Article_top

Копачите предпочитат да работят под прикритието на тъмнината. Поне седем баржи товарят пясък от Червената река, която се намира на около час път с кола от Ханой, столицата на Виетнам.

Подобни екипи често работят без разрешение, но възнаграждението им си струва риска. Докато средната заплата на виетнамците е 269 долара на месец, копачите могат да спечелят между 700 и 1000 долара за всяка лодка, пълна с пясък. 

Вероятно няма по-добро време от сегашното за бизнеса с пясък, пише "Икономист". В света се използват близо 500 млрд. тонове пясък и чакъл на година - почти двойно повече в сравнение с преди година. Нито един природен ресурс не се извлича и търгува в толкова големи мащаби, с изключение на водата.

Най-голямо е търсенето в Азия, където градовете растат много бързо, а с това и нуждата от пясък, който е основна съставка при цимента, асфалта и стъклените изделия. Между 2011 и 2013 г. Китай е употребил повече цимент, отколкото Америка през целия 20-и век.

От 60-те години на миналия век насам Сингапур, най-големият вносител на пясък в света, е увеличил с една четвърт територията си с помощта на този природен ресурс. По прогнози на ОИРС търсенето на пясък и чакъл в строителството ще се увеличи двойно през следващите 40 години.

Така че не е чудно, че цената на малките песъчинки расте главоломно. Във Виетнам през 2017 г. тя скочи четири пъти само за една година.

В масовото съзнание пясъкът е синоним на нещо неизчерпаемо. Но всъщност е с ограничена наличност. А и не всеки става. Така например Обединените арабски емирства са покрити с пясъци, но внасят за строежите, защото пустинният пясък е твърде фин, за да върши работа в цимента.

Най-добър е пясъкът от бреговете на моретата и реките. Но според програмата на ООН за опазване на околната среда азиатците използват пясък в по-бързи темпове, отколко може след това той да се възстанови. В Индонезия от 2005 г. насам са изчезнали два малки острова. Виетнам прогнозира, че ще остане без пясък през тази година.

Всичко това има сериозна цена за околната среда. Премахването на пясъка от бреговете на реките лишава рибите от място, където да живеят, да се хранят и да се размножават. Смята се, че липсата на пясък е допринесла за изчезването на речния делфин от река Яндзъ.

Тъй като нивото на моретата расте с промените в климата, солената вода влиза в реките в Австралия, Камбоджа, Шри Ланка и Виетнам, както и на други места, и съответно се отразява на намиращите се в близост полета с насаждения.

Министерството на земеделието на Виетнам предупреди, че солената морска вода може да навлезе на 110 км по течението на Меконг тази зима. Последния път, когато това се случи през 2016 г., 1600 кв. км земя бяха унищожени, а загубите бяха 237 млн. долара.

Местните хора вече сигнализират, че виждат умрели риби в реките.

Да се ограничи изкопаването на пясък е трудно, защото в голяма степен не е регулирано. Само около две пети от пясъка, който се вади в света всяка година се търгува законно, сочат данни на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

В Шанхай копачите по Яндзъ избягват властите като хакват уредите, които засичат позициите на корабите и клонират координатите им. По-лесно е, разбира се, да влезеш в комбина с властите. Министрите в множество щати на Индия бяха обвинени, че са слагали чадър над незаконното копане на пясък.

"Всеки е опитал от баницата", казва Сумарай Абдулай от фондация "Аваз" със седалище в Мумбай.

Тя разказва, че два пъти е била нападана заради своите усилия да спре незаконното изкопаване на пясък.

Все пак има надежда, че нещата ще се променят. Учените търсят алтернативи на цимента и бетона. Архитектите също опитват да използват тези материали по-пестеливо. Дори някои правителства вземат мерки.

През 2018 г. в щата Махараштра беше приет закон, който изисква от строителите да използват пластмасов боклук като филтър, когато строят или поправят пътища. Сингапур си прави ново парче суша като маха водата, а не насипва пясъци.

Киран Перейра от  SandStories.org обяснява пред "Икономист": има множество решения, ако правителствата имат волята да ги приложат.

"Време е да извадим главите си от пясъка", добавя той.

Ключови думи
 

Копачите предпочитат да работят под прикритието на тъмнината. Поне седем баржи товарят пясък от Червената река, която се намира на около час път с кола от Ханой, столицата на Виетнам.

