Тотален и абсолютен срив на цените на петрола. Това се случва в момента, няколко дни след като страните от ОПЕК и Русия не успяха да се договорят за ограничаване на добива, в опит за стабилизация на пазарите след избухналата епидемия от коронавирус в света. Към този час цената на международния бенчмарк "Брент" бележи колапс от почти 30%. В номинална стойност той вече струва малко над 31 долара за барел и продължава да пада.

Големите играчи в спекулацията са Саудитска Арабия и Русия. Кралството се опитва да накаже Москва заради отказа на руснаците да участват в договорките на картела. Петролните босове на Русия пък смятат, че държавната руска компания ще започне да генерира загуби между 100 и 150 млн. долара на ден. 

Как се стигна дотук?

В петък, преди 3 дни, се състоя среща на Организацията на страните износителки на петрол - картелна организация, в която членуват някои от най-богатите на суровината държави като Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Венецуела, ОАЕ, Либия, Иран, Либия и други. Тогава тези държави се съгласиха на рекорден спад в производството с 1,5 милиона барела на ден. Съгласиха се всички - без Русия, която отказа да продължи старото споразумение от 2017 г. Страната не е част от ОПЕК, но е член на разширението на организацията, кръстено ОПЕК+. Като един от двата най-големи производителя на петрол в света мнението на Москва оказва тежко влияние на пазарите. 

Целта на упражнението беше ясна - стабилизирането на цените, които започнаха да девалвират след избухването на епидемията от коронавирус. Изненадващо обаче Русия не се съгласи. Малко след като Александър Новак - министър на енергетиката, обяви решението на Кремъл, най-големият производител в света - Саудитска Арабия, започна своята наказателна акция. Рияд увеличава рязко производството и обяви големи отстъпки за собствения си петрол. Цените, които така или иначе тръгнаха надолу, след като се разбра, че сделка няма да има, продължиха падането си с нова и по-силна тяга. 

Причината - да се притисне Русия, която неминуемо започва да губи от ниските цени. Разбира се, губят всички, но Саудитска Арабия има почти фантастични валутни резерви и се предполага, че може да удържи на ниските цени с месеци. Освен това производствените разходи за кралството са възможно най-ниските (около $3 за барел, при близо $16 в САЩ и $20 в Русия).

От тази сутрин бенчмаркът "Брент" бележи такъв спад, че достигна 30-годишно дъно за еднодневна търговия. Последният път, в който цената му бе била такава, беше при началото на войната в Персийския залив от 1991 г. Главоломно падат цените на западнотексаския петрол, както и на другите производни.

Големите губещи

На първо място изглежда най-много губи Русия. Според вътрешните оценки на "Лукойл" саудитската маневра ще донесе загуби от 100-150 млн. долара на ден. За момента не е ясно дали Москва обмисля връщане на масата за преговорите. Проблем е и продължаващото падане на курса на рублата, която вече се търгува на курс от 73 рубли за 1 долар - най-ниските нива от поне 4 години насам. 

Проблемът на Москва е, че тя може би не очакваше чак такова тежко поевтиняване на петрола. Според приет преди няколко години закон - всички печалби от износ на суровината, струващи над 42,5 долара за барел, се използват за закупуване на чужда валута. Този ход държеше рублата в безопасност от тежко потъване, но ако нещата продължат в същия дух - неяснотите стават все повече. 

Отказът на Москва да участва в договорките на страните от ОПЕК е изненадващ на фона на задаващата се глобална рецесия, но не и шокиращ, имайки предвид дългогодишното мнение на директора на "Роснефт" Игор Сечин. Той смята, че Русия не трябва да работи с ОПЕК, за да поддържа цените. 

Другият губещ от маневрата е САЩ, който през последните години се превърна в един от най-големите производители на суров петрол в света. Сривът очаквано ще нанесе тежки поражения на индустрията, но действията на Вашингтон все още не са известни. Все пак се очаква скоро изявление на някой от администрацията на Белия дом. 

