Този материал не критикува, не изисква и не иска оставки. Този материал не създава паника, не плаши и няма задни мисли. Този материал е опит за вик към Министерството на икономиката и Министерството на финансите, които трябва да преразгледат своите икономически мерки в условията на задаващата се най-тежка криза от десетилетия насам. Този материал ще предложи някои мерки, които би трябвало най-адекватно да предпазят българския бизнес от колапс на основните му системи, да защитят работни места и да гарантират, че гръбнакът на богатството ще излезе още по-силен от тези няколко месеца на пълна блокада, които се очертавят пред нас. 

Какво предприема правителството дотук? 

Няколко мерки вече бяха анонсирани от министъра на финансите. Повечето от тях са сравнително полезни и при правилно провеждане на политиките вероятно ще помогнат на малкия и средния бизнес. Други са по-скоро съмнителни опити за реабилитиране на имиджово проблемни предприятия на държавна издръжка, които носят печата на завладени от определени бизнес кръгове. 

Първо - правителството ще подпомогне най-засегнатите бизнеси, като поеме 60% от възнагражденията на служителите. Целта на упражнението е да се спре предстоящата вълна от съкращения. Мярката сама по себе си е добра, но в българските условия възниква въпросът как ще се отбират засегнатите предприятия. Например на всички е ясно, че ресторантьорството и туризмът почти изчезват и там държавата вероятно ще се намеси веднага. Какво се случва обаче с другите? Здравният министър Кирил Ананиев промени своята заповед, с която затвори всички търговски обекти, без хранителните магазини, и към момента те могат да работят. В същото време от всички нива на официалната власт се леят призиви да си останем вкъщи и да спрем консуматорския си начин на живот. Това, разбира се, е правилно и така трябва да бъде. Само че, когато хората изпълняват препоръките, бизнесите умират. Не е ясно как магазинчето за пирони, така любимо на генерал Мутафчийски, ще кандидатства за такава помощ, при положение че формално неговият бизнес не е пряко засегнат от мерките. 

Второ - правителството налива 500 млн. лв. в Българската банка за развитие, с които тя трябва да осигури ликвидност на предприятията в затруднение. Част от тях ще излязат от банката като портфейлни гаранции към търговските банки. Целта е облекчаване на цели групи от клиенти на тези кредитни институции. Така, общо взето, възможността за злоупотреби на ББР е сведена до минимум. Втората част от парите обаче ще отиде за директно изкуване на капитала на изпадналите в задтруднения бизнеси. Имайки предвид имиджа на ББР, нейния шеф Стоян Мавродиев (шеф на Комисията за финансов надзор по времето на срутването на КТБ - б.р) и цялостното представяне на банката, е малко трудно да не се усъмним, че от тази схема ще се възползват на практика фалирали и преди кризата бизнеси. Моралният мотив тук, в България, дори не би трябвало да бъде споменаван. 

Факт е, че държавата не може да замени реалната икономика и прекомерното наливане на пари е излишно. Тук министърът на финансите е прав и едва ли някой може да го оспори. Проблемът е, че повечето бизнеси не искат някой да им даде пари на ръка, а искат някои временни остъпки от задълженията им към хазната. С това, заедно с проактивните действия за обезпечаването на работната сила, страната дори има шанс да излезе по-силна след кризата. 

Данъчна ваканция

Да, хазната ще бъде ощетена за няколко месеца, но пък ходът ще запази кръвносните сили на реалната икономика. Точно в момента на избухване на епидемията се дължат вноските по ДДС за изминалия месец, плащат се осигуровките на работниците и другите редовни данъчни ставки. 

Без постоянни обороти плащания няма. Ако пък има - има съкращаване на работници, което, както вече обяснихме по-горе, мерките няма да могат да спрат. 

Данъчната ваканция означава едно - отлагане на плащанията за ДДС, корпоративен данък, осигуровки, местни данъци и такси. Може да се мисли и за поне временно вдигане на прага на регистрацията по ДДС - мярка, която е добре правителството да обмисли и като постоянно действие, но това сега не е толкова важно. 

Отлагане на кредитните плащания 

Една голяма българска банка вече обяви самостоятелно подобна мярка, но може би трябва да се мисли за тоталното й налагане. Огромната част от българския бизнес работи с кредити, вноските, по които стават невъзможни особено за малкия и средния бизнес, който работи с обороти и няма резерви. 

Тук е важно да се спомене, че мярката може да важи само за притеснените предприятия, другите ще продължават да погасяват вноски. При постоянния данъчен контрол през касовите апарати не е трудно да се види кои са тези бизнеси. Банковият сектор и приходните агенции могат да работят заедно за известно време, за да обезпечат нормалната работа на търговските обекти. 

Имайки предвид спецификата на работата на свободния пазар обаче - добре е всички банки сами да предприемат такива ходове. Те самите нямат интерес от фалит на своите кредитополучатели, така че би трябвало да се стигне до разумно решение. 

Особено внимание върху туризма

Летен туристически сезон това лято няма да има, стана ясно за всички. Освен ако кризата не премине чудодейно за няколко седмици, а такова нещо не се очертава. 

Простите сметки показват, че туризмът и ресторантьорството осигуряват почти 200 000 работни места, или почти 6% от всички работещи. Според различните изчисления пък общите им приходи генерират между 15 и 18% от БВП на страната. Сега тези числа ще се сринат, а пострадали от това ще сме всички. 

Тук идва идеята за осигуряване на ликвидност през ББР и поемане на част от заплатите. Само  данъчната и кредитната ваканция ще осигурят глътка допълнителен въздух и ще позволят на бизнесите да опитат да се реорганизират по един или друг начин. В тази сфера фалити ще има и правителството не може да бъде винено за някои от тях. Въпреки това място за действия има и те трябва да бъдат предприети незабавно. 

Затова какви ще бъдат щетите в туризма, никой все още не може да каже нищо. Въпреки това една малко плашеща статистика от съседна Румъния - 80% от персонала е съкратен. Годишният оборот от 3 млрд. евро ще бъде намален с цели 2,4 млрд. евро. От общо 400 000 служители 320 000 ще останат без работа. 

Време е за нов дълг

Най-голямата гордост на правителството на Борисов - ниският ни външен дълг, трябва да бъде преосмислена. Браво за досегашните нива, наистина. Именно затова коланът се стяга в добри времена, за да можем да си позволим харч в лоши. Нивата на дълга позволяват да вземем пари от бъдещия си успех още днес. Каза го и самият Борисов вчера. Той погрешно обаче смята, че така ще затрудни бъдещите поколения. 

Икономистите и финансистите могат да изчислят колко ни трябват. Могат да преценят дълга спрямо резерва, спрямо запаса в НОИ, спрямо нуждите ни. 

Фактите обаче показват, че много спешно трябва да адаптираме здравната си система към новата ситуация, а това изисква пари. Изисква пари да адаптираме и социалната система. 

Бюджетът и резервът вероятно могат да покрият тези разходи, но за да останат още пари за още по-черни дни, е време да помислим за свежи пари. Те могат да спасят туризма, бизнеса и да разперят защитни крила над застрашените. 

Дори нови 10 млрд. лв. дълг няма да се отразят толкова тежко на предстоящите години, имайки предвид рекордно ниските лихви. 

Още повече с правилните мерки, с оцеляването на бизнеса и с прекрояването му според ситуацията България може да излезе много по-силна от кризата. Всичко това трябва да върви под ръка с преосмисляне на някои от големите стратегически проекти и разходите по тях. Ситуацията е извънредна и спасяването на бизнеси като разпространението на вестници, наливането на пари във фалирали въглищни централи, изграждането на разни потоци и АЕЦ-и може да покачат рисковете. 

Големите държави се задъхват и ако успеем да пренасочим мерките към подобряване на средата, към насърчаване на реинвестиращите предприятия и бизнеси, можем да се окажем в предните редици на излизащата от рецесия европейска икономика. 

Тогава тези пари ще бъдат върнати бързо заради по-големите данъчни постъпления. Лимоните и лимонадата. 

Накрая - не е лошо да се преосмисли забраната за извършване на сделки с движими и недвижими имоти. Нотариалните сделки не предполагат широка възможност за разпространяване на заразата, а този бизнес си върви от тези, които могат да го вършат. Това са допълнителни сили, които не бива да бъдат отнемани в името на прекомерните мерки. Те са достатъчни.

Факт е, че хазната ще пострада през следващите няколко месеца. Излишъците от последните години бяха изхарчени безславно и ще си носим последиците за това. 

Приоритет остават здравната и социалните системи. Но без мисъл за бизнеса човешки животи ще губим и от икономическата криза. Предстои депресия. 

Правителството наистина работи. Факт, който дори най-опозиционно настроениете медии и политици не могат да отрекат. Хората се обединиха, страната ще изплува. Нужно е още малко смелост, за да компенсираме загубите и да поемем нагоре.