Article_top

Г-н Домбровскис, току-що се срещнахте с българския премиер Бойко Борисов в Брюксел. За какво говорихте? Имате ли впечатление, че той е променил позицията си?

Домбровскис: Обсъдихме подготовката на България за еврото. Премиерът Борисов даде съвсем ясно да се разбере, че България продължава да работи за присъединяването си към еврозоната. Говорихме за сегашното положение и за изпълнението на ангажиментите на България за осигуряване на предпоставките, необходими за присъединяването. Информирах българския министър-председател, че от гледна точка на Европейската комисия всичко върви по план. Все още продължава работата по рекапитализацията на банките. Този процес се следи от Европейската централна банка. И бих казал, че в момента това е най-големият проблем, който трябва да се реши, преди България да продължи напред към еврото.

Изненадахте ли се от бурната дискусия около еврото в България?

Домбровскис: Не се изненадах особено, защото подобно нещо се случи и в Латвия, когато бях министър-председател, а страната се готвеше за приемане на еврото. И там имаше много слухове и предположения като тези, които в момента наблюдаваме в България: че ще настъпи хаос в обменния курс и той ще се промени или пък че ще има скок на инфлацията. Тогава ние опровергахме тези слухове и уверихме обществото, че присъединяването към еврото ще стане със същия валутен курс. И точно това се случи. Същото важи и за България. Латвия се присъедини към еврото на 1 януари 2014 година, а в хода на годината инфлацията в страната остана под 1%. А както знаете, ЕЦБ препоръчва инфлация под 2%. Тоест, в Латвия нямаше скок на инфлацията. Сега виждаме, че и в България се разпространяват същите слухове.

Да го кажем тогава съвсем ясно: в България няма риск от скок на инфлацията и от девалвация на националната валута, така ли?

Домбровскис: Досега няма прецедент някоя държава да е била поканена да влезе в ERM II с различен валутен курс от дотогавашния. За такова нещо няма никаква икономическа логика. Идеята е съответната държава да обвърже валутния си курс с еврото, за да може да демонстрира стабилност и да покрива Маастрихтските критерии. Защото ако започнеш да манипулираш валутните курсове, ти нарушаваш равновесието и можеш да предизвикаш сътресения. Да повторя пак: няма икономически причини за промяна на валутния курс в България. България вече от десетилетия има валутен борд и на това основание с голяма сигурност може да се твърди, че ще влезе в ERM II с настоящия си валутен курс.

А скок на цените?

Домбровскис: Влизането в ERM II не може да окаже никакво въздействие върху инфлацията, защото на практика нищо не се променя. И България ще продължи със същия фиксиран курс на лева. Бих казал, че този въпрос ще бъде актуален може би по-късно - след около три години, когато България се присъедини към еврото. Но опитът на последните страни, които се присъединиха към общата валута, показва, че ръстът на инфлацията след приемането на еврото е минимален - 0,2 до 0,3 процента. А в по-дългосрочен план тази инфлация се компенсира дори с излишък, защото икономиката печели от по-ниските такси при обмяна на валута и от по-ниските лихви.

Ще бъдат ли българските банки подложени на по-строг контрол след влизането в ERM II?

Домбровскис: България ще установи така нареченото „близко сътрудничество“ с ЕЦБ, а това вече е стъпка към банковия съюз. В страните, които членуват в банковия съюз, но и в рамките на „близкото сътрудничество“, банковият надзор се осъществява съвместно с ЕЦБ и от съответните национални органи.

А кога очаквате България да влезе в ERM II?

Домбровскис: Ако нещата вървят по план, специално по отношение на рекапитализацията на банките, това може да стане още през следващите месеци. Точна дата не можем да посочим, защото въпросът се решава не от Еврокомисията, а от страните в ERM II. И България трябва да подаде молба за влизане в ERM II. Всичко това може да стане в рамките на следващата половин година, ако нещата се развиват според очакванията.

Г-н Домбровскис, някои наблюдатели в България изказват опасението, че зад атаката срещу присъединяването към еврото може би стоят външни сили, които са против една силна общоевропейска валута. Мислите ли, че има външни опити да се влияе върху общественото мнение в България?

Домбровскис: За мен е трудно да изказвам предположения по въпрос, който е от компетентността на българските власти: откъде идват тези внушения и кой стои зад тях. Но пак ще кажа: това не е ново за мен. Подобни предположения имаше и в други държави, които се присъединиха към еврото. Вече казах, че имам сходен опит като министър-председател на Латвия. Най-важното е комуникацията помежду ни да е съвсем чиста, всяко решение да се обяснява максимално ясно и да се разсейват всевъзможните слухове.

Дойче веле

 

Г-н Домбровскис, току-що се срещнахте с българския премиер Бойко Борисов в Брюксел. За какво говорихте? Имате ли впечатление, че той е променил позицията си?

Домбровскис: Обсъдихме подготовката на България за еврото. Премиерът Борисов даде съвсем ясно да се разбере, че България продължава да работи за присъединяването си към еврозоната. Говорихме за сегашното положение и за изпълнението на ангажиментите на България за осигуряване на предпоставките, необходими за присъединяването. Информирах българския министър-председател, че от гледна точка на Европейската комисия всичко върви по план. Все още продължава работата по рекапитализацията на банките. Този процес се следи от Европейската централна банка. И бих казал, че в момента това е най-големият проблем, който трябва да се реши, преди България да продължи напред към еврото.

