Article_top

Уплашени от общественото недоволство заради сриващата се икономика, лидерите на Иран сякаш се отдръпват от ескалацията на напрежението със САЩ и се обръщат към вътрешните проблеми, пише "Ню Йорк таймс". Страната е обхваната от икономическа криза, работните места са оскъдни, цените на храните и други неща от първа необходимост стигат до небето и иранците стават все по-недоволни.

Суровите санкции, наложени от администрацията на Тръмп, затрудниха достъпа на Иран до международните пазари. По данни на МВФ икономиката му се свива заплашително с 9,5 на сто годишно, а според "Оксфорд икономикс" износът на ирански петрол през декември е бил нулев, без да се брои контрабандният експорт, отбелязва вестникът.

Слабата икономика поохлади желанието на Иран да изостри конфронтацията със САЩ и неговите ръководители осъзнаха, че една война силно ще влоши благосъстоянието на народа. През последните месеци общественият гняв заради безработицата, корупцията и опасенията за бъдещето се превърна в потенциална заплаха за съществуването на твърдолинейния ирански режим, припомня "Ню Йорк таймс".

Отрязан от външните инвеститори и пазари, през последните години Иран се съсредоточи върху изграждането на т.нар. икономика на съпротивата, в която държавата инвестира агресивно, субсидира стратегическите промишлени сектори и се стреми да замести вносните стоки с вътрешна продукция. Според икономисти, цитирани от вестника, тази стратегия е неефективна предвид натиска върху бюджета и банковата система на Иран, но тя е в състояние да съкрати безработицата.

Хардлайнерите може да стигнат до идеята, че противопоставянето със САЩ е възможност да разширят икономиката на съпротивата, като същевременно подклаждат политически полезния националистически гняв. Но както и да постъпят иранските ръководители, експерти смятат, че икономическите опасения няма да са най-важни. За иранските лидери приоритет измежду всички цели е оцеляването им на власт. Ако някой ден конфронтацията с външните сили им се види като обещаващо средство за укрепването на тяхната власт, те може да приемат икономическите страдания като необходима цена. Но каквото и да се случи в бъдеще, иранското ръководство с болка осъзнава, че единственият начин за поврат в икономиката е снемането на американските санкции, заключава нюйоркското издание.

Подкрепата на президента Доналд Тръмп за антиправителствените протестиращи в Иран е поредното скъсване с политиката на предшествениците му, които се опасяваха, че подобна открита поддръжка може да има обратен ефект и неволно да помогне на хардлайнерите в ислямската република, пише Асошиейтед прес.

През последните дни Тръмп нееднократно поместваше в туитър публикации в подкрепа на протестиращите, които излязоха по улиците, разгневени от изглежда неумишленото сваляне на украински пътнически самолет и първоначалния опит на тяхното правителство да скрие ролята си в тази трагедия.

Но това окуражаване от негова страна на демонстрантите крие и риска да потвърди обвиненията на хардлайнерите в Иран, че тези вълнения били инспирирани от американците.

"Когато иранският народ е възмутен от откритото лъгане от страна на правителството му за свалянето на самолета, той (Тръмп) трябваше да направи единственото правилно в този случай - просто да изкаже съболезнования на близките на загиналите", каза Джон Олтърман, директор на Програмата за Близкия изток във вашингтонския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания. "Като прави така, че нещата да се завъртят около неговата личност, той делегитимира протестите и позволява на правителството да ги представя като американски заговор", заяви анализаторът.

Линията на предишните правителства на САЩ бе Вашингтон да поддържа известна дистанция от демонстриращите срещу ислямското ръководство на Иран. Тъкмо поради тази причина по време на големите политически вълнения в Иран през 2009 г. правителството на президента Обама изразяваше само приглушена подкрепа.

Тръмп и екипът му обаче нямат такива задръжки. Те виждат в своите изявления в подкрепа на демонстрантите - дори в президентските публикации в туитър на фарси от неделя - начин да окажат още по-голям натиск на Техеран.