От своя страна Саудитска Арабия предприема рискован ход, и то на фона на тежки вътрешнополитически проблеми в кралството. Само преди няколко дни се появи информация, че престолонаследникът и най-силен човек в страната Мохамед бин Салман е разпоредил арестите на трима членове на кралското семейство, сред които и един от братята на краля. Близкоизточните медии твърдят, че тримата са били сред основните заплахи пред консолидирането на пълната власт в ръцете на Салман, който е решил да действа радикално. Въпреки всичко играта на кралството е вече позната на света. Това е третата голяма ценова война. Най-голямата беше през 1985 г., когато Рияд опита да убие в зародиш надигащата се производствена сила на САЩ. От търговска гледна точка обаче кралството ще разшири влиянието си в Азия и ще генерира повече печалба от "откраднатия" пазарен дял на другите играчи. Все пак цените на акциите на държавния гигант "Сауди Арамко" паднаха драстично тази сутрин.

Ако можем да изведем един печелещ от ситуацията - то това вероятно е Китай. Поднебесната империя е най-големият нетен вносител на течното злато и може да се възползва от ниските цени. Китай започва и леко да се възстановява от епидемията от коронавирус въпреки рекордния спад на износа си. 

Има ли дъно?

Според повечето експерти дъното се намира на около 27 долара за барел, колкото достигна през 2016 г. по време на последната такава петролна война. Възможен е обаче и допълнителен срив, който неизбежно ще хвърли глобалната икономика в рецесия. 

Важно е да се отбележи, че ако цените се стабилизират около $30 за барел или продължат да падат, то това би трябвало да се усети и при крайните потребители. Засега в България няма промяна на основните цени на горивата. Икономическата логика сочи, че те би трябвало да тръгнат надолу до седмица. Практически ситуацията в момента е следната - имаме свръхпредлагане при занижено търсене. 

Борсите - в червено

Неминуемо сривът на петрола и паниката от коронавируса доведе и до тежка нисходяща динамика на фондовите пазари. Германският водещ индекс Dax се срина с 8% от сутринта и тръгна към най-голямата си дневна загуба от повече от 18 години, пише Investor.bg.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 се срина с почти 7%. В Лондон FTSE 100 изтрива 8,61% до 5906,13 пункта, а в Париж CAC се понижи с 6,45% до 4807,57 пункта.

По-рано основните борсови индекси в Азия вече отчетоха значителни понижения. На борсите в Япония и Австралия курсовете паднаха средно с 6 до 7 процента.

Сривове има и в Близкия изток - индексът на борсата в Саудитска Арабия, най-голямата в Залива, се понижи с 9,4 процента, предаде БТА. Котировките на петролния гигант "Сауди Арамко" (Saudi Aramco) спаднаха с 10 процента за втори пореден ден и стойността на акциите мина доста под началната им цена от 32 риала през декември.

В Залива търговията автоматично се прекратява, когато акциите на една компания или всички борсови индекси се понижат с 10 процента или се повишат с 15 процента. През последните два дни капитализацията на "Арамко", най-голямата компания, която се котира на борсата в света, се понижи с 320 милиарда долара. Сега тя е 1,44 милиарда долара, а това е под 2-та милиарда долара, към които кралството се стремеше.

Основният индекс на Кувейтската борса - Premier Index - се понижи с 10,3 процента и търговията там беше спряна за втори пореден ден, а индексът All-Shares спадна с 8,9 процента. Неделя е работен ден в страната.

Индексът на борсата в Дубай се понижи с 9 процента, достигайки най-ниското си равнище от седем години, но властите спряха търговията с по-голямата част от основните ценни книжа, след като те поевтиняха с 10 процента.

Индексът на борсата в Абу Даби спадна с 8,2 процента, достигайки до най-ниското си равнище от четири години, а в Катар понижението бе с 9,3 процента.
По-малките финансови пазари като Оман и Бахрейн отбелязаха спад съответно с 4,6 процента и 4 процента, посочва АФП.