Article_top

Когато преди няколко месеца се срещнахме с вицепремиера Томислав Дончев в неговия кабинет в Министерски съвет, той дълго говори за предизвикателствата пред българската икономика, за трудностите на технологичния прогрес и за нашето място в новия, модерен свят. Стана ясно, че ни трябва нещо повече. Още тогава той обяви, че се работи по създаването на ново звено, което да събере в себе си експерти по иновации и научни изследвания. Хора, които разбират, че иновативните, модерни и ефективни икономики са обърнати към науката и към хората, които я правят.

Днес е време да видим резултата. Срещаме ви с Мартин Дановски - ръководител на работната група по създаването на Агенцията по иновации и изследвания. Човекът, който през последните месеци опитва да създаде хибрид между няколко министерства, с нови и тежки компетенции. Човекът, който трябва да го направи с не повече от 60 човека. Задачата е тежка.

Агенция по иновации и научни изследвания... Защо, господин Дановски?

- За да стане ясно какво ще представлява тази Агенция, трябва да влезем по-дълбоко в контекста. Иска ми се да кажа няколко думи за това какво е специалното между иновациите и научните изследвания и какво ражда необходимостта, осъзната, за нова политика, която да изградим. Резултатът от това взаимодействие има ексловизен, мощен потенциал, който може да доведе до нови добавени ползи, качества, стойност на продуктите и услугите. Това е много тънък баланс между две водещи области - иновиране на процесите и научните изследвания. Световната практика е доказала, че тези две области трябва да се поддържат в баланс. Той обаче е труден, ако няма ясна подкрепа от публичната власт. Развитите държави в последни 50 години обръщат специално внимание на тази политика. За мен тогава е доказано от практиката.

В този поток на взаимодействие между двете области са вплетени много процеси, които са познати - трансфер на технологии, комерсиализацията на продуктите, но поддържането на правилния микс, с една цел - тяхното навлизане в обществения живот, е много важно.

Можем ли да сложим рамки на Агенцията, да я дефинираме? Ще финансира, ще подпомага, ще дава задачи...?

- Тази Агенция би трябвало да събере експертен потенциал, който да прави държавната политика в тази област, да се грижи за постоянната актуалност на ключовите документи на държавата. Например Стратегията за интелигентна специализация - фундаментален документ, от който сектори като наука, образование, селско стопанство черпят посока на развитие и посока, в която публичната помощ се насочва. Агенцията трябва да се грижи за координацията на устойчивите модели на научно-изследователската инфраструктура и нейната връзка с бизнеса. В един добър вариант, тя трябва да способства чрез публични интервенции за по-добрия трансфер на технологии. Този тип звена, места - между бизнеса и научната област - тук се случват относително бавно, спорадично и това не помага на икономиката да върви напред.

Агенцията трябва да съдържа в себе си и потенциал, тоест хора, които има знанията да помогнат на научно-изследователсските среди и бизнеса да се интернационализират по-бързо, да влязат в международните мрежа. Нашите екипи да влизат в колаборация с чужди такива.

Иначе - водещата хипотеза е това да бъде държавна агенция към министерски съвет, под неговата шапка. Всичко това - заради необходимостта от едно много добро институционално позициониране на това звено, така че то да има добра равнопоставеност с ключови министерства. Частично тази интегрирана политика ще продължи да се изпълнява и от министерство на икономиката и на образованието. Има няколко ключови министерства, които ще бъдат отговорни, всяко в своята област, да развиваме иновациите.

Господин Дончев спомена, че човешкият потенциал ще бъде събран от Министерство на икономиката и Министерство на образованието? Такъв ли е планът и сега?

- Практически планът е да се вземат и привлекат всички експерти и екипи, които в тези две министерства са развили чувствителност и експертност в сферата на научните изследвания и сферата на иновациите. Има такива екипи. Първочално ще бъдат около 30-40 човека. Освен общата администрация, ще има и специализирана такава - тя ще отговаря за анализите, прогнозите, политиките, поддържането на иновационните и изследователски центрове. Ако Агенцията развие потенциала, който ние виждаме в нея, този екип може да достигне до максимум 60-70 човека, тоест - това остава малко държавно звено.

Но не това е ключът. Той е в начина на мислене, в специфичните компетенции. Не можем да съберем едни хора от различни ведомства, да ги сложим на едно място и да смятаме, че те ще променят нещата. В екипа на новата агенция ще има и други хора, които днес не са в държавната администрация, но тези хора трябва да бъдат търсени, защото те имат хибридни компетенции, с по-голяма чувствителност към предприемачеството и изследванията, човешкия капитал, образованието. Тези знания и умения трябва да се срещнат на едно място. Важно е да се знае - тази Агенция няма да урегулира, няма да създава усещането, че е централният иноватор или научен изследовател. Не, това се прави от отделните общности. Тази Агенция трябва да подпомага процеса там, където той дефицити. Да му дава общи генерални посоки и да го захранва с хора и капитал.

