Европейският съюз трябва да развие свои "вдъхващи доверие военни способности", каза днес в реч пред Световния икономически форум в Давос председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Ние сме най-големият донор за сътрудничество за развитие - всъщност ние инвестираме в това повече от останалия свят, взети заедно. Но ние също трябва да правим повече, когато става дума за управление на кризи с развитието им", каза Фон дер Лайен, която беше министър на отбраната на Германия. "За това Европа също се нуждае от надеждни военни възможности и ние създадохме градивните елементи на Европейския отбранителен съюз. Има европейски път към външната политика и политиката на сигурност, при който твърдата сила е важен инструмент, но никога не е единственият".

Тя посочи, че Отбранителният съюз на Европа ще допълва НАТО, но в същото време "ще бъде различен".

При номинацията за днешния се пост Фон дер Лайен прие концепцията за европейска армия. В днешната си реч тя призна, че досега Европа е била твърде мека, а понякога и твърде разединена в отговора си на международни кризи.

"Тук става въпрос за Европа, която оформя собственото си бъдеще. Но за да бъдем по-уверени в света, ние знаем, че трябва да се активизираме в някои области. Последните събития разкриха там, където трябва да направим повече", каза Фон дер Лайен. "Либия показва цената на разделението и колебанието".

Главният противник на развитие на военни способности на ЕС беше Обединеното кралство, което го напуска на 31 януари. През последните години ЕС предприе стъпки към изграждане на обща отбрана, към които не смееше да погледне от провала на проекта Европейска отбранителна общност през 1954 г.

Главната сред тях беше за използва възможността в Лисабонския договор, за да създаде първото Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната, в което участва и България. То обаче до момента се развива главно в обучението на военни кадри и развитието на отбранителната промишленост.

САЩ от една страна притискат европейските си съюзници да харчат повече за отбрана, за да балансират разходите за това в рамките на НАТО. От друга обаче Вашингтон гледа с лошо око на създаването на европейски отбранителни структури, които да дублират западния алианс.

Решенията в него се вземат с консенсус и европейците все повече са недоволни, че неевропейски сили като САЩ и Турция имат вето над решения, засягащи европейските интереси в сигурността. В същото време източноевропейски страни като балтийските и Полша не вярват, че Европа би им осигурила надежден щит срещу евентуална руска заплаха, какъвто в момента им дават САЩ.

Сред най-гласовитите европейски критици на НАТО е френският президент Еманюел Макрон, който миналата година разбуни духовете с изказване, че алиансът е в "мозъчна смърт", позовавайки се на липсата на координация между членовете му при американското изтегляне от Сирия и последвалата го турска офанзива там.

Те бяха предприети без консултации с европейските съюзници на двете споменати страни, които също има свои сили в региона, които са част от международната коалиция срещу групировката "Ислямска държава".

Макрон беше сред държавните и правителствените ръководители, които оркестрираха компромиса Фон дер Лайен да оглави Еврокомисията на драматична тридневна среща на върха на ЕС в средата на миналата година.