Article_top

Бюджетът на Европейската прокуратура за 2020 г. трябва отново да бъде отворен и увеличен, а този за 2021 г. изцяло да бъде преразгледан. Това са условията институцията да започне работа тази година.

Това заяви днес главният прокурор на ЕС Лаура Кодруца Кьовеши. Тя говори пред депутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента.

Румънската прокурорка бе избрана начело на институцията, която трябва да заработи тази година. Това ще бъде независима служба, натоварена с разследване, преследване и изправяне пред съда за престъпления срещу бюджета на ЕС като измами, корупция или трансгранични измами с ДДС на стойност над 10 милиона евро. Списъкът на престъпленията може да бъде разширен в бъдеще и в него да бъдат включени деяния като тероризъм. В Европейската прокуратура участват 22 от общо 27 страни членки на ЕС. Сред участниците е и България.

Още след избирането й през ноември 2019 г. Кьовеши се поинтересувала с какви ресурси разполага Европейската прокуратура, за да започне работа тази година. Обвинителката поискала данни за вероятната натовареност за 2020 г.

„Едно е ясно – предварителните ми оценки превръщат финансовата рамка, разписана за регламента за Европейската прокуратура, в практически неизползваема. Предполагаше се, че през 2020 г. тя ще започне с ресурси и ще действа с нормална скорост през 2023 г., като тогава ще извършва около хиляда разследвания. Но тези предположения се оказаха грешни“, изтъкна Кьовеши.

Причините според нея са следните:

• 1. Европейската прокуратура не може да действа като регулаторна агенция. Тя не може да започне от нулата и да увеличава постепенно нивото на дейността си. Трябва да се спазва принципът на законност, наказателното право на страните членки и основните права на тези, които са обект на разследване.

• 2. Трябва да се подобри нивото на защита на финансовите интереси на ЕС. Целта е да се постигне постоянно ниво на следователска и прокурорска дейност във всички страни членки. В момента разминаванията са доста чувствителни.

• 3. Въвеждането на дейността на Европейската прокуратура в съответните национални съдебни режими не би следвало да намалява нивото на защита на финансови интереси на ЕС. Т.е. на практика през първата година от дейността си прокуратурата трябва да може да работи поне по 2000 нови казуса. Тя ще разследва една част от тях, а друга ще препрати към националните нива. От първия ден, в който започне дейността си, институцията трябва да се справи с изостанали дела, влизащи в обхвата на нейната дейност.

„Няма да можем да постигнем всичко това с 22-ма делегирани прокурори и 29 души персонал в централата, както се планира“, смята Лаура Кодруца Кьовеши.

Тя ще настоява и за повече конкретика относно делегираните прокурори:

„Както се разбира, ще се очаква да бъде възможно и ще се предпочита предвид бюджетните ограничения да се дефинира капацитетът на Европейската прокуратура така, че тя ще започне работа на базата на настоящите дела във всяка членка. Ако сътветните дела не налагат работата на европейските делегирани прокурори на пълно работно време, приемаме ли, че ще работим само на временна база с делегирани прокурори? Как точно ще се работи? Сутринта по дело от директивата ПИФ (за защита на финансовите интереси на ЕС – б.р.), а следобед – по национално дело? Кой точно ще определя приоритетите2 И най-вече как ще се гарантира независимостта на прокурорите?“

Кьовеши изтъкна, че ако искат ръководената от нея институция да си върши сериозно работата, тя трябва да бъде абсолютно независима. Част от това е да се започне с делегирани прокурори на пълно работно време – поне по двама от страна членка, което напълно отговаря на регламента за Европейската прокуратура.

Самата Кьовеши е посетила почти всички страни, участващи в Прокуратурата. И отвсякъде е получила сериозни заявки за преразглеждане на бюджета. Само така институцията ще има възможност да помага в борбата срещу трансграничната престъпност, включително да запише отлични постижения в изземането на активи, придобити с престъпна дейност. А те, според проучването на Института за световна икономика в Кил, съвсем не са малки. Само размерът на трансграничните измами с ДДС е от 30 до 60 милиарда евро годишно.

„И от тази гледна точка мисля, че имаме интерес да ивнвестираме в Европейската прокуратура“, завърши изложението си Кьовеши.

