В началото бе възприеман само като екзотична заплаха като ТОРС. Но неусетно COVID-19 се настани и в нашата скъпа Европа. И започна да я покорява с експоненциална скорост. Той не може да бъде спрян, само смекчен.

Здравните ни системи ще бъдат претоварени, хора ще бъдат лекувани в коридорите на лечебни заведения и мнозина ще загинат. Това всичко може да бъде предотвратено като се изолираме по домовете си. 

Политици, шефове, лидери на общности - вие може да ограничите последиците от COVID-19 в крачка. Но трябва да действате.

Днес.

Колко случая на коронавирус ще има във вашия район?

Случаите на заразени от COVID-19 в Китай растяха експоненциално докато страната не го задържа. След това обаче се разпространи навън под формата на пандемия- най-вече в Италия, Южна Корея и Иран.

Случаи на COVID-19 за държава. Графика Томас Пуейо

Тази графика внушава убеждението, че останалите страни контролират епидемията. Това е илюзорно.

COVID-19 се разпространява експоненциално. Не е важен отразеният в даден момент брой заразени, а траекторията им. Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд и Хонконг се научиха от опита си с ТОРС и наложиха твърди мерки. Южна Корея е изключение, тъй като един от заразените е имал контакт с хиляди души преди да бъде тестван. Западът (основно) подцени опасността и сега понася последиците.

На какво ни научи Китай?

Оранжевите стълбчета в долната графика показват официалния брой на диагностицираните случаи на заразени всеки ден. Сивите - истинският им всекидневен брой, открит впоследствие след разговори с пациентите относно симптомите им. 

Хронология на събитията в Хубей. Графика Томас Пуейо

От 23 януари Хубей е поставен под карантина. През следващите дни броят на истинските случаи рязко спада. На 21 януари броят на диагностицираните заразени е 100. Реално обаче, заразените само през този ден са 1500. За 12 дни след блокадата броят на диагностицираните също расте експоненциално - това са вече заразените, чието състояние се влошава, след което търсят медицинска помощ. Китай налага строги мерки в края на януари във всички региони с преносители на вируса и го слага под контрол.

Нека сега използваме горната графа, за да разгледаме Франция. Към 11 март във Франция има 1400 случая и 30 починали. Истината е, че броят на заразените варира между 24 000 и 140 000. Ако съберем всички оранжеви стълбчета (диагностицирани случаи) до 22 януари, броят на заразените в Хубей е 444. Ако ги прибавим, към сините стълбчета (реалната бройка), те наброяват около 12 000 случая.

Когато властите в Ухан са предполагали, че има 444 заразени, те всъщност са били 27 пъти повече. Може и да ви се струва преувеличено, но следното е безспорно - при настоящия брой заразени в САЩ, Испания, Франция, Иран, Германия, Япония или Швейцария, Ухан вече бе поставен под карантина.

Какво ще стане, когато COVID-19 избухне?

СЗО твърди, че 3,4 процента от заразените ще загинат. Но това е подвеждащо. Зависи от мерките на отделните държави - в Южна Корея леталните случаи са 0,6 на сто, в Иран - 4,4 процента. Те могат да се изчислят чрез два подхода.

Първият - смъртни случаи/всички случаи. Тогава истинската бройка на умрелите ще е подценена, тъй като много от все още заразените може да загинат. 

Вторият - смъртни случаи/прекратени случаи. Тогава истинската бройка е надценена, тъй като смъртните случаи могат да се отразяват по-лесно отколкото броя на излекуваните. Накрая и двата подхода ще достигнат една и съща оценка - когато всички случаи са прекратени къде след излекуване, къде след смърт.

При Иран (горе) траекторията и на двата подхода предрича, че смъртните случаи ще са между 3 и 4 процента.

При Южна Корея (горе) има огромна разлика между смъртни случаи/всички случаи (0,6 процента) и смъртни случаи/прекратени случаи (48 процента). Причината за това е, че властите подлагат всеки потенциално заразен на тестове и дълго време не изписват вече излекувани пациенти (което понижава броя на затворените случаи). Значимото при Южна Корея е, че смъртните случаи от самото начало са около 0,5 процента и вероятно това няма да се промени.

