Вчера регистрирахме 200-ния потвърден случай на COVID-19 в България. Времето, което беше необходимо за да бъдат докладвани първите 100 случая беше 12 дни. За вторите 100 случая бяха достатъчни по-малко от 4 дни! Това е ясен признак за ускоряване на заболеваемостта. Какво можем да очакваме през следващите дни и седмици от епидемията в България?

Ще започна с две добри новини. Първо, фактът че дотук има само 3 смъртни случая е известен окуражителен прогностичен белег за размера на реалната епидемия – т.е. за броя на все още неразкритите случаи, за които не знаем че са заразени. И второ, благодарение на стряскащия пример на Италия и на ранна мобилизация, България предприе първите мерки за ограничаване на предаването доста експедитивно и рано.

В това отношение имаме известна преднина в сравнение с други държави в Европа, гледано спрямо етапа на епидемията у дома. В случая правителството трябва да бъде похвалено за бързината на мерките и за това че даде силен мандат на специалистите от щаба за борба с епидемията.

Стъпките за социално дистанциране са най-ефективният инструмент за пресичане на пандемията. Интензивните социални контакти са „горивото“ на епидемиите от въздушно-капкови инфекции. Когато хората в обществото контактуват помежду си с голяма честота, епидемията лумва. Когато хората си останат в къщи, контактите спират и това отнема „кислорода“ и „задушава огъня“. Само че при коронавируса резултатът не идва моментално след въвеждане на мерките.

И е така поради една особеност, която съм коментирал и преди. Това е дългото време, което минава от момента на заразяването до настъпването на тежките симптоми. Това забавяне в протичането на инфекцията съответно води до подобно по дължина забавяне между момента, в който сме въвели мерки за социално дистанциране и момента, в който те биха дали желания резултат (намаляването на броя на заболелите и починалите).

Или другояче казано, случаите, които ще бъдат приети в болница след седмица, ще са хора, които са се заразили 3 или 4 седмици по-рано – доста преди въвеждането на мерките за дистанциране.

А тези, които се разболеят да речем след две семици, ще са хора, заразили се малко преди въвеждането на първите ограничения в България, и т.н.

На практика това означава че при въведени мерки, дори много стриктни, случаите ще продължават да се покачват, докато не мине близо месец. Нещо повече – през следващите седмици потвърдените случаи ще започнат да нарастват по-стръмно, с повече болни на ден и най-вероятно при зачестяване на смъртните случаи.

За съжаление към края на седмицата вероятно ще се докладват вече по над 50 нови потвърдени случая всеки ден, а следващата ще се стигне до регистриране на стотици дневно.

Подобно нещо, макар и в друг мащаб, се случва и сега в Италия.

Въпреки че хората там са „заключени“ повече от 2 седмици, през предишните дни там епидемията се движи от драматична към по-драматична и над 600 души си отиваха от инфекцията всеки ден. И това именно е втората особеност на епидемията.

По самата си природа разпространението на инфекциите е процес, разклоняващ се на всяка стъпка от разпространението по модел на геометрична прогресия. Всеки зара̀зен заразява средно два или повече човека и те на свой ред по късно като заразни също заразяват по двама или повече и т.н.

Какъв е изводът от всичко това за нас, които сме в тази мъчителна „временна мярка за неотклонение“?

Давайки си сметка за тези особености на мерките за справяне с коронавируса, трябва с воля, търпеливо, дисциплинирано и, бих казал, педантично да се придържаме към карантинните мерки, без да се обезкуражаваме от факта, че броят на докладваните случаи ще започне да нараства по-бързо.

Ако стриктно си стоим в къщи, след около 2 до 3 седмици най-вероятно ще започнем да виждаме забавяне на нарастването, което ще е разултат от първата вълна мерки въведени преди 10 дни.

И после, една седмица по-късно, се надяваме на плато в кривата и евентуално начало на спад, което ще е резултат от по-строгите мерки за ограничаване на движението, въведени миналия петък.

С други думи, ако сме дисциплинирани и търпеливи, само след месец може да имаме конкретни и окуражаващи резултати. Всичко зависи от нас.

Ето – успях и да завърша с добра новина!

 

* Д-р Петър Марков е епидемиолог. Работи в Европейския център за контрол на инфекциозните болести. Текстът му е публикуван в неговия профил във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.