според изискванията на ИК. 

По въпрос 4, свързан с електронното гласуване и пътната карта за него, се казва, че се работи, разговаря се с институции и е пратено писмо в правната комисия на Народното събрание. На въпрос 5 единственият конкретен отговор е, че ИК не предвижда граждански контрол върху организацията на машинен вот. 

Шестото питане според ЦИК не е точно питане, а по седмото се казва, че комисията има опит в обучението на секционните избирателни комисиии когато трябва - своевременно ще приеме нуждите решения. 

От протокола от заседанието на ЦИК по искането за информация пък става ясно, че докладчикът, изготвил отговора - Мария Бойкинова - за да пристъпи комисията към въвеждане на машинно гласуване, трябва да има насрочени избори. 

Припомняме, че именно краткото време между насрочването на даден вид вот и провеждането му в предишни години бе оправданието на комисията за липса на машинен вот. След това ГЕРБ пристъпи към промени в закона, с които първо въвеждането на машини във всички секции се отложи, а накрая бе направен опит и да се отмени. 

Според Димитров и Славов писмото на ЦИК по същество представлява "частичен отказ" от предоставяне на исканата информация. Дело срещу този отказ е вече заведено в Софийския административен съд.

Когато близо 3 г. след първото задължение на ЦИК да въведе машинно гласуване и вече 5 месеца след последните промени в ИК, според които на следващите избори се гласува само машинно, им зададеш официален въпрос "В какви срокове ще бъде въведено то?" И след като получиш отговор в бъдеще неопределено време (също и за електронно гласуване) от типа "ЦИК ще извърши всички действия и ще приеме съответните решения..", неусетно се сещаш за вица с купуването на колело, ама друг път..

След което (за пореден път) даваш ЦИК на съд!, мотивират действието си Славов и Димитров.

Това е поредно дело, което двамата бивши депутати от десницата завеждат срещу изборната администрация.

 
ПОЛИТИКА Петър Славов Мартин Димитров

Ново съдебно дело срещу ЦИК - този път заради отказ комисията да предостави информация за действията си за въвеждане на задължително машинно гласуване и отпадане на хартиените бюлетини на всички избори за парламент, президент и евродепутати оттук нататък - завеждат депутатите от десницата от 43-тото Народно събрание Петър Славов и Мартин Димитров.

В началото на ноември тази година двамата политици искат от ЦИК информация какво се предприема, за да може на следващите избори да бъдат спазени последните промени в Изборния кодекс (ИК). Те бяха приети по предложение на ДПС с гласовете на ГЕРБ. В замяна от Движението подкрепиха отпадането на машинния вот за отминалите местни избори - както настояваха управляващите.

Славов и Димитров припомнят в заявлението си за достъп до обществена информация, че според ИК възлагането и контролирането, т.е. отговорността за осигуряването на машините, софтуер за тях, обучението на членовете на изборни комисии и отчитането на резултатите е на ЦИК, която се подпомага в дейността си от Министерския съвет.

Като последният е задължен само да осигури нужните пари от бюджета и нужните средства за това. По план следващите редовни парламентарни избори са през лятото на 2021 г.

"Напълно възможно е настъпването и на предсрочни парламентарни избори, поради което е наложително ЦИК да не губи време и незабавно да предприеме необходимите действия по организирането на машинно гласуване. Логично е още към месеците февруари-март ЦИК да има готовност за осигуряване на машини във всички секции при евентуални предсрочни избори. Ако за пореден път се окаже, че ЦИК е „изненадана“ и няма готовност да изпълни закона, за съжаление, ситуацията ще придобие трагико-комични окраски", предупреждават бившите депутати, мотивирайки настояването си да получат информация, припомняйки колко пъти досега комисията не успява да се справи със спазването на закона при провеждане на избори. ЦИК беше и осъдена за това неколкократно.