Изненадахте ли се от бурната дискусия около еврото в България?

Домбровскис: Не се изненадах особено, защото подобно нещо се случи и в Латвия, когато бях министър-председател, а страната се готвеше за приемане на еврото. И там имаше много слухове и предположения като тези, които в момента наблюдаваме в България: че ще настъпи хаос в обменния курс и той ще се промени или пък че ще има скок на инфлацията. Тогава ние опровергахме тези слухове и уверихме обществото, че присъединяването към еврото ще стане със същия валутен курс. И точно това се случи. Същото важи и за България. Латвия се присъедини към еврото на 1 януари 2014 година, а в хода на годината инфлацията в страната остана под 1%. А както знаете, ЕЦБ препоръчва инфлация под 2%. Тоест, в Латвия нямаше скок на инфлацията. Сега виждаме, че и в България се разпространяват същите слухове.

Да го кажем тогава съвсем ясно: в България няма риск от скок на инфлацията и от девалвация на националната валута, така ли?

Домбровскис: Досега няма прецедент някоя държава да е била поканена да влезе в ERM II с различен валутен курс от дотогавашния. За такова нещо няма никаква икономическа логика. Идеята е съответната държава да обвърже валутния си курс с еврото, за да може да демонстрира стабилност и да покрива Маастрихтските критерии. Защото ако започнеш да манипулираш валутните курсове, ти нарушаваш равновесието и можеш да предизвикаш сътресения. Да повторя пак: няма икономически причини за промяна на валутния курс в България. България вече от десетилетия има валутен борд и на това основание с голяма сигурност може да се твърди, че ще влезе в ERM II с настоящия си валутен курс.

А скок на цените?

Домбровскис: Влизането в ERM II не може да окаже никакво въздействие върху инфлацията, защото на практика нищо не се променя. И България ще продължи със същия фиксиран курс на лева. Бих казал, че този въпрос ще бъде актуален може би по-късно - след около три години, когато България се присъедини към еврото. Но опитът на последните страни, които се присъединиха към общата валута, показва, че ръстът на инфлацията след приемането на еврото е минимален - 0,2 до 0,3 процента. А в по-дългосрочен план тази инфлация се компенсира дори с излишък, защото икономиката печели от по-ниските такси при обмяна на валута и от по-ниските лихви.

Ще бъдат ли българските банки подложени на по-строг контрол след влизането в ERM II?

Домбровскис: България ще установи така нареченото „близко сътрудничество“ с ЕЦБ, а това вече е стъпка към банковия съюз. В страните, които членуват в банковия съюз, но и в рамките на „близкото сътрудничество“, банковият надзор се осъществява съвместно с ЕЦБ и от съответните национални органи.

А кога очаквате България да влезе в ERM II?

Домбровскис: Ако нещата вървят по план, специално по отношение на рекапитализацията на банките, това може да стане още през следващите месеци. Точна дата не можем да посочим, защото въпросът се решава не от Еврокомисията, а от страните в ERM II. И България трябва да подаде молба за влизане в ERM II. Всичко това може да стане в рамките на следващата половин година, ако нещата се развиват според очакванията.

Г-н Домбровскис, някои наблюдатели в България изказват опасението, че зад атаката срещу присъединяването към еврото може би стоят външни сили, които са против една силна общоевропейска валута. Мислите ли, че има външни опити да се влияе върху общественото мнение в България?

Домбровскис: За мен е трудно да изказвам предположения по въпрос, който е от компетентността на българските власти: откъде идват тези внушения и кой стои зад тях. Но пак ще кажа: това не е ново за мен. Подобни предположения имаше и в други държави, които се присъединиха към еврото. Вече казах, че имам сходен опит като министър-председател на Латвия. Най-важното е комуникацията помежду ни да е съвсем чиста, всяко решение да се обяснява максимално ясно и да се разсейват всевъзможните слухове.

Дойче веле

Коментари

Поздрави на Моника :)

"Това, че по-полека трябва да вървим към чакалнята на Еврозоната е по повод интервюто на Стив Ханке. Дискутирахме гаранцията за курса на лева, добави Борисов."

Глупостите на Ханке са развенчани в Уики - Национална стратегия „Ран-Ът“.

"Емил Хърсев: Ние сме в чакалнята на еврозоната откакто у нас има валутен борд"

Христина Вучева

за Ханке и нашата политика:
http://iconomist.bg/102092-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84.-%D0%92%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9C%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%88-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81

Те тва е!

" Все още продължава работата по рекапитализацията на банките. Този процес се следи от Европейската централна банка. "
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

Защо Чехия, Унгария, Полша,

Защо Чехия, Унгария, Полша, даже Румъния – не напират към прословутата еврозона?

Ако ни приемат – какви задължения поемаме? Тия на Гърция веднага ли ще ни нахлузят? Или месец по-късно?

Изобщо – можело да решат (някакви, не ние!) девалвация с 15%. 15%… Но – всеки месец? Или седмица? Или ежедневно?
И на каква база? Защо?

Щото сегашния курс ще е в сила до влизането ни в чакалнята?
А към датата на приемане - за тогава никой нищо не обещава..

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?