Но все пак - ще може ли Агенцията да финансира? Например - идват създателите на един нов старт-ъп и искат подпомагане? Ще може ли Агенцията да предлага такива услуги и срещу какво?

- Това, което трябва да направи Агенцията е да подреди липсващите звена в един процес на създаване и трансфер на тези знания до комерсиализацията на продукта. Дефицитите, които са явни и сега включват липсата на финансиране. Недофинансирането не винаги е основната причини, има много причини да не успее един бизнес - липса на хора, на ноу хау. За да може агенцията да не е само източник на политика, а после и да следи за нея обаче - към нея трябва да има възможности за финансиране на отделни елементи от тази верига. Ние към днешна дата имаме два национали инструмента за финансиране - националния иновационен фонд и фонда за научни изледвания. Това обаче не е достатъчно и Агенцията ще трябва да развие и нови инструменти за финансиране. Днес има вече голяма палитра от възможности - централни програми на ЕС, от които може да се вземе ресурс, да се обособи и чрез инвестиционни програми да се насочи към конкретни слаби звена и фази на тази вериги.

Ще се опита ли Агенцията да направи връзка между бизнес и университети. Те да започнат да правят собствена наука?

- Без този връх на триъгълника - бизнес, образование и наука - не би могло да се мине. Образованието задължително трябва да присъства. Поне дотолкова до колкото националната политика за висшето образование, неговият научен потенциал и накъде ще се развива - дали ще бъде разширено, дали ще бъде стимулирано за изследвания - това е политика на Министерство на образованието. Агенцията няма да бъде водеща за тази политика.

Но, бих казал, че времето и развитието на Агенция ще покаже, че висшето образование да се обърне към бизнеса по един по-продуктувен начин, без да създаде центрове за съвместно решаване на проблеми - трудно ще можем да отчетем постижения.

Защо сега обаче? Големите и развити държави го направиха преди много години? Ние закъсняхме ли?

- Две основни причини - едната е консенсусът, че нашата икономика трябва да се трансформира към такава с по-висока добавена стойност. Не можем да продължим така. Процеса на взаимодействие между иновациите и изследванията като цяло е абсолютен акселератор на тази промяна. Това е безспорно и доказано. Това нещо от няколко месеца сме го поставили на общественото внимание и без промяна на тези процеси, свързани с иновации и изследвания, подобна трансформация на икономиката не може да се случи. Започва да прегрява в много направления икономиката ни.

Второ - фактът, че ЕС е поставил като една стоя цел изграждането на умна, интелигентна и конкурентна икономика, базирана на иновациите и научните изследвания. Това е един от големите, важни европейски приоритети. Ние пробвахме досега как можем да постигнем тези цели на база на досегашния модел на управление на тези процеси, базирани в едно, две, три или повече министерства. За съжаление резултатите не са задоволителни. Продължаваме да сме скромен иноватор на фона на ЕС, който дърпа напред с двуцифрен ръст при показателите на иновационното управление. Не може да ни задоволи това, че имаме спад за разходите за иновации и като вид и като абсолютни стойности.

Тези неща ни карат да предприемем действия за следващия програмен цикъл на ЕС. Трябва да можем да посрещнем предизвикателствата, които ЕС ни поставя в новата рамка.

Аз дори питам - защо чак сега? След като още от 2012-та, 2014-та година имаме серия доклади от наши партньори - Световната банка, Европейската Комисия, които ни подсказват, че трябва да предприеме действия за създаването на нов модел на синергията на тези неща. Може би простият отговор е, че сега намерихме сили и смелост.

Агенцията започва да работи. Пожелаваме й успех, но кажете ми - как си я представяте след 5 години? Ако с вас се срещнем тогава - какво искате да е постигнала?

- След 5 години България да има една адекватна, модерна политика на това към какво се стреми и какви са ролите на отделните участници в процеса. Към този момент те и изграждащата се инфраструктура да са намерили своето място, да са влезли в контакт и да работят заедно, свързали са се с ключовите партньори в Европа, за да разработват проекти. Тези мрежи, които сега създаваме да са намерили своята устойчивост. Виждам една модерна администрация, която има чувствителност към трите ключови структурни сфери - наука, образование и бизнес. Произвежда ефективни мерки, инструменти за финансиране, които вече работят и внимателно следи този процес. Подава ръка там, където е нужна.

Процесът трябва да се професионализара, дори на ниво администрация. Трябва ни съвременен мениджмънт.

