Article_top

България преживява поредния си обществен и институционален провал пред очите ни. Дискусията по отношение на еврото бе объркана още от самото си начало, но през последните седмици тя се преобрази в истинска буря. От скандал в скандал, шумно и за кратко - така можем да обобщим начина, по който се развива общественият живот у нас. Различните теми, които печелят публичното внимание, обикновено си проправят път чрез "експлозия" - избухват изведнъж, събуждат крайни и разнопосочни мнения, предизвикват най-вече емоционални реакции и също толкова скоропостижно биват изхабени и забравени. Дори повдигнатите въпроси  да са наистина сериозни и да изискват системни решения, рядко имаме търпение и желание за сериозен разговор – на хоризонта бързо изгрява нов скандал.

Подобен нездрав механизъм на функциониране на обществените дебати логично ограничава възможността за качествено обсъждане на теми, които в много голяма степен определят настоящето и бъдещето на мнозинството от българските граждани. Без съмнение такава е темата за позитивите, негативите и рисковете от присъединяването на страната към валутния механизъм ERMII и евентуалното последващо приемане на еврото като официална валута в България.

Вместо спокойни дебати българската общественост беше хвърлена отново в типичната за последните години истерична дискусия. И никой не може да се сърди на обикновените граждани за това. Можеше да се проведе балансиран разговор, вместо да се обявяват прибързани решения, че България ще търси възможно най-бързо присъединяване към ERMII и към еврото. На всичкото отгоре на няколко пъти се обещаваха различни срокове за това, нито един от които не се сбъднаха. Можеше да се обясни, че за България няма да последват чак толкова фундаментални промени от присъединяването към ERMII и към еврото, особено имайки предвид, че сме страна във валутен борд вече повече от 20 години. От присъединяването в ERMII ще има позитиви и негативи, ще има рискове и разходи.

Сред агиткаджийските викове не чух никъде спокойно представяне на тези факти, затова ви предоставям моя опит за това. На страницата си съм опитал да обобщя основните изводи, а в детайлен доклад да предам какво казва литературата по въпроса. 

От гледна точка на позитивите влизането във валутния механизъм ERM II и присъединяването към еврозоната могат да засилят доверието в българската икономика и да бъдат стъпка към допълнителна икономическа и финансова интеграция към центъра на еврозоната. Приемането на новата валута може да доведе до понижаване на лихвените проценти по заемите за домакинствата и бизнеса, както и по държавния дълг. Това може да има позитивен ефект за икономиката и да стимулира инвестициите. Влизането в зоната на общата европейска валута ще доведе до спестяване на трансакционни такси по обмен на валута, както и таксите по преводи в евро. То може да донесе и допълнителни директни финансови плюсове, ако бъде използвано правилно, за мобилизиране на евентуални нови финансови ресурси за конвергенция, планирани за следващия бюджет на ЕС в периода 2021–2027 г.

Като основен сериозен плюс може да се гледа на влизането на България в Единния надзорен механизъм (SSM) – общия европейски надзор, което би засилило сигурността и доверието в българската банкова система, тъй като ще гарантира външен надзор по европейска методика и с участието на международни институции с добра репутация. Дълго време се смяташе, че сред аргументите в полза на приемането на еврото е и очакваният  силен позитивен ефект върху търговията. Икономическата литература през последните години обаче преразгледа тези оценки и сочи, че основният положителен ефект върху растежа на България вече е произтекъл от влизането в ЕС.

От друга страна, съществуват рискове. В повечето изследвания не се установява повишаване на реалната инфлация при приемане на еврото, макар населението да има усещане за такова повишаване. Това рискува да събуди негативни възприятия сред хората по отношение на еврото. Повишена инфлация е наблюдавана само при отделни групи стоки. Редица мерки могат да бъдат приложени, за да се защитят гражданите от съответните нелоялни практики и прехвърляне на разходите при преминаването към еврото от фирмите върху крайните потребители. Такива са особено важни в случай на евентуално поскъпване на ключови стоки за всекидневна употреба, което би засегнало най-силно най-нискодоходните групи. 

