Наблюдателите в различни страни обсъждат тези дни нашироко различните резултати от убийството на иранския генерал Касем Солеймани, бивш главнокомандващ на специалните сили в Корпуса на революционните гвардейци. Те обаче – дали поради нежелание или неволно - игнорират три важни последствия от него.

Първото е свързано с Европа

Преди две години, когато президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ излизат от „ядреното споразумение“ с Иран, европейската позиция бе отрицателна не само спрямо САЩ, но и срещу позициите на съседните на Иран държави в Залива, които открито споделяха опасенията си. Според арабските петролни монархии въпросното споразумение ще е икономически изгодно за Техеран, без обаче да доведе до коригиране на поведението на режима на аятолласите в региона, насочено към използването на прокси милициите за разширяване на влиянието си.

Самата Европа беше мотивирана от своите търговски и политически интереси, без да се интересува много от случващото се в Залива и Близкия изток. Днес, само две години по-късно, виждаме една безсилна Европа, която не може да излезе с ясна позиция. Междувременно САЩ напълно я игнорират и провеждат своя политика във въпросния регион. Не Тръмп отслаби Европа – той само разкри слабостта ѝ.

Европа преминава през сложен етап, който започна още след края на Втората световна война. Това е сложното чувство на признателност към спасителя, което е известно в човешките взаимоотношения. Това е раздвоението между вътрешната убеденост, че дължат благодарност, от една страна, и постоянния стремеж да се освободят от обвързаността, която поражда подобна благодарност.

Това раздвоение до голяма степен бе засенчено от студената война, по време на която Западът имаше общ враг - Съветския съюз. Тогава САЩ и Европа се нуждаеха един от друг, което помагаше на европейците да намерят оправдание за своята признателност към Вашингтон. 

Това обаче се промени след разпадането на Съветския съюз. Тогава голяма част от американския елит се върна към глобалната визия от времето преди Пърл Харбър, а именно, че САЩ не се нуждаят от Европа в степента, в която тя се нуждае от тях. В същото време НАТО продължава да живее с представата за съществуването на общ западен блок, като настоява САЩ да продължава да се нагърбва със задачи, които вече не са от първостепенно значение за тях.

Същевременно всеки изминал ден ни убеждава, че Европа не е в състояние да поеме собствена инициатива. Европейският съюз, от който се очаква да играе засилваща се геополитическа роля, пречи на европейската ефективност при вземане на стратегически решения.

Това позволи на Русия, която има слаба икономика, да проявява решителност в защитата на съюзниците си, като по такъв начин целенасочено прокарва интересите си.

Британският прагматичен подход схвана заплахата навреме. Но "Брекзит" още повече влоши ситуацията пред „Европа минус Великобритания“. Това на свой ред дава основание на САЩ да пренебрегват Европа и да се ориентират към засилване на англосаксонската световна общност, т.е. към по-тясна координация с Великобритания, Австралия и Канада. За Близкия изток, респективно за местните политически елити, това означава, че Европа все повече остава извън играта. Неслучайно тя демонстрира слабост пред провокациите на Турция и на Иран.

Вторият резултат е свързан с иранската пропаганда 

За идеологическите режими пропагандата е всичко. В случая говорим за режим, за който най-важно е как го възприемат привържениците извън страната и вярата им в скритата му мощ. Този режим не се интересува от това какво яде обикновеният иранец, но затова пък много се впечатлява от поредните публикации за ирански геройства в иракската, ливанската или сирийската преса. Част от тази пропаганда са предупрежденията на някой световноизвестен експерт за опасностите от гнева на иранския режим.

Третият резултат е свързан с експертите и мейнстрийм медиите

Това се хората, които вкарват отделните държави в различни категории и оценяват заплахите, които произлизат от тях. От тяхното мнение се влияят обикновените хора, които нямат желание да се ровят в детайлите, за да разкрият истината. Ако обаче го сторят, ще разкрият с колко лъжи и фалшификации са подплатени твърденията на съответния експерт.

Само за да направят приемливо споразумението с терористичен режим като иранския, тези експерти пренебрегват престъпленията, координирани и извършвани под личното командване на Солеймани и неговите милиции в четири държави от региона. Не се обръща достатъчно внимание и на ролята му в разпалването на въоръжени конфликти в съседните Сирия и Йемен, довели до стотици хиляди бежанци. Но същите тези експерти не само насаждат погрешна представа за могъществото на иранския режим, но и твърдението, че единственото решение е да не го гневим.

Какво сега ще пишат тези експерти? Все още политиците в Европа и САЩ се нуждаят от подобни пера, за да прокарват външнополитическите си решения. Тръмп обаче на практика доказа несъстоятелността на техните писания. Във всеки случай те няма да се търсят в страните, които са най-засегнати от иранската политика – Ирак, Ливан и други от региона.