 

Когато преди няколко месеца се срещнахме с вицепремиера Томислав Дончев в неговия кабинет в Министерски съвет, той дълго говори за предизвикателствата пред българската икономика, за трудностите на технологичния прогрес и за нашето място в новия, модерен свят. Стана ясно, че ни трябва нещо повече. Още тогава той обяви, че се работи по създаването на ново звено, което да събере в себе си експерти по иновации и научни изследвания. Хора, които разбират, че иновативните, модерни и ефективни икономики са обърнати към науката и към хората, които я правят.

Днес е време да видим резултата. Срещаме ви с Мартин Дановски - ръководител на работната група по създаването на Агенцията по иновации и изследвания. Човекът, който през последните месеци опитва да създаде хибрид между няколко министерства, с нови и тежки компетенции. Човекът, който трябва да го направи с не повече от 60 човека. Задачата е тежка.

Агенция по иновации и научни изследвания... Защо, господин Дановски?

- За да стане ясно какво ще представлява тази Агенция, трябва да влезем по-дълбоко в контекста. Иска ми се да кажа няколко думи за това какво е специалното между иновациите и научните изследвания и какво ражда необходимостта, осъзната, за нова политика, която да изградим. Резултатът от това взаимодействие има ексловизен, мощен потенциал, който може да доведе до нови добавени ползи, качества, стойност на продуктите и услугите. Това е много тънък баланс между две водещи области - иновиране на процесите и научните изследвания. Световната практика е доказала, че тези две области трябва да се поддържат в баланс. Той обаче е труден, ако няма ясна подкрепа от публичната власт. Развитите държави в последни 50 години обръщат специално внимание на тази политика. За мен тогава е доказано от практиката.

В този поток на взаимодействие между двете области са вплетени много процеси, които са познати - трансфер на технологии, комерсиализацията на продуктите, но поддържането на правилния микс, с една цел - тяхното навлизане в обществения живот, е много важно.

Можем ли да сложим рамки на Агенцията, да я дефинираме? Ще финансира, ще подпомага, ще дава задачи...?

- Тази Агенция би трябвало да събере експертен потенциал, който да прави държавната политика в тази област, да се грижи за постоянната актуалност на ключовите документи на държавата. Например Стратегията за интелигентна специализация - фундаментален документ, от който сектори като наука, образование, селско стопанство черпят посока на развитие и посока, в която публичната помощ се насочва. Агенцията трябва да се грижи за координацията на устойчивите модели на научно-изследователската инфраструктура и нейната връзка с бизнеса. В един добър вариант, тя трябва да способства чрез публични интервенции за по-добрия трансфер на технологии. Този тип звена, места - между бизнеса и научната област - тук се случват относително бавно, спорадично и това не помага на икономиката да върви напред.

Агенцията трябва да съдържа в себе си и потенциал, тоест хора, които има знанията да помогнат на научно-изследователсските среди и бизнеса да се интернационализират по-бързо, да влязат в международните мрежа. Нашите екипи да влизат в колаборация с чужди такива.

Иначе - водещата хипотеза е това да бъде държавна агенция към министерски съвет, под неговата шапка. Всичко това - заради необходимостта от едно много добро институционално позициониране на това звено, така че то да има добра равнопоставеност с ключови министерства. Частично тази интегрирана политика ще продължи да се изпълнява и от министерство на икономиката и на образованието. Има няколко ключови министерства, които ще бъдат отговорни, всяко в своята област, да развиваме иновациите.

Господин Дончев спомена, че човешкият потенциал ще бъде събран от Министерство на икономиката и Министерство на образованието? Такъв ли е планът и сега?

- Практически планът е да се вземат и привлекат всички експерти и екипи, които в тези две министерства са развили чувствителност и експертност в сферата на научните изследвания и сферата на иновациите. Има такива екипи. Първочално ще бъдат около 30-40 човека. Освен общата администрация, ще има и специализирана такава - тя ще отговаря за анализите, прогнозите, политиките, поддържането на иновационните и изследователски центрове. Ако Агенцията развие потенциала, който ние виждаме в нея, този екип може да достигне до максимум 60-70 човека, тоест - това остава малко държавно звено.

Но не това е ключът. Той е в начина на мислене, в специфичните компетенции. Не можем да съберем едни хора от различни ведомства, да ги сложим на едно място и да смятаме, че те ще променят нещата. В екипа на новата агенция ще има и други хора, които днес не са в държавната администрация, но тези хора трябва да бъдат търсени, защото те имат хибридни компетенции, с по-голяма чувствителност към предприемачеството и изследванията, човешкия капитал, образованието. Тези знания и умения трябва да се срещнат на едно място. Важно е да се знае - тази Агенция няма да урегулира, няма да създава усещането, че е централният иноватор или научен изследовател. Не, това се прави от отделните общности. Тази Агенция трябва да подпомага процеса там, където той дефицити. Да му дава общи генерални посоки и да го захранва с хора и капитал.

