Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които народите и правителствата ще вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще окажат огромно въздействие върху бъдещето на света. Ще оформят не само здравните ни системи, но и икономиката, политиката и културата ни.

Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва и да вземем предвид дългосрочните последици от нашите действия. Когато избираме между алтернативи, трябва да се запитаме не само как ще преодолеем надвисналата заплаха, но и в какъв свят ще живеем като отмине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще бъдат живи, но светът ще бъде различен.

Много краткосрочни извънредни мерки ще се превърнат в част от живота ни. Такава е природата им - те ускоряват историческите процеси. Решения, които в нормални времена изискват години обмисляне, се приемат в рамките на часове. Неготови и дори опасни технологии се вкарват в действие, защото рисковете от бездействието са твърде високи.

Цели страни играят ролята на опитни мишки в мащабни социални експерименти. Какво става, когато всички работят от домовете си и си комуникират от дистанция? Какво става, когато цели училища и университети минават онлайн? В нормални времена правителствата, бизнесите и образователните центрове не биха се съгласили да проведат подобни тестове.

Но това не са нормални времена. В този кризисен период ние сме изправени пред две чувствително важни дилеми. Първата е изборът между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Втората - изборът между националната изолация и глобалната солидарност.

Наблюдение "под кожата" 

За да се спре епидемията, цели популации трябва да спазват определени указания. Има два основни начина за постигане на това. Един от методите е правителството да наблюдава хората и да наказва онези, които нарушават правилата.

Днес, за първи път в човешката история, технологиите дават възможност да се наблюдават всички през цялото време. Преди петдесет години КГБ не можеше да следи 240 милиона съветски граждани 24 часа в денонощието, камо ли да се надява ефективно да обработи цялата събрана информация.

КГБ разчиташе на агенти и анализатори и просто нямаше как да отдели за всеки гражданин по един, който да го следи. Но сега правителствата могат да разчитат на сензори и мощни алгоритми. В битката си срещу епидемията от коронавирус няколко правителства вече използват нови инструменти за наблюдение. Най-забележителният случай е Китай. 

Чрез внимателно наблюдение на смартфоните, използване на стотици милиони камери за разпознаване на лица, които задължават хората да проверяват и да съобщават какви са телесната им температура и медицинското им състояние, китайските власти могат не само бързо да идентифицират заподозрените носители на коронавирус, но и да следят движението им, разпознавайки всеки, с когото те са били в контакт.

Множество мобилни приложения предупреждават гражданите за близостта им до заразени пациенти. Този вид технология не е ограничен само в Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху наскоро упълномощи Израелската агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение на пациенти, която обикновено се използва за борба с терористите.

Когато съответната парламентарна подкомисия отказа да разреши мярката, Нетаняху я прокара чрез "спешно постановление". Може да спорите, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както правителствата, така и корпорациите използват все по-сложни технологии за проследяване, наблюдение и манипулиране на хората.

И все пак, ако не сме внимателни, епидемията може да е важен преломен епизод в историята на наблюдението. Не само защото може да превърне в нещо нормално използването на средства за масово наблюдение в страни, които досега са ги отхвърляли, но и защото означава драматичен преход от външно наблюдение ("над кожата") към вътрешно ("под кожата").

Досега, когато пръстът ви докосваше линк върху екрана на смартфона, правителството искаше да знае какво точно натиска пръстът ви. Но коронавирусът измести фокуса. Сега правителството иска да знае температурата на пръста ви и кръвното налягане под кожата му. 

"Извънредният пудинг"

Един от проблемите, с които се сблъскваме, когато се опитваме да разберем как да възприемаме наблюдението, е, че никой от нас не знае точно как ни наблюдават и какво могат да донесат следващите години. Технологията за наблюдение се развива с изключителна скорост и това, което изглеждаше като научна фантастика преди 10 години, днес е стара новина.

Мисловен експеримент - представете си хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечната честота 24 часа от денонощието. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще знаят, че сте болен, дори преди вие да го разберете, а също така ще са наясно къде сте били и с кого сте се срещали.

