Article_top

Убивайки иранския генерал-майор Касем Солеймани с въздушен удар близо до багдадското международно летище, Доналд Тръмп пое геостратегически риск, който беше почти невъзможно да си представим да бъде поет от който и да било друг президент на САЩ. Ефектът му, който е наистина труднопредсказуем, вече се усеща далеч отвъд Близкия изток - и точно в момента никой не знае до какво ще доведе това. Това пише днес в анализ Питър Апс от агенция Ройтерс, цитиран от БТА.

В някои отношения, разбира се, ударът е просто последната ескалация в продължаващия от години сблъсък чрез посредници, който бушува в Близкия изток от близо две десетилетия. От Сирия до Ирак, Йемен, Ливан и отвъд тях, това е сблъсък, който вече е отнел живота на стотици хиляди. Особено през последната година беше ясно, че както Иран, така и неговите противници спират да спазват правилата, след привлеклите общественото внимание нападения срещу танкери в Персийския залив и срещу саудитската енергийна инфраструктура.

А след нанесените миналата седмица ответни удари на САЩ срещу подкрепяна от Иран паравоенна група в Ирак - и нещо, което приличаше на опит за превземане на посолството на САЩ в Багдад в отговор на нанасянето им - нещата вече навлизаха в непроучени територии.

В краткосрочен план е неясно дали едностранните действия на САЩ - които вероятно са шокирали мнозина във Вашингтон толкова, колкото и на друго места - ще повишат или понижат вероятността от насилие в региона. Солеймани - в много отношения вторият най-влиятелен човек в Иран - обикновено щеше да бъде ключовата фигура, вземаща решение за реакцията. Множество сили в Техеран и на други места ще се борят за преимущество след смъртта му и докато някои ще искат като част от тази борба да предизвикат хаос в региона, други може да са малко по-склонни към сдържаност.

САЩ казват, че Солеймани и командваните досега от него Бригади Ал Кудс на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция са подготвяли нови нападения срещу американски дипломати, военни и предприемачи. САЩ дадоха да се разбере, че са особено загрижени за сигурността на посолството. Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, предупреди, че всеки, който се опита да го превземе, ще се сблъска сам с "циркулярния трион" на американските военни сили. Дали сега това е станало повече или по-малко вероятно в краткосрочен план ще зависи от това, как ще се развият борбите за власт в Техеран и дали елементи, които може да са потенциално още по-войнствени от убития генерал, ще могат да повлияят на решенията.

Други потенциални реакции може да включват нови атаки срещу корабоплаването в Персийския залив, макар че това ще даде възможност за действие на тези фигури в САЩ - както и в Израел и в страните от Персийския залив - които отдавна искат да разрушат иранския военен капацитет.

В по-дългосрочен план, отговор от страна на Иран е неизбежен - и потенциално може да доведе до началото на пълномащабна регионална война. Също толкова важна е реакцията на местните и глобални съюзници и противници на Америка. Русия, а все повече и Китай, вече изглежда бяха на път да се въвлекат в регионалното противопоставяне, като само преди дни обявиха съвместни военноморски учения с Техеран. Дали те все пак биха се провели, ако силите на САЩ и Иран открито си разменяха удари, далеч не е сигурно - но най-вероятно руският президент Владимир Путин щеше да бъде изкушен да засили подкрепата си за Техеран. Двете нации имат сложни отношения, но бяха относително ефективни съюзници, конкретно в Сирия, макар че също така се борят помежду си за влияние и достъп /до ресурси/ в целия Близък изток.

Съюзниците на Америка също внезапно ще обмислят позицията си. Европейските страни особено отдавна изразяват притеснения от все по-войнствения подход на Тръмп към Иран и няма да имат никакво желание да бъдат въвлечени в каквато и да било открита война. Ако обаче не подкрепят Тръмп, без съмнение ще засилят вече нарастващото напрежение между САЩ и техните съюзници.

