БНТ спря „Умно село“ и не предложи да го замени с нещо подобно.

Вятърът на промяната в обществената телевизия все още е ураганен, макар и да идва на пристъпи. Безспорно е, че промяната е важна и наложителна. Въпросът е как се случва и каква е мотивацията на тези, които я правят.

Ако трябва да погледнем обективно, „Умно село“ е рубрика, която не е променила концепцията и реализацията си, откакто е създадена преди 21 години. В този смисъл вероятно трябва да се случи нещо ново в нея – но да спреш цяло предаване, вместо да го промениш, е все едно да отрежеш крака си, защото имаш мазол.

„Умно село“ беше ценна територия на културата. Портретите на личности, които създават артистичния и интелектуалния облик на България, са важно документално свидетелство. Липсата на точно това предаване ще се усети – особено ако не бъде адекватно компенсирана. А за това възможности има. БНТ все още е длъжна по закон да продуцира български документални творби, независимо дали са вътрешни или външни продукции. Но подборът какво да бъде стимулирано и произведено е еклектичен и в голяма степен зависи от външни (или твърде вътрешни) нехудожествени фактори, а не само от качеството. Макар да имаше нужда от осъвременяване, „Умно село“ беше добра основа за развитие на жанра.

БНТ под ръководството на Кошлуков все повече започва да прилича на комерсиалните частни телевизии. Липсата на културата в тях е осезаема, но обяснима – те не носят рейтингови точки, зрителите им са малко. Това е функцията на обществената телевизия – да елиминира тревогите за рейтинга и да предоставя не толкова популярни, но важни за израстването на нацията програми.

Поредицата „Умно село“ в крайна сметка захранваше и Златния фонд на БНТ. Паметта за хората е съхранявана там, паметта за времената и техните апологети.

Ще се усети липсата на това предаване. Недостигът на култура ще става по-осезаем, по-натрапчив. Опитът на създателите му ще потъне несподелен.

Така не се създават традиции. Така се унищожава приемствеността, а тя е в основата на всеки професионализъм.

БНТ продължава да се движи управлявана от вятъра и бурите, а не от опитен екипаж. Цялата световна история показва, че това обикновено свършва с корабокрушение. А мачтите на този кораб са вече отрязани.

Площад Славейков