Вчера народният гняв в Иран срещу свалянето на украинския самолет се разрасна. Самият авиолайнер очевидно е бил свален от иранска ракета само часове след като ислямската република изстреля залп от ракети по иракски бази, в които са разположени американски войници. Действията на Иран бяха в отговор на ликвидирането от САЩ на неговия висш военен командир, генерал Касем Солеймани, при ракетен удар с дрон.

Всички 176 души на борда на авиолайнера, включително десетки млади иранци и хора от ирански произход, загинаха, което предизвика вълна от шок и възмущение в Иран и по целия свят.
Али Рабией, правителствен говорител, настоя, че иранските граждански власти са научили едва в петък, че революционната гвардия е свалила самолета. Тя е на пряко подчинение на върховния лидер аятолах Али Хаменей.

"Истината е, че не сме лъгали", каза Рабией. След това той обвини САЩ, че "разпростират сянката на войната над Иран".

Ебрахим Раиси, ръководителят на иранското правосъдие, излезе с предупреждение към протестиращите, че "агентите на Америка и агенти на чужди страни" искат да използват гнева заради полет 752, за да "компрометират" сигурността на Иран. Техеран често упреква за антиправителствените протести чуждестранни конспирации.
Но други смятат, че по-директният подход на правителството на Тръмп така или иначе може да няма никакво значение.

"Реалността е, че когато (президентът Барак) Обама изказа само приглушена подкрепа за иранските протестиращи през 2009 г., режимът пак ги наричаше американски агенти и ги смаза. Ако правителството на Тръмп изразява по-ентусиазирана подкрепа, режимът пак ще ги нарече американски агенти и ще опита да ги смаже", каза Карим Саджадпур, експерт по Иран и старши сътрудник в Програмата за Близкия изток на фонда "Карнеги" за международен мир.
"Най-доброто, което всяко правителство на САЩ може да направи, е да възпрепятства възможността на режима да спира интернет и да репресира хората на тъмно", каза той. "Но според мен склонността на ислямската република към репресии е голяма и няма никакво значение кой какво говори във Вашингтон", добави Саджадпур.

В поредица публикации в туитър от края на миналата седмица до сега, когато протестите срещу свалянето от Иран на пътническия самолет се засилваха, Тръмп лично се обърна директно към иранския народ и го призоваваше да се надигне и да бъде чут.
Президентът приветства очевидното нежелание на някои от хората в двора на техерански университет да тъпчат нарисувани израелски и американски знамена като негласен израз на неподчинение. Той също така поиска правителството да позволи протестите и да защитава демонстрантите.

"Към ръководителите на Иран - НЕ УБИВАЙТЕ ВАШИТЕ ПРОТЕСТИРАЩИ", написа той в туитър в неделя. "Хиляди вече бяха убити или хвърлени в затвора от вас, но светът гледа. И което е по-важното - САЩ гледат. Пуснете отново интернет и оставете репортерите свободно да си вършат работата! Спрете избиването на вашия прекрасен ирански народ!", добави президентът.

В събота, докато протестите се разрастваха след признанието на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), че непреднамерено е свалил украинския самолет, Тръмп написа следното в същата социална мрежа:

"Към храбрия, страдащ от дълго време ирански народ: с вас съм от първия ден на моето управление като президент, с вас ще продължи да бъде и моето правителство. Следим вашите протести внимателно и сме възхитени от вашата смелост."

Освен че подкрепиха протестиращите, Тръмп и някои негови съпартийци от Републиканската партия заклеймиха демократите за това, че не са изразили категорична подкрепа за иранските демонстранти.

"Дори и под заплахата от сълзотворен газ и дори стрелба храбрият ирански народ показва по-голяма готовност да критикува своите брутални управници, отколкото някои демократи и така наречени експерти тук, в САЩ, ако се съди от техните първи реакции", заяви вчера от трибуната на Сената лидерът на републиканците в горната камара на Конгреса на САЩ сен. Мич Макконъл от Кентъки.

Присъедини се и държавният секретар Майк Помпео. През миналата година той беше отправил безпрецедентен призив към иранския народ да изпраща снимки и видеа с репресии на силите за сигурност срещу протестите, които избухнаха заради повишението в цените на горивата, за което иранското правителство винеше американските санкции.

