Лотарийният бизнес на Васил Божков е приключен. Държавата не само е напът да стане собственик на бизнес, който по думите на управляващите генерира 1 млрд. лв. приходи годишно, но и ще стане едноличен организатор на игрите за щастие, довели до обезумяване най-бедните европейски граждани – българите. Интересно защо управляващите, които за нула време монополизират частен бизнес за милиарди, се правеха на ударени години наред и сега се отказват от идеята да се ограничи и агресивната реклама на „игрите на щастие“ и продажбата им по търговските обекти? Защо това, което беше неморално като собственост на Васил Божков, е морално за държавата?

През 2018 г. Валери Симеонов предложи да се ограничи рекламирането на талончетата за търкане в медиите и да се забрани продажбата им в хранителни магазини, бензиностанции, вестникарски будки и лафки, като това да става само в специализирани заведения за хазарт, подлежащи на контрол от страна на Комисията по хазарта. Тогава тази идея на Симеонов беше посрещната „на нож“ - започна защитна кампания в медиите, изказаха се спортни федерации, поименно спортисти излизаха с лицето си, даваха интервюта и едва ли не плачеха с глас как ще загине българският спорт.

Скочиха и работодателски организации, Българският футболен съюз, футболни отбори. Водещият на "лотарийно" предаване Захари Бахаров се появи във видео, в което обяви:

"Истина е, че накара хората отново да мечтаят. Сега ние мечтаем политици да не им отнемат и това."

В случая с какво държавата, в която се оглеждат днешните управляващи, е по-различна от доскорошния "продавач на надежда" Васил Божков, който днес има (минимум) седем тежки обвинения? Как така при Божков националната психоза по търкане на билетчета е „заразно зло“, а днес, когато държавата ще бъде единствен монополист - ще е нещо прекрасно?

Всъщност тук дори няма значение кой държи хазартния бизнес, защото не в собствеността на фирмите е въпросът по същество. А в безочливата употреба, злоупотреба и правене на пари от омерзението и усещането за безтегловно бъдеще сред мнозина наши сънародници, чието съзнание системно се обработва. С честен труд в тази наша държава нищо не се постига - това е основното послание, с което ни зомбират агресивни реклами не само за талончета, но и за бързи кредити.

Държавата що за държава е, когато твърди, че цяла нация е зависима от талони и вместо да се бори с това - иска да взима парите от заболяването и да ги разпределя... за спорт?

Игрите на щастието - освен в огромен финансов поток, който ще осигури нови приходи за едри чиновници и политически лобита, се превръщат и в инструмент за социален контрол - включително и влияние върху медиите чрез реклами. 

През 2018 г. от ББСС Галъп оповестиха данни, че близо 3 млн. българи периодично посягат към различни форми на хазарт, средно дават по 15 лв. на месец, а според общата калкулация хората харчат по около половин милиард на година за подобни игри. Докога ще се повтаря, че това е тежка болест, която разяжда обществената тъкан. Защо днешните управляващи, които защитават идеята, че парите от хазартни игри ще отиват директно за българския спорт, не увеличиха например налозите за хазартната дейност, която и в момента се ползва с огромни данъчни облекчения? Такива няма за лекарства, храни от първа необходимост, книги. Не, предпочетоха да вземат хазартните игри...

Ако законодателите от ГЕРБ и "Обединените патриоти" могат да четат, нека видят какво се казва на сайта на Министерството на здравеопазването. Там хазартната зависимост е определена като "патологично разстройство". 

"Характеризира се с неконтролирани залагания, извън всякаква граница на социално приемливата или за забавление активност, така че има сериозни последици за личността и за живота на залагащия. Хората, които страдат от хазартна зависимост, може да загубят всичките си спестявания, може да се въвлекат в престъпления (кражби, подправяне на чекове, злоупотреби, свързани с пари), за да си набавят нужните пари за техния "навик", пише там.

И така -- чии интереси всъщност брани държавата?