Article_top

Наредбата на Националната агенция за приходите (НАП), която влиза в сила от 31 март, за управление на софтуера на продажбите създава проблеми на 80% от бизнеса в България и действието ѝ трябва да се отложи до началото на 2021 г. А преди това трябва да бъде преработена. Това заявиха от "Демократична България" в декларация, посветена на Наредба Н-18, чието действие вече бе отлагано няколко пъти.

Наредбата бе отлагана няколко пъти досега, но сега от Министерството на финансите заявяват, че няма да удължават отново срока, в който фирмите трябва да се съобразят с нея. Целта ѝ - според данъчните, е да се изсветли бизнесът, като се ограничат тези софтуери за отчет на продажбите, през които може да се мами. Изискванията обаче не са съобразени с множеството специфики в отделните сфери на бизнеса. Освен това много от фирмите не са сигурни, че са успели да разберат добре и съответно да спазят изискванията, смятат от "Демократична България". 

Позицията идва, след като на представители на бизнеса обявиха, че ще протестират ефективно. Демонстрацията е насрочена за 29 януари на жълтиге павета в София, а организатори са браншови организации на хотелиери, ресторантьори и заведения. Заявката е за проявата ще е национална и ще изкара на улицата 10 000 души.

Причините за протеста са няколко - основно нечутите им искания от Министерство на финансите и Националната агенция по приходите (НАП). От Българската асоциация на заведенията, Сдружение на заведенията, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация настояват за по-ниски ДДС ставки за храни и напитки, както и за отмяна на спорни тестове в още по-спорната Наредба 18, чието въвеждане ведомството на Владислав Горанов многократно отлага именно заради съображения от страна на бизнеса.

Според "Демократична България"  наредбата трябва да се преработи в сътрудничество с бизнеса, като конкретно отпадне задължителното изискване за използване на касови апарати, ползата от които намалява значително, когато има възможност за предаване на данни за продажбите в реално време чрез т.нар. софтуерна фискализация. Формацията предлага още управляващите да преосмислят налагането на твърде специфични изисквания към бизнес софтуера и др.

Обединението заявява, че повече от две години продължават промените, които НАП и МФ правят в Наредба Н-18, затруднявайки работата на фирмите в България с допълнителни разходи, правна и бизнес несигурност.

"От началото на промените по спорната наредба НАП не е постигнала целта си за изсветляване на бизнеса, обратното – огромната част от фирмите, които стриктно спазват законите, са принудени да правят големи за мащабите си инвестиции. Това с особена сила важи за тези компании, които сами са разработили софтуер за управление на вътрешните процеси и крайните продажби. Негативният ефект от спорната наредба включва и създаване на трудности за клиентите, принудени да извършват само плащания по банка при фирми, които се отказват от плащания в брой с касов апарат и СУПТО софтуер, регламентиран от НАП", припомнят от извънпарламентарна опозиция.

Изброяват се следните рискове:

  • Неясните текстове, които дават възможности на проверяващите от НАП да се тълкуват различно при налагане на санкции. В резултат рискът да нарасне количеството на корупционните практики се увеличава, вместо да бъде намален. 
  • Риск от фалити на малки търговци, които не успяват да изпълнят всички изисквания на наредбата или характерът на бизнеса им е такъв, че позволява широко тълкуване от служителите на НАП при проверка.
  • Възможността за комуникация със сървърите на НАП и зависимостта от мобилните оператори се превръща в огромен риск пред работата на фирмите. При липса на свързаност търговските обекти практически трябва да прекратят дейността си. Предложението ни фискалните устройства да могат да се свързват с НАП през интернет (с произволен доставчик и свързаност LAN/Wi-Fi) не бе прието от агенцията.
  • Изтичане на лични данни на граждани и търговски тайни на фирмите, до които НАП ще има достъп.
  • Затруднени са и софтуерните компании разработващи СУПТО софтуер, принудени да се допитват до НАП за всеки отделен казус.

Освен отлагане до 2021 на наредбата, "Демократична България" и преосмисляне на философията за налагане на твърде специфични изисквания към бизнес софтуера, което няма как да работи, когато бизнесът използва софтуер, разработен извън България, както и въвеждане на отворени интерфейси за комуникация с НАП, които всеки софтуер може да използва. Друга мярка е въвеждане на електронни касови бележки. 