"САЩ са с тях в техните искания за свобода и справедливост, в справедливия им гняв към аятолаха и неговите креатури", заяви Помпео в реч вчера в Университета в Станфорд. "Ще повторя и настояването на президента Тръмп Иран да не наранява нито един протестиращ. Светът трябва да направи същото", каза той.

"Гласът на иранския народ е ясен", написа в края на миналата седмица в туитър Помпео. "Омръзнало му е от лъжите на режима, корупцията и некомпетентността, както и от бруталността на КГИР при клептокрацията на Хаменей. Заставаме до иранския народ, който заслужава по-добро бъдеще", добави той.

БТА

 

Уплашени от общественото недоволство заради сриващата се икономика, лидерите на Иран сякаш се отдръпват от ескалацията на напрежението със САЩ и се обръщат към вътрешните проблеми, пише "Ню Йорк таймс". Страната е обхваната от икономическа криза, работните места са оскъдни, цените на храните и други неща от първа необходимост стигат до небето и иранците стават все по-недоволни.

Суровите санкции, наложени от администрацията на Тръмп, затрудниха достъпа на Иран до международните пазари. По данни на МВФ икономиката му се свива заплашително с 9,5 на сто годишно, а според "Оксфорд икономикс" износът на ирански петрол през декември е бил нулев, без да се брои контрабандният експорт, отбелязва вестникът.

Слабата икономика поохлади желанието на Иран да изостри конфронтацията със САЩ и неговите ръководители осъзнаха, че една война силно ще влоши благосъстоянието на народа. През последните месеци общественият гняв заради безработицата, корупцията и опасенията за бъдещето се превърна в потенциална заплаха за съществуването на твърдолинейния ирански режим, припомня "Ню Йорк таймс".

Отрязан от външните инвеститори и пазари, през последните години Иран се съсредоточи върху изграждането на т.нар. икономика на съпротивата, в която държавата инвестира агресивно, субсидира стратегическите промишлени сектори и се стреми да замести вносните стоки с вътрешна продукция. Според икономисти, цитирани от вестника, тази стратегия е неефективна предвид натиска върху бюджета и банковата система на Иран, но тя е в състояние да съкрати безработицата.

Хардлайнерите може да стигнат до идеята, че противопоставянето със САЩ е възможност да разширят икономиката на съпротивата, като същевременно подклаждат политически полезния националистически гняв. Но както и да постъпят иранските ръководители, експерти смятат, че икономическите опасения няма да са най-важни. За иранските лидери приоритет измежду всички цели е оцеляването им на власт. Ако някой ден конфронтацията с външните сили им се види като обещаващо средство за укрепването на тяхната власт, те може да приемат икономическите страдания като необходима цена. Но каквото и да се случи в бъдеще, иранското ръководство с болка осъзнава, че единственият начин за поврат в икономиката е снемането на американските санкции, заключава нюйоркското издание.

Подкрепата на президента Доналд Тръмп за антиправителствените протестиращи в Иран е поредното скъсване с политиката на предшествениците му, които се опасяваха, че подобна открита поддръжка може да има обратен ефект и неволно да помогне на хардлайнерите в ислямската република, пише Асошиейтед прес.

През последните дни Тръмп нееднократно поместваше в туитър публикации в подкрепа на протестиращите, които излязоха по улиците, разгневени от изглежда неумишленото сваляне на украински пътнически самолет и първоначалния опит на тяхното правителство да скрие ролята си в тази трагедия.

Но това окуражаване от негова страна на демонстрантите крие и риска да потвърди обвиненията на хардлайнерите в Иран, че тези вълнения били инспирирани от американците.

"Когато иранският народ е възмутен от откритото лъгане от страна на правителството му за свалянето на самолета, той (Тръмп) трябваше да направи единственото правилно в този случай - просто да изкаже съболезнования на близките на загиналите", каза Джон Олтърман, директор на Програмата за Близкия изток във вашингтонския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания. "Като прави така, че нещата да се завъртят около неговата личност, той делегитимира протестите и позволява на правителството да ги представя като американски заговор", заяви анализаторът.

