Article_top

Каква ще бъде съдбата на антиките от колекцията на Васил Божков? Министерство на културата участва с експерти в описването на предметите, собственост на бизнесмена, срещу когото прокуратурата е повдигнала 11 обвинения. Поканихме министър Боил Банов, за да обясни има ли опасност колекцията да пострада, докато трае разследването и евентуалните дела след това, къде и как се и ще съхранява, както и какво ще се случи с нерегистрираните 2700 предмета в сбирката. 

Попитахме Боил Банов и за някои от другите актуални теми в културата – за отказаната българска изложба в Лувъра и за  споровете около Венецианското биенале. Използвахме случая, за да попитаме и за други, не така шумни проблеми, като парите за филмопроизводство, ДДС-то върху книгата, квотата за българска музика в ефира, поставянето на таван при субсидирането на сценичните изкуства.

Боил Банов е роден през 1971 г. Завършва режисура в НАТФИЗ, учил е и културология в СУ „Св. Климент Охриски“. Работил е като режисьор и театрален директор. Министър на културата е от май 2017-а. Преди това е бил два пъти зам.-министър – в служебния кабинет на Георги Близнашки (август – ноември 2014) и във втория кабинет на Бойко Борисов (2014 – 2017).

– Г-н Банов, казвате, че декларираните, но нерегистрирани 2700 предмета от колекцията на Васил Божков, са надценени, какво имахте предвид?

Това, което имам аз като първоначална информация, вследствие на огледите и описите, показва, че основата е в тези 212 предмета, които са декларирани и законосъобразни. Те са минали процес на деклариране, обследване и регистрация. Фондация „Тракия“ има 212 предмета, които представляват и сбирката на музея. На базата на тези регистрирани предмети му се издава документ за частен музей. Всички останали предмети впоследствие са декларирани като първа стъпка – вече от името на частното лице, а не на музея или Фондацията. След това процедурата не е извървяна докрай, за да ги направи законосъобразни.

– Чия е вината да не бъде изминат пътят от декларирането до регистрирането?

Собственикът е задължен да го направи.

– Нелегитимни ли са в момента тези 2700 предмета?

Да, не са легитимни. Това, че е направена една първа стъпка от цялата тази процедура, не ги прави легитимни. Легитимна културна ценност е тази, която е обследвана в нашите музеи и съответно е в регистъра на културните ценности.

– Ако не са законни, какво следва да се случи с тези 2700 предмета?

Не знам. Нашата задача е да ги проучим, да ги доанализираме, да видим произхода им, доколко са автентични, какво представляват като културна ценност и да ги съхраним. Всички други решения са на съответните органи и особено на съда.

– И защо казвате, че са надценени?

Регистрираните 212 предмета като че ли са най-същностната част от колекцията. Останалите не че не са важни, но на пръв поглед не са по-ценни от регистрираните.

– Какво ще се случи с регистрираните 212 предмета?

Това е от компетентността на прокуратурата. Зависи от обвиненията, дали ще има запори на собственост.

– Всички ли антики на Васил Божков се намират в имота му на ул. „Московска“?

Да, в момента са там. Дали ще бъдат местени, зависи от решенията на прокуратурата. Вероятно ще бъдат преместени в нашите музеи.

– Какво ще наложи преместването им?

Не съм компетентен по този въпрос, засега задачата ни е да направим пълно обследване и да ги приготвим за транспортиране до нашите музеи, както голяма част от картините вече са на съхранение в Националната художествена галерия – в съответните депа, при съответните мерки за сигурност и съхраняване на културните ценности.

– Колекцията се управлява от фондация с обществена полза, това предпазва ли я от конфискация при евентуална присъда?

Тези въпроси не са към мен.

"Покрай случая с господин Божков виждам, че по нашите музеи масово тръгнаха едни хора да си регистрират нещата"

– Гарантирате ли, че няма да изчезнат предмети от тази колекция?

Да, гарантирам. В нашите музеи съхраняваме много по-ценни неща и в хиляди пъти повече като бройки. Нито ще изчезнат, нито ще им се наруши целостта. Това, което трябва да бъде преместено, ще бъде направено при съответните мерки, които се използват по цял свят – в кутии, ще бъдат съхранявани при съответната температура, влажност и т.н. На тази колекция нищо не може да ѝ се случи, най-много да бъде ясно казано кое е културна ценност, кое не е, за да е ясно на обществото колко са ценни тези неща. Ще излезем с пълна информация.

