Article_top

Британските избори дълго ще предизвикват емоционални реакции и крайни коментари. И като много крайни и емоционални коментари често ще се разминават с реалностите преди, по време и след събитието. Няколко неща за размисъл:

Тези избори са междинно заключение на сложен процес, в който референдумът за "Брекзит" също беше междинна стъпка, както и решението на Дейвид Камерън да проведе референдума беше междинна стъпка. Нека се опитаме да мислим за сложното, не за простото.

Това не е победа на дясното над лявото, на консерватори срещу социалисти, макар че тежкото архаично левичарство на Джереми Корбин изигра известна, но не решаваща роля.

Изборите бяха отчасти спечелени от Борис Джонсън, но също така бяха и драматично загубени от Лейбъристите и Либералдемократите. Либералдемократите неотдавна избраха абсурден лидер, която ги закопа до гуша, в момент, в който те можеха да се възродят.

Не забравяйте Найджъл Фараж и неговата партия "Брекзит". Това че те не спечелиха нито едно място в парламента, означава, че Джонсън вкара неговите избиратели под своя покрив. Всяко отклонение от радикалната линия за излизане от ЕС щеше да напомпа успеха ма Фараж. Тези избори могат да се съберат и в просто изречение “Джонсън победи Фараж”. (Макар че Фараж също помогна малко на Джонсън в някои региони, изпомпвайки към себе си лейбъристки вот.)

Избирателната система играе важна роля в резултата.

Джонсън не е Доналд Тръмп, независимо от рошавата руса коса. Не се хлъзгайте по тази пързалка. Достатъчно е да погледнете електоралната композиция, позициите им по зелените политики и климата, както и политическите им CV-та, за да видите, че става въпрос за различни неща.

Насила хубост не става. Изборите потвърдиха националната нагласа в полза на напускането на ЕС. Страната прекара 3 години в размисли, анализи, дебати, вътрешни избори. ПроЕС не можаха да изградят убедителен политически аргумент, който да обърне общественото настроение достатъчно в полза на оставането.

Много хора гласуваха за Джонсън, за да приключи несигурността и зъбът да бъде изваден. Жабуркането с уиски и пиенето на аналгин дотегна на немалко хора.

Не бързайте със заключения за икономически и политически провал на страната. Икономическите прогнози за миналото са сравнително точни, за бъдещето рядко са.

За голямо съжаление Европа без съмнение губи много от оттеглянето на Великобритания. Нека помислим повече по този въпрос. Най-важното сега е да видим как да намалим тези загуби.

* Заглавието и подзаглавието са на редакцията. 

 

Британските избори дълго ще предизвикват емоционални реакции и крайни коментари. И като много крайни и емоционални коментари често ще се разминават с реалностите преди, по време и след събитието. Няколко неща за размисъл:

Тези избори са междинно заключение на сложен процес, в който референдумът за "Брекзит" също беше междинна стъпка, както и решението на Дейвид Камерън да проведе референдума беше междинна стъпка. Нека се опитаме да мислим за сложното, не за простото.

Това не е победа на дясното над лявото, на консерватори срещу социалисти, макар че тежкото архаично левичарство на Джереми Корбин изигра известна, но не решаваща роля.

Изборите бяха отчасти спечелени от Борис Джонсън, но също така бяха и драматично загубени от Лейбъристите и Либералдемократите. Либералдемократите неотдавна избраха абсурден лидер, която ги закопа до гуша, в момент, в който те можеха да се възродят.

Не забравяйте Найджъл Фараж и неговата партия "Брекзит". Това че те не спечелиха нито едно място в парламента, означава, че Джонсън вкара неговите избиратели под своя покрив. Всяко отклонение от радикалната линия за излизане от ЕС щеше да напомпа успеха ма Фараж. Тези избори могат да се съберат и в просто изречение “Джонсън победи Фараж”. (Макар че Фараж също помогна малко на Джонсън в някои региони, изпомпвайки към себе си лейбъристки вот.)

Избирателната система играе важна роля в резултата.

Джонсън не е Доналд Тръмп, независимо от рошавата руса коса. Не се хлъзгайте по тази пързалка. Достатъчно е да погледнете електоралната композиция, позициите им по зелените политики и климата, както и политическите им CV-та, за да видите, че става въпрос за различни неща.

Насила хубост не става. Изборите потвърдиха националната нагласа в полза на напускането на ЕС. Страната прекара 3 години в размисли, анализи, дебати, вътрешни избори. ПроЕС не можаха да изградят убедителен политически аргумент, който да обърне общественото настроение достатъчно в полза на оставането.

Много хора гласуваха за Джонсън, за да приключи несигурността и зъбът да бъде изваден. Жабуркането с уиски и пиенето на аналгин дотегна на немалко хора.

Не бързайте със заключения за икономически и политически провал на страната. Икономическите прогнози за миналото са сравнително точни, за бъдещето рядко са.

За голямо съжаление Европа без съмнение губи много от оттеглянето на Великобритания. Нека помислим повече по този въпрос. Най-важното сега е да видим как да намалим тези загуби.

* Заглавието и подзаглавието са на редакцията. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?