Повечето предложения на Франция за реформите на процеса за разширяване на ЕС са приемливи. Те обаче не могат да бъдат взаимно изключващи се. И не трябва да бъдат причина за отлагане на преговорите за членство със Северна Македония и Албания.

Това заяви днес пред журналисти в Брюксел външният министър Екатерина Захариева. Тя участва в Съвет „Външни работи“ – първият, проведен под ръководството на новия първи дипломат на ЕС Жозеп Борел.

Въпросът за Скопие и Тирана е бил обсъден на работна закуска, организирана от гръцкия външен министър Николаос Дендиас.

Двете страни бяха попарени на Европейския съвет през октомври. Тогава по настояване на Франция те не получиха дата за започване на преговори.

„Обединихме се около това, че не трябва да говорим само за перспектива, но и да се върнем към темата и да вземем решение преди срещата „ЕС-Западни Балкани“ в Загреб. Така настоя нашият премиер в заключенията на предишния Европейски съвет. Най-добре е това да се случи през март“, каза Захариева.

Тя имаше предвид кога Скопие и Тирана да получат дата за преговори.

Захариева припомни, че предстоят избори, и то не само в Северна Македония. Такива ще има в още една страна от Западните Балкани – Сърбия, както и във Франция.

Почти 100 процента е надделяло мнението, че промяната на методологията на разширяване не трябва да се използва като извинение, за да бъдат отлагани до безкрайност преговорите за членство.

„Защото ние може да не постигнем съгласие по новите методи цяла година и не бива да отлагаме решенията на Съвета - обясни българският външен министър. -

Считам, че би било много добре да се случи преди започване на преговори социално-икономическата кохезия. Но има държави, които са в ЕС още от 1981 г., които още не са достигнали тази кохезия. (Захариева не спомена имена, но тогава в Съюза влиза само Гърция – б.р.).

Ако отсега приемем, че член на ЕС ще стане държава, стигнала тази кохезия, това означава, че през следващите 20-30 години няма да се случи никакво разширяване.“

Една членка на ЕС получава пари за кохезия до момента, в който нейният БВП достигне 75 на сто от средния за Съюза.

„Вижте какво стана с България – за десет години членство нашият БВП скочи повече от двойно. Членството помага за сближаването“, изтъкна дипломат номер 1 на София.

Отделно през януари 2020 г. Еврокомисията трябва да представи преглед на процеса на разширяване и той да бъде обсъден от страните членки, споделиха пред Клуб Z дипломатически източници.

Същевременно днес е станало ясно, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Еврокомисията трябва да подготвят „нон пейпър“, т.е. неофициален документ, въз основа на който Съветът на ЕС да реши да се премине към следващите стъпки към налагане на санкционен режим за нарушаване на човешките права по целия свят. Такива са били заключенията на Жозеп Борел, каза Захариева.

Инициативата е на Холандия и тя се дебатира близо година. Става дума за нещо като европейски еквивалент на американския „Закон Магнитски“. Разликата е обаче, че наложените от ЕС санкции важат само на неговата територия, обясниха дипломати пред Клуб Z. Докато при САЩ има екстериториалност.

Голяма част от страните членки подкрепят холандската инициатива. Според България това не е лоша идея, уточни Екатерина Захариева. Предстои уточнение за критериите на включване в санкционния режим.

Човешките права са запазената марка на ЕС. Този въпрос също е бил дискутиран днес. Още повече, че утре е Международният ден за защита на правата на човека. ЕС подготвя следващия си план за действия в тази сфера. България е настояла за фокусиране върху овластяването на жените с конкретни действия, както и върху киберсигурността.

Оке един от резултатите на днешния Съвет: Африка става един от основните приоритети на ЕС. 

„Неслучайно и България е толкова фокусирана върху Африка. Неслучайно бях наскоро и в две африкански държави (Ангола и Намибия – б.р.). Това е най-близкият континент до Европа, най-богатият на природни ресурси и в същото време с най-бързо растящо население в света“, посочи външният ни министър.

Според нея Европа от най-голям донор на помощи на развитие трябва да се превърне в политически играч на Черния континент. Такава е и позицията на България. Само 3 на сто от търговията на Европа е с Африка. Все още само плащаме сметките, а още нямаме достатъчно полза от това.

Стратегията на ЕС за Африка трябва да бъде обсъждана заедно с държавите от този континент, а не те просто да бъдат информирани, смята шефката на българската дипломация.