Article_top

Убивайки иранския генерал-майор Касем Солеймани с въздушен удар близо до багдадското международно летище, Доналд Тръмп пое геостратегически риск, който беше почти невъзможно да си представим да бъде поет от който и да било друг президент на САЩ. Ефектът му, който е наистина труднопредсказуем, вече се усеща далеч отвъд Близкия изток - и точно в момента никой не знае до какво ще доведе това. Това пише днес в анализ Питър Апс от агенция Ройтерс, цитиран от БТА.

В някои отношения, разбира се, ударът е просто последната ескалация в продължаващия от години сблъсък чрез посредници, който бушува в Близкия изток от близо две десетилетия. От Сирия до Ирак, Йемен, Ливан и отвъд тях, това е сблъсък, който вече е отнел живота на стотици хиляди. Особено през последната година беше ясно, че както Иран, така и неговите противници спират да спазват правилата, след привлеклите общественото внимание нападения срещу танкери в Персийския залив и срещу саудитската енергийна инфраструктура.

А след нанесените миналата седмица ответни удари на САЩ срещу подкрепяна от Иран паравоенна група в Ирак - и нещо, което приличаше на опит за превземане на посолството на САЩ в Багдад в отговор на нанасянето им - нещата вече навлизаха в непроучени територии.

В краткосрочен план е неясно дали едностранните действия на САЩ - които вероятно са шокирали мнозина във Вашингтон толкова, колкото и на друго места - ще повишат или понижат вероятността от насилие в региона. Солеймани - в много отношения вторият най-влиятелен човек в Иран - обикновено щеше да бъде ключовата фигура, вземаща решение за реакцията. Множество сили в Техеран и на други места ще се борят за преимущество след смъртта му и докато някои ще искат като част от тази борба да предизвикат хаос в региона, други може да са малко по-склонни към сдържаност.

САЩ казват, че Солеймани и командваните досега от него Бригади Ал Кудс на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция са подготвяли нови нападения срещу американски дипломати, военни и предприемачи. САЩ дадоха да се разбере, че са особено загрижени за сигурността на посолството. Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, предупреди, че всеки, който се опита да го превземе, ще се сблъска сам с "циркулярния трион" на американските военни сили. Дали сега това е станало повече или по-малко вероятно в краткосрочен план ще зависи от това, как ще се развият борбите за власт в Техеран и дали елементи, които може да са потенциално още по-войнствени от убития генерал, ще могат да повлияят на решенията.

Други потенциални реакции може да включват нови атаки срещу корабоплаването в Персийския залив, макар че това ще даде възможност за действие на тези фигури в САЩ - както и в Израел и в страните от Персийския залив - които отдавна искат да разрушат иранския военен капацитет.

В по-дългосрочен план, отговор от страна на Иран е неизбежен - и потенциално може да доведе до началото на пълномащабна регионална война. Също толкова важна е реакцията на местните и глобални съюзници и противници на Америка. Русия, а все повече и Китай, вече изглежда бяха на път да се въвлекат в регионалното противопоставяне, като само преди дни обявиха съвместни военноморски учения с Техеран. Дали те все пак биха се провели, ако силите на САЩ и Иран открито си разменяха удари, далеч не е сигурно - но най-вероятно руският президент Владимир Путин щеше да бъде изкушен да засили подкрепата си за Техеран. Двете нации имат сложни отношения, но бяха относително ефективни съюзници, конкретно в Сирия, макар че също така се борят помежду си за влияние и достъп /до ресурси/ в целия Близък изток.

Съюзниците на Америка също внезапно ще обмислят позицията си. Европейските страни особено отдавна изразяват притеснения от все по-войнствения подход на Тръмп към Иран и няма да имат никакво желание да бъдат въвлечени в каквато и да било открита война. Ако обаче не подкрепят Тръмп, без съмнение ще засилят вече нарастващото напрежение между САЩ и техните съюзници.