– В крайна сметка ще излезе, че Васил Божков си е спестил парите за идентификация, но сега държавата ще я направи безплатно…

Интересна гледна точка.

Експонати от колекцията на Божков.

– Божков не е ли причина да се заемете и с останалите частни колекции у нас – доколкото разбрах много от тях са в подобно висящо положение?

Останалите частни музеи са два…

– Не само музеи, има и редица частни колекции, които нямат регистрация.

Покрай случая с господин Божков виждам, че по нашите музеи масово тръгнаха едни хора да си регистрират нещата, лавинообразно навсякъде в страната се появяват – предпочитат да минат по легалния път, да покажат произход на предметите, да ги идентифицират и регистрират. С тази акция процесът е задействан.

– Толкова години след като бе решено процент от онлайн залозите да отива за културата, защо културата така и не получи тези пари? Така и не се намериха 6 млн. лева годишно.

Всяка от последните няколко години бюджетът на Министерство на културата се увеличава с по около 20 млн. лв. Държавата е преценила да изразходва средствата от онлайн залаганията примерно в социалното министерство, за пенсионната реформа, за здраве… Реагирала е не просто през някаква сума, а през доказване на това какви необходимости има, кои сектори искаме да развие, кой е приоритетен и важен. Дали да влязат 6 млн. лв. и да не получим нито лев повече в бюджета, или получаваме по 20 млн. отгоре, които доказваме как ще разходваме, преценете сами. За мен по-добрият вариант е вторият.

– И все пак щеше да е похвално и полезно 6 млн. лв. от хазарта да влязат във Фонд „Култура“…

Средствата във Фонд „Култура“ са повишени, пак през държавния бюджет – от 400 хил. преди 3 години сега са близо 2 млн. лв. Така че там се правят инвестиции, това е политика на правителството и в частност на Министерството на културата – повече пари за артисти, за обмен на идеи. Само че това става постепенно и през реални проекти. Миналата година Фонд „Култура“ не успя да изхарчи всички средствата, с които разполагаше – към 1,4 млн. лв. Сега са увеличени с 500 хил. лв. Много хора не знаят, че фонд „Култура“ вече има повече възможности, добре е да се кандидатства – но през реалното искане, подаване на проект, не просто да изсипваме пари тук и там, които после се чудим как да изхарчим. За миналата година реалните искания към фонда бяха по-малко, отколкото имаше във фонда.

– Хората от книжния бранш наскоро се оплакаха, че парите, които отделяте годишно за купуване на книги за библиотеките – около 2 млн. лв. – не са похарчени. Изразходени са милион и половина.

Там феноменът е същият. Обявихме даже две сесии, на едната не успяхме и обявихме втора, спешна, за да може да мотивираме библиотеките да дават повече проекти. Очакванията в културата са като от времето на социализма, когато са се давали по принцип едни пари. Днес го правим на друг принцип – дават се пари и ще се дават все повече и повече там, където реално има искане за това нещо.

– Защо толкова години държавата така и не облекчи хората от книгоиздаването? Най-развитата културна сфера в България продължава да се облага с 20% ДДС.

Инструментът, който ние използваме в тази посока, са точно тези пари за нови книги за библиотеките. Тези 2 млн. лв., които даваме на библиотеките, те всъщност отиват в издателите. Това е държавна помощ, само че по-логичното е да стане през нуждите на библиотеките. Подкрепяме българското участие на големи панаири на книги и в България, и по света. Така че напротив, имаме много сериозно отношение към издателите. Държавата не отива на данъчно облекчение при издателите, защото е приела единна ставка.

– Въпрос за киното – непрекъснато се обещава да се увеличават парите за филмопроизводство, а не се случва, защо?

С киното нещата тази година ще бъдат решени кардинално. По отношение на държавната помощ има още един сегмент – стимули, приети в по-голямата част, да не кажа във всички европейски държави. Те ще станат факт и в България. Продуцент, който снима на територията на страната, ще има възможност с филма да кандидатства да си върне 25% от разходите. Филмът може да е български, може да е и чужд, няма ограничения. Но условието е да е снимал тук, в България, и да е ползвал услугите на нашите творци, специалисти, български кетъринг, хотели… реално да е инвестирал в държавата. Тази мярка ще бъде нова за страната, но далеч не е нова за останалите държави. Ще се изравним с Европа. С оглед на спецификите на това, че в България имаме четири хубави сезона, море, планина, вероятно интересът за снимки у нас ще бъде увеличен многократно. В съответствие с тази мярка много мотивирано и ангажирано премиерът и министърът на финансите взеха решение да бъде подкрепена и българската киноиндустрия, за да не стане едно изгубване в рамките на големия кино пазар. Другата мярка е за повишаване на държавната помощ за филмопроизводство – вместо 15 млн., вероятно ще се дават около 25 млн. лв.