Влизането като пълноправен член във валутния съюз обаче носи и своята цена. За България най-значителен разход ще бъде вноската в Европейския механизъм за стабилност (European Stability Mechanism) в допълнение на логистичните и организационните разходи по приемането на новата валута и провеждането на ефективна информационна кампания. Размерът на вноската в EМС ще бъде между 1% и 2% от БВП (между 1 и 2 милиарда лева) според договорените от България условия.

Това не са тривиални суми с  оглед на хиперконсервативната фискална политика в България и особено на фона на други държавни приоритети, които често търпят съкращения или недостиг на финансови средства. България също така се задължава солидарно да гарантира евентуални бъдещи загуби по Европейския механизъм за стабилност, каквито обаче са малко вероятни.

Макар често да се изказват опасения относно повишаването на бюджетните дефицити след влизане в Еврозоната, няма ясна структурна причина това да се случи извън промяна на политическите приоритети и съответно на фискалната политика на страната. Спекулациите с нещо, наречено "гръцки сценарий", в страната с третия най-нисък дълг в ЕС показва единствено непознаване на динамиката на гръцката дългова криза, предопределена от дълги години на непрозрачни държавни финанси и натрупващи се бюджетни дефицити. Хората, които плашат, че България ще стане "втора Гърция", обикновено не могат да обяснат структурния механизъм, по който това може да се случи.

Ако сме честни, голямата част от последиците, свързани с отказването от самостоятелна парична политика - както негативите, така и позитивите са вече понесени в България и не произхождат от бъдещо приемане на еврото, тъй като посредством валутния борд ние сме дефакто в него. When you ain’t got nothing, you got nothing to lose, както пее Боб Дилън, биха казали в такъв случай тези, които подчертават ползите от влизането в общата валута. В XXI век обаче живеем в света, оставен ни от кандаския икономист Боб Мъндел (Robert Mundell), а не от гения на музиканта Боб Дилън.

Това е свят, в който сегашната архитектура на еврозоната не е довършена – а за да бъде, това ще изисква допълнителна фискална интеграция и споделяне на рисковете в даден момент, когато съществува политически консенсус за това. Докато първото десетилетие на съществуването на еврозоната беше белязано от конвергенция и хармониращи икономики, годините след кризата показаха възможната фрагментация на центъра и периферията както вследствие на краткосрочна нестабилност на финансовите пазари, така и поради натрупването на дългосрочни структурни дисбаланси.

Тези изпитания ще трябва да реши еврозоната през следващите десетилетия, за да подобри структурата си и съществуващите дисбаланси между центъра и периферията. Темата с текущата архитектура на еврозоната е действително централна на дебатите сред икономистите и институциите и е важно да не я премълчаваме, но и да не вземаме решения на базата на несигурни сценарии или хипотетични страхове.

В такава среда е важно обаче да разберем, че с присъединяването към еврото страната ни се отказва от един от последните си механизми да противостои на големи макроикономически шокове чрез девалвация. Докато излизането от валутен борд е възможно, то излизането от паричния съюз и от еврото е невъзможно - такова  не е предвидено като правна възможност по договорите на ЕС.

В този смисъл решението за влизането в еврото е финално, докато валутният борд може да бъде преразглеждан. Това означава, че в рамките на валутния борд при настъпване на сериозни макроикономически шокове страната все пак си запазва възможността за еднократна девалвация. Такава, разбира се, трябва да се избягва на всяка цена, тъй като води до намаляване покупателната способност на населението. Освен това девалвацията не е устойчива мярка за стимулиране на икономиката, а само начин за отлагане на проблемите от днес за утре. И все пак това е един от крайните механизми за стабилизация при настъпване на сериозни външни шокове, какъвто няма да имаме, след като приемем еврото.

Още преди месеци исках да напиша този коментар със същото заглавие. Още тогава българските институции в лицето на финансовия министър не успяха правилно, чрез внимателна и балансирана дискусия да информират обществото за позитивите и негативите, както и произтичащите рискове от влизането в механизма ERMII, а след това и в общата валута. Вместо това беше обещано скорошното ни влизане във валутния механизъм и последващо приемане на еврото – с различни срокове, които след това бяха изпускани мълчаливо. През есента на 2019 г. случайно разбрах от едно интервю на Владислав Горанов, че двамата заедно празнуваме рожден ден на 30 април. И по този повод той е решил да ни направи общ подарък – влизане в ERMII. Макар да не бях очаквал толкова голям подарък, като убеден европеец се зарадвах.

