Професията на журналиста е като тази на футболиста, пиленца. Всички знаят по-добре от теб как се вкарва гол, какви въпроси се задават на премиера, как се обръща човек към президента... Но аз, като истинска жрица на тая професия, мога да ви кажа едно: най-важно не е да знаеш кои въпроси трябва да зададеш, а кои въпроси не трябва да зададеш. Ако овладееш това, ще ти дадат пари дори за собствено радио, ще те вземат в самолета до Вашингтон, на всяка пресконференция ще ти подават микрофона първо, второ и трето все на теб...

Пък вие се смейте, пиленца. Ама бяхте ли у Вашингтон? Не, нали. Такива като вас най-много такси могат да подкарат, а не да вдигат самолета на премиера.... Докато в това време такива като нас тичат по ливадата пред Белия дом. Или в кабинета на директора на БНТ, зависи какво предпочитате.

Пускате си вицове за нас, жриците на професията, из фейсбука, ама вие вашия официален анцуг най-много до Лидъла да го разходите, а ние с моя адидас до Овалния кабинет стигнахме.

Та тичам си аз с адидаса по ливадата към Тръмп, а той като ме видя, зяпна. Даже питал „Коя е тая“. Е как коя, бе, мистър президент, аз да можех да остана у Америката, не само щяхте да знаете коя съм, ами и всички щяха да питат не за мен, а за вас кой е тоя. То, щом Вие можете да сте президент на САЩ, що аз да не мога, а? Даже почти щях да ви взема интервю, виках „Хальо, хальо“, но тия трътки от прескабинета ви не ми дадоха микрофона. Те на мен ще ми отказват, моля ти се... Аз колкото микрофони в тоя живот съм държала, те до толкова не могат да броят, бе, хальоооо. Ако не ми бяха секвестирали ябълките на митницата на летището, щяха да видят те. Право в десетката щех да ги уцеля. Но нищо, ще си ги върна обратно в България, у нас пресконференции да искаш.

Та за това как се интервюира премиер ми беше думата. Първо, най-важно е да успеете да се преборите с другите жрици на професията. Като дойде той благоразположен за въпроси, трябва да го почнете веднага. Ако оная вика: „Браво, господин премиер, много сте умен“, вие кажете: „Господин премиер, не само сте умен, а и сте красив!“ Ако оная каже „България има късмет да има премиер като Вас“, вие веднага я затапвате с: „Не само България, а и светът. Не само светът, но и вселената!“ Ако оная тича да го пипа по мускула, вие я изпреварете и го пипнете по... Ако тя го прегърне, вие го целунете. Ако тя го целуне, вие направо го...

Всичко в нашата професия на жрици е въпрос на бързина и всеотдайност. Разбира се, добре е и събеседникът ви да е държелив като премиера. Не всеки премиер може да понесе толкова...  Но нашият премиер е българин, не е некой гей, като тия из Европата. Даже Тръмп не може да му стъпи на малкия... И на големия... На него му се налага той да тича да хваща мадамите за... Докато нашият премиер никъде не тича, мадамите сами идват и го хващат за...

Тия многоточия ги пускам, за да не ме блокират във фейсбука. Щото фейсбука е американски, а американците са... И също са.... Като европейците, само дето европейците са още по..... Добре, че в самолета на премиера няма фейсбук. И многоточия нямаше, да ви кажа.

Ако сте истинска професионалистка, най-добре е да пребиете останалите жрици още на летището. Щото много неудобно стана в самолета, докато ги млатех с куфарчето по главите. Не за друго, ми куфарчето ми отиде по дяволите, а беше адидас и то. Само оная мадам ми се опъна, такава вилица ми заби в бедрото, че още куцам. Но аз й отхапах ухото и пак първа се добрах до премиера. Имаше некви операторчета, които се опитаха да ме нокаутират с камерите си, но няма оператор, който да може да ми препречи пътя към премиера ни. Още ходят и тримата, все едно някой им е вкарал камерите в... Ако оная мадам не беше толкова държелива, щях да имам премиера само за себе си. А сега се налага да го деля. Разпрахме му сакото, но взех интервюто! Пускам го тук, първо за вас. Да четете, да се учите, и да се възхищавате:

Аз: Господин премиер, много сте красив!

Той: Ъъъъъ

Аз: И скромен. Но така са умните хора...

Той: Е, айде сега, хаха, еми, ъъъъ...

Аз: Как постигате всички тези успехи?

Той: Ние, в нашата партия...

Аз: Ама каква партия, господин премиер, без Вас всички са загубени. Всички сме загубени!

Той: Е, айде сега... Ако ще питаш нещо, питай, че с тва хвъркане насам-натам, така се уморих, глей ме къв съм зажмал.

Аз: Кажете какво си говорихте с Тръмп?

Той: С президента Тръмп сме биз-бизе. Премери ми гърба с педи и каза, че ми е по-голем от неговия.

Аз: Разбира се, че ви е по-голям, господин  премиер! Аз ли не знам?

Той: Не знам какво ти знаеш, въпросът е, че Тръмп ме подкрепи за следващите избори.

Аз: Господин премиер, докога ще търпите това? Защо избори? Какви са тия избори, по-добър от Вас няма и никога няма да има.

Той: Е, и ти си права, но няма как, неудобно е пред партньорите...

Аз: Какво обядвахте с господин Тръмп?

Той: Аз мушнах един хамбургер, за него не знам.

Аз: Ма не ви ли покани на обяд? Какъв простак!

Той: Е, хората са в криза, не е като у нас, дето стабилност вече 10 години, работа, работа, работа...

Аз: Да обобщим! Тръмп поиска да почерпи от вашия уникален опит и да се поучи от вашия успех.

Той: Обобщавай, бе, обобщавай, ма сега стига толко си питАла, ще ме изтощиш, има и други колежки, дето искат да ме... питат. Цигара?