Линията на предишните правителства на САЩ бе Вашингтон да поддържа известна дистанция от демонстриращите срещу ислямското ръководство на Иран. Тъкмо поради тази причина по време на големите политически вълнения в Иран през 2009 г. правителството на президента Обама изразяваше само приглушена подкрепа.

Тръмп и екипът му обаче нямат такива задръжки. Те виждат в своите изявления в подкрепа на демонстрантите - дори в президентските публикации в туитър на фарси от неделя - начин да окажат още по-голям натиск на Техеран.

Вчера народният гняв в Иран срещу свалянето на украинския самолет се разрасна. Самият авиолайнер очевидно е бил свален от иранска ракета само часове след като ислямската република изстреля залп от ракети по иракски бази, в които са разположени американски войници. Действията на Иран бяха в отговор на ликвидирането от САЩ на неговия висш военен командир, генерал Касем Солеймани, при ракетен удар с дрон.

Всички 176 души на борда на авиолайнера, включително десетки млади иранци и хора от ирански произход, загинаха, което предизвика вълна от шок и възмущение в Иран и по целия свят.
Али Рабией, правителствен говорител, настоя, че иранските граждански власти са научили едва в петък, че революционната гвардия е свалила самолета. Тя е на пряко подчинение на върховния лидер аятолах Али Хаменей.

"Истината е, че не сме лъгали", каза Рабией. След това той обвини САЩ, че "разпростират сянката на войната над Иран".

Ебрахим Раиси, ръководителят на иранското правосъдие, излезе с предупреждение към протестиращите, че "агентите на Америка и агенти на чужди страни" искат да използват гнева заради полет 752, за да "компрометират" сигурността на Иран. Техеран често упреква за антиправителствените протести чуждестранни конспирации.
Но други смятат, че по-директният подход на правителството на Тръмп така или иначе може да няма никакво значение.

"Реалността е, че когато (президентът Барак) Обама изказа само приглушена подкрепа за иранските протестиращи през 2009 г., режимът пак ги наричаше американски агенти и ги смаза. Ако правителството на Тръмп изразява по-ентусиазирана подкрепа, режимът пак ще ги нарече американски агенти и ще опита да ги смаже", каза Карим Саджадпур, експерт по Иран и старши сътрудник в Програмата за Близкия изток на фонда "Карнеги" за международен мир.
"Най-доброто, което всяко правителство на САЩ може да направи, е да възпрепятства възможността на режима да спира интернет и да репресира хората на тъмно", каза той. "Но според мен склонността на ислямската република към репресии е голяма и няма никакво значение кой какво говори във Вашингтон", добави Саджадпур.

В поредица публикации в туитър от края на миналата седмица до сега, когато протестите срещу свалянето от Иран на пътническия самолет се засилваха, Тръмп лично се обърна директно към иранския народ и го призоваваше да се надигне и да бъде чут.
Президентът приветства очевидното нежелание на някои от хората в двора на техерански университет да тъпчат нарисувани израелски и американски знамена като негласен израз на неподчинение. Той също така поиска правителството да позволи протестите и да защитава демонстрантите.

"Към ръководителите на Иран - НЕ УБИВАЙТЕ ВАШИТЕ ПРОТЕСТИРАЩИ", написа той в туитър в неделя. "Хиляди вече бяха убити или хвърлени в затвора от вас, но светът гледа. И което е по-важното - САЩ гледат. Пуснете отново интернет и оставете репортерите свободно да си вършат работата! Спрете избиването на вашия прекрасен ирански народ!", добави президентът.

В събота, докато протестите се разрастваха след признанието на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), че непреднамерено е свалил украинския самолет, Тръмп написа следното в същата социална мрежа:

"Към храбрия, страдащ от дълго време ирански народ: с вас съм от първия ден на моето управление като президент, с вас ще продължи да бъде и моето правителство. Следим вашите протести внимателно и сме възхитени от вашата смелост."

Освен че подкрепиха протестиращите, Тръмп и някои негови съпартийци от Републиканската партия заклеймиха демократите за това, че не са изразили категорична подкрепа за иранските демонстранти.