– Кога да очакваме тези промени?

Сега. Те са почти готови, трябва само да минат през Народното събрание. И се надяваме, че с тези мерки ще се даде възможност на този пазар да има обмяна на идеи, тенденции, развитие и на родното кино, и на европейското, и на световното.

– Въпрос за сценичните изкуства. Какво наложи въвеждането на "таван" на финансирането?

Променяме модела, по който държавата умножава всеки изкаран лев от билет. Нормално е да има някакъв "таван", защото браншът много силно се развива. Това е радостно, но голяма част от институциите вече имат възможност да реинвестират, имат високи заплати, високи доходи, обновяват техника, поставят нови спектакли. Целта е държавата да даде възможност за развитие. Там, където вече влизат големи приходи, не е необходимо държавата да инвестира допълнително. Ние осигуряваме ръст всяка година с до 15% над заложения бюджет, което е значителен ръст. Миналата година настана бум, стигнаха до 30% над очакваното, което няма как да се поеме от държавата.

– Къде се случи това – в музиката или в театъра?

В музиките повече, но и в театъра също. Повече зрители, повече приходи. И понеже държавата е избрала модела на всеки лев приход да дотираме – при театрите беше 2,50 лв., сега е 3 лв., за оперите беше 6 лв., вдигнали сме го на 6,50 лв. за симфониетите беше 8 лв., сега е 8,50 лв. Навсякъде сме вдигнали с по 50 стотинки тази субсидия.

– Директорът на Софийска опера Пламен Карталов непрекъснато се оплаква, че не го оценявате…

Господин Карталов има право. Останалите опери са на 6 лв., неговата е на 4 лв. Което не е правилно и трябва да предприемем действия това да се регулира.

– Квотите за българска музика в ефира – това не е ли завръщане към тоталитарния строй?

Преди малко говорихме за защита на идентичността на българското кино. В рамките на Европейския съюз сме общност, разбира се, но всяка една държава държи да подхрани родното, автентичното, така че този разговор не е лишен от логика. В рамките на една обединена Европа ние говорим за европейско съдържание преди всичко, а не за конкретно българско или френско. В много европейски държави има закон, с който подкрепят собствената си музика чрез определен процент съдържание родна музика в ефира. Например Франция, Унгария, Полша, Гърция имат такава подкрепа. Аз като министър на културата в една обединена Европа не мога да не говоря за европейско съдържание, то е важно и ключово.

– Да не се окаже обаче, че заради чуждата музика не може да оценим родната?

Аз съм за това всеки да избира какво да слуша, гледа или харесва и винаги ще бъда за това нещо.

За отказа от изложба в Лувъра: Аз много ценя становищата на православната църква

– Защо се отказахме от изложбата с български икони в Лувъра?

Поради фактическата невъзможност тя да се състои. Как да стане, когато Православната църква откаже да даде икони, откаже да благослови това, ние друго изкуство в XVI – XVIII в. нямаме.

– България е светска държава, а не теократична – защо искаме благословия от Църквата?

Светска държава сме и аз мисля за себе си като човек на света, но като източноправославна все пак държава аз много ценя становищата на Православната църква. И съветвам обществото с цялата си свобода и всичките възможности, които има, също да ги цени. Не трябва да забравяме, че ако тази държава я има, 99% от заслугите за това са на православието. Не омаловажавам останалия 1%, усилията на патриотите.

– Защо сме оцелели по време на османското владичество – дали повече заради религията, или заради прогресивните българи като Левски, Ботев, Раковски… Хубава тема за изложба дори в Лувъра.

Понеже учих с детето си миналата година, си припомних цялата история на XVIII в. и на Възраждането, искам категорично да ви кажа, че Възраждането в България се случва заради православието. То тръгва от там, съчетано е с православието и винаги то е вървяло с нашите патриоти. Индивидуалността на личности като Левски и Ботев е ключова и движи светове, те затова са национални икони. Но тя не е самоцел, не се ражда просто ей така отнякъде. Обстоятелствата, които въздействат за Възраждането ни, се коренят в православието.

