В последните пет дни със Западния свят и с глобалната икономика се случиха неща абсолютно немислими доскоро. На всички трябва да е ясно – изправени сме пред безпрецедентна ситуация. В нея, на първо място трябва да бъдат живота и здравето на българските граждани. Всички най-строги мерки за намаляване на разпространението на вируса трябва да бъдат взети.

Всички инструкции на оперативния щаб трябва да бъдат следвани стриктно. Но държавата трябва и да обещае, че е на мястото си за да обезпечи хората и страховете им от това, което ще се случи.

Икономиката ще бъде замразена за известно време. Работещите, които често нямат други доходи или сериозни спестявания, се притесняват какво ще стане с тях ако спрат да ходят на работа. Ще загубя ли работа? Ще трябва ли да работя на непълно работно време? Кога ще се оправят нещата? Това са нормални въпроси за всички граждани.

Много собственици на фирми, заведения, ресторанти, дребни бизнесмени, но дори големи фирми, в сферата на туризма и транспорта, днес се питат как случващото се ще повлие на техния бизнес и съответно техните доходи. Все още никой не знае колко време ще продължи шока и каква ще бъде дълбочината му. Но от първостепенна важност е още днес да се каже на българските граждани – българската държава стои зад вас. България е привилигирована в едно отношение – има достатъчно фискални буфери да подкрепи своето население. Но дори и да нямаше, в момента съществува абсолютен консенсус за нуждата от координирани и решителни фискални мерки за ограничаване както на здравната, така и на икономическата криза. Такива пакети вече обявиха Италия, Германия, Австрия, Ирландия, Франция, Испания, в огромни размери.

Международните институции също изказват готовност да се включат с различни мерки. (Тук може да намерите резюме на някои от тях, което допълвам и ъпдейтвам всеки ден).

България също има нужда от спешен план как да предпази своите граждани и икономика от икономическата криза. Никой не може да бъде оставен да се справя сам с настъпилото цунами. Бюджетът е основният инструмент на държавата за справяне с подобни кризи.

Работещите могат да понесат голям удар върху доходите си, ако не бъдат взети мерки против това. Основни мерки срещу това чрез за субсидиране на заплатата при намаляване на работното време време вече бяха приети в Германия и Австрия (Kurzarbeit), Италия (Cassa Integrazione Guadagni), Франция (chômage partiel). Така работещите получават същото заплащане като на пълен работен ден, а фирмите, които нямат нужда от персонала си в момента, няма нужда да уволняват своите работещи – като могат да намалят дори на 100 % текущата им заплата. Държавата през системите на социално подпомагане, поемат и допълват голяма част от досегашното заплащане на работещите на час.

Важно е да се гарантира, че колкото се може повече фирми ще имат достатъчно стимули да задържат персонала си – фирмите имат полза от това, да задържат опитните си работници, дори и в следващия месец да нямат икономическа дейност, и трябва да бъдат мотивирани да го направят. Възможно е да се търси вариант за мораториум на плащанията на данъци и осигуровки за нуждаещите се, което би имало особено голям ефект за самонаетите и самоосигуряващите се, каквито предложения в момента се обсъждат в Италия.  В някои страни бяха обявени различни комбинации от данъчни отстъпления от страна на държавата – например опрощаване за момента на събирането на данъци или на различни сметки за ток и други режийни (Италия), а в други бяха приложени директни трансфери на кеш към домакинствата (Сингапур и Хонконг). Всички тези мерки трябва да не забравят и нуждата да се концентрираме върху най-нуждаещите се – както отделни хора и домакинства, така и региони, които могат да загубят поминъка си за цялата идна година.

Хората, чиито доходи няма да бъдат засегнати от случващото се – огромната част от тези, които могат да работят от вкъщи, трябва да имат опции да се откажат от това да се възползват от каквито и да било придобивки.

В настъпващата криза, особено засегнати ще са малките фирми в сферата на културата, спорта, изкуството, транспорта. Компаниите, които имат нужда, трябва да бъдат снабдени с ликвидност. Това значи кредити, които да се гарантират от държавата, и да бъдат върнати в по-късен период, при ниски лихви. С тези средства, фирмите ще могат да се разплатят със своите работещи. Правителството може да гарантира на банките тези кредити, в случай, че част от тях не бъдат върнати.