Иракското правителство е в особено сложна позиция, тъй като има на своя територия както американски, така и ирански сили. В подобна позиция са и засилващите се протестни движения както в Иран, така и в Ирак. Солеймани беше смятан за един от архитектите на предприетите неотдавна мерки срещу подобни дисиденти - но това не значи, че те ще изпитват особен ентусиазъм от американски действия, подобни на току-що демонстрираните от Тръмп.

Нищо от това изглежда не притеснява президента на САЩ. Още след встъпването си в длъжност, той проявяваше недоволство от влиянието на по-установените външнополитически и военни фигури, за които според някои съобщения в медиите той очевидно смята, че се опитват да го контролират. Почти всички - включително бившият министър на отбраната Джим Матис - вече напуснаха неговата администрация. Докато той се приближава към президентски избори и изслушвания за импийчмънта си, може да си прави политическите сметки, че като изглежда силен и решителен във военен план, това може да се хареса на неговата политическа база, макар да притеснява мнозина други.

Това може да ни води към най-притеснителния урок от удара в петък и всичко последвало го. Повече от когото и да било друг, дори от Путин, Солеймани беше пример за лидер, който без стеснения пренебрегваше каквито и да е съществуващи правила и предизвикваше кървав хаос, служещ на неговите цели и амбиции. Това е поведение, което все повече се превръща в международна норма с всеки изминал ден и никой не знае докъде ще доведе това.

 

Убивайки иранския генерал-майор Касем Солеймани с въздушен удар близо до багдадското международно летище, Доналд Тръмп пое геостратегически риск, който беше почти невъзможно да си представим да бъде поет от който и да било друг президент на САЩ. Ефектът му, който е наистина труднопредсказуем, вече се усеща далеч отвъд Близкия изток - и точно в момента никой не знае до какво ще доведе това. Това пише днес в анализ Питър Апс от агенция Ройтерс, цитиран от БТА.

В някои отношения, разбира се, ударът е просто последната ескалация в продължаващия от години сблъсък чрез посредници, който бушува в Близкия изток от близо две десетилетия. От Сирия до Ирак, Йемен, Ливан и отвъд тях, това е сблъсък, който вече е отнел живота на стотици хиляди. Особено през последната година беше ясно, че както Иран, така и неговите противници спират да спазват правилата, след привлеклите общественото внимание нападения срещу танкери в Персийския залив и срещу саудитската енергийна инфраструктура.

А след нанесените миналата седмица ответни удари на САЩ срещу подкрепяна от Иран паравоенна група в Ирак - и нещо, което приличаше на опит за превземане на посолството на САЩ в Багдад в отговор на нанасянето им - нещата вече навлизаха в непроучени територии.

В краткосрочен план е неясно дали едностранните действия на САЩ - които вероятно са шокирали мнозина във Вашингтон толкова, колкото и на друго места - ще повишат или понижат вероятността от насилие в региона. Солеймани - в много отношения вторият най-влиятелен човек в Иран - обикновено щеше да бъде ключовата фигура, вземаща решение за реакцията. Множество сили в Техеран и на други места ще се борят за преимущество след смъртта му и докато някои ще искат като част от тази борба да предизвикат хаос в региона, други може да са малко по-склонни към сдържаност.

САЩ казват, че Солеймани и командваните досега от него Бригади Ал Кудс на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция са подготвяли нови нападения срещу американски дипломати, военни и предприемачи. САЩ дадоха да се разбере, че са особено загрижени за сигурността на посолството. Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, предупреди, че всеки, който се опита да го превземе, ще се сблъска сам с "циркулярния трион" на американските военни сили. Дали сега това е станало повече или по-малко вероятно в краткосрочен план ще зависи от това, как ще се развият борбите за власт в Техеран и дали елементи, които може да са потенциално още по-войнствени от убития генерал, ще могат да повлияят на решенията.

Други потенциални реакции може да включват нови атаки срещу корабоплаването в Персийския залив, макар че това ще даде възможност за действие на тези фигури в САЩ - както и в Израел и в страните от Персийския залив - които отдавна искат да разрушат иранския военен капацитет.

