Article_top

Бившите депутати от десницата, основали "Гражданска платформа" Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев, отново осъдиха ЦИК на тема "електронно и машинно гласуване". Този път делото бе заради отказ на изборните надзорници да отговорят на въпроси по Закона за достъп до информация.

В края на миналата седмица Административния съд в София-град е решил, че отказът на ЦИК да даде пълна информация е неправомерен. В резултат сега комисията има 14 дни да се поправи, тъй като решението е окончателно. Самото дело беше заведено миналата година. Пак тогава се прие последната промяна в Изборния кодекс - вдъхновена от ДПС и приета с гласовете на ГЕРБ - машинното гласуване за замени напълно вота с хартиени бюлетини на следващите редовни избори, без значение от вида им. Хартиените бюлетини по действащото законодателство биха останали само за избирателите в секции с под 300 избиратели. Те са около 2000 от общо около 11 000 секции на национален вот на територията на страната. Въпреки че в момента в парламента има нова работна група, която наново умува поправки в правилата за гласуване. 

Така ЦИК ще трябва да отговори на следните въпроси:

Как ще бъдат осигурени необходимите терминали – отново ли ще се наемат или ще се придобият, предвид трайния ангажимент на законодателя към използване на машинно гласуване на всички видове избори, с изкл. на избори за местни органи на властта?

Какви мерки предвижда ЦИК, за да гарантира безупречното провеждане на машинното и дистанционното електронно гласуване – напр. срок за осигуряване на машини, одит, тестове и др.  и в какъв срок ще ги проведе?

В решението си съдът е отхвърлил искането на "Гражданска платформа" за допълнителни данни по отношение на въвеждането на експериментално електронно дистанционно гласуване. Бившите десни депутати са питали ЦИК за предприетите мерки по темата и какви са сроковете за изготвяне на пътната карта за провеждане на този вид експериментален електронен вот.  Според магистратите от ЦИК все пак са отговорили на това, макар и "общо". А отговорът гласи, че преди провеждането на избори за общински съветници и за кметове в края на есента на 2019 г. ЦИК е провела разговори и срещи с държавни институции, имащи отношение към експерименталното дистанционно гласуване, вкл. е изпратила писмо до Комисията по правни въпроси на НС. След провеждането на посочените избори, ЦИК продължава работата по изпълнение на задълженията си по закон в срок.

 Междувременно преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че ще бъдат отпуснати средства за купуване на машини за избори. А темата със сигурност е с продължение. Най-малкото защото в рамките само на 2019 г. машинното гласуване, което иначе трябаше да е факт, заедно с хартиеното, още през 2016 г., първо бе тотално отменено, а после - не само върнато, ами и върнато със "закриване" на хартиените бюлетини.

 

Бившите депутати от десницата, основали "Гражданска платформа" Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев, отново осъдиха ЦИК на тема "електронно и машинно гласуване". Този път делото бе заради отказ на изборните надзорници да отговорят на въпроси по Закона за достъп до информация.

В края на миналата седмица Административния съд в София-град е решил, че отказът на ЦИК да даде пълна информация е неправомерен. В резултат сега комисията има 14 дни да се поправи, тъй като решението е окончателно. Самото дело беше заведено миналата година. Пак тогава се прие последната промяна в Изборния кодекс - вдъхновена от ДПС и приета с гласовете на ГЕРБ - машинното гласуване за замени напълно вота с хартиени бюлетини на следващите редовни избори, без значение от вида им. Хартиените бюлетини по действащото законодателство биха останали само за избирателите в секции с под 300 избиратели. Те са около 2000 от общо около 11 000 секции на национален вот на територията на страната. Въпреки че в момента в парламента има нова работна група, която наново умува поправки в правилата за гласуване. 

Така ЦИК ще трябва да отговори на следните въпроси:

Как ще бъдат осигурени необходимите терминали – отново ли ще се наемат или ще се придобият, предвид трайния ангажимент на законодателя към използване на машинно гласуване на всички видове избори, с изкл. на избори за местни органи на властта?

Какви мерки предвижда ЦИК, за да гарантира безупречното провеждане на машинното и дистанционното електронно гласуване – напр. срок за осигуряване на машини, одит, тестове и др.  и в какъв срок ще ги проведе?

В решението си съдът е отхвърлил искането на "Гражданска платформа" за допълнителни данни по отношение на въвеждането на експериментално електронно дистанционно гласуване. Бившите десни депутати са питали ЦИК за предприетите мерки по темата и какви са сроковете за изготвяне на пътната карта за провеждане на този вид експериментален електронен вот.  Според магистратите от ЦИК все пак са отговорили на това, макар и "общо". А отговорът гласи, че преди провеждането на избори за общински съветници и за кметове в края на есента на 2019 г. ЦИК е провела разговори и срещи с държавни институции, имащи отношение към експерименталното дистанционно гласуване, вкл. е изпратила писмо до Комисията по правни въпроси на НС. След провеждането на посочените избори, ЦИК продължава работата по изпълнение на задълженията си по закон в срок.

 Междувременно преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че ще бъдат отпуснати средства за купуване на машини за избори. А темата със сигурност е с продължение. Най-малкото защото в рамките само на 2019 г. машинното гласуване, което иначе трябаше да е факт, заедно с хартиеното, още през 2016 г., първо бе тотално отменено, а после - не само върнато, ами и върнато със "закриване" на хартиените бюлетини.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?