Article_top

Съществени промени предвиждат законодателите в подготвяния за прегласуване Закон за филмовата индустрия (ЗФН). Последните проекти са от края на декември и вече тече активното им обществено обсъждане с ангажирано участие на творческите организации и гилдии. Основателно, защото законът предвижда изменения дори в терминологията, свързана с киното. На промяна подлежат и правила, въведени едва преди година, в края на 2018-а.

Държавата няма да финансира аудио-визуални продукции, които „може да доведат до уронване авторитета на Република България или на българската нация, насочени са срещу правовия ред или конституционните принципи“. Практически всяка по-остра социална тема, която показва недъзи на обществото, попада под забрана благодарение на това законово условие.

Комисии, комисии

Промени има в почти всеки член и алинея на наскоро преработвания закон. Изменя се съставът на Националния съвет за кино (НСК) от 12 на 9 души. Художествените комисии в Националния филмов център (НФЦ), които одобряват кои проекти за игрално, документално и анимационно кино да получат финансиране, ще се състоят вече от 5, вместо от 9 членове, както беше досега. При това според проекта в комисиите вече няма да има оператори, актьори и критици. Предвижда се да се състоят от двама режисьори, двама продуценти и един сценарист. Операторите, които са носители на авторско право според закона, са изключени от представителство във всички комисии към НФЦ. А там промените са много.

На първо място, премахва се финансовата комисия, която досега имаше отговорността да преценява целесъобразността на бюджетите на база практическия опит на членовете ѝ. Според новия закон това ще бъде решавано само от НФЦ и отговорност ще носи само директорът на центъра.

Променя се комисията за категоризация на филми, която преценява какви възрастови ограничения да се налагат при показа. В нея вече ще бъдат включени един педагог и двама кинокритици.

Създава се нова комисия, която ще оценява кои проекти за фестивали и културни прояви в областта на киното могат да получат държавно финансиране.

Кой ще получава средства

Всъщност промените в закона предвиждат разширяване на обхвата на проектите, които могат да получат субсидия. Вече няма да се подпомага само кинопроизводството. Държавни пари от бюджета за кино ще получават фестивали, културни събития, предвидени са дори средства за реклама и промоция, а цяла нова точка обещава субсидии за обучение на кадри в киноиндустрията.

Без да е фиксирана сума, проектозаконът предвижда практическо увеличение на субсидията за кино. В предишния му вариант бе уточнено, че тя не може да бъде по-малка от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 7 пълнометражни игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация. Сега цифрите са променени съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.

Новите правила узаконяват финансирането на така наречените аудио-визуални продукти. Въпреки че и филмите влизат в това определение, то според закона се отнася за творби, които се разпространяват по различен начин – чрез телевизия и интернет. Така се залага в перспектива възможността да се правят филми за стрийминг платформи и у нас.

Ограниченията за аудио-визуалните продукти обаче са много. На първо място, изрично е казано, че произведението трябва „да бъде оценено като културен продукт въз основа на културни критерии, свързани с българско или европейско произведение, събития, герои и забележителности от историята и културата на България или Европа или с популяризирането българската или европейската етнокултурна идентичност и значими български или европейски ценности, включително чрез иновативни елементи“.

БГ филмите в кината

Забранява се финансирането на ситкоми и дневни драми, риалити програми, токшоута и спортни събития от бюджета за българско кино.

Промени се предвиждат и във функциите на някои от институциите. Според проектозакона единствено Националният съвет за кино ще определя кой български филм да бъде номиниран за международни награди и кинофестивали.

Към НФЦ се създава разширен регистър за всички професии, свързани с киното. Ще се води регистър за режисьори, сценаристи, продуценти, художник-постановчици, дори и за кинокритици. За последните важи изискването през последните 5 години да имат най-малко 10 публикации в издания с профил „култура и изкуство“. Това прави регистрацията трудноизпълнима, защото тези издания почти липсват.

Промени се въвеждат и в правилата за киносалоните. Според проектозакона всеки киносалон трябва да отделя задължително 10% от общото си годишно време си за български филми, а най-малко 15 на сто от показваните български филми трябва да бъдат в най-гледаните пояси на кината.

Проектозаконът забранява на медийни компании да кандидатстват за филмопроизводство и филморазпространение. Така трябва да се стимулира работата на независимите продуценти, които могат да сключват договори за копродукции с големите телевизии.

Въвежда се изискване за задължително субтитриране на всички филми – български и дублирани, за да се улеснят хората с намален слух.

Първи реакции

В рамките на общественото обсъждане някои професионални организации вече изразиха отношението си към предвижданите промени в закона. Според „Филмаутор“ най-доброто решение в проекта е да не се дават субсидии на медии за производство на филми. От сдружението отбелязват, че обичайно във вътрешните кинокъщи на медиите не се плащат авторски права на техните носители.

Гилдията на режисьорите протестира срещу предвидените субсидии за телевизионни филми и настоява за различен състав на художествените комисии. Според тях в комисиите трябва да присъстват още оператор и кинокритик, задължително трима режисьори, като единият от тях трябва да бъде председател на комисията. Настояват за изрично изискване в закона за субсидия да кандидатстват само специалисти с образователен ценз по специалността. Но най-важното ограничение, което ще даде свеж полъх в киното според тях, трябва да бъде условието в една сесия един режисьор да може да кандидатства само с един филм.

Асоциацията на продуцентите иска да се фиксира годишната сума за субсидии в киноиндустрията и тя да е не по-малка от 20 млн. евро. Те настояват и да се въведе таван за финансирането на един филм, защото има риск европейски продуценти да изчерпят бюджета на българското кино.