В по-дългосрочен план, отговор от страна на Иран е неизбежен - и потенциално може да доведе до началото на пълномащабна регионална война. Също толкова важна е реакцията на местните и глобални съюзници и противници на Америка. Русия, а все повече и Китай, вече изглежда бяха на път да се въвлекат в регионалното противопоставяне, като само преди дни обявиха съвместни военноморски учения с Техеран. Дали те все пак биха се провели, ако силите на САЩ и Иран открито си разменяха удари, далеч не е сигурно - но най-вероятно руският президент Владимир Путин щеше да бъде изкушен да засили подкрепата си за Техеран. Двете нации имат сложни отношения, но бяха относително ефективни съюзници, конкретно в Сирия, макар че също така се борят помежду си за влияние и достъп /до ресурси/ в целия Близък изток.

Съюзниците на Америка също внезапно ще обмислят позицията си. Европейските страни особено отдавна изразяват притеснения от все по-войнствения подход на Тръмп към Иран и няма да имат никакво желание да бъдат въвлечени в каквато и да било открита война. Ако обаче не подкрепят Тръмп, без съмнение ще засилят вече нарастващото напрежение между САЩ и техните съюзници.

Иракското правителство е в особено сложна позиция, тъй като има на своя територия както американски, така и ирански сили. В подобна позиция са и засилващите се протестни движения както в Иран, така и в Ирак. Солеймани беше смятан за един от архитектите на предприетите неотдавна мерки срещу подобни дисиденти - но това не значи, че те ще изпитват особен ентусиазъм от американски действия, подобни на току-що демонстрираните от Тръмп.

Нищо от това изглежда не притеснява президента на САЩ. Още след встъпването си в длъжност, той проявяваше недоволство от влиянието на по-установените външнополитически и военни фигури, за които според някои съобщения в медиите той очевидно смята, че се опитват да го контролират. Почти всички - включително бившият министър на отбраната Джим Матис - вече напуснаха неговата администрация. Докато той се приближава към президентски избори и изслушвания за импийчмънта си, може да си прави политическите сметки, че като изглежда силен и решителен във военен план, това може да се хареса на неговата политическа база, макар да притеснява мнозина други.

Това може да ни води към най-притеснителния урок от удара в петък и всичко последвало го. Повече от когото и да било друг, дори от Путин, Солеймани беше пример за лидер, който без стеснения пренебрегваше каквито и да е съществуващи правила и предизвикваше кървав хаос, служещ на неговите цели и амбиции. Това е поведение, което все повече се превръща в международна норма с всеки изминал ден и никой не знае докъде ще доведе това.

Коментари

До всички леви и по-леви

До всички леви и по-леви-Тръмп ще бъде преизбран и Бог да пази великата Америка!Благодарение на Великата Америка Трета Световна няма да има.А кучетата нека да поджафкат

:)

На водещите партизанска война беше отговорено с партизански акт. И партизаните оревават орталъка.
Всъщност дали са партизани, или хибридни войници? :)

Медии като хибридни войници

Франспрес чрез БТА:
"Американската армия е уведомила Ирак, че ще се изтегли от страната, предаде Франс прес.
Агенцията цитира писмо, с чието съдържание се е запознала.
Американската армия е информирала иракските въоръжени сили, че силите на международната антиджихадистка коалиция под командването на САЩ ще се "препозиционират" с цел "безопасно и ефективно изтегляне от Ирак".
Американски и иракски военен са потвърдили пред Франс прес автентичността на писмото, подписано от генерал Уилям Сийли, командващия американските военни операции в Ирак...."

Шефът на Пентагона чрез БТА:
"САЩ нямат планове да изтеглят войските си от Ирак, заяви днес министърът на отбраната Марк Еспър, цитиран от световните агенции.
Редица медии съобщи по-рано за изтеглянето, позовавайки се на писмо от американски генерал, припомня Ройтерс.
"Няма каквото и да било решение за напускане на Ирак", каза Еспър, запитан за писмото. Няма и планове за подготовка за изтегляне, допълни той.
"Не знам какво е това писмо. . .Опитваме се да установим откъде се появи, това е. Няма обаче взето решение за напускане на Ирак. Точка", категоричен бе шефът на Пентагона."
You voted '+'.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?