Article_top

В рамките на изминалата седмица, с подкрепата на ИПИ, Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции изготви анализ на последиците за столичната икономика от епидемията от коронавирус и обобщение на възможните мерки, които могат да бъдат предприети за тяхното облекчаване. Тук представяме най-важните заключения от икономическия аспект на анализа и допълнителни коментари.

София реагира на кризата по значително по-различен начин в сравнение с останалата част от страната, защото икономиката на града е доста по-различна от тази на повечето други общини. Най-общо, София има много по-голям дял на услугите, от която и да било друга община, за сметка на много по-слабо застъпена преработваща промишленост и земеделие. Няма как да не споменем и туризма, който, въпреки че е сред растящите през последните няколко години сектори, не е сред ключовите двигатели на столичната икономика. По-доброто положение на столицата се обуславя и от големия дял на търговията в общия обем на икономиката ѝ, а тя от своя страна не е особено засегната.

През 2019 г. София беше достигнала до абсолютни рекорди на пазара на труда - според окончателните данни за годината, заетостта на населението в активна възраст надхвърля 78%, а безработицата е спаднала до 1,6% (или, в абсолютни числа, малко над 11 хиляди безработни). В следствие на неизбежното забавяне на икономиката в началото на 2020 г. обаче, изглежда че тези рекорди ще останат в миналото. Първоначалният анализ на ИПИ сочи, че силно засегнати от кризата са около 86 хил. наети, или над 10% от всички работещи в София. От тях, в хотели и ресторанти – сектор, който на практика е спрял дейността си в рамките на извънредното положение -  са 35 хиляди души, а с културни и спортни дейности, също практически прекратени – други 10 хиляди.

Несъмнено, най-засегнатият отрасъл на столичната икономика е туристическият. Той обаче е относително малък – според последните изчисления, съставлява около 2,5% от икономиката на столицата, измерен чрез добавената стойност. Негативните ефекти върху сектора идват по две линии – сериозните ограничения за пътуване в хода на самото извънредно положение и спада на туристическия поток след това, в следствие, от една страна, на свиване в доходите на потенциалните туристи, от друга – на повишен страх от пътуване. Цитирани от СОАПИ прогнози на туристически асоциации поставят максималните потенциалните загуби за икономиката на София, в случай на дълготрайна карантина, на над 175 милиона лева. Допълнителен риск създава и обстоятелството, че голяма част от заетите в сектора не са с високо ниво на образование и умения, което възпрепятства лесната им преквалификация.  При прегледа на рисковете за този сектор трябва да се има предвид, че в столицата се намира и най-голямото международно летище в страната, чиито трафик ще намалее чувствително.

Търговията е най-големият сектор на столичната икономика, като формира почти ¼ от целия ѝ обем, и дава работа на 180 хиляди души. Що се отнася до търговията на дребно, сегментът който се занимава с продажби на храни и напитки, на този етап, изглежда слабо засегнат; анекдотични примери сочат, че на фона на преминаването на много фирми към работа от разстояние продажбите на техника също не страдат. Обратно, при луксозните стоки (и много от нехранителните стоки) имаме всички основания да очакваме спад в близко бъдеще. Струва си да отбележим и смяната на модела на работа на много фирми в търговията на дребно – експресни проучвания сочат, че има повишено търсене на покупки през интернет, и съответно - чувствителен ръст на продажбите при фирмите, които ползват този бизнес модел, особено при храните. Това важи с особена сила за столицата, която е с най-високото проникване на интернет в страната, и най-голяма гъстота на доставчиците.

Гъвкавостта на София е резултат от големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсигна  на услуги; взети заедно, тежестта им в столичната икономика е съпоставима с тази на търговския сектор. На фона на ограничаването на социалните контакти и несъщественото придвижване, този сектор най-лесно успява да премине към модел на дистанционна работа и да продължи дейността си. Рисковете при него идват най-вече от потенциалното намаляване на поръчките за софтуер на фона на глобална икономическа криза, съчетано с обстоятелството, че ИКТ и аутсорсинг секторите в София работят почти изключително за износ, което ги прави особено чувствителни към икономически трусове в Западна Европа и САЩ.

Значителен риск обаче има за свободните професии – те са с относително голям дял в стопанския живот на столицата. Те включват редица бизнес и технически услуги - от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Спирането на сделките, и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи, ще въздействат относително силно върху търсенето за тези услуги в посока намаление. Същото важи за медиите и рекламата, тъй като рекламните бюджети са обект на първите съкращения в случай на „затягане на коланите“ от страна на бизнеса.

По-трудно изглежда прогнозирането при преработващата промишленост, тъй като дейността ѝ в по-голяма степен зависи от строгостта на мерките за ограничаване на разпространението на вируса; затягането до пълна карантина ще направи работата на сектора на практика невъзможна. Същото в известна степен важи за строителството – довършват се започнати строежи, но може да се очаква забавяне на новите строежи и ремонтните дейности в резултат на отложени инвестиции, и пазара на имоти.

Едно от важните предимства на столицата е и относително високата способност на трудовия ѝ пазар да поема нови безработни и многото свободни работни места. Прогнозирането колко от свободните места ще останат открити след началото на кризата и колко от тях ще се запълнят също е спекулативна задача, но доскоро столичния пазар на труда успяваше да интегрира практически всички работници с релевантно образование и умения, и способността му да продължава да го прави ще е от ключово значение за възстановяването след края на кризата.

В обобщение – благодарение на големия дял на услугите, и особено на високотехнологичния сектор и на търговията, икономиката на София е по-гъвкава и по-добре подготвена да поеме неизбежния удар в резултат на епидемията и ограничителните мерки. Това обаче в никакъв случай, не означава, че щетите, особено в краткосрочен план, няма да са значителни.

* Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. 

 

В рамките на изминалата седмица, с подкрепата на ИПИ, Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции изготви анализ на последиците за столичната икономика от епидемията от коронавирус и обобщение на възможните мерки, които могат да бъдат предприети за тяхното облекчаване. Тук представяме най-важните заключения от икономическия аспект на анализа и допълнителни коментари.

София реагира на кризата по значително по-различен начин в сравнение с останалата част от страната, защото икономиката на града е доста по-различна от тази на повечето други общини. Най-общо, София има много по-голям дял на услугите, от която и да било друга община, за сметка на много по-слабо застъпена преработваща промишленост и земеделие. Няма как да не споменем и туризма, който, въпреки че е сред растящите през последните няколко години сектори, не е сред ключовите двигатели на столичната икономика. По-доброто положение на столицата се обуславя и от големия дял на търговията в общия обем на икономиката ѝ, а тя от своя страна не е особено засегната.

През 2019 г. София беше достигнала до абсолютни рекорди на пазара на труда - според окончателните данни за годината, заетостта на населението в активна възраст надхвърля 78%, а безработицата е спаднала до 1,6% (или, в абсолютни числа, малко над 11 хиляди безработни). В следствие на неизбежното забавяне на икономиката в началото на 2020 г. обаче, изглежда че тези рекорди ще останат в миналото. Първоначалният анализ на ИПИ сочи, че силно засегнати от кризата са около 86 хил. наети, или над 10% от всички работещи в София. От тях, в хотели и ресторанти – сектор, който на практика е спрял дейността си в рамките на извънредното положение -  са 35 хиляди души, а с културни и спортни дейности, също практически прекратени – други 10 хиляди.

Несъмнено, най-засегнатият отрасъл на столичната икономика е туристическият. Той обаче е относително малък – според последните изчисления, съставлява около 2,5% от икономиката на столицата, измерен чрез добавената стойност. Негативните ефекти върху сектора идват по две линии – сериозните ограничения за пътуване в хода на самото извънредно положение и спада на туристическия поток след това, в следствие, от една страна, на свиване в доходите на потенциалните туристи, от друга – на повишен страх от пътуване. Цитирани от СОАПИ прогнози на туристически асоциации поставят максималните потенциалните загуби за икономиката на София, в случай на дълготрайна карантина, на над 175 милиона лева. Допълнителен риск създава и обстоятелството, че голяма част от заетите в сектора не са с високо ниво на образование и умения, което възпрепятства лесната им преквалификация.  При прегледа на рисковете за този сектор трябва да се има предвид, че в столицата се намира и най-голямото международно летище в страната, чиито трафик ще намалее чувствително.

Търговията е най-големият сектор на столичната икономика, като формира почти ¼ от целия ѝ обем, и дава работа на 180 хиляди души. Що се отнася до търговията на дребно, сегментът който се занимава с продажби на храни и напитки, на този етап, изглежда слабо засегнат; анекдотични примери сочат, че на фона на преминаването на много фирми към работа от разстояние продажбите на техника също не страдат. Обратно, при луксозните стоки (и много от нехранителните стоки) имаме всички основания да очакваме спад в близко бъдеще. Струва си да отбележим и смяната на модела на работа на много фирми в търговията на дребно – експресни проучвания сочат, че има повишено търсене на покупки през интернет, и съответно - чувствителен ръст на продажбите при фирмите, които ползват този бизнес модел, особено при храните. Това важи с особена сила за столицата, която е с най-високото проникване на интернет в страната, и най-голяма гъстота на доставчиците.

Гъвкавостта на София е резултат от големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсигна  на услуги; взети заедно, тежестта им в столичната икономика е съпоставима с тази на търговския сектор. На фона на ограничаването на социалните контакти и несъщественото придвижване, този сектор най-лесно успява да премине към модел на дистанционна работа и да продължи дейността си. Рисковете при него идват най-вече от потенциалното намаляване на поръчките за софтуер на фона на глобална икономическа криза, съчетано с обстоятелството, че ИКТ и аутсорсинг секторите в София работят почти изключително за износ, което ги прави особено чувствителни към икономически трусове в Западна Европа и САЩ.

Значителен риск обаче има за свободните професии – те са с относително голям дял в стопанския живот на столицата. Те включват редица бизнес и технически услуги - от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Спирането на сделките, и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи, ще въздействат относително силно върху търсенето за тези услуги в посока намаление. Същото важи за медиите и рекламата, тъй като рекламните бюджети са обект на първите съкращения в случай на „затягане на коланите“ от страна на бизнеса.

По-трудно изглежда прогнозирането при преработващата промишленост, тъй като дейността ѝ в по-голяма степен зависи от строгостта на мерките за ограничаване на разпространението на вируса; затягането до пълна карантина ще направи работата на сектора на практика невъзможна. Същото в известна степен важи за строителството – довършват се започнати строежи, но може да се очаква забавяне на новите строежи и ремонтните дейности в резултат на отложени инвестиции, и пазара на имоти.

Едно от важните предимства на столицата е и относително високата способност на трудовия ѝ пазар да поема нови безработни и многото свободни работни места. Прогнозирането колко от свободните места ще останат открити след началото на кризата и колко от тях ще се запълнят също е спекулативна задача, но доскоро столичния пазар на труда успяваше да интегрира практически всички работници с релевантно образование и умения, и способността му да продължава да го прави ще е от ключово значение за възстановяването след края на кризата.

В обобщение – благодарение на големия дял на услугите, и особено на високотехнологичния сектор и на търговията, икономиката на София е по-гъвкава и по-добре подготвена да поеме неизбежния удар в резултат на епидемията и ограничителните мерки. Това обаче в никакъв случай, не означава, че щетите, особено в краткосрочен план, няма да са значителни.

* Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?