– След като отказахме да направим изложбата с българските икони в контекста на Османската империя, няма ли опасност да прекратим отношенията си с Лувъра?

Няма такава опасност, мисля. С тях винаги сме работили сериозно, с уважение, така че нашите добри взаимоотношения ще продължат и в краткосрочен, и дългосрочен план.

За Рашидов: Не сме в един тон с него... И така е по-добре

– По този и по други поводи – например Венецианското биенале – често се оказва, че сте на различни мнения с вашия предшественик на поста Вежди Рашидов. Това между вас политическа война ли е, както го нарече арт критичката Весела Ножарова, конфликт или ревност?

Различните мнения и различните гледни точки не бива да бъдат четени като конфликт или война, особено в сферата на изкуствата. Жалко би било, ако не сме различни и нямаме различни визии за нещата. Не дай си Боже всички да сме еднакви, ще се върнем в едни други времена. Така че всеки има своята гледна точка. Изпитвам огромно уважение към Вежди Рашидов, той ми е бил министър, много съм научил от него. И когато той беше министър, а аз зам.-министър, сме имали различни гледни точки, това е съвсем естествено, сега също имаме различни гледни точки по много въпроси. В крайна сметка той е в основата да се случи тази изложба в Лувъра.

– Оказа се, че той е подписал договора за нея, но е забравил…

Той ги е подписал през 2012 г., 2016-а отново, случиха се прекрасни неща с тракийската изложба, с Първо българско царство. Продължаваме добрите контакти и ги развиваме. Всеки има своята визия и желание как да се случат нещата.

– Извини ли ви се за изказването си за „кирливите ризи“?

Той е много емоционален, това за него е много характерно. Хаплив е. Казва това, което му е на сърце.

– И никога ли не се извинява?

Едно нещо трябва да кажем тук категорично. Вежди Рашидов е европейски творец на наистина високо ниво. Такива таланти имат правото на своите крайности, те са съпътствани от тях. Те са толкова добри в това, което правят, точно защото са много крайни и откровени. Това е част от големия талант. Аз не съм толкова талантлив, но пък имам качеството да го съзнавам и да си го признавам. Силен съм като администратор, който може да създаде условия за другите, и не само в своя бранш, а навсякъде, като човек, който ежеминутно работи за това да има по-добра среда за развитие на изкуствата. В желанието си да помогне да се случи нещо в държавата, тя да излиза и да е видима за света, той има право на своята преценка и изказвания. Не му се сърдя за това, защото изпитвам голямо уважение към него. Моите гледни точки често не се покриват с неговите и в това няма нищо лошо и страшно. Така обществото има възможност да огледа един въпрос от различни страни, да прецени кое, как, защо го вълнува. Не сме в един тон с него… и така е по-добре. Всичко това спомага да прецизираме къде сме, накъде вървим, какъв е пътят ни.

– Има ли опасност да се провали следващото ни участие на Венецианското биенале?

Българското представяне на Биеналето във Венеция м.г.

Не. Ако се провали, това значи, че (това не са мои мисли, прочетох ги някъде, не помня къде, но съм на същото мнение) трябва да спрем да изпращаме деца на олимпиадите по математика, защото има вероятност да не вземат първо място; това значи, че не трябва да пращаме спортисти на първенства и олимпиади, защото може да не вземат медали… Как през социализма взимахме медали, пък сега, видите ли, ще отидат и няма да получат нищо?!? Ами тогава трябва да спрем всички триеналета, биеналета, панаири на книгата в Москва, Лайпциг, Франкфурт, трябва да спрем всичките ни филми да влизат в селекция на Кан, Берлин и т.н., да не предлагаме филм за „Оскар“, защото кой ще ни обърне внимание?! Ами да спрем всичко и да си гледаме тука тракийските съкровища, вместо да се чудим къде да ги покажем.

– Най-евтино ще излезе, ако не участваме на Биеналето във Венеция…

Със сигурност, тогава няма да харчим пари. Не става по този начин. Държавата е пълна с кръв и енергия. Тя е пълнокръвен член на ЕС. Доказала го е с политиките си. Ние сме държава със самочувствие и трябва да го отстояваме. Трябва да подкрепяме и миналото, и всичко, което имаме в момента; трябва да развиваме съвременните изкуства, съвременните художници, актьори, музиканти, артисти. Трябва да им даваме възможност да излизат по света, да се съизмерват, да мечтаят. Ако ограничим това, за нищо не ставаме.