 

Бюджетът на Европейската прокуратура за 2020 г. трябва отново да бъде отворен и увеличен, а този за 2021 г. изцяло да бъде преразгледан. Това са условията институцията да започне работа тази година.

Това заяви днес главният прокурор на ЕС Лаура Кодруца Кьовеши. Тя говори пред депутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента.

Румънската прокурорка бе избрана начело на институцията, която трябва да заработи тази година. Това ще бъде независима служба, натоварена с разследване, преследване и изправяне пред съда за престъпления срещу бюджета на ЕС като измами, корупция или трансгранични измами с ДДС на стойност над 10 милиона евро. Списъкът на престъпленията може да бъде разширен в бъдеще и в него да бъдат включени деяния като тероризъм. В Европейската прокуратура участват 22 от общо 27 страни членки на ЕС. Сред участниците е и България.

Още след избирането й през ноември 2019 г. Кьовеши се поинтересувала с какви ресурси разполага Европейската прокуратура, за да започне работа тази година. Обвинителката поискала данни за вероятната натовареност за 2020 г.

„Едно е ясно – предварителните ми оценки превръщат финансовата рамка, разписана за регламента за Европейската прокуратура, в практически неизползваема. Предполагаше се, че през 2020 г. тя ще започне с ресурси и ще действа с нормална скорост през 2023 г., като тогава ще извършва около хиляда разследвания. Но тези предположения се оказаха грешни“, изтъкна Кьовеши.

Причините според нея са следните:

• 1. Европейската прокуратура не може да действа като регулаторна агенция. Тя не може да започне от нулата и да увеличава постепенно нивото на дейността си. Трябва да се спазва принципът на законност, наказателното право на страните членки и основните права на тези, които са обект на разследване.

• 2. Трябва да се подобри нивото на защита на финансовите интереси на ЕС. Целта е да се постигне постоянно ниво на следователска и прокурорска дейност във всички страни членки. В момента разминаванията са доста чувствителни.

• 3. Въвеждането на дейността на Европейската прокуратура в съответните национални съдебни режими не би следвало да намалява нивото на защита на финансови интереси на ЕС. Т.е. на практика през първата година от дейността си прокуратурата трябва да може да работи поне по 2000 нови казуса. Тя ще разследва една част от тях, а друга ще препрати към националните нива. От първия ден, в който започне дейността си, институцията трябва да се справи с изостанали дела, влизащи в обхвата на нейната дейност.

„Няма да можем да постигнем всичко това с 22-ма делегирани прокурори и 29 души персонал в централата, както се планира“, смята Лаура Кодруца Кьовеши.

Тя ще настоява и за повече конкретика относно делегираните прокурори:

„Както се разбира, ще се очаква да бъде възможно и ще се предпочита предвид бюджетните ограничения да се дефинира капацитетът на Европейската прокуратура така, че тя ще започне работа на базата на настоящите дела във всяка членка. Ако сътветните дела не налагат работата на европейските делегирани прокурори на пълно работно време, приемаме ли, че ще работим само на временна база с делегирани прокурори? Как точно ще се работи? Сутринта по дело от директивата ПИФ (за защита на финансовите интереси на ЕС – б.р.), а следобед – по национално дело? Кой точно ще определя приоритетите2 И най-вече как ще се гарантира независимостта на прокурорите?“

Кьовеши изтъкна, че ако искат ръководената от нея институция да си върши сериозно работата, тя трябва да бъде абсолютно независима. Част от това е да се започне с делегирани прокурори на пълно работно време – поне по двама от страна членка, което напълно отговаря на регламента за Европейската прокуратура.

Самата Кьовеши е посетила почти всички страни, участващи в Прокуратурата. И отвсякъде е получила сериозни заявки за преразглеждане на бюджета. Само така институцията ще има възможност да помага в борбата срещу трансграничната престъпност, включително да запише отлични постижения в изземането на активи, придобити с престъпна дейност. А те, според проучването на Института за световна икономика в Кил, съвсем не са малки. Само размерът на трансграничните измами с ДДС е от 30 до 60 милиарда евро годишно.

„И от тази гледна точка мисля, че имаме интерес да ивнвестираме в Европейската прокуратура“, завърши изложението си Кьовеши.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?