„Защо лишавате българите от това, което „Умно село“ им дава? То им принадлежи изначално“, пише скулпторът проф. Емил Попов в отворено писмо до генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, до Управителния съвет на обществената телевизия, с копие до СЕМ и парламентарната Комисия по култура и медии. 

Писмото, изпратено и до „Площад Славейков“, е подписано още от над 40 интелектуалци, между които директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова, председателят на СБХ Любен Генов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Валентин Старчев, Антон Стайков, Минчо Минчев, Стефан Цанев, Рада Москова, Деян Енев, Георги Господинов, Божана Апостолова, Манол Пейков, Боян Биолчев, Нешка Робева…

Екипът на предаването „Умно село“, което върви от 21 години по БНТ, съобщи, че на 28 декември 2019-а се излъчва последният му брой.

„Ръководството на Българската национална телевизия е избрало да наложи вето върху производството на жив, пълнокръвен архив, съставляващ безценен фонд на българската култура – се казва в писмото на Емил Попов. – Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо… В кой точно момент БНТ реши, че трупането на този архив трябва да бъде преустановено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, ако не знаем откъде идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, ако не можем да им посочим примерите преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се нарича традиция? Отговорът на тези въпроси всъщност трябва да е мисията на обществената телевизия.“

Предлагаме ви пълния текст на писмото:

„Защо?!…

Не мога да повярвам, че от януари в ефира на БНТ няма да продължи поредицата „Умно село“. За 20 години десетки документални филма, посветени на големи личности с безспорни заслуги за духовното издигане на обществото ни, отразиха българската култура „отвътре“. Културата отвъд ширпотребата, отвъд имитацията. Духовността, извисена над комплексите за малоценност, нанасящи опустошителни белези в съзнанието на съвременния човек.

Нима вече не стана ясно на всички, че единственият позитивен багаж, който един народ може да пренесе във времето, са образците на неговото изкуство и култура?! И че ако самочувствието на една нация се гради на нейните минали и настоящи духовни постижения, то не друго, а паметта за тях осигурява живот на това самочувствие? Масовото отношение към духовното наследство у нас отдавна е катастрофално. Борбата за оцеляване допълнително го обрича на забрава. В този мъчителен процес на българина не му помагат особено нито институциите, нито медиите, в чиито функции влизат грижата за образованието и духовната хигиена на нацията. Един след друг си отиват от този свят хора, чийто живот и творчество са чертали спиралата на собственото ни развитие, но паметта за тях остава единствено у техните близки. Младите българи не познават собствената си история, а дори за тези, които се интересуват, знакови имена в българската култура са познати само от учебниците

Следва риторичният въпрос: колко на брой са предаванията в националния ефир, които не само информират, а утвърждават и съхраняват памет?

И ето че поредицата „Умно село“ се оказа истинско съ-преживяване: едно уж лично творческо битие се оказа споделяно от създателите ѝ с широка аудитория, при това с най-висока мяра разбиране, информация, вкус, съпричастност. Качеството и постоянството, с което авторите на поредицата го съхраняваха, я направи уникална, безусловно необходима. Представянето на героите, внимателното вглеждане в контекста, свързан с тяхното дело и живот, са важен за нацията обществен и културен пласт. А лентата, която ги съхрани така живо и компетентно – паметта за нея.

Ето защо не мога да повярвам, че ръководството на Българската национална телевизия е избрало да наложи вето върху производството на жив, пълнокръвен архив, съставляващ безценен фонд на българската култура. Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо. И тъй като съм още жив, а много от тези личности междувременно си отидоха, няма да спра да задавам въпроса: в кой точно момент БНТ реши, че трупането на този архив трябва да бъде преустановено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, ако не знаем откъде идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, ако не можем да им посочим примерите преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се нарича традиция? Отговорът на тези въпроси всъщност трябва да е мисията на обществената телевизия.

Затова се обръщам към нейното ръководство. Защо лишавате българите от това, което „Умно село“ им дава?
То им принадлежи изначално.

Към писмото на проф. Емил Попов се присъединяваме единодушно:

Иван Русев, скулптор
Милко Божков, художник
Проф. Станислав Памукчиев, художник
Павел Койчев, скулптор
Ангел Станев, скулптор
Любен Генов, председател на СБХ
Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед
Проф. Ивайло Мирчев, художник
Проф. Десислава Минчева, художник
Джена Славова, издател
Ярослава Бубнова, художествен критик
Проф. Валентин Старчев, скулптор
Проф. Иван Славов, скулптор
Камен Старчев, художник
Антон Стайков, журналист, художник
Доц. Цветослав Христов, скулптор
Нина Русева, художник
Проф. Греди Асса, художник
Мариана Русева, художник
Елена Панайотова, художник
Стоил Мирчев, художник
Долорес Дилова, художник
Проф. Анри Кулев, аниматор, режисьор
Светла Ганева, оператор
Проф. Минчо Минчев, цигулар
Проф. Владимир Игнатовски, филмов критик
Рада Москова, писател
Борис Луканов, актьор
Проф. Георги Каприев, философ
Деян Енев, писател
Георги Господинов, писател
Проф. Боян Биолчев, писател
Нешка Робева, майстор на спорта
Анна Петкова, кинорежисьор
Проф. Александър Шурбанов, писател, преводач
Мариана Мелнишка, преводач
Александър Геров, математик
Николай Трейман, фотограф
Д-р Тони Николов, философ, журналист
Проф. Калин Янакиева, философ, богослов
Проф. Владимир Градев, философ, дипломат
Божана Апостолова, издател
Манол Пейков, издател
Стефан Цанев, писател

Площад Славейков