Иракското правителство е в особено сложна позиция, тъй като има на своя територия както американски, така и ирански сили. В подобна позиция са и засилващите се протестни движения както в Иран, така и в Ирак. Солеймани беше смятан за един от архитектите на предприетите неотдавна мерки срещу подобни дисиденти - но това не значи, че те ще изпитват особен ентусиазъм от американски действия, подобни на току-що демонстрираните от Тръмп.

Нищо от това изглежда не притеснява президента на САЩ. Още след встъпването си в длъжност, той проявяваше недоволство от влиянието на по-установените външнополитически и военни фигури, за които според някои съобщения в медиите той очевидно смята, че се опитват да го контролират. Почти всички - включително бившият министър на отбраната Джим Матис - вече напуснаха неговата администрация. Докато той се приближава към президентски избори и изслушвания за импийчмънта си, може да си прави политическите сметки, че като изглежда силен и решителен във военен план, това може да се хареса на неговата политическа база, макар да притеснява мнозина други.

Това може да ни води към най-притеснителния урок от удара в петък и всичко последвало го. Повече от когото и да било друг, дори от Путин, Солеймани беше пример за лидер, който без стеснения пренебрегваше каквито и да е съществуващи правила и предизвикваше кървав хаос, служещ на неговите цели и амбиции. Това е поведение, което все повече се превръща в международна норма с всеки изминал ден и никой не знае докъде ще доведе това.

 

Убивайки иранския генерал-майор Касем Солеймани с въздушен удар близо до багдадското международно летище, Доналд Тръмп пое геостратегически риск, който беше почти невъзможно да си представим да бъде поет от който и да било друг президент на САЩ. Ефектът му, който е наистина труднопредсказуем, вече се усеща далеч отвъд Близкия изток - и точно в момента никой не знае до какво ще доведе това. Това пише днес в анализ Питър Апс от агенция Ройтерс, цитиран от БТА.

В някои отношения, разбира се, ударът е просто последната ескалация в продължаващия от години сблъсък чрез посредници, който бушува в Близкия изток от близо две десетилетия. От Сирия до Ирак, Йемен, Ливан и отвъд тях, това е сблъсък, който вече е отнел живота на стотици хиляди. Особено през последната година беше ясно, че както Иран, така и неговите противници спират да спазват правилата, след привлеклите общественото внимание нападения срещу танкери в Персийския залив и срещу саудитската енергийна инфраструктура.

А след нанесените миналата седмица ответни удари на САЩ срещу подкрепяна от Иран паравоенна група в Ирак - и нещо, което приличаше на опит за превземане на посолството на САЩ в Багдад в отговор на нанасянето им - нещата вече навлизаха в непроучени територии.

В краткосрочен план е неясно дали едностранните действия на САЩ - които вероятно са шокирали мнозина във Вашингтон толкова, колкото и на друго места - ще повишат или понижат вероятността от насилие в региона. Солеймани - в много отношения вторият най-влиятелен човек в Иран - обикновено щеше да бъде ключовата фигура, вземаща решение за реакцията. Множество сили в Техеран и на други места ще се борят за преимущество след смъртта му и докато някои ще искат като част от тази борба да предизвикат хаос в региона, други може да са малко по-склонни към сдържаност.

САЩ казват, че Солеймани и командваните досега от него Бригади Ал Кудс на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция са подготвяли нови нападения срещу американски дипломати, военни и предприемачи. САЩ дадоха да се разбере, че са особено загрижени за сигурността на посолството. Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, предупреди, че всеки, който се опита да го превземе, ще се сблъска сам с "циркулярния трион" на американските военни сили. Дали сега това е станало повече или по-малко вероятно в краткосрочен план ще зависи от това, как ще се развият борбите за власт в Техеран и дали елементи, които може да са потенциално още по-войнствени от убития генерал, ще могат да повлияят на решенията.

Други потенциални реакции може да включват нови атаки срещу корабоплаването в Персийския залив, макар че това ще даде възможност за действие на тези фигури в САЩ - както и в Израел и в страните от Персийския залив - които отдавна искат да разрушат иранския военен капацитет.

