Война като на война, „нов етап на студената война“ и „сигнал за търсене на подкрепа в битката с управляващите“ – такава конфликтна ситуация между президента и правителството очертаха социолози и политолози, чиито мнения събра Клуб Z.

Днес държавният глава Румен Радев обяви, че снема доверието си от кабинета на Бойко Борисов.

Радев изтъкна: "методичното погазване на закона и морала доведоха до парализа на цели обществени системи и институции". А час по-късно Борисов отвърна: "Той не ни е избирал. Как ще свали нещо, което го няма". И обвини Радев, че се намесва в независимостта на властите, визирайки проверката на прокуратурата и скандала със СРС-тата, в които беше включена и съпругата на президента – Десислава Радева. 

Отворен фронт

„Логичен, естествен, очакван“ – с тези думи социологът Живко Георгиев определи хода с обръщението на Радев. „И това, че само по себе си то е и символно, защото президентът едва ли е имал доверие и преди в това правителство“, допълни той. По думите му тази позиция е била очаквана от неговите избиратели. 

„Навлизаме в нов етап на студената война между две основополагащи български институции. През него вероятно ще станем свидетели на свеждане на отношенията между тях до абсолютен административен минимум. По подобен начин се развиха взаимоотношенията между президента Плевнелиев и правителството на г-н Орешарски през юни 2013-та.

Днешният президентски акт отразява и още по-дълбоката поляризация в българското общество. От една страна това са гражданите, подкрепящи партиите в управляващата коалиция, като ГЕРБ спечели два избора в една година. От другата стои хетерогенна опозиция на управлението, която няма възможност с политически средства да спечели избори и да поеме управлението“, коментира социологът Добромир Живков. 

Според политолога Христо Панчугов президентската институция е единствената, която е с позитивни нива на доверие. 

„Президентът даде заявка да се превърне в представител на общественото недоволство и недоверие към настоящия модел на управление!  Това е сигнал за търсене на подкрепа в битката с управляващите. Притеснителното е, че след всички предишни сигнали за институционалния разпад,  поводът е личната атака срещу него. Това ще създаде известно недоверие и в обществото по отношение на неговите мотиви“, смята Панчугов. 

С уточнението – „констатациите на Радев ги споделям напълно“, Живко Георгиев коментира, че „няма признаци на нормализация на демократически и управленски процеси, но и всеки ден безобразията ескалират“. 

И добави: 

„Трудно е да се каже кое преобладава – престъпно бездействие или престъпно действие. Но това е дилема, която мъчи мислещите хора.“ 

Политологът Страхил Делийски също споделя тезата за сериозен разрив между институциите.

„Ясно е, че конфликти има - както на равнището на институциите, така и вътре в обществото, а особено видим е той между институциите и обществото. Сякаш обаче липсват предложения за разрешаването на тези конфликти.“, коментира той. 

„Таймингът“ на Радев

Ако беше направил своето обръщение преди акцията на прокуратурата, вероятно щеше да има други интерпретации, смята Страхил Делийски. 

„Подобен тайминг може да доведе до основателни съмнения за мотивите на президента. Дали с този символен акт той не се опитва да се защити или да отвърне на удара. Остава да видим как на практика ще се осъществи това символно снемане на доверието, какви действия на президента ще последват от това.

Вече имахме подобен акт от страна на президента Плевнелиев (през 2013 г. той сне доверието си от кабинета "Орешарски", бел. ред.). И най-видимият резултат от него беше задълбочаването на конфронтационния характер както на политическия процес, така и на социалните отношения.“, описа процесите Делийски.

Неговите колеги анализатори също обвързаха острата позиция на държавния глава с публичното поведение на главния прокурор и държавното обвинение.  

„Действията на прокуратурата са скандални, очевидно, изпълнявайки поръчки – акт на някаква политическа отмъстителност, нечистоплътно и незаконно отгоре на всичкото. Някак си в България това не е фрапираща констатация като кажеш, че ако някой нещо върши от властимащите, е незаконно. А се приема за естествено.“, констатира Живко Георгиев. 

Според Добромир Живков става видно, че действията на отправеното от главния прокурор запитване до Конституционния съд и последващото изнасяне на записи от разговори е разчетено от президента и екипа му като директна политическа атака. А след реакцията към прокуратурата, президентът повишава натиска към управляващите в тежка за тях ситуация. 

„За сметка на това, премиерът Борисов значително смекчи тона към президента, вероятно защото преценява, че по-агресивното отношение към г-н Радев не му носи дивиденти. Сега за управлението е ключово да бъдат успокоени политическите страсти, защото в обществото стават видими признаци на известна радикализация.“, коментира още Живков. 

И добави:

„През последната седмица публичното пространство е доминирано от активността на прокуратурата с разследването и действията срещу г-н Божков, но също така и акциите срещу нелегалните отпадъци и т.н. С днешния акт г-н Радев се опитва да върне във фокуса на общественото внимание темите, провокиращи социалното напрежение.“

Нов властови център?

Според Христо Панчугов президентът Радев все повече се опитва да бъде алтернатива на управлението. 

„Ако Радев представи алтернативен модел и събере обществена подкрепа, на фона на разпада на политическото, който наблюдаваме, целта ще е предсрочни избори.

Ако разчита на политически сили, ще загуби.

Ако е по-смел, може да търси институционално блокиране на работата на парламента, връщайки всичко за прегласуване. Това обаче не го откривам в досегашното му поведение.

Най-важното е да убеди обществото, че води принципна и целеустремена битка, а не защитава себе си и интересите зад него от посегателствата на другата шайка“, казва политологът. 

Очевидна ескалация

Според Живко Георгиев отношенията между управляващите ще продължат по същия коловоз. 

„Очевидна ескалация. Няма платформа за диалог. Не е редно да има диалог, защото ще изглежда, че има сделка. На война като на война.“, завърши социологът.