 

Наредбата на Националната агенция за приходите (НАП), която влиза в сила от 31 март, за управление на софтуера на продажбите създава проблеми на 80% от бизнеса в България и действието ѝ трябва да се отложи до началото на 2021 г. А преди това трябва да бъде преработена. Това заявиха от "Демократична България" в декларация, посветена на Наредба Н-18, чието действие вече бе отлагано няколко пъти.

Наредбата бе отлагана няколко пъти досега, но сега от Министерството на финансите заявяват, че няма да удължават отново срока, в който фирмите трябва да се съобразят с нея. Целта ѝ - според данъчните, е да се изсветли бизнесът, като се ограничат тези софтуери за отчет на продажбите, през които може да се мами. Изискванията обаче не са съобразени с множеството специфики в отделните сфери на бизнеса. Освен това много от фирмите не са сигурни, че са успели да разберат добре и съответно да спазят изискванията, смятат от "Демократична България". 

Позицията идва, след като на представители на бизнеса обявиха, че ще протестират ефективно. Демонстрацията е насрочена за 29 януари на жълтиге павета в София, а организатори са браншови организации на хотелиери, ресторантьори и заведения. Заявката е за проявата ще е национална и ще изкара на улицата 10 000 души.

Причините за протеста са няколко - основно нечутите им искания от Министерство на финансите и Националната агенция по приходите (НАП). От Българската асоциация на заведенията, Сдружение на заведенията, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация настояват за по-ниски ДДС ставки за храни и напитки, както и за отмяна на спорни тестове в още по-спорната Наредба 18, чието въвеждане ведомството на Владислав Горанов многократно отлага именно заради съображения от страна на бизнеса.

Според "Демократична България"  наредбата трябва да се преработи в сътрудничество с бизнеса, като конкретно отпадне задължителното изискване за използване на касови апарати, ползата от които намалява значително, когато има възможност за предаване на данни за продажбите в реално време чрез т.нар. софтуерна фискализация. Формацията предлага още управляващите да преосмислят налагането на твърде специфични изисквания към бизнес софтуера и др.

Обединението заявява, че повече от две години продължават промените, които НАП и МФ правят в Наредба Н-18, затруднявайки работата на фирмите в България с допълнителни разходи, правна и бизнес несигурност.

"От началото на промените по спорната наредба НАП не е постигнала целта си за изсветляване на бизнеса, обратното – огромната част от фирмите, които стриктно спазват законите, са принудени да правят големи за мащабите си инвестиции. Това с особена сила важи за тези компании, които сами са разработили софтуер за управление на вътрешните процеси и крайните продажби. Негативният ефект от спорната наредба включва и създаване на трудности за клиентите, принудени да извършват само плащания по банка при фирми, които се отказват от плащания в брой с касов апарат и СУПТО софтуер, регламентиран от НАП", припомнят от извънпарламентарна опозиция.

Изброяват се следните рискове:

  • Неясните текстове, които дават възможности на проверяващите от НАП да се тълкуват различно при налагане на санкции. В резултат рискът да нарасне количеството на корупционните практики се увеличава, вместо да бъде намален. 
  • Риск от фалити на малки търговци, които не успяват да изпълнят всички изисквания на наредбата или характерът на бизнеса им е такъв, че позволява широко тълкуване от служителите на НАП при проверка.
  • Възможността за комуникация със сървърите на НАП и зависимостта от мобилните оператори се превръща в огромен риск пред работата на фирмите. При липса на свързаност търговските обекти практически трябва да прекратят дейността си. Предложението ни фискалните устройства да могат да се свързват с НАП през интернет (с произволен доставчик и свързаност LAN/Wi-Fi) не бе прието от агенцията.
  • Изтичане на лични данни на граждани и търговски тайни на фирмите, до които НАП ще има достъп.
  • Затруднени са и софтуерните компании разработващи СУПТО софтуер, принудени да се допитват до НАП за всеки отделен казус.

Освен отлагане до 2021 на наредбата, "Демократична България" и преосмисляне на философията за налагане на твърде специфични изисквания към бизнес софтуера, което няма как да работи, когато бизнесът използва софтуер, разработен извън България, както и въвеждане на отворени интерфейси за комуникация с НАП, които всеки софтуер може да използва. Друга мярка е въвеждане на електронни касови бележки. 

Коментари

Каква е разликата между....

....ефективното и неефективното протестиране?
Хайде за ефективна и нефективна стачка - да, ама как стоят нещата при протестирането?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?