В деня, в който бе дадено началото на делото на бившия генерален директор на БНР Светослав Костов срещу Съвета за електронни медии (СЕМ), регулаторният орган започна първите изслушвания за избора на негов наследник. 

Костов беше отстранен с решение на СЕМ заради безпрецедентното спиране на програма „Хоризонт“ за близо 5 часа и съмненията за оказан натиск върху журналисти в радиото. Защитата на Костов обаче твърди, че той е бил освободен от поста незаконно.

Днес адвокатите на СЕМ внесоха допълнителни доказателства, но не са предоставили договора за управление на Костов, както и протокол от заседанието, на което бе избран за директор на радиото. Съдията даде 10-дневен срок за запознаване с материалите, а следващото заседание бе насрочено за 16-ти март.

В следващите два дни медийният регулатор ще изслуша шестимата кандидати за поста на генерален директор на БНР. Радиото в момента се ръководи от Антон Митов, който е временно заемащ длъжността, но също се яви на конкурса. Новият директор ще трябва да работи и с Управителния съвет на Светослав Костов, чиито мандат изтича след две години. 

А в СЕМ започна изслушване на кандидатите. Те ще се проведат в два поредни дни според входящия номер на заявлението на всеки от кандидатите. Пред членовете на органа днес застанаха Жени Гаджалова, Антон Митов и Андон Балтаков. Другите трима кандидати за поста са Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев, които ще бъдат във вторник. В сряда трябва да бъде оповестено името на новия генерален директор на обществената медия. 

И тримата участници в надпреварата днес обърнаха сериозно внимание на финансирането на обществената медия. 

Жени Гаджалова, която бивш главен счетоводител на БНР, заяви, че радиото се намира в лошо организационно и финансово състояние. И посочи, че е необходима по-висока субсидия. 

„Държавната субсидия трябва да гарантира сигурността на БНР. Оставихме радиото 2007 г. с 56 млн. лева държавен бюджет, а от осем години - в момента наблюдавам, че БНР е с бюджет от 42 млн. лева. Не мога да си представя как при положение, че сме оставили 56 млн. лева, през тези 11 години, в които не съм в радиото или не съм била част от този екип, какво е довело до това, че да се стигне до спад на бюджета до такава степен“, заяви Гаджалова, цитирана от БНР. 

Тя посочи още в концепцията си, че ще заложи на развитието на кросмедийни проекти съвместно с БНТ. По думите й радиото трябва да се развива с изпреварващи тенденции, да търси различни форми, включително съчетаването на медии като радио, телевизия, интернет.

"Тези намерения могат да бъдат осъществени заедно с БНТ, предизвикателство, пред което ще се изправят рано или късно и двете медии“, добави тя. 

Антон Митов, който успя да намали напрежението в радиото след отстраняването на Светослав Костов от ръководния пост, посочи също, че е нужно да се продължат преговорите за увеличение на субсидията.  

„Но вече за 2021 година. Не можем да говорим за 2020-а, тъй като тя е дадена и е това, всичко е решено. Трябва радиото да намери начин в рамките на 2020 година с тези пари как да организира разпределението на парите“, каза Митов. 

Той предложи да се създаде гореща линия за подаване на сигнали от служителите, да се подобри и връзката межди отделните дирекции. 
Развитие на Радио България в интернет и промяна в профила и аудиторията на радио София – са други акценти от неговата програма. 

Последен в днешното изслушване беше Андон Балтаков. Според него финансирането на БНР трябва да не е зависимо от държавата. По думите му трябва да се промени финансовият микс, да има целеви трансфер от държавния бюджет, който да е или функция от БВП или от данъчни приходи. 

По думите му рекламният радиопазар не расте и е 70 млн. лв. годишно. Това изправя БНР пред голяма трудност да търси финансиране извън държавната субсидия. Почти колкото са приходите, толкова са и разходите. Дори и рекламният пазар не може да поеме разходите на БНР, добави Балтаков. 

Той смята, че трябва да се работи в привличане на младата аудитория към БНР. Но и отбеляза, че според данни на „ГАРБ“ месечно сайтовете на БНР се разглеждат от 750 хил. души и ресурсът на медията не се развива пълноценно.

Балтаков посочи и външни и вътрешни фактори, които очертават бъдещите проблеми пред общественото радио. Като външни посочи институционалната стабилност на БНР и предстоящите законодателни промени в Закона за радиото и телевизията. А вътре радиото трябва да отстоява своя плурализъм. 

Той обърна и специално внимание на създаването на независимо полифонично съдържание, което да показва различни гледни точки. Последната криза беше създадена заради такива фактори, каза Балтаков. По думите му радиото трябва да присъства стабилно в дигиталното пространство. Но и отбеляза, че музикалните състави и доброто журналистическо съдържание трябва да вървят заедно.