Article_top

Речта, която не чухме. А заслужаваме.

Уважаеми сънародници,

Изправям се днес пред вас в разгара на страшна криза. Криза, която засяга не само България, но и целия свят. Криза, която поставя всички ни на изпитание.

Може би на пръв поглед не изглеждаше страшно. Може би изглеждаше като грип. Може би изглеждаше не толкова заразно или смъртоносно като чума или други болести. Но страшното е, че е нова заплаха. Уж познат вирус, но непознат като разновидност. Даже лекарите по света не знаят какво може да стане. Колко може да продължи. Или колко хора може да засегне. Силната способност да заразява, липсата на лекарства, тежките поражения, които оставя у хората, ни дава сериозни основания да сме предпазливи.

Признавам, че по някои параметри не бяхме готови. Не знам някой по света да беше подготвен. Политиците имаме огромен дълг. Дълг към хората, към лекарите, към учените. Приемете извиненията ни за нашата недалновидност. Но сега имаме по-важна и належаща задача. Сега трябва да се преборим с болестта. Изводите сме ги направили и след отминаването на кризата ще се положат усилия за спешни реформи в здравеопазването, социалната сфера и други сектори.

Уважаеми сънародници,

Предприехме драстични мерки, за да опазим хората. С пълното съзнание и отговорност за тежестта им. У обществото има и много предложения за алтернативни подходи. Част от тях включват идеи да продължим да работим и живеем, все едно това е нормален грип. Но как да обречем цели групи хора? Как да изоставим нашите родители? Или да завишим риска за болните и хората с отслабена имунна система?

Държавата, това не са улиците, заