След икономическата и демографската политика, туризма и хазарта, Валери Симеонов се зае с медиите. Вчера той посочи корумпираните в една частна телевизия. А днес даде указания на националната как тя следва да се държи с политиците.

“Считам, че е недопустимо БНТ да дава оценки и присъди, влизайки в ролята на съд и определяйки кое е доказано и кое не.  Напротив – БНТ е обществена медия, длъжна да отразява различните гледни точки, без да взима страна, особено по важни за нацията въпроси”. 

Мисля, че Симеонов е прав освен в едно – че в България има обществени медии. Такива има на книга. На практика те са държавни. Органите на държавната власт назначават регулатора, който назначава ръководствата им. Съставът на регулатора е функция на политическата конюнктура. Държавният бюджет издържа т.нар. обществени медии. Каква ще бъде тяхната техническа и кадрова осигуреност, колко ще получават журналистите и останалият персонал в тях, зависи от правителството и от парламентарното мнозинство. Т.нар. гражданско общество, на което би трябвало да служат обществените медии, няма думата. Едва ли може да се измисли нещо по-държавно от днешните, вчерашните и завчерашните БНР, БНТ и БТА.

Затова Симеонов е прав, когато предписва  на държавните медии как да се държат. Щом са държавни, трябва да правят каквото им каже държавата. Т.е. да бъдат стойки на микрофони на политическите сили, които делят властта и (за да има някакъв плурализъм) от време на време – на опозицията. Важното е не само пропорционално да поднасят микрофона, а и да не се обаждат и да не разсъждават. Те са чисти транслатори. Функцията им е техническа. Скоро могат да бъдат заменени от изкуствен интелект, на чийто фон естественият интелект на политиците да изпъкне в пълния си блясък. Никой няма да ги пита за нищо. Никой няма да ги поправя. Никой няма да ги апострофира. Никой няма да ги критикува. Народът ще ги гледа и слуша донасита. В цялото им разнообразие, в пълната им свобода. Кеф ви плурализъм, кеф ви свобода. И ясни правила на играта – политиците говорят, народът гледа и слуша. И после гласува. Какво не е ясно? 

Не е ясно какво общо имат такива медии с обществото и с демокрацията. Не е ясно по какво те се отличават от болшевишкото разбиране за ролите им – колективни агитатори, пропагандисти и организатори. Ако в България наистина имаше обществени медии, политиците като Симеонов щяха да бъдат съвсем малко. И едва ли щяха да се изказват толкова безцеремонно. Обществените медии имат не само правото, но и задължението да интерпретират. Те не са информационни роботи, за каквито мечтаят самозабравили се политици. Тяхната роля не е да повтарят като папагали, а да обясняват значението и смисъла на това, което става. Да помагат на хората да го разбират.

За да съществуват, частните медии трябва да разглеждат публиката като потребител. В нейните рамки те избират своите ниши/аудитории - такива, които искат да знаят или да се забавляват. Обществените медии нямат тази свобода. Те служат на общественото благо, което не съвпада непременно с това на държавата. Оттук техен единствен адресат е човекът в качеството му на гражданин (не на клиент) и техен единствен предмет е истината - като висша ценност и като условие за функциониране на демокрацията. Търсенето на истината не само позволява, то изисква критична оценка на фактите. И няма нищо общо с изчерпателното и безкритично повтаряне на всичко видяно и чуто - включително на глупостите и на лъжите.

Тенденция на политическите класи (не само в България и не само днес) е да разглеждат медиите (лат. medium, media) като средства, но исторически те са среда, каквото е първото значение на думата. Разбираеми са стремежът на политика да подчини тази среда,  да я принуди на му служи, претенциите му за някакви права над нея, но в демокрациите те са нелегитимни и илюзорни. Средата е на гражданите.  Медиите са органична част от културата на обществото, чрез която то съществува на макрониво. Няма общност без общуване.

В разбирането на обществото и на неговите политически субекти за медиите се отразява характерът и на това обществото, и на тези субекти. В случая със Симеонов това е тъжно  отражение. Заради потискащия му примитивизъм. Той обясява онова 111-о място. То не е само от корупция. Нито само от олигархия. Нито само от Путин. От простотия е – преди всичко.

P.S.: Щом Симеонов не е доволен от начина, по който медиите го третират, да вземе пример от Доналд Тръмп. Той общува с публиката пряко през Туитър, а тях ги презира.