Веригите на заразата могат драстично да се съкратят и дори да изчезнат напълно. Подобна система може безспорно да спре епидемията в рамките на няколко дни. Звучи прекрасно, нали?

Недостатъкът е, разбира се, че това може да даде легитимност на ужасяваща нова система за наблюдение. Ако знаете например, че съм кликнал на линк на Fox News (десен консервативен телевизионен канал в САЩ - бел.прев.), а не на CNN (ляв либерален телевизионен канал в САЩ - бел.прев.), това може да ви разкрие нещо за моите политически възгледи и може би дори за моя характер.

Но ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната честота, докато гледам видеоклипа, можете да научите какво ме кара да се смея, да плача и да се ядосвам. Важно е да се запомни, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, точно като треската и кашлицата.

Същата технология, която идентифицира кашлицата, еднакво добре би могла да идентифицира и смеха. Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото самите ние се познаваме, и биха могли не само да предсказват чувствата ни, но и да ги манипулират и да продават всичко, което пожелаят - било то продукт или политик.

Биометричният мониторинг би превърнал хакерските атаки на "Кеймбридж Аналитика" в тактики от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., в която всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна 24 часа в денонощието. Ако слушате реч на Великия водач и гривната засече знак за гняв - дотам сте.

Разбира се, биометричното наблюдение може да е само временна мярка, предприета по време на извънредно положение. Която да изчезне, щом то приключи. Но временните мерки имат отвратителния навик да надживяват извънредните положения, тъй като на хоризонта винаги се задава ново.

Моята родна страна Израел, например, обяви извънредно положение по време на Войната за независимост от 1948 г., което оправда редица временни мерки - от цензурата върху пресата и конфискацията на земята до специалните разпоредби за приготвяне на пудинг (не се шегувам).

Войната за независимост отдавна бе спечелена, но Израел никога не обяви край на извънредното положение и не премахна много от „временните“ мерки от 1948 г. (постановлението за "извънреден пудинг" бе отменено през 2011 г.).

Дори когато заразата от коронавирус стигне нулата, някои гладни за данни правителства биха могли да изтъкнат, че трябва да поддържат системите за биометрично наблюдение, защото се страхуват от втора вълна на заболяването или защото в Централна Африка се развива нов щам на ебола, или... схващате идеята.

През последните години се разрази голяма битка за личната ни поверителност. Кризата с коронавируса може да бъде преломната точка на битката. Защото когато хората избират между личния живот и здравето, те обикновено избират здравето.

Сапунената полиция

Да искаш хората да избират между личния живот и здравето - там е коренът на проблема. Защото това е фалшив избор. Можем и трябва да се наслаждаваме както на личен живот, така и на здраве. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем епидемията от коронавирус не чрез установяване на тоталитарни режими за наблюдение, а по-скоро чрез овластяване на гражданите.

През последните седмици някои от най-успешните усилия за овладяване на епидемията бяха организирани от Южна Корея, Тайван и Сингапур. Въпреки че тези страни разработват приложения за следене на гражданите, те разчитат много повече на тестовете и на доброволното сътрудничество на добре информираната общественост.

Централизираният мониторинг и суровите наказания не са единственият начин хората да спазват полезните указания. Когато им се съобщават научни факти и когато те се доверяват на публичните власти, за да им обяснят тези факти, гражданите могат да вземат правилното решение, дори и когато Големият брат не ги наблюдава.

Мотивираното и добре информирано население обикновено е далеч по-мощно и ефективно от подтикваното от полицията и невежото. Помислете например за миенето на ръце със сапун. Това е едно от най-големите постижения в човешката хигиена. То спасява милиони животи всяка година. Въпреки че ние го приемаме за даденост, едва през XIX век учените откриват значението на измиването на ръцете със сапун.

