Всеки може да притежава Пикасо. Или поне малка част от картина на прочутия художник, която макар да няма как да си отнесе вкъщи, знае, че е негова.

Идеята е швейцарска и става дума за т. нар. краудфъндинг (начин за набавяне на средства, при който много хора се подканват да осигурят малки суми). Проектът, чийто поддръжници вече са наречени „пикасонианци“, хрумва на една швейцарска търговска платформа, която предоставя за продан картината „Бюст на мускетар“*, но не на индивидуален купувач милионер, а на хиляди дребни кандидат-колекционери, които за кратко струпват от малки вноски двата милиона франка, колкото струва творбата.

Така всеки от тях притежава част от нея и има правото да се произнася по въпроса къде да е изложена. А когато застане пред нея, може гордо да каже: „Тя е и моя“. Какъв е смисълът от цялата работа, ще се запита някой, който или може да си позволи картината като цяло, или пък изобщо не се интересува от този начин на придобиване на собственост върху шедьовър? Демократизация на изкуството, гласи идеята на организаторите, които наистина са намерили ниша и дават възможност за съчетаване на полезното с приятното.

Картината в момента е изложена в центъра „Паул Клее“ в Берн и всеки от 25-те хиляди нейни собственици спокойно може да твърди – публиката се наслаждава на нещо, което е и мое. Правата му са гарантирани – когато се отбие при собствеността си и се регистрира с картата си на притежател, го посрещат с любезното: „Благодаря ти, че направи възможно това представяне“. Платформата Qoqa (която обичайно продава високотехнологични продукти или вино) пуска на сайта си офертата за „Мускетаря“ с цена от 50 швейцарски франка (около 45 евро) за фрагментче и така само в рамките на 48 чака събира цялата цена.

Какво получават насреща новите собственици?

Могат например по всяко време да нагледат собствеността си и нейните почитатели чрез уеб камера. Освен това могат онлайн да отправят лични послания към зрителите от стената на музея, в който е изложена творбата. Посетителите от своя страна могат да „играят“ с картината, като я обръщат насам-натам на специален екран, а могат и да добавят щрихи с четка. Виртуално, разбира се, шедьовърът трябва да остане неосквернен. И макар тази определено нова и авангардна форма на представянето му да се натъква и на критика, възможността за „гъвкаво“ изкуство има достатъчно привърженици.

Дигиталната общност зад „Мускетаря“ кара центъра „Паул Клее“ да поиска да изложи картината - щом комуникацията в социалните медии вече става все по-вездесъща. Изкуствоведката Карен ван ден Берг изтъква, че актуалната тенденция е именно демократизацията на изкуството, след като доскоро на пазара са властвали арабски нефтени магнати, руски олигарси и китайски милиардери. „След втората яхта и третото мазерати вече няма с какво друго да направиш впечатление, освен с някоя картина на Пикасо“, посочва тя. Но същевременно допълва, че в момента се наблюдава един вид „социален обрат“ - при творци, които работят съвместно с публиката, и музеите охотно отварят вратите си за тях. „Не става дума да се прави нещо за публиката, а с публиката“, каквито случаи вече има немалко – когато граждански инициативи събират необходимите средства за излагането на един или друг недостъпен по друг начин шедьовър.

Изкуството си е изкуство, но е с пари, което ни кара да се върнем към идеята на Qoqa. Основният принцип на платформата е да предлага стоки на добри цени за кратък период от време. „Преди две години имахме юбилей и искахме да предложим на потребителите нещо изключително“, разказва един от съоснователите на платформата Фабио Монте. Точно тогава научили за това, че картината е на пазара и се въодушевили от мотото „Един за всички, всички за един“. След това не им било твърде лесно да намерят музей, готов да изложи творбата – не се отнасяли към тях сериозно. Но това с времето се променило и картината вече е показвана на три места в Швейцария.

Синът на Пикасо Клод одобрява проекта.

„Първо си помислих: смешно е толкова много хора да искат да притежават миниатюрна частица от картината. Но според мен е вълнуващо“, казва синът на Пикасо Клод.

Надеждите му са „Мускетарят“ да пътува колкото може повече и да намери и последователи.

И един немаловажен детайл – достъпът до тази картина в центъра „Паул Клее“ е напълно безплатен, тя е малко встрани от основната експозиция, но всички изисквания за сигурността й са спазени. Интересът, който буди, е повече от висок – заради нея в музея идват хора, които никога не са го посещавали.

*„Buste de mousquetaire“ е нарисувана от Пикасо през 1968-а, към края на живота му. Именно тогава се въодушевява от мускетарите – свързвани с авантюри, революция и секс.