Но за съжаление вече бях чул няколко такива празни обещания – хвърлени в нищото и после забравени – за влизане в ERMII до края на 2018-а, после до юли 2019 г. Правдоподобността (credibility) се нарежда на едно от челните места сред най-важните качества, които трябва да притежават политиците днес – доверието, с което хората приемат техните обещания. Бившият управител на ЕЦБ Марио Драги успя да спаси еврозоната със своята реч в Лондон през 2014 г. именно защото хората и финансовите пазари повярваха на думите му. Провалът на България е, че вече никой не вярва на никого.

Институциите дори не могат да убедят гражданите, че утре няма да девалвират българския лев – още една самосъздала се паника у нас без фундаментална причина. Различни пророци, разбира се, носят основната вина, тъй като всяха смут и паника през последните седмици за едва ли не належаща промяна на валутния курс. Ако вследствие на това сте обменили спестяванията си от левове в евро вследствие на проведената и неясно на какво базираща се паническа атака по текущия ни валутен курс през последните седмици, може да си потърсите таксите по обмяната от тези, които водеха атаката, или от тези, които ви накараха да се страхувате, че такава е възможна. Близката история помни и по-малки грешки, които са довели по-големи самонанесени икономически щети.

В заключение можем да кажем, че темата за еврото трябваше да бъде обсъдена по-спокойно, да бъде обяснена с търпение и на базата на емпиричните факти и изследванията на хора, които работят професионално по нея. Като страна членка на Европейския съюз България е поела дългосрочното задължение да се присъедини към общата валута в даден момент и това ще се случи някога. Опитах се да не ви убеждавам в едната или другата гледна точка, а да ви оставя сами да си изградите мнение, но базирано на фактите. Нито един референдум обаче не може да реши въпрос от такова техническо естество.

Въпреки това обществото трябва да е информирано. Вместо това остава впечатлението, че решенията у нас, които ще имат ефект върху бъдещето на страната ни, се вземат с лека ръка – според настроението. Гражданите и бизнесът са държани в неведение и трябва да чакат като мисирки на заколение каква ще бъде днешната диагноза. Един ден тя е – "влизаме до два месеца", на другия ден – "ще търсим консенсус". Така сякаш наужким решаваме най-важните въпроси за бъдещето на страната. 

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Ключови думи
 

България преживява поредния си обществен и институционален провал пред очите ни. Дискусията по отношение на еврото бе объркана още от самото си начало, но през последните седмици тя се преобрази в истинска буря. От скандал в скандал, шумно и за кратко - така можем да обобщим начина, по който се развива общественият живот у нас. Различните теми, които печелят публичното внимание, обикновено си проправят път чрез "експлозия" - избухват изведнъж, събуждат крайни и разнопосочни мнения, предизвикват най-вече емоционални реакции и също толкова скоропостижно биват изхабени и забравени. Дори повдигнатите въпроси  да са наистина сериозни и да изискват системни решения, рядко имаме търпение и желание за сериозен разговор – на хоризонта бързо изгрява нов скандал.

Подобен нездрав механизъм на функциониране на обществените дебати логично ограничава възможността за качествено обсъждане на теми, които в много голяма степен определят настоящето и бъдещето на мнозинството от българските граждани. Без съмнение такава е темата за позитивите, негативите и рисковете от присъединяването на страната към валутния механизъм ERMII и евентуалното последващо приемане на еврото като официална валута в България.

Вместо спокойни дебати българската общественост беше хвърлена отново в типичната за последните години истерична дискусия. И никой не може да се сърди на обикновените граждани за това. Можеше да се проведе балансиран разговор, вместо да се обявяват прибързани решения, че България ще търси възможно най-бързо присъединяване към ERMII и към еврото. На всичкото отгоре на няколко пъти се обещаваха различни срокове за това, нито един от които не се сбъднаха. Можеше да се обясни, че за България няма да последват чак толкова фундаментални промени от присъединяването към ERMII и към еврото, особено имайки предвид, че сме страна във валутен борд вече повече от 20 години. От присъединяването в ERMII ще има позитиви и негативи, ще има рискове и разходи.