Прилагат се и аргументи в подкрепа на машинния вот, след като от местните избори тази година изводът бе огромен брой недействителни бюлетини за общински съветници, както и отново безчет грешки в изборните протоколи на секционните избирателни комисии при отчитането на резулатите. На база на тези и още аргументи Славов и Димитров питат ЦИК:

  1. Какви мерки са предприети и какви допълнителни мерки предвиждате и в какъв срок, за да се осигури необходимия минимум машинни терминали за провеждане на следващите избори (съгласно пар. 39 от ЗИД на ИК)
  2. Ще има ли готовност ЦИК за осигуряване на машини във всички секции още към месец март 2020 г., в хипотезата на евентуални предсрочни избори през 2020 г.?
  3. Как ще бъдат осигурени необходимите машинни терминали – отново ли ще се наемат, или ще се придобият, предвид трайния ангажимент на законодателя към използване на машинно гласуване на всички видове избори, с изкл. на избори за местни органи на властта?
  4. Какви мерки са предприети и какви допълнителни мерки предвиждате и в какъв срок, за да се изготви пътната карта за провеждането на експерименталното дистанционно електронно гласуване, (съгласно пар. 145 от ЗИД на ИК до 31.03.2020г.)?
  5. Какви мерки предвижда ЦИК, за да гарантира безупречното провеждане на машинното и дистанционното електронно гласуване – например срок за осигуряване на машините, одит, тестове и др. в какъв срок ще ги проведе? Ще се даде ли възможност за независим граждански контрол върху сигурността (включително софтуер и хардуер) на машинното гласуване?
  6. След като опитът от Евроизбори 2019 г. показа, че цената за еднократен наем практически е идентична с цената за закупуване на машините, ще предприеме ли ЦИК мерки за придобиването им да оправдани цени и по начин (напр. директно от друга партньорска държава от ЕС и без посредници), по-който те да могат да се използват 10 и повече години подред и така да се гарантира себестойност на един „машинен“ глас съпоставима с тази на „хартиения“, но при много по-висока степен на сигурност на вота и преференцията на отделния гражданин?
  7. Какви мерки ще предприеме ЦИК, за да се избегнат проблемите при неподготвеността на членовете на СИК за работа с машинните терминали на Евроизбори 2019? Кога планирате да проведете обучения и ще бъдат ли отворени за наблюдение от граждански организации?

Темата с въвеждането на дистанционно електронно гласуване е включена пък заради законовото изискване до март 2020 г. да е готова пътната карта за него.

В резултат на заявлението от ЦИК изпраща писмо на Славов и Димитров. В него обаче конкретика за предприетите действия отсъства. По първите три въпроса от комисията заявяват, че решенията предстоят, а "ЦИК ще извърши всички необходими действия", за да осигури машинно гласуване според изискванията на ИК. 

По въпрос 4, свързан с електронното гласуване и пътната карта за него, се казва, че се работи, разговаря се с институции и е пратено писмо в правната комисия на Народното събрание. На въпрос 5 единственият конкретен отговор е, че ИК не предвижда граждански контрол върху организацията на машинен вот. 

Шестото питане според ЦИК не е точно питане, а по седмото се казва, че комисията има опит в обучението на секционните избирателни комисиии когато трябва - своевременно ще приеме нуждите решения. 

От протокола от заседанието на ЦИК по искането за информация пък става ясно, че докладчикът, изготвил отговора - Мария Бойкинова - за да пристъпи комисията към въвеждане на машинно гласуване, трябва да има насрочени избори. 

Припомняме, че именно краткото време между насрочването на даден вид вот и провеждането му в предишни години бе оправданието на комисията за липса на машинен вот. След това ГЕРБ пристъпи към промени в закона, с които първо въвеждането на машини във всички секции се отложи, а накрая бе направен опит и да се отмени. 

Според Димитров и Славов писмото на ЦИК по същество представлява "частичен отказ" от предоставяне на исканата информация. Дело срещу този отказ е вече заведено в Софийския административен съд.

Когато близо 3 г. след първото задължение на ЦИК да въведе машинно гласуване и вече 5 месеца след последните промени в ИК, според които на следващите избори се гласува само машинно, им зададеш официален въпрос "В какви срокове ще бъде въведено то?" И след като получиш отговор в бъдеще неопределено време (също и за електронно гласуване) от типа "ЦИК ще извърши всички действия и ще приеме съответните решения..", неусетно се сещаш за вица с купуването на колело, ама друг път..

След което (за пореден път) даваш ЦИК на съд!, мотивират действието си Славов и Димитров.

Това е поредно дело, което двамата бивши депутати от десницата завеждат срещу изборната администрация.

Коментари

Калина Христова's picture
Калина Христова
Трайчо Костов

ЦИК,

Чакаме отговори, крайно време е за машинно и електронно гласуване. Не на хилядите невалидни бюлетини.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?