Изводът - страните, които са подготвени, ще имат леталитет около 0,5 процента (Южна Корея) или Китай (0,9 на сто освен при Хубей). Страните, които са затрупани от пациенти, ще имат летални случи в рамките на 3 до 5 процента. Страните, които действат, могат да намалят смъртните случаи десетократно.

От всички заразени - 80 процента изкарват COVID-19 относително леко, около 14 процента трябва да бъдат хоспитализирани, за близо 5 на сто трябва интензивна помощ, а за 1 процент - респиратори или машини за екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO). Проблемът е, че последните се произвеждат трудно и са много скъпи.

Преди няколко години в САЩ имаше 250 ЕСМО. Ако внезапно 100 000 заразени в САЩ потърсят помощ, 1000 от тях ще се нуждаят от апаратура, която не е налична. Щатите разполагат с маски, които покриват 1 процента от нуждите на здравните служители. В момент на криза, те може да свършат в рамките на 2 седмици.

Затова Италия и Хубей толкова си приличат - здравните им системи не бяха подготвени да понесат скока на заразените. А без липсата на подходяща екипировка докторите и медицинските сестри скоро се присъединяват към болните. Те трябва да бъдат поставени под карантина за 14 дни. В най-добрия случай се губи време. В най-лошия - още хора умират.

На какво ни научи Испанският грип? 

Хората трябва да останат по домовете си. Веднага след наложената карантина в Ухан, броят на заразените намаля. Различните мерки в отделните американски щати по време на Испанския грип от 1918-1919 г. показва ефективността от тази проста наглед техника. 

Сейнт Луис (St. Louis, MO) взима мерки 6 дни преди Питсбърг (Pittsburgh, PA) и има два пъти по-малко жертви на глава от населението.

Какво трябва да направят политиците?

Всички може да се прехласваме по Тайван, Сингапур, въобще - по повечето страни от Югоизточна Азия. Те задържаха COVID-19.

За останалите остава единствено да смекчат удара му. Това до голяма степен зависи от волята на политиците. Те могат да наложат твърди мерки, да предизвикат социалната изолация, която ще притъпи кривата.

Това направи Ухан, това бе принудена да направи и Италия. Това трябва да направят Иран, Франция, Испания, Германия, Швейцария и САЩ.

Но не го правят.

Карантината в Италия струва скъпо - всички бизнеси, които не са ключови, бяха затворени; забранен е достъпът до зони с голям брой заразени; затворени са баровете; ограничени са визитите в болниците и други. Смъртностните случаи не изглежда да намаляват, но помнете Ухан - 12 дни броят на заразените сякаш оставаше висок, но това беше ново диагностициране на вече болни хора, а не нови случаи на заразявания въобще.

Шефовете на компании трябва да позволят на служителите си да работят от домовете си, когато това е възможно. Ако имате 100 служители в компания в щата Вашингтон (където към 11 март има 11 смъртни случая), има 25 процента шанс поне 1 от тях да е заразен.

Цената на чакането

Долната графика показва колко рязко би нараснал броят на заразените, ако не се вземе решение днес.

Черната крива сочи какво може да се случи, ако не бъде наложена социална изолация (до 24-ия ден се очакват около 30 000 заразени дневно). Зелената - когато са взети мерки на 20-ия ден след избухването на епидемията, червената - на 21-ия ден.

Според този напълно теоретичен модел (но съобразен с данните от Хубей) всеки ден бездействие означава 40 процента повече случаи на заразени. Ако властите в Хубей бяха наложили карантината ден по-рано, щеше да има с 20 хиляди по-малко болни.

Всеки ден, в който няма социална изолация, случаите на заразени ще растат експоненциално. И скоро ще доведат до пълния колапс на здравните системи. А оттам смъртните случаи може да скочат десетократно.

-----

Анализът на Томас Пуейо е публикуван в Medium.com, откъдето го препечатваме.