Сред агиткаджийските викове не чух никъде спокойно представяне на тези факти, затова ви предоставям моя опит за това. На страницата си съм опитал да обобщя основните изводи, а в детайлен доклад да предам какво казва литературата по въпроса. 

От гледна точка на позитивите влизането във валутния механизъм ERM II и присъединяването към еврозоната могат да засилят доверието в българската икономика и да бъдат стъпка към допълнителна икономическа и финансова интеграция към центъра на еврозоната. Приемането на новата валута може да доведе до понижаване на лихвените проценти по заемите за домакинствата и бизнеса, както и по държавния дълг. Това може да има позитивен ефект за икономиката и да стимулира инвестициите. Влизането в зоната на общата европейска валута ще доведе до спестяване на трансакционни такси по обмен на валута, както и таксите по преводи в евро. То може да донесе и допълнителни директни финансови плюсове, ако бъде използвано правилно, за мобилизиране на евентуални нови финансови ресурси за конвергенция, планирани за следващия бюджет на ЕС в периода 2021–2027 г.

Като основен сериозен плюс може да се гледа на влизането на България в Единния надзорен механизъм (SSM) – общия европейски надзор, което би засилило сигурността и доверието в българската банкова система, тъй като ще гарантира външен надзор по европейска методика и с участието на международни институции с добра репутация. Дълго време се смяташе, че сред аргументите в полза на приемането на еврото е и очакваният  силен позитивен ефект върху търговията. Икономическата литература през последните години обаче преразгледа тези оценки и сочи, че основният положителен ефект върху растежа на България вече е произтекъл от влизането в ЕС.

От друга страна, съществуват рискове. В повечето изследвания не се установява повишаване на реалната инфлация при приемане на еврото, макар населението да има усещане за такова повишаване. Това рискува да събуди негативни възприятия сред хората по отношение на еврото. Повишена инфлация е наблюдавана само при отделни групи стоки. Редица мерки могат да бъдат приложени, за да се защитят гражданите от съответните нелоялни практики и прехвърляне на разходите при преминаването към еврото от фирмите върху крайните потребители. Такива са особено важни в случай на евентуално поскъпване на ключови стоки за всекидневна употреба, което би засегнало най-силно най-нискодоходните групи. 

Влизането като пълноправен член във валутния съюз обаче носи и своята цена. За България най-значителен разход ще бъде вноската в Европейския механизъм за стабилност (European Stability Mechanism) в допълнение на логистичните и организационните разходи по приемането на новата валута и провеждането на ефективна информационна кампания. Размерът на вноската в EМС ще бъде между 1% и 2% от БВП (между 1 и 2 милиарда лева) според договорените от България условия.

Това не са тривиални суми с  оглед на хиперконсервативната фискална политика в България и особено на фона на други държавни приоритети, които често търпят съкращения или недостиг на финансови средства. България също така се задължава солидарно да гарантира евентуални бъдещи загуби по Европейския механизъм за стабилност, каквито обаче са малко вероятни.

Макар често да се изказват опасения относно повишаването на бюджетните дефицити след влизане в Еврозоната, няма ясна структурна причина това да се случи извън промяна на политическите приоритети и съответно на фискалната политика на страната. Спекулациите с нещо, наречено "гръцки сценарий", в страната с третия най-нисък дълг в ЕС показва единствено непознаване на динамиката на гръцката дългова криза, предопределена от дълги години на непрозрачни държавни финанси и натрупващи се бюджетни дефицити. Хората, които плашат, че България ще стане "втора Гърция", обикновено не могат да обяснат структурния механизъм, по който това може да се случи.

Ако сме честни, голямата част от последиците, свързани с отказването от самостоятелна парична политика - както негативите, така и позитивите са вече понесени в България и не произхождат от бъдещо приемане на еврото, тъй като посредством валутния борд ние сме дефакто в него. When you ain’t got nothing, you got nothing to lose, както пее Боб Дилън, биха казали в такъв случай тези, които подчертават ползите от влизането в общата валута. В XXI век обаче живеем в света, оставен ни от кандаския икономист Боб Мъндел (Robert Mundell), а не от гения на музиканта Боб Дилън.

