От неделя насам политическите врачки по света и у нас се упражняват върху един и същи въпрос: ще стане ли Румен Радев българският Виктор Орбан – тоест, главният саботьор на Европейския съюз. Прогнозите се делят по обичайния начин: едните, които не го долюбват, викат „ще стане“, другите – „няма да стане“.
Тезата тук е проста: няма да стане. Не защото Радев няма желание да играе твърдо, а защото няма капацитет да бъде Орбан.
За да бъдеш Орбан, трябва да имаш европейска амбиция, размах и визия – качества, които липсват на цялата българска политическа класа, включително на Радев. Орбан имаше проект за Европа – деструктивен, но проект. Той знаеше какъв ЕС иска: по-слаб, по-национален, по-лесен за блокиране. И успя да изгради около себе си третата по големина политическа група в Европейския парламент и кръг от съюзници в Европейския съвет – Италия, Словакия, Чехия, Словения.
Приемникът му Петер Модьор също има амбиция – ако се вярва на Politico Europe, той мечтае за централноевропейски Бенелюкс с австро-унгарско ядро. Това е геополитическо въображение, което в София просто не съществува.
Радев е военен. Да слуша „началниците“ е част от професионалната му ДНК. Един от големите тестове тепърва предстои: доколко ще издържи на натиск от Брюксел и големите европейски столици. За разлика от Орбан, той знае предварително какви ще са последствията от пряк сблъсък с ЕС – и няма смелостта да ги понесе.
Досегашната му европейска биография е красноречива: суверенистка реторика у дома, снишаване в Брюксел. През 2016 г. громеше СЕТА в София, а на Европейския съвет през март същата година не каза и „гък“ срещу споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада. Преди това се канеше да атакува ратификацията му в Конституционния съд.
Антуражът му вероятно ще го пази от орбаноподобно поведение – ако не от принципност, то от страх. Унгария още има замразени 35 милиарда евро, а размразяването ще върви „по лъжичка на реформа“.
Но да бъдеш Орбан не е единственият начин да саботираш ЕС. Достатъчно е да предпочетеш втората скорост, периферията, дистанцията от интеграцията.
Радев не може да върне България от еврозоната и Шенген – влакът е тръгнал. Но Словакия също е в еврозоната и Шенген, а това не попречи на Роберт Фицо да бъде главният съюзник на Орбан в блокирането на санкциите срещу Русия и помощта за Украйна.
Международни анализатори твърдят, че за Радев най-важното щяло да бъде „борбата с корупцията“. Но в глобализиран свят най-важният вътрешнополитически въпрос е къде стоиш външнополитически и какво следва от това. Как точно ще се бориш с корупцията, ако върнеш руските енергоносители и „прагматичния диалог“ с Кремъл? Корупцията в региона винаги е текла от изток на запад – по тръбите.
Цитират се уверенията му, че членството на България в ЕС и НАТО „не подлежи на съмнение“. И при Орбан не подлежеше. Той не искаше да извади Унгария от ЕС – искаше да го блокира отвътре. И дълго време успяваше.
Някои твърдят, че след изборното поражение на Орбан Радев нямало да има "опорни точки" за обструкционистко поведение на масата на 27-те. Нищо подобно - има ги предостатъчно: Фицо, евроскептичния чешки премиер Андрей Бабиш, поляка Ярослав Качински – ако „Право и справедливост“ се върне на власт в Полша на изборите през октомври догодина, каквито са прогнозите днес. А най-голямата опорна точка може да дойде от френските президентски избори след година, където националистите и суверенистите водят убедително.
Радев няма нужда да копира реториката на Орбан – има си своя, в стил късен соц. И не реториката е важна, а делата и последствията.
Тук е и голямото предизвикателство: носталгичните му избиратели, които очакват от него да върне назад интеграцията на България, да върне лева, да ни отдалечи от ЕС и НАТО, да ни сближи с Москва, да свали цените и да върне „старото нормално“.
Тези очаквания трудно се съчетават с проевропейска мимикрия в Брюксел. Но не е невъзможно – други преди него са го правили.
Като начало бих следил няколко неща: Как си представя възстановяването на "прагматичния диалог" с Русия? Би ли отишъл в Москва при Путин, както направиха Орбан и Фицо? България би ли арестувала Путин, ако той стъпи на българска земя? (Същото се отнася и за израелския премиер Бенямин Нетаняху - и двамата са издирвани от Международния наказателен съд със заповеди за арест). Би ли се опитал да поднови доставките на руски газ и нефт? Каква позиция би имал по разширяването на ЕС, особено що се отнася до Украйна? Какви биха били дейстията му относно европейската помощ за нея? Какво ще бъде отношението му към опитите за европейска отбрана? Къде ще бъде България в предстоящите дискусии и преговори по следващия седемгодишен бюджет на ЕС? Ще имат ли правителството и министерствата истински говорители, а не пиари и ще започнат и той и министрите му да дават редовни пресконференции, което преждеуправляващите отдавна не са правили? Или ще запазят досегашния пропагаден и еднопосочен модел на общуване - през социалните мрежи?