"Дори и под заплахата от сълзотворен газ и дори стрелба храбрият ирански народ показва по-голяма готовност да критикува своите брутални управници, отколкото някои демократи и така наречени експерти тук, в САЩ, ако се съди от техните първи реакции", заяви вчера от трибуната на Сената лидерът на републиканците в горната камара на Конгреса на САЩ сен. Мич Макконъл от Кентъки.

Присъедини се и държавният секретар Майк Помпео. През миналата година той беше отправил безпрецедентен призив към иранския народ да изпраща снимки и видеа с репресии на силите за сигурност срещу протестите, които избухнаха заради повишението в цените на горивата, за което иранското правителство винеше американските санкции.

"САЩ са с тях в техните искания за свобода и справедливост, в справедливия им гняв към аятолаха и неговите креатури", заяви Помпео в реч вчера в Университета в Станфорд. "Ще повторя и настояването на президента Тръмп Иран да не наранява нито един протестиращ. Светът трябва да направи същото", каза той.

"Гласът на иранския народ е ясен", написа в края на миналата седмица в туитър Помпео. "Омръзнало му е от лъжите на режима, корупцията и некомпетентността, както и от бруталността на КГИР при клептокрацията на Хаменей. Заставаме до иранския народ, който заслужава по-добро бъдеще", добави той.

БТА

Коментари

Няма никакъв "сблъсък на стратегии" в тая история.

Обратното е, има насилие, извиване на ръце и натиск върху една от друга държава, като втората дори не знае какво точно иска.

От една страна имаме САЩ е силна, макар и западаща поради една историческа случайност - неучастието си във втората световна война, което я изкарва напред за около 70-тина години благодарение на разрухата другаде.

Тази държава води елементарна външна политика, изцяло базирана на заплахи и там, където те не работят, на агресивни войни, организиране на преврати и други мръсни номера.

Имаме друга държава, Иран, в която опитът за демократично развитие и контрол върху собствената съдба беше пресечен от САЩ с преврат през 1953.

Превратът беше последван от обучението от американски "специалисти" на банда полицейски главорези, които удавиха демократичното общество на Иран в кръв и насилие.

Това доведе до обществено омерзение, което избухна в бунт. За жалост, както често става, властта бе овладяна не от най-добрите, а от най-подготвените за бой, отгледаните в ксенофобско-расистка Европа ислямски фундаменталисти като Хомейни. Това обаче си е изцяло проблем на Иран, в който САЩ нямаше причина да се бъркат. Не би.

За около 40 години, САЩ организираха няколко опита за сваляне на властта в Иран, както отвътре, така и отвън, като най-кървавият - развързаната с подкрепата на САЩ 10-годишна война, отнесе живота на няколко милиона ирански граждани и причини неописуеми страдания.

Вместо да се омерзят от собствената си античовешка политика, отдавна прекрачила границата на отвратително военно престъпление, САЩ организираха нови войни и преврати в региона - в Ирак, в Северна Африка, в Сирия. Резултатът е, че десетилетието след 2000-ната ще се запомни като десетилетието, в което рухна редът в близкия Изток и той беше обърнат отново на касапница и развъдник на тероризъм, финансиран от Вашингтон и Рияд.

Части от ЕС, Иран и Русия се опитаха да се противопоставят, често доста успешно, на стратегията на САЩ за създаване на хаос.

В резултат и с помощта на участници с по-развита дипломация като ЕС и Русия, беше сключена сделка, която даде гаранции на Иран за това, което искат - енергийна независимост срещу контрол върху ядрената им индустрия и създаде гаранция, че наративът на САЩ за някаква "военна ядрена програма" на Иран е принципно невъзможен.

Това, разбира се, блокира всяка възможност да се създават конфликти, нещо, което за САЩ е неприемливо и в резултат републиканската върхушка, която води тази политика, излезе от споразумението, както излезе от няколко други споразумения, сключени още през Студената война, които оганичаваха разработването на нови, опасни оръжия.

Така че няма стратегии. Има сблъсък на желанието на целия свят да живее в мир и на САЩ да се врат навсякъде и да разпалват конфликти с цел забавяне на неизбежното им геополитическо отслабване.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?