Това е свят, в който сегашната архитектура на еврозоната не е довършена – а за да бъде, това ще изисква допълнителна фискална интеграция и споделяне на рисковете в даден момент, когато съществува политически консенсус за това. Докато първото десетилетие на съществуването на еврозоната беше белязано от конвергенция и хармониращи икономики, годините след кризата показаха възможната фрагментация на центъра и периферията както вследствие на краткосрочна нестабилност на финансовите пазари, така и поради натрупването на дългосрочни структурни дисбаланси.

Тези изпитания ще трябва да реши еврозоната през следващите десетилетия, за да подобри структурата си и съществуващите дисбаланси между центъра и периферията. Темата с текущата архитектура на еврозоната е действително централна на дебатите сред икономистите и институциите и е важно да не я премълчаваме, но и да не вземаме решения на базата на несигурни сценарии или хипотетични страхове.

В такава среда е важно обаче да разберем, че с присъединяването към еврото страната ни се отказва от един от последните си механизми да противостои на големи макроикономически шокове чрез девалвация. Докато излизането от валутен борд е възможно, то излизането от паричния съюз и от еврото е невъзможно - такова  не е предвидено като правна възможност по договорите на ЕС.

В този смисъл решението за влизането в еврото е финално, докато валутният борд може да бъде преразглеждан. Това означава, че в рамките на валутния борд при настъпване на сериозни макроикономически шокове страната все пак си запазва възможността за еднократна девалвация. Такава, разбира се, трябва да се избягва на всяка цена, тъй като води до намаляване покупателната способност на населението. Освен това девалвацията не е устойчива мярка за стимулиране на икономиката, а само начин за отлагане на проблемите от днес за утре. И все пак това е един от крайните механизми за стабилизация при настъпване на сериозни външни шокове, какъвто няма да имаме, след като приемем еврото.

Още преди месеци исках да напиша този коментар със същото заглавие. Още тогава българските институции в лицето на финансовия министър не успяха правилно, чрез внимателна и балансирана дискусия да информират обществото за позитивите и негативите, както и произтичащите рискове от влизането в механизма ERMII, а след това и в общата валута. Вместо това беше обещано скорошното ни влизане във валутния механизъм и последващо приемане на еврото – с различни срокове, които след това бяха изпускани мълчаливо. През есента на 2019 г. случайно разбрах от едно интервю на Владислав Горанов, че двамата заедно празнуваме рожден ден на 30 април. И по този повод той е решил да ни направи общ подарък – влизане в ERMII. Макар да не бях очаквал толкова голям подарък, като убеден европеец се зарадвах.

Но за съжаление вече бях чул няколко такива празни обещания – хвърлени в нищото и после забравени – за влизане в ERMII до края на 2018-а, после до юли 2019 г. Правдоподобността (credibility) се нарежда на едно от челните места сред най-важните качества, които трябва да притежават политиците днес – доверието, с което хората приемат техните обещания. Бившият управител на ЕЦБ Марио Драги успя да спаси еврозоната със своята реч в Лондон през 2014 г. именно защото хората и финансовите пазари повярваха на думите му. Провалът на България е, че вече никой не вярва на никого.

Институциите дори не могат да убедят гражданите, че утре няма да девалвират българския лев – още една самосъздала се паника у нас без фундаментална причина. Различни пророци, разбира се, носят основната вина, тъй като всяха смут и паника през последните седмици за едва ли не належаща промяна на валутния курс. Ако вследствие на това сте обменили спестяванията си от левове в евро вследствие на проведената и неясно на какво базираща се паническа атака по текущия ни валутен курс през последните седмици, може да си потърсите таксите по обмяната от тези, които водеха атаката, или от тези, които ви накараха да се страхувате, че такава е възможна. Близката история помни и по-малки грешки, които са довели по-големи самонанесени икономически щети.

В заключение можем да кажем, че темата за еврото трябваше да бъде обсъдена по-спокойно, да бъде обяснена с търпение и на базата на емпиричните факти и изследванията на хора, които работят професионално по нея. Като страна членка на Европейския съюз България е поела дългосрочното задължение да се присъедини към общата валута в даден момент и това ще се случи някога. Опитах се да не ви убеждавам в едната или другата гледна точка, а да ви оставя сами да си изградите мнение, но базирано на фактите. Нито един референдум обаче не може да реши въпрос от такова техническо естество.

