Article_top

Търговците на едро с лекарства да нямат право да притежават аптеки, предлагат управляващите в законопроект за промени на Закона за лекарствата, внесен в Народното събрание.

Промените предвиждат един и същи търговец да не може да има едновременно разрешение за търговия на дребно и на едро. Целта е да се осигури възможности за конкуренция между участниците на пазара в тези области, отбелязва се в мотивите на Министерски съвет.

Това е т.нар. ограничаване на вертикалната интеграция на лекарствения пазар - тема, която разделя фармацевтичния бранш от години.

Ако законопроектът бъде приет, търговците на лекарства с двете разрешителни ще имат 6 месеца, за да се откажат от едното, или Изпълнителната агенция по лекарствата ще отнеме това, което е издадено по-късно. Когато втората по вид дейност е търговия на дребно, с отнема разрешението за всички аптеки, собственост на търговеца.

Законопроектът предвижда и създаване на "Национална аптечна карта", която трябва да се приеме до година след влизане в сила. Целта й е да се ограничи разкриването на нови аптеки в големите градове и да се обезпечи с достатъчно аптеки по-малките населени места. 

Това ще се преценява от областни комисии и национална комисия, която ще включва министъра на здравеопазването, управителя на Здравната каса, пациентски организации и други.

Аптеките обаче ще могат да откриват филиали в отдалечени места без регламентиран горен праг за техния брой.

Когато въз основа на Националната аптечна карта се установи недостиг от аптеки и дейностите, които те извършват, ще се прилагат мерки за осигуряване на лекарствените продукти. 

В законовите промени се предвиждат и санкции за участниците във веригата на лекарствоснабдяването - по-точно аптеки, които не се включват в системата за верификация на лекарствата.

Разширяват се и възможностите за лечение извън определените показания на дадени лекарства - само по изключение и под контрола на лекар, който носи цялата отговорност за това.

Предвижда се и уреждане на въпроса с ценообразуването и плащането на лекарства от Здравната каса, което досега се регламентираше в наредби. 

Предвиждат се промени и в Закона за здравното осигуряване, според които болниците няма да имат право да искат доплащане на здравноосигурените граждани за дейности, покривани от НЗОК.

Предлага се и отпадане на пълната забрана НЗОК да сключва договори с нови болници и за нови дейности. Забраната няма да се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност на съответната болнична помощ, което ще се определя според потребностите в Националната здравна карта и по преценката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Същата агенция ще може да извършва и проверки в аптеките за съответствието на изписаните лекарства, видовете и количествата им, когато те се заплащат по НЗОК.

 
Снимка: БГНЕС

Търговците на едро с лекарства да нямат право да притежават аптеки, предлагат управляващите в законопроект за промени на Закона за лекарствата, внесен в Народното събрание.

Промените предвиждат един и същи търговец да не може да има едновременно разрешение за търговия на дребно и на едро. Целта е да се осигури възможности за конкуренция между участниците на пазара в тези области, отбелязва се в мотивите на Министерски съвет.

Това е т.нар. ограничаване на вертикалната интеграция на лекарствения пазар - тема, която разделя фармацевтичния бранш от години.

Ако законопроектът бъде приет, търговците на лекарства с двете разрешителни ще имат 6 месеца, за да се откажат от едното, или Изпълнителната агенция по лекарствата ще отнеме това, което е издадено по-късно. Когато втората по вид дейност е търговия на дребно, с отнема разрешението за всички аптеки, собственост на търговеца.

Законопроектът предвижда и създаване на "Национална аптечна карта", която трябва да се приеме до година след влизане в сила. Целта й е да се ограничи разкриването на нови аптеки в големите градове и да се обезпечи с достатъчно аптеки по-малките населени места. 

Това ще се преценява от областни комисии и национална комисия, която ще включва министъра на здравеопазването, управителя на Здравната каса, пациентски организации и други.

Аптеките обаче ще могат да откриват филиали в отдалечени места без регламентиран горен праг за техния брой.

Когато въз основа на Националната аптечна карта се установи недостиг от аптеки и дейностите, които те извършват, ще се прилагат мерки за осигуряване на лекарствените продукти. 

В законовите промени се предвиждат и санкции за участниците във веригата на лекарствоснабдяването - по-точно аптеки, които не се включват в системата за верификация на лекарствата.

Разширяват се и възможностите за лечение извън определените показания на дадени лекарства - само по изключение и под контрола на лекар, който носи цялата отговорност за това.

Предвижда се и уреждане на въпроса с ценообразуването и плащането на лекарства от Здравната каса, което досега се регламентираше в наредби. 

Предвиждат се промени и в Закона за здравното осигуряване, според които болниците няма да имат право да искат доплащане на здравноосигурените граждани за дейности, покривани от НЗОК.

Предлага се и отпадане на пълната забрана НЗОК да сключва договори с нови болници и за нови дейности. Забраната няма да се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност на съответната болнична помощ, което ще се определя според потребностите в Националната здравна карта и по преценката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Същата агенция ще може да извършва и проверки в аптеките за съответствието на изписаните лекарства, видовете и количествата им, когато те се заплащат по НЗОК.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?