Подобни екипи често работят без разрешение, но възнаграждението им си струва риска. Докато средната заплата на виетнамците е 269 долара на месец, копачите могат да спечелят между 700 и 1000 долара за всяка лодка, пълна с пясък. 

Вероятно няма по-добро време от сегашното за бизнеса с пясък, пише "Икономист". В света се използват близо 500 млрд. тонове пясък и чакъл на година - почти двойно повече в сравнение с преди година. Нито един природен ресурс не се извлича и търгува в толкова големи мащаби, с изключение на водата.

Най-голямо е търсенето в Азия, където градовете растат много бързо, а с това и нуждата от пясък, който е основна съставка при цимента, асфалта и стъклените изделия. Между 2011 и 2013 г. Китай е употребил повече цимент, отколкото Америка през целия 20-и век.

От 60-те години на миналия век насам Сингапур, най-големият вносител на пясък в света, е увеличил с една четвърт територията си с помощта на този природен ресурс. По прогнози на ОИРС търсенето на пясък и чакъл в строителството ще се увеличи двойно през следващите 40 години.

Така че не е чудно, че цената на малките песъчинки расте главоломно. Във Виетнам през 2017 г. тя скочи четири пъти само за една година.

В масовото съзнание пясъкът е синоним на нещо неизчерпаемо. Но всъщност е с ограничена наличност. А и не всеки става. Така например Обединените арабски емирства са покрити с пясъци, но внасят за строежите, защото пустинният пясък е твърде фин, за да върши работа в цимента.

Най-добър е пясъкът от бреговете на моретата и реките. Но според програмата на ООН за опазване на околната среда азиатците използват пясък в по-бързи темпове, отколко може след това той да се възстанови. В Индонезия от 2005 г. насам са изчезнали два малки острова. Виетнам прогнозира, че ще остане без пясък през тази година.

Всичко това има сериозна цена за околната среда. Премахването на пясъка от бреговете на реките лишава рибите от място, където да живеят, да се хранят и да се размножават. Смята се, че липсата на пясък е допринесла за изчезването на речния делфин от река Яндзъ.

Тъй като нивото на моретата расте с промените в климата, солената вода влиза в реките в Австралия, Камбоджа, Шри Ланка и Виетнам, както и на други места, и съответно се отразява на намиращите се в близост полета с насаждения.

Министерството на земеделието на Виетнам предупреди, че солената морска вода може да навлезе на 110 км по течението на Меконг тази зима. Последния път, когато това се случи през 2016 г., 1600 кв. км земя бяха унищожени, а загубите бяха 237 млн. долара.

Местните хора вече сигнализират, че виждат умрели риби в реките.

Да се ограничи изкопаването на пясък е трудно, защото в голяма степен не е регулирано. Само около две пети от пясъка, който се вади в света всяка година се търгува законно, сочат данни на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

В Шанхай копачите по Яндзъ избягват властите като хакват уредите, които засичат позициите на корабите и клонират координатите им. По-лесно е, разбира се, да влезеш в комбина с властите. Министрите в множество щати на Индия бяха обвинени, че са слагали чадър над незаконното копане на пясък.

"Всеки е опитал от баницата", казва Сумарай Абдулай от фондация "Аваз" със седалище в Мумбай.

Тя разказва, че два пъти е била нападана заради своите усилия да спре незаконното изкопаване на пясък.

Все пак има надежда, че нещата ще се променят. Учените търсят алтернативи на цимента и бетона. Архитектите също опитват да използват тези материали по-пестеливо. Дори някои правителства вземат мерки.

През 2018 г. в щата Махараштра беше приет закон, който изисква от строителите да използват пластмасов боклук като филтър, когато строят или поправят пътища. Сингапур си прави ново парче суша като маха водата, а не насипва пясъци.

Киран Перейра от  SandStories.org обяснява пред "Икономист": има множество решения, ако правителствата имат волята да ги приложат.

"Време е да извадим главите си от пясъка", добавя той.

Коментари

У нас изровиха и съсипаха коритата на всички реки,

ама журналята, работещи по високите етажи на построените с изровеното кули даже не разбраха за тая работа.

Преписват ми вместо това за Виетнам...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?