"Площад Славейков"

 

Каква ще бъде съдбата на антиките от колекцията на Васил Божков? Министерство на културата участва с експерти в описването на предметите, собственост на бизнесмена, срещу когото прокуратурата е повдигнала 11 обвинения. Поканихме министър Боил Банов, за да обясни има ли опасност колекцията да пострада, докато трае разследването и евентуалните дела след това, къде и как се и ще съхранява, както и какво ще се случи с нерегистрираните 2700 предмета в сбирката. 

Попитахме Боил Банов и за някои от другите актуални теми в културата – за отказаната българска изложба в Лувъра и за  споровете около Венецианското биенале. Използвахме случая, за да попитаме и за други, не така шумни проблеми, като парите за филмопроизводство, ДДС-то върху книгата, квотата за българска музика в ефира, поставянето на таван при субсидирането на сценичните изкуства.

Боил Банов е роден през 1971 г. Завършва режисура в НАТФИЗ, учил е и културология в СУ „Св. Климент Охриски“. Работил е като режисьор и театрален директор. Министър на културата е от май 2017-а. Преди това е бил два пъти зам.-министър – в служебния кабинет на Георги Близнашки (август – ноември 2014) и във втория кабинет на Бойко Борисов (2014 – 2017).

– Г-н Банов, казвате, че декларираните, но нерегистрирани 2700 предмета от колекцията на Васил Божков, са надценени, какво имахте предвид?

Това, което имам аз като първоначална информация, вследствие на огледите и описите, показва, че основата е в тези 212 предмета, които са декларирани и законосъобразни. Те са минали процес на деклариране, обследване и регистрация. Фондация „Тракия“ има 212 предмета, които представляват и сбирката на музея. На базата на тези регистрирани предмети му се издава документ за частен музей. Всички останали предмети впоследствие са декларирани като първа стъпка – вече от името на частното лице, а не на музея или Фондацията. След това процедурата не е извървяна докрай, за да ги направи законосъобразни.

– Чия е вината да не бъде изминат пътят от декларирането до регистрирането?

Собственикът е задължен да го направи.

– Нелегитимни ли са в момента тези 2700 предмета?

Да, не са легитимни. Това, че е направена една първа стъпка от цялата тази процедура, не ги прави легитимни. Легитимна културна ценност е тази, която е обследвана в нашите музеи и съответно е в регистъра на културните ценности.

– Ако не са законни, какво следва да се случи с тези 2700 предмета?

Не знам. Нашата задача е да ги проучим, да ги доанализираме, да видим произхода им, доколко са автентични, какво представляват като културна ценност и да ги съхраним. Всички други решения са на съответните органи и особено на съда.

– И защо казвате, че са надценени?

Регистрираните 212 предмета като че ли са най-същностната част от колекцията. Останалите не че не са важни, но на пръв поглед не са по-ценни от регистрираните.

– Какво ще се случи с регистрираните 212 предмета?

Това е от компетентността на прокуратурата. Зависи от обвиненията, дали ще има запори на собственост.

– Всички ли антики на Васил Божков се намират в имота му на ул. „Московска“?

Да, в момента са там. Дали ще бъдат местени, зависи от решенията на прокуратурата. Вероятно ще бъдат преместени в нашите музеи.

– Какво ще наложи преместването им?

Не съм компетентен по този въпрос, засега задачата ни е да направим пълно обследване и да ги приготвим за транспортиране до нашите музеи, както голяма част от картините вече са на съхранение в Националната художествена галерия – в съответните депа, при съответните мерки за сигурност и съхраняване на културните ценности.

– Колекцията се управлява от фондация с обществена полза, това предпазва ли я от конфискация при евентуална присъда?

Тези въпроси не са към мен.

"Покрай случая с господин Божков виждам, че по нашите музеи масово тръгнаха едни хора да си регистрират нещата"

– Гарантирате ли, че няма да изчезнат предмети от тази колекция?

Да, гарантирам. В нашите музеи съхраняваме много по-ценни неща и в хиляди пъти повече като бройки. Нито ще изчезнат, нито ще им се наруши целостта. Това, което трябва да бъде преместено, ще бъде направено при съответните мерки, които се използват по цял свят – в кутии, ще бъдат съхранявани при съответната температура, влажност и т.н. На тази колекция нищо не може да ѝ се случи, най-много да бъде ясно казано кое е културна ценност, кое не е, за да е ясно на обществото колко са ценни тези неща. Ще излезем с пълна информация.

