Нова книга от Георги Господинов ще се появи на българския пазар в разгара на епидемията, съобщи самият той в профила си във Фейсбук.

Заглавието на романа се пази в тайна засега по желание на автора, отбеляза пред „Площад Славейков“ Манол Пейков от „Жанет 45“. Книгата, написана в типичния за Господинов есеистично-сюжетен стил, е много европейска, пророческа, антиутопична, съвсем в хармония с необичайната ситуация, в която живеем, допълни издателят. Около Великден романът ще бъде пуснат за предварителни заявки, а до края на април ще бъде наличен в онлайн магазините. След края на извънредното положение ще се появи и в книжарниците.

В романа, който не е сюжетно свързан с предишните книги на Георги Господинов, отново се появява образът на Гаустин, станал нещо като запазена марка на писателя.

Ето какво гласи съобщението на Георги Господинов във Фейсбук за новата му книга:

„Романът, който писах последните години, е завършен. За мен беше утеха и убежище, дано е така и за тези, които ще го прочетат. Представях си как ще излизам бавно от него и ще се шляя безцелно из улиците. Не стана така. Отказаното бъдеще, което той описва, напусна страниците му. Светът е затворил.

Но спрат ли да излизат книги в такова време, значи сме предали тихо и този дом. А не ми се иска.

Докато пишех, ме занимаваше кога и как идва онзи момент, в който всичко се преобръща. Изведнъж, както ни се струва, светът се събужда на 1 септември 1939, „объркан и несигурен“. Или в лятото на 1968-а, или в ранната пролет на… Усещането, че нещо във въздуха вече не е същото, нещо се е сменило завинаги. И нищо не можеш да направиш. По особен начин романът се оказа свързан с това, което идва сега.

Знам, че няма по-неподходящо време за излизането на една книга. Дни, в които не можеш просто да излезеш до книжарницата следобед. Дни, в които самите книжарници и издателства имат нужда от подкрепа. Дни на извънредно положение. Но пък всяка книга е извънредно време и извънредно положение сама по себе си. Не иска разрешение, не си търси времето, написана е. Романът идва по спешност със запалени светлини и пуснати сирени, казва Гаустин. Но неговата е лесна, защото сменя времената, както си иска.

На 29 февруари сложих няколко думи за благодарност накрая и затворих ръкописа.

Трудно е да кажем кога точно ще се появи в един свят, който непрекъснато се отменя. Но е тръгнал и идва, рискът е поет. В „Жанет 45“, разбира се.

Предварително благодаря на всички, които ще стоят някой следобед във времеубежището на тази книга. Здраве, кураж и обич!

Г.Г.“

Площад Славейков