Рейтинг на висшите училища: кои са най-търсените и добре платени специалности

През 2019 година броят на студентите в българските висши училища продължава да намалява, реализацията на завършилите се подобрява, научните публикации нарастват. Това са основните констатации в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (https://rsvu.mon.bg).

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства през тази година до 1297 лв.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година има при завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело.

Над 3% е безработицата сред завършилите социални дейности (3,5%), психология (3,4%) и история и археология (3,06%).

За сравнение, през миналата година безработица от над 3% е отчетена сред завършилите в 9 направления, а през 2014 година – в 38.

Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите туризъм (20,41%).

Най-високи средни доходи имат завършилите:

информатика и компютърни науки

математика

проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми

За поредна година най-добре платени са хората с диплома от информатика и компютърни науки в СУ „Св. Климент Охридски“.

Най-трудно, с най-висок среден успех от дипломата за средно образование се влиза в „Медицина“ (5,63), „Фармация“ (5,51) и „Стоматология“ (5,51). Най-нежелана е „Металургия“, където средният успех на кандидатите е 4,38.

По-малко безработни завършили висшисти

Данните потвърждават наличието на трайна тенденция за подобряване реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната. Но си остават разликите в намирането на работа и заплащането в зависимост от висшето училище, както и придобитата степен, и особено от избраната специалност. 

Делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 години български висши училища спада до 2,2% през 2019 година от 2,44% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до под 20% от над 25% през 2014 година.

Расте процентът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, до 50,3 от 49,26% преди година и от под 46% през 2014 г. При завършилите магистри през 2019 година този дял е над 60%, но при бакалаври е значително по-нисък - под 36%.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, като стига до 1297 лева през 2019 година при нива от 1151 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година.

Приложение на придобитото висше образование

Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направления, сред които и едни от най-масовите – икономика, администрация и управление и информатика и компютърни науки – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече.

Безработица сред завършилите

По-малки са разликите при завършилите медицина, здравни грижи, педагогика, военно дело. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности независимо от завършеното конкретно висше училище.

Повече цитирани научни публикации

Данните в рейтинговата система показват продължаващо подобряване на цитируемостта на научните публикации на българските висши училища.

Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Топ 10 на висшите училища по индекса на цитируемост в Scopus

Топ 10 на висшите училища по индекса на цитируемост в Web of Science

По-малко студенти

Общият брой на студентите във висшите училища през 2019 година намалява с близо 17% в сравнение с 2014 година. В 15 направления спадът е с над 30%. Сред тях попадат и двете най-масови професионални направления икономика и администрация и управление. В същото време за последните 5 години в 5 направления има увеличение на броя на студентите с около и над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията "Медицина" (76%), "Военно дело" (60%), "Стоматология" (41%), "Педагогика" (36%) и "Ветеринарна медицина" (26%).

Петте най-масови професионални направления остават, както и през миналата година, „Икономика“ с 37 909 студенти, „Администрация и управление“ (16 584),  „Педагогика“ (14 864), „Медицина“ (11 737) и „Право“ (9389).

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 7% през 2019 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (близо 55% от студентите в направлението са чужденци), „Стоматология“ (40%) и „Ветеринарна медицина“ (29%).

В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“ (над 60% от студентите в тези направления се обучават в частни висши училища), както и в направленията „Администрация и управление“ и „Национална сигурност“ (близо 40% от студентите).  

Рейтинговата система на висшите училища в България през 2019 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от институт "Отворено общество" – София, и "Сирма солюшънс".