– В крайна сметка ще излезе, че Васил Божков си е спестил парите за идентификация, но сега държавата ще я направи безплатно…

Интересна гледна точка.

Експонати от колекцията на Божков.

– Божков не е ли причина да се заемете и с останалите частни колекции у нас – доколкото разбрах много от тях са в подобно висящо положение?

Останалите частни музеи са два…

– Не само музеи, има и редица частни колекции, които нямат регистрация.

Покрай случая с господин Божков виждам, че по нашите музеи масово тръгнаха едни хора да си регистрират нещата, лавинообразно навсякъде в страната се появяват – предпочитат да минат по легалния път, да покажат произход на предметите, да ги идентифицират и регистрират. С тази акция процесът е задействан.

– Толкова години след като бе решено процент от онлайн залозите да отива за културата, защо културата така и не получи тези пари? Така и не се намериха 6 млн. лева годишно.

Всяка от последните няколко години бюджетът на Министерство на културата се увеличава с по около 20 млн. лв. Държавата е преценила да изразходва средствата от онлайн залаганията примерно в социалното министерство, за пенсионната реформа, за здраве… Реагирала е не просто през някаква сума, а през доказване на това какви необходимости има, кои сектори искаме да развие, кой е приоритетен и важен. Дали да влязат 6 млн. лв. и да не получим нито лев повече в бюджета, или получаваме по 20 млн. отгоре, които доказваме как ще разходваме, преценете сами. За мен по-добрият вариант е вторият.

– И все пак щеше да е похвално и полезно 6 млн. лв. от хазарта да влязат във Фонд „Култура“…

Средствата във Фонд „Култура“ са повишени, пак през държавния бюджет – от 400 хил. преди 3 години сега са близо 2 млн. лв. Така че там се правят инвестиции, това е политика на правителството и в частност на Министерството на културата – повече пари за артисти, за обмен на идеи. Само че това става постепенно и през реални проекти. Миналата година Фонд „Култура“ не успя да изхарчи всички средствата, с които разполагаше – към 1,4 млн. лв. Сега са увеличени с 500 хил. лв. Много хора не знаят, че фонд „Култура“ вече има повече възможности, добре е да се кандидатства – но през реалното искане, подаване на проект, не просто да изсипваме пари тук и там, които после се чудим как да изхарчим. За миналата година реалните искания към фонда бяха по-малко, отколкото имаше във фонда.

– Хората от книжния бранш наскоро се оплакаха, че парите, които отделяте годишно за купуване на книги за библиотеките – около 2 млн. лв. – не са похарчени. Изразходени са милион и половина.

Там феноменът е същият. Обявихме даже две сесии, на едната не успяхме и обявихме втора, спешна, за да може да мотивираме библиотеките да дават повече проекти. Очакванията в културата са като от времето на социализма, когато са се давали по принцип едни пари. Днес го правим на друг принцип – дават се пари и ще се дават все повече и повече там, където реално има искане за това нещо.

– Защо толкова години държавата така и не облекчи хората от книгоиздаването? Най-развитата културна сфера в България продължава да се облага с 20% ДДС.

Инструментът, който ние използваме в тази посока, са точно тези пари за нови книги за библиотеките. Тези 2 млн. лв., които даваме на библиотеките, те всъщност отиват в издателите. Това е държавна помощ, само че по-логичното е да стане през нуждите на библиотеките. Подкрепяме българското участие на големи панаири на книги и в България, и по света. Така че напротив, имаме много сериозно отношение към издателите. Държавата не отива на данъчно облекчение при издателите, защото е приела единна ставка.

– Въпрос за киното – непрекъснато се обещава да се увеличават парите за филмопроизводство, а не се случва, защо?

С киното нещата тази година ще бъдат решени кардинално. По отношение на държавната помощ има още един сегмент – стимули, приети в по-голямата част, да не кажа във всички европейски държави. Те ще станат факт и в България. Продуцент, който снима на територията на страната, ще има възможност с филма да кандидатства да си върне 25% от разходите. Филмът може да е български, може да е и чужд, няма ограничения. Но условието е да е снимал тук, в България, и да е ползвал услугите на нашите творци, специалисти, български кетъринг, хотели… реално да е инвестирал в държавата. Тази мярка ще бъде нова за страната, но далеч не е нова за останалите държави. Ще се изравним с Европа. С оглед на спецификите на това, че в България имаме четири хубави сезона, море, планина, вероятно интересът за снимки у нас ще бъде увеличен многократно. В съответствие с тази мярка много мотивирано и ангажирано премиерът и министърът на финансите взеха решение да бъде подкрепена и българската киноиндустрия, за да не стане едно изгубване в рамките на големия кино пазар. Другата мярка е за повишаване на държавната помощ за филмопроизводство – вместо 15 млн., вероятно ще се дават около 25 млн. лв.