"Площад Славейков"

 

Съществени промени предвиждат законодателите в подготвяния за прегласуване Закон за филмовата индустрия (ЗФН). Последните проекти са от края на декември и вече тече активното им обществено обсъждане с ангажирано участие на творческите организации и гилдии. Основателно, защото законът предвижда изменения дори в терминологията, свързана с киното. На промяна подлежат и правила, въведени едва преди година, в края на 2018-а.

Държавата няма да финансира аудио-визуални продукции, които „може да доведат до уронване авторитета на Република България или на българската нация, насочени са срещу правовия ред или конституционните принципи“. Практически всяка по-остра социална тема, която показва недъзи на обществото, попада под забрана благодарение на това законово условие.

Комисии, комисии

Промени има в почти всеки член и алинея на наскоро преработвания закон. Изменя се съставът на Националния съвет за кино (НСК) от 12 на 9 души. Художествените комисии в Националния филмов център (НФЦ), които одобряват кои проекти за игрално, документално и анимационно кино да получат финансиране, ще се състоят вече от 5, вместо от 9 членове, както беше досега. При това според проекта в комисиите вече няма да има оператори, актьори и критици. Предвижда се да се състоят от двама режисьори, двама продуценти и един сценарист. Операторите, които са носители на авторско право според закона, са изключени от представителство във всички комисии към НФЦ. А там промените са много.

На първо място, премахва се финансовата комисия, която досега имаше отговорността да преценява целесъобразността на бюджетите на база практическия опит на членовете ѝ. Според новия закон това ще бъде решавано само от НФЦ и отговорност ще носи само директорът на центъра.

Променя се комисията за категоризация на филми, която преценява какви възрастови ограничения да се налагат при показа. В нея вече ще бъдат включени един педагог и двама кинокритици.

Създава се нова комисия, която ще оценява кои проекти за фестивали и културни прояви в областта на киното могат да получат държавно финансиране.

Кой ще получава средства

Всъщност промените в закона предвиждат разширяване на обхвата на проектите, които могат да получат субсидия. Вече няма да се подпомага само кинопроизводството. Държавни пари от бюджета за кино ще получават фестивали, културни събития, предвидени са дори средства за реклама и промоция, а цяла нова точка обещава субсидии за обучение на кадри в киноиндустрията.

Без да е фиксирана сума, проектозаконът предвижда практическо увеличение на субсидията за кино. В предишния му вариант бе уточнено, че тя не може да бъде по-малка от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 7 пълнометражни игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация. Сега цифрите са променени съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.

Новите правила узаконяват финансирането на така наречените аудио-визуални продукти. Въпреки че и филмите влизат в това определение, то според закона се отнася за творби, които се разпространяват по различен начин – чрез телевизия и интернет. Така се залага в перспектива възможността да се правят филми за стрийминг платформи и у нас.

Ограниченията за аудио-визуалните продукти обаче са много. На първо място, изрично е казано, че произведението трябва „да бъде оценено като културен продукт въз основа на културни критерии, свързани с българско или европейско произведение, събития, герои и забележителности от историята и културата на България или Европа или с популяризирането българската или европейската етнокултурна идентичност и значими български или европейски ценности, включително чрез иновативни елементи“.

БГ филмите в кината

Забранява се финансирането на ситкоми и дневни драми, риалити програми, токшоута и спортни събития от бюджета за българско кино.

Промени се предвиждат и във функциите на някои от институциите. Според проектозакона единствено Националният съвет за кино ще определя кой български филм да бъде номиниран за международни награди и кинофестивали.

Към НФЦ се създава разширен регистър за всички професии, свързани с киното. Ще се води регистър за режисьори, сценаристи, продуценти, художник-постановчици, дори и за кинокритици. За последните важи изискването през последните 5 години да имат най-малко 10 публикации в издания с профил „култура и изкуство“. Това прави регистрацията трудноизпълнима, защото тези издания почти липсват.

Промени се въвеждат и в правилата за киносалоните. Според проектозакона всеки киносалон трябва да отделя задължително 10% от общото си годишно време си за български филми, а най-малко 15 на сто от показваните български филми трябва да бъдат в най-гледаните пояси на кината.

Проектозаконът забранява на медийни компании да кандидатстват за филмопроизводство и филморазпространение. Така трябва да се стимулира работата на независимите продуценти, които могат да сключват договори за копродукции с големите телевизии.

Въвежда се изискване за задължително субтитриране на всички филми – български и дублирани, за да се улеснят хората с намален слух.

Първи реакции

В рамките на общественото обсъждане някои професионални организации вече изразиха отношението си към предвижданите промени в закона. Според „Филмаутор“ най-доброто решение в проекта е да не се дават субсидии на медии за производство на филми. От сдружението отбелязват, че обичайно във вътрешните кинокъщи на медиите не се плащат авторски права на техните носители.

Гилдията на режисьорите протестира срещу предвидените субсидии за телевизионни филми и настоява за различен състав на художествените комисии. Според тях в комисиите трябва да присъстват още оператор и кинокритик, задължително трима режисьори, като единият от тях трябва да бъде председател на комисията. Настояват за изрично изискване в закона за субсидия да кандидатстват само специалисти с образователен ценз по специалността. Но най-важното ограничение, което ще даде свеж полъх в киното според тях, трябва да бъде условието в една сесия един режисьор да може да кандидатства само с един филм.

Асоциацията на продуцентите иска да се фиксира годишната сума за субсидии в киноиндустрията и тя да е не по-малка от 20 млн. евро. Те настояват и да се въведе таван за финансирането на един филм, защото има риск европейски продуценти да изчерпят бюджета на българското кино.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?