В петък германското правителство обеща на фирмите и работещите безкрайна подкрепа с ликвидност и да направи всичко, което трябва, за да не понасят гражданите загубите от текущата ситуация. Германският финансов министър Олаф Шолц призова дори страни с високи дългове, каквато България не е, да получат нужните отстъпки за да приемат нужните фискални мерки. Канада обяви, че никой канадец не трябва да се притеснява дали ще има пари да си плати наема, да си купи храна или да се грижи за детето си. Водещи американски икономисти – както демократи, така и републиканци, предлагат федералното правителство директно да преведе на всички граждани по 1000 долара, за да олекоти шока. Това ще избегне както проблемите по идентифициране на нуждаещите се, така и ще направи приложението по-бързо. Логистично и административно такъв вариент е труден за приложение в България, но е важно да се знае до какви измерения стига решителността в някои страни хората да бъдат уверени, че не трябва да се притесняват в момента за икономическите последици от случващото се в момента, за да не утежнят допълнително ситуацията.

Ако държавата няма волята да стигне чак дотам – както направи Германия в петък, когато обяви безпрецедентна безкрайна подкрепа за фирмите и работещите, то тогава политиките трябва да таргетират засегнатите сектори. Докато средните и големи фирми имат обикновено опит с взимането на кредити и могат да получат нужните средства за идните седмици, то това може да представлява администратичен и логистичен проблем за най-малките фирми, особено семейните такива, които може никога да не са го правили. Трябва да се  потърси правилната институция, която да отговаря и спомага за това.

Има много моменти, в които да се мисли за държавния дефицит. Този не е един от тях. Има една българска поговорка, която казва: “Скъп на триците, евтин на брашното”. България от години живее с тази мъдрост. Да пестим, да пестим. Да пестим от образование и здравеопазване, да пестим от всичко. В случая, това означава да пестим от мерки, които буквално ще спасят човешки животи. Текущата ситуация изисква да се каже ясно и високо – българската държава ще изпълни фундаменталната си роля – да бъде гарант за стабилността и сигурността на своите граждани в кризисни ситуации. Останете вкъщи, не ходете на работа, не освобождавайте работниците си от трудови взаимоотношения. Това ще изисква актуализация на държавния бюджет, дефицит и нарастване на дълга. В текущите условия на ниски лихвени проценти, които Европейската централна банка ще продължи да подпомага, това не е проблем.

Напълно верен и точен е призивът на генерал Мутафчийски – забравете за фризьорския салон и фитнес залата за момента, дръжте ги затворени. Хиляди хора обаче от другата страна зависят от този доход. Не само там – сервитьори, бармани, ресторантьори, магазинери, въобще всички, които имат нужда от физическото си присъствие на работното място. Държавата, правителството трябва бързо и ясно да каже, че ще бъде насреща да подкрепи до някакъв размер доходите им и да понесе загубите, за даден период от време. Само така може да се осигури, че хората ще останат вкъщи и няма да поемат необмислените и глупави рискове, както правят в последните дни.

Важно е обаче да се подчертае, че нито една страна не може да се справи сама с текущата криза. Затова ще бъде и нужен координиран фискален пакет на ниво ЕС, който да гарантира допълнителните нужни средства отвъд държавния бюджет. В понеделник предстои видеоконференцията на лидерите на Европейския съюз. Единственото правилно решение на нея е освен поемането на смели и решителни решения в сферата на фискалната политика на национално ниво, европейските лидери да се съгласят на координирана подкрепа на ниво ЕС. Европейската комисия вече обяви, че ще упражни пълна гъвкавост спрямо Маастрихтските критерии тази година, което съчетано с подкрепата от страна на германското правителство и други правителства по отношение на повече свобода при бюджетирането, означава че страните могат да си позволят сериозни дефицити. В допълнение, фондът за справяне с кризата, предложен миналата седмица от страна на ЕС – от 25 милиарда евро, може да бъде увеличен.

Доверието трябва да се възстанови бързо, защото иначе знаем какво ще се случи. Фирмите започват да съкращават работници, те започват да съкращават своето потребление, банките спират да дават заеми. Макар за всеки това да е правилно от индивидуална гледна точка, ефектите се натрупват и водят до катастрофални загуби. Българската икономика сега има нужда от доверие, че това няма да се случи. Бързите и решителни действия гарантират, че загубите към фиска и към икономиката ще са по-малки, а не по-големи. В същото време, това ще спаси и животи, защото ще направи излизането навън по-малко наложително и ще насочи вниманието на хората към това, което в момента е важно – да са внимателни и отговорни към себе си и хората около тях.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".