В по-дългосрочен план, отговор от страна на Иран е неизбежен - и потенциално може да доведе до началото на пълномащабна регионална война. Също толкова важна е реакцията на местните и глобални съюзници и противници на Америка. Русия, а все повече и Китай, вече изглежда бяха на път да се въвлекат в регионалното противопоставяне, като само преди дни обявиха съвместни военноморски учения с Техеран. Дали те все пак биха се провели, ако силите на САЩ и Иран открито си разменяха удари, далеч не е сигурно - но най-вероятно руският президент Владимир Путин щеше да бъде изкушен да засили подкрепата си за Техеран. Двете нации имат сложни отношения, но бяха относително ефективни съюзници, конкретно в Сирия, макар че също така се борят помежду си за влияние и достъп /до ресурси/ в целия Близък изток.

Съюзниците на Америка също внезапно ще обмислят позицията си. Европейските страни особено отдавна изразяват притеснения от все по-войнствения подход на Тръмп към Иран и няма да имат никакво желание да бъдат въвлечени в каквато и да било открита война. Ако обаче не подкрепят Тръмп, без съмнение ще засилят вече нарастващото напрежение между САЩ и техните съюзници.

Иракското правителство е в особено сложна позиция, тъй като има на своя територия както американски, така и ирански сили. В подобна позиция са и засилващите се протестни движения както в Иран, така и в Ирак. Солеймани беше смятан за един от архитектите на предприетите неотдавна мерки срещу подобни дисиденти - но това не значи, че те ще изпитват особен ентусиазъм от американски действия, подобни на току-що демонстрираните от Тръмп.

Нищо от това изглежда не притеснява президента на САЩ. Още след встъпването си в длъжност, той проявяваше недоволство от влиянието на по-установените външнополитически и военни фигури, за които според някои съобщения в медиите той очевидно смята, че се опитват да го контролират. Почти всички - включително бившият министър на отбраната Джим Матис - вече напуснаха неговата администрация. Докато той се приближава към президентски избори и изслушвания за импийчмънта си, може да си прави политическите сметки, че като изглежда силен и решителен във военен план, това може да се хареса на неговата политическа база, макар да притеснява мнозина други.

Това може да ни води към най-притеснителния урок от удара в петък и всичко последвало го. Повече от когото и да било друг, дори от Путин, Солеймани беше пример за лидер, който без стеснения пренебрегваше каквито и да е съществуващи правила и предизвикваше кървав хаос, служещ на неговите цели и амбиции. Това е поведение, което все повече се превръща в международна норма с всеки изминал ден и никой не знае докъде ще доведе това.

Коментари

До всички леви и по-леви

До всички леви и по-леви-Тръмп ще бъде преизбран и Бог да пази великата Америка!Благодарение на Великата Америка Трета Световна няма да има.А кучетата нека да поджафкат

:)

На водещите партизанска война беше отговорено с партизански акт. И партизаните оревават орталъка.
Всъщност дали са партизани, или хибридни войници? :)

Медии като хибридни войници

Франспрес чрез БТА:
"Американската армия е уведомила Ирак, че ще се изтегли от страната, предаде Франс прес.
Агенцията цитира писмо, с чието съдържание се е запознала.
Американската армия е информирала иракските въоръжени сили, че силите на международната антиджихадистка коалиция под командването на САЩ ще се "препозиционират" с цел "безопасно и ефективно изтегляне от Ирак".
Американски и иракски военен са потвърдили пред Франс прес автентичността на писмото, подписано от генерал Уилям Сийли, командващия американските военни операции в Ирак...."

Шефът на Пентагона чрез БТА:
"САЩ нямат планове да изтеглят войските си от Ирак, заяви днес министърът на отбраната Марк Еспър, цитиран от световните агенции.
Редица медии съобщи по-рано за изтеглянето, позовавайки се на писмо от американски генерал, припомня Ройтерс.
"Няма каквото и да било решение за напускане на Ирак", каза Еспър, запитан за писмото. Няма и планове за подготовка за изтегляне, допълни той.
"Не знам какво е това писмо. . .Опитваме се да установим откъде се появи, това е. Няма обаче взето решение за напускане на Ирак. Точка", категоричен бе шефът на Пентагона."

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?