Но все пак - ще може ли Агенцията да финансира? Например - идват създателите на един нов старт-ъп и искат подпомагане? Ще може ли Агенцията да предлага такива услуги и срещу какво?

- Това, което трябва да направи Агенцията е да подреди липсващите звена в един процес на създаване и трансфер на тези знания до комерсиализацията на продукта. Дефицитите, които са явни и сега включват липсата на финансиране. Недофинансирането не винаги е основната причини, има много причини да не успее един бизнес - липса на хора, на ноу хау. За да може агенцията да не е само източник на политика, а после и да следи за нея обаче - към нея трябва да има възможности за финансиране на отделни елементи от тази верига. Ние към днешна дата имаме два национали инструмента за финансиране - националния иновационен фонд и фонда за научни изледвания. Това обаче не е достатъчно и Агенцията ще трябва да развие и нови инструменти за финансиране. Днес има вече голяма палитра от възможности - централни програми на ЕС, от които може да се вземе ресурс, да се обособи и чрез инвестиционни програми да се насочи към конкретни слаби звена и фази на тази вериги.

Ще се опита ли Агенцията да направи връзка между бизнес и университети. Те да започнат да правят собствена наука?

- Без този връх на триъгълника - бизнес, образование и наука - не би могло да се мине. Образованието задължително трябва да присъства. Поне дотолкова до колкото националната политика за висшето образование, неговият научен потенциал и накъде ще се развива - дали ще бъде разширено, дали ще бъде стимулирано за изследвания - това е политика на Министерство на образованието. Агенцията няма да бъде водеща за тази политика.

Но, бих казал, че времето и развитието на Агенция ще покаже, че висшето образование да се обърне към бизнеса по един по-продуктувен начин, без да създаде центрове за съвместно решаване на проблеми - трудно ще можем да отчетем постижения.

Защо сега обаче? Големите и развити държави го направиха преди много години? Ние закъсняхме ли?

- Две основни причини - едната е консенсусът, че нашата икономика трябва да се трансформира към такава с по-висока добавена стойност. Не можем да продължим така. Процеса на взаимодействие между иновациите и изследванията като цяло е абсолютен акселератор на тази промяна. Това е безспорно и доказано. Това нещо от няколко месеца сме го поставили на общественото внимание и без промяна на тези процеси, свързани с иновации и изследвания, подобна трансформация на икономиката не може да се случи. Започва да прегрява в много направления икономиката ни.

Второ - фактът, че ЕС е поставил като една стоя цел изграждането на умна, интелигентна и конкурентна икономика, базирана на иновациите и научните изследвания. Това е един от големите, важни европейски приоритети. Ние пробвахме досега как можем да постигнем тези цели на база на досегашния модел на управление на тези процеси, базирани в едно, две, три или повече министерства. За съжаление резултатите не са задоволителни. Продължаваме да сме скромен иноватор на фона на ЕС, който дърпа напред с двуцифрен ръст при показателите на иновационното управление. Не може да ни задоволи това, че имаме спад за разходите за иновации и като вид и като абсолютни стойности.

Тези неща ни карат да предприемем действия за следващия програмен цикъл на ЕС. Трябва да можем да посрещнем предизвикателствата, които ЕС ни поставя в новата рамка.

Аз дори питам - защо чак сега? След като още от 2012-та, 2014-та година имаме серия доклади от наши партньори - Световната банка, Европейската Комисия, които ни подсказват, че трябва да предприеме действия за създаването на нов модел на синергията на тези неща. Може би простият отговор е, че сега намерихме сили и смелост.

Агенцията започва да работи. Пожелаваме й успех, но кажете ми - как си я представяте след 5 години? Ако с вас се срещнем тогава - какво искате да е постигнала?

- След 5 години България да има една адекватна, модерна политика на това към какво се стреми и какви са ролите на отделните участници в процеса. Към този момент те и изграждащата се инфраструктура да са намерили своето място, да са влезли в контакт и да работят заедно, свързали са се с ключовите партньори в Европа, за да разработват проекти. Тези мрежи, които сега създаваме да са намерили своята устойчивост. Виждам една модерна администрация, която има чувствителност към трите ключови структурни сфери - наука, образование и бизнес. Произвежда ефективни мерки, инструменти за финансиране, които вече работят и внимателно следи този процес. Подава ръка там, където е нужна.

Процесът трябва да се професионализара, дори на ниво администрация. Трябва ни съвременен мениджмънт.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?