Преди това дори лекарите и медицинските сестри са минавали от една хирургическа операция към следваща, без да мият ръцете си. Днес милиарди хора всекидневно мият ръцете си, не защото се страхуват от сапунената полиция, а по-скоро защото разбират фактите. Измивам ръцете си със сапун, защото съм информиран за съществуването на вируси и бактерии, разбирам, че тези мънички организми причиняват заболявания и знам, че сапунът може да ги премахне.

Но за да постигнете такова равнище на сътрудничество, се нуждаете от доверие. Хората трябва да вярват на науката, на публичните власти и на медиите. През последните няколко години безотговорни политици умишлено подкопаха това доверие.

Сега същите тези безотговорни политици може да се изкушат да поемат по пътя към авторитаризма, като твърдят, че просто не може да се има доверие на обществото да вземе правилното решение. Обикновено доверието, което е разрушавано с години, не може да бъде възстановено за една нощ. Но това не са нормални времена.

В момент на криза, умовете също могат бързо да се променят. Може да сте водили горчиви спорове с братята и сестрите си с години, но когато се случи нещо извънредно, изведнъж откривате скрит резервоар на доверие и бързате да си помагате един на друг. Вместо да се изгради режим на наблюдение, не е късно да се възстанови доверието на хората в науката, в публичните власти и медиите.

Определено трябва да използваме и новите технологии, но тези технологии трябва да овластяват гражданите. Подкрепям идеята да мога да следя телесната си температура и кръвното налягане, но тези данни не трябва да се използват за създаването на всемогъщо правителство. Те трябва да ми позволят да правя по-информиран личен избор, както и да търся отговорност от правителството за неговите решения.

Ако можех да следя собственото си медицинско състояние 24 часа в денонощието, не само щях да науча дали представлявам опасност за здравето на другите хора, но и кои навици допринасят за подобряването на здравето ми. И ако можех да получа достъп и да анализирам надеждни статистически данни за разпространението на коронавируса, бих могъл да преценя дали правителството ми казва истината и дали приема правилните политики за борба с епидемията.

Всеки път, когато се говори за наблюдение, не забравяйте, че същата технология обикновено може да се използва не само от правителствата за наблюдение на хората, но и от хората - за наблюдение на правителствата. 

Следователно епидемията от коронавирус е огромен тест за гражданството. В следващите дни всеки един от нас трябва да избере дали да се довери на научните данни и на здравните специалисти, или да се вслуша в необоснованите теории на конспирацията и на самообслужващите се политици.

Ако не успеем да направим правилния избор, може по-късно да осъзнаем, че сме се отказали от най-ценните си свободи, мислейки, че това е единственият начин да опазим здравето си.

Нуждаем се от глобален план

Втората важна дилема, пред която сме изправени, е междунационалната изолация и глобалната солидарност. Както епидемията, така и произтичащата от нея икономическа криза, са глобални проблеми. Те могат да бъдат решени ефективно само чрез световно сътрудничество.

На първо място, за да победим вируса, трябва да споделяме информацията глобално. Това е голямото предимство на хората пред вирусите. Коронавирусът в Китай и коронавирусът в САЩ не могат да си разменят съвети как да заразят хората. Китай обаче може да научи САЩ на много ценни уроци за коронавируса и как да се справи с него.

Това, което италиански лекар открива в Милано рано сутрин, може да спаси нечий живот в Техеран до вечерта. Когато правителството на Обединеното кралство се колебае между няколко политики, то може да получи съвет от корейците, които бяха изправени пред подобна дилема преди месец. Но за да се случи това, се нуждаем от дух на глобално сътрудничество и доверие.

Страните трябва да са готови да споделят информацията открито, да търсят съвет смирено и да могат да се доверят на данните и откритията, които получават. Също така се нуждаем от глобални усилия за производство и разпространение на медицинско оборудване, най-вече комплекти за тестове и респираторна апаратура.

Координираните световни усилия могат значително да ускорят производството и да гарантират, че животоспасяващото оборудване се разпределя по-справедливо. Също както държавите национализират ключови индустрии по време на война, човешката война срещу коронавируса може да изисква от нас да "хуманизираме" основните производствени линии.