– Кога да очакваме тези промени?

Сега. Те са почти готови, трябва само да минат през Народното събрание. И се надяваме, че с тези мерки ще се даде възможност на този пазар да има обмяна на идеи, тенденции, развитие и на родното кино, и на европейското, и на световното.

– Въпрос за сценичните изкуства. Какво наложи въвеждането на "таван" на финансирането?

Променяме модела, по който държавата умножава всеки изкаран лев от билет. Нормално е да има някакъв "таван", защото браншът много силно се развива. Това е радостно, но голяма част от институциите вече имат възможност да реинвестират, имат високи заплати, високи доходи, обновяват техника, поставят нови спектакли. Целта е държавата да даде възможност за развитие. Там, където вече влизат големи приходи, не е необходимо държавата да инвестира допълнително. Ние осигуряваме ръст всяка година с до 15% над заложения бюджет, което е значителен ръст. Миналата година настана бум, стигнаха до 30% над очакваното, което няма как да се поеме от държавата.

– Къде се случи това – в музиката или в театъра?

В музиките повече, но и в театъра също. Повече зрители, повече приходи. И понеже държавата е избрала модела на всеки лев приход да дотираме – при театрите беше 2,50 лв., сега е 3 лв., за оперите беше 6 лв., вдигнали сме го на 6,50 лв. за симфониетите беше 8 лв., сега е 8,50 лв. Навсякъде сме вдигнали с по 50 стотинки тази субсидия.

– Директорът на Софийска опера Пламен Карталов непрекъснато се оплаква, че не го оценявате…

Господин Карталов има право. Останалите опери са на 6 лв., неговата е на 4 лв. Което не е правилно и трябва да предприемем действия това да се регулира.

– Квотите за българска музика в ефира – това не е ли завръщане към тоталитарния строй?

Преди малко говорихме за защита на идентичността на българското кино. В рамките на Европейския съюз сме общност, разбира се, но всяка една държава държи да подхрани родното, автентичното, така че този разговор не е лишен от логика. В рамките на една обединена Европа ние говорим за европейско съдържание преди всичко, а не за конкретно българско или френско. В много европейски държави има закон, с който подкрепят собствената си музика чрез определен процент съдържание родна музика в ефира. Например Франция, Унгария, Полша, Гърция имат такава подкрепа. Аз като министър на културата в една обединена Европа не мога да не говоря за европейско съдържание, то е важно и ключово.

– Да не се окаже обаче, че заради чуждата музика не може да оценим родната?

Аз съм за това всеки да избира какво да слуша, гледа или харесва и винаги ще бъда за това нещо.

За отказа от изложба в Лувъра: Аз много ценя становищата на православната църква

– Защо се отказахме от изложбата с български икони в Лувъра?

Поради фактическата невъзможност тя да се състои. Как да стане, когато Православната църква откаже да даде икони, откаже да благослови това, ние друго изкуство в XVI – XVIII в. нямаме.

– България е светска държава, а не теократична – защо искаме благословия от Църквата?

Светска държава сме и аз мисля за себе си като човек на света, но като източноправославна все пак държава аз много ценя становищата на Православната църква. И съветвам обществото с цялата си свобода и всичките възможности, които има, също да ги цени. Не трябва да забравяме, че ако тази държава я има, 99% от заслугите за това са на православието. Не омаловажавам останалия 1%, усилията на патриотите.

– Защо сме оцелели по време на османското владичество – дали повече заради религията, или заради прогресивните българи като Левски, Ботев, Раковски… Хубава тема за изложба дори в Лувъра.

Понеже учих с детето си миналата година, си припомних цялата история на XVIII в. и на Възраждането, искам категорично да ви кажа, че Възраждането в България се случва заради православието. То тръгва от там, съчетано е с православието и винаги то е вървяло с нашите патриоти. Индивидуалността на личности като Левски и Ботев е ключова и движи светове, те затова са национални икони. Но тя не е самоцел, не се ражда просто ей така отнякъде. Обстоятелствата, които въздействат за Възраждането ни, се коренят в православието.