Въпреки това обществото трябва да е информирано. Вместо това остава впечатлението, че решенията у нас, които ще имат ефект върху бъдещето на страната ни, се вземат с лека ръка – според настроението. Гражданите и бизнесът са държани в неведение и трябва да чакат като мисирки на заколение каква ще бъде днешната диагноза. Един ден тя е – "влизаме до два месеца", на другия ден – "ще търсим консенсус". Така сякаш наужким решаваме най-важните въпроси за бъдещето на страната. 

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

:)

"нездрав механизъм на функциониране на обществения дебат"

- Определено!
- До "вчера" "Новият проект на Радан Кънев се цели в десните избиратели, подкрепили Радев".
- "Днес" Радан Кънев "Балансът на обществените интереси обаче е твърдо в полза на влизане в еврозоната." - статия в съседство

- В крайна сметка няма лошо, само дето моралът куца.
Определено.

Само некадърник като теб може да свързва....

.тактиката в политическата игра със стратегическите цели и намерения!
Схващаш ли какви тъпотии пишеш!?
Един истински мислещ човек много ще се смее на тъпизмите ти!

Няма хаос!

Тупа се топката и ще се тупа още години... защото вличайки в чакалнята две-три гнили банки /едната е направо тиква/ трябва да умрат!!!
dimitrina ivanova's picture
dimitrina ivanova
dimitrina

нещо актуално

Защо не спрете да маскирате скандалите с дреболии....Нещо за една къщичка в БАРЦЕлона питам....И на кучетата е ясно ,че скоро в Чалгария евро и шенген няма да има.Скандала с къщата е от снощи...Има разследване на испанската прокуратура , а не на нашата.....Много ме радва вашият сайт ,който се преструва на опозиционен

Не! Ще има!

Въпреки жалките напъни на руската разведъчна школа у нас да разбие авторитета на европейската валута ще има.
Рублата е толкова слаба, че един прост въпрос прави на пух и прах гореспоменатите напъни.
Вие как искате да ви се плаща?
В рубли или в евро?
Хайде със здраве!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Руска васална България!

2020 От два века България е руска пленичка и затова хаосът, бедността и унижението от Кремъл властват в обществото и в българската политика. Русия отблизо следи всеки ход на правителството, въпрвеки че президентът, премиерът, патриархът, главния прокурор са избрани след руско кадруване. По руска препоръка /за страхливеца и антибългарина Борисов това е заповед/ правителството умишлено не информира народа по този проблем. Целта бе да се се осигури обърканост и страх в обществото. По руска инициатива руският трибун - т. нар. Копейкин - направи два похода от Варна до София, за да счупи една врата и да блокира кръстовището на Орловия мост. Така се засили впечатлението, че политически неграмотният български народ е разделен. Това беше необходимо на „благородния“ Борисов, за да отложи влизането в зоната.
Докато не се отдалечим от Русия, не да воюваме срещу нея, а да се атдалечим, за да не ни спава развитието и просперитета, Бълргария ще е най-бедната в ЕС, управлявана от най простовати управници, непригодни да поведат Отечеството напред в условията на двадесет и първи век.
За Русия е изключително важно България да не се интегрира успешно с Европа, за да не избяга от нейната нечистоплътна имперска човеконенавистна политика,
ПОСТ СКРИПТУМ. Затова Русия е считала Левски за враг на Руската империя, само защото не е искал българите да заменят османското с руско владичество. ЗАТОВА РУСНАЦИТЕ И ОСОБЕНО Игнатиев, СА ТЪРЖЕСТВУВАЛИ СЛЕД ГИБЕЛТА НА НА НАШИЯ АПОСТОЛ. / Документално по Янко Гочев - историк, юрист, писател/.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Нещата са много по-прости:

Нещата са много по-прости:
Елементарния и суеверен Борисов чака материала озаглавен "становище на бпрц относно ERMII"

Още не сме влезли в ERMII и вече имаме полза!

Изловиха български банки с капиталови дупки.
Това е и причината да почакаме няколко месеца во влизането.
Системата защитава българския вложител още преди да сме влезли.
Руската пропаганда се оказа смешна и глупава!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?