Богата страна с малко случаи на коронавирус трябва да е готова да изпрати ценно оборудване в по-бедна страна с много случаи, като се надява, че ако в по-късен етап се нуждае от помощ, други държави ще ѝ се притекат на помощ.

Трябва да работим в посока на световното обединяване на медицинския персонал. Страните, които в момента са по-слабо засегнати, могат да изпратят медицински персонал в най-засегнатите региони на света, както с цел да им помогнат в най-тъмния час, така и за да придобият ценен опит. Ако по-късно фокусът на епидемията се измести, помощта може да започне да протича в обратна посока. 

Световното сътрудничество е жизнено необходимо и на икономическия фронт. Като се има предвид глобалният характер на икономиката и на веригите за доставки, ако всяко правителство реши да действа самостоятелно и пренебрегне останалите, резултатът ще бъде хаос и задълбочаваща се криза. Нуждаем се от глобален план за действие и то бързо.

Друго изискване е постигането на междудържавно споразумение за пътуванията. Спирането на всички международни пътувания с месеци ще доведе до огромни затруднения и ще попречи на войната срещу коронавируса. Страните трябва да си сътрудничат, за да позволят поне на основни категории пътници да продължат да преминават границите: учени, лекари, журналисти, политици, бизнесмени.

Това може да стане чрез глобално споразумение за предварително изследване на пасажерите от тяхната родина. Ако знаете, че само внимателно проверените хора са били допуснати до самолета, ще бъдете по-склонни да ги приемете във вашата страна.

За съжаление, в момента държавите не вършат повечето от тези неща. Международната общност бе обхваната от колективна парализа. Човек би очаквал още преди седмици да види извънредна среща на световните лидери, която да представи общ план за действие. Лидерите на Г-7 успяха да организират видеоконференция чак тази седмица и тя не доведе до такъв план.

При предишни глобални кризи - като финансовата криза през 2008 г. и епидемията от ебола през 2014 г., САЩ поеха ролята на световен лидер. Сегашната американска администрация обаче е абдикирала от тази роля. Тя обяви по ясен начин, че се интересува много повече от величието на Америка, отколкото от бъдещето на човечеството.

Тази администрация е изоставила дори най-близките си съюзници. Когато забрани всички пътувания от ЕС, тя не си направи труда дори да изпрати предварително уведомление - камо ли да се консултира с ЕС относно драстичната мярка. Администрацията скандализира Германия, след като, както се твърди, е предложила 1 милиард долара на немска фармацевтична компания, за да се сдобие с монополни права върху бъдещата ваксина срещу COVID-19.

Дори ако администрацията в крайна сметка промени курса и излезе с глобален план за действие, малцина ще последват лидер, който никога не носи отговорност, никога не признава грешки и който рутинно приема цялата заслуга и оставя другите да поемат вината.

Ако празнинатата, оставена от САЩ, не бъде запълнена от други страни, не само ще бъде много по-трудно да се спре настоящата епидемия, но и нейното наследство ще продължи да трови международните отношения години наред. И все пак - всяка криза е и възможност. Трябва да се надяваме, че настоящата епидемия ще помогне на човечеството да осъзнае острата опасност, породена от глобалното разединение.

Човечеството трябва да направи избор. Ще тръгнем ли по пътя на разединението, или ще приемем пътя на глобалната солидарност? Ако изберем разединението, това не само ще удължи кризата, но вероятно ще доведе до още по-лоши катастрофи в бъдеще. Ако изберем глобалната солидарност, това ще бъде победа. Не само срещу коронавируса, но и срещу всички бъдещи епидемии и кризи, които биха могли да нападнат човечеството през XXI век.

---

Ювал Ноа Харари e израелски професор по история, преподавател в Катедрата по история на Еврейския университет в Йерусалим и автор на международните бестселъри „Sapiens. Кратка история на човечеството” и „Homo deus. Кратка история на бъдещето“. Материалът му е публикуван във „Файненшъл таймс“, откъдето го препечатваме. Преводът е на Клуб Z.