– След като отказахме да направим изложбата с българските икони в контекста на Османската империя, няма ли опасност да прекратим отношенията си с Лувъра?

Няма такава опасност, мисля. С тях винаги сме работили сериозно, с уважение, така че нашите добри взаимоотношения ще продължат и в краткосрочен, и дългосрочен план.

За Рашидов: Не сме в един тон с него... И така е по-добре

– По този и по други поводи – например Венецианското биенале – често се оказва, че сте на различни мнения с вашия предшественик на поста Вежди Рашидов. Това между вас политическа война ли е, както го нарече арт критичката Весела Ножарова, конфликт или ревност?

Различните мнения и различните гледни точки не бива да бъдат четени като конфликт или война, особено в сферата на изкуствата. Жалко би било, ако не сме различни и нямаме различни визии за нещата. Не дай си Боже всички да сме еднакви, ще се върнем в едни други времена. Така че всеки има своята гледна точка. Изпитвам огромно уважение към Вежди Рашидов, той ми е бил министър, много съм научил от него. И когато той беше министър, а аз зам.-министър, сме имали различни гледни точки, това е съвсем естествено, сега също имаме различни гледни точки по много въпроси. В крайна сметка той е в основата да се случи тази изложба в Лувъра.

– Оказа се, че той е подписал договора за нея, но е забравил…

Той ги е подписал през 2012 г., 2016-а отново, случиха се прекрасни неща с тракийската изложба, с Първо българско царство. Продължаваме добрите контакти и ги развиваме. Всеки има своята визия и желание как да се случат нещата.

– Извини ли ви се за изказването си за „кирливите ризи“?

Той е много емоционален, това за него е много характерно. Хаплив е. Казва това, което му е на сърце.

– И никога ли не се извинява?

Едно нещо трябва да кажем тук категорично. Вежди Рашидов е европейски творец на наистина високо ниво. Такива таланти имат правото на своите крайности, те са съпътствани от тях. Те са толкова добри в това, което правят, точно защото са много крайни и откровени. Това е част от големия талант. Аз не съм толкова талантлив, но пък имам качеството да го съзнавам и да си го признавам. Силен съм като администратор, който може да създаде условия за другите, и не само в своя бранш, а навсякъде, като човек, който ежеминутно работи за това да има по-добра среда за развитие на изкуствата. В желанието си да помогне да се случи нещо в държавата, тя да излиза и да е видима за света, той има право на своята преценка и изказвания. Не му се сърдя за това, защото изпитвам голямо уважение към него. Моите гледни точки често не се покриват с неговите и в това няма нищо лошо и страшно. Така обществото има възможност да огледа един въпрос от различни страни, да прецени кое, как, защо го вълнува. Не сме в един тон с него… и така е по-добре. Всичко това спомага да прецизираме къде сме, накъде вървим, какъв е пътят ни.

– Има ли опасност да се провали следващото ни участие на Венецианското биенале?

Българското представяне на Биеналето във Венеция м.г.

Не. Ако се провали, това значи, че (това не са мои мисли, прочетох ги някъде, не помня къде, но съм на същото мнение) трябва да спрем да изпращаме деца на олимпиадите по математика, защото има вероятност да не вземат първо място; това значи, че не трябва да пращаме спортисти на първенства и олимпиади, защото може да не вземат медали… Как през социализма взимахме медали, пък сега, видите ли, ще отидат и няма да получат нищо?!? Ами тогава трябва да спрем всички триеналета, биеналета, панаири на книгата в Москва, Лайпциг, Франкфурт, трябва да спрем всичките ни филми да влизат в селекция на Кан, Берлин и т.н., да не предлагаме филм за „Оскар“, защото кой ще ни обърне внимание?! Ами да спрем всичко и да си гледаме тука тракийските съкровища, вместо да се чудим къде да ги покажем.

– Най-евтино ще излезе, ако не участваме на Биеналето във Венеция…

Със сигурност, тогава няма да харчим пари. Не става по този начин. Държавата е пълна с кръв и енергия. Тя е пълнокръвен член на ЕС. Доказала го е с политиките си. Ние сме държава със самочувствие и трябва да го отстояваме. Трябва да подкрепяме и миналото, и всичко, което имаме в момента; трябва да развиваме съвременните изкуства, съвременните художници, актьори, музиканти, артисти. Трябва да им даваме възможност да излизат по света, да се съизмерват, да мечтаят. Ако ограничим това, за нищо не ставаме.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията