Настоятелно повтарям призива си към хората, които носят политическа отговорност за системата на здравеопазване за налагане на разумни и ясни правила за дейността на лечебните заведения. Добронамерено припомням, че ако ситуацията излезе извън контрол, “съветниците” Ви ще си имат обяснение, а Вие ще имате отговорност.

Ясно осъзнавам тежестта на задачата за пренастройването на статуквото, което сега работи без връзка, без обща цел между различните си звена и е ориентирано към финансов резултат, към субординирана с ясни задачи и отговорности система, защитаваща обществения здравен интерес. Знам обаче и че “кучето скача според тоягата”.

Освен промяна в начина на работа, която да се подчинява на общата логика на мерките, наложени от държавата, здравната система трябва да се преструктурира, така че да може да отговори на предизвикателството. Двете задачи пред системата са:

1. Да осигури лечението на пациентите с коронавирус инфекция.

2. Да запази капацитета си за лечение на заболяванията, които не са свързани с епидемията, като не се превърне сама в огнище на зараза (както стана в Италия).  

В тази връзка, считам за наложително болниците да бъдат разделени на три типа:

1. Болници, които са определени за бази за лечение на пациенти с доказана коронавирус инфекция. В тях трабва да бъдат насочвани пациенти с нужда от лечение на самата инфекция, както и пациенти с нужда от друго болнично лечение, при които има доказана инфекция.

2. Болници, които са определени да приемат стандартната патология при повишени мерки за контрол на входа. Тези мерки трябва да включват специфичен триаж за симтоми на инфекцията и епидемиологична анкета, които се извършват извън корпусите за същинско болнично лечение. В тях трябва да се формира изолационно звено, в което временно да се настаняват пациентите със съмнение за инфекция - до потвърждаване или отхвърляне на диагнозата. Тези болници трябва да бъдат подбрани с яснотата, че въпреки мерките, във всеки един момент част от тях или целите могат да влезнат в карантина и да отпаднат от здравната система за определен период.

3. Болници, които са определени да бъдат пазени “чисти” от инфекцията. Целта на формирането на такъв “студен резерв” е в условията на разрастнала се епидемия, тези болници с персонала и апаратурата си да могат да поемат пациентите със заболявания, които не са свързани със заразата. Тези болници трябва да са с наложен фанатичен бариерен режим на входа и при най-малки съмнения за симптоми, наподобяващи тези на корона инфекцията, пациентите да бъдат насочвани към болница от вторият тип. 

Болниците от първи тип трябва да са на национално ниво. Болниците от втори и трети тип трябва да са на регионално ниво.

Това разпределение трябва да се направи без оглед на формата на собственост на болниците. 

На болници, които откажат това или не спазят наложените им ангажименти и режим на работа, трябва да бъде отнет лицензът за дейност.

Намирам за неразумно решението пациенти с доказана коронавирус инфекция да се приемат и лекуват във всяка болница на страната.

Първо, това изисква осигуряване на всички болници с индивидуални предпазни средства не само за изолирана нужда в приемните отделения, а в големи количества за ежедневна работа в целите болници. В условията на глобален недостиг на такива средства - това е неефективно. Второ, това означава че всяка една болница още днес може да се отзове в ситуацията, в която се отзова болница “Софиямед” - под  48-часова карантина за сградата и 14-дневна карантина за персонала. Да се оставя на случайността кои структуроопределящи болници могат да бъдат изолирани от лечебния процес е погрешно. 

Не по-малко важно от това е и гарантирането на кадровата и финансова стабилност на здравната система. Работещите в нея получават възнаграждението си на база извършена дейност. В условията на извънредно положение, болниците влизат в режим на активно отлагане на планови пациенти, а самите пациенти се обръщат към системата само при остра спешност. В тази ситуация и при запазване на действащия начин на финансиране от НЗОК, възнагражденията на работещите ще паднат с минимум 50%. Така след месец ще имаме не само преуморени, а и тежко демотивирани лекари, сестри и санитари. За недопускане на това съм внесъл в Министерството на здравеопазването и в Народното събрание проект за промяна в Закона за здравното осигуряване, с приемането на който, по мое мнение, този проблем ще бъде решен.

Накратко предложенията гласят: във време на извънредно положение, НЗОК всеки месец да извършва компенсаторно плащане към изпълнителите на медицинска помощ в размер на 100 % от средноаритметично заплатеното им за последните 3 месеца преди обявяване на извънредното положение. Този механизъм трябва да замени механизма на заплащане за извършена дейност, описан в действащия национален рамков договор, като изплатените суми не подлежат на приспадане от бюджетите на изпълнителите на медицинска помощ за дейности, извършени след отмяна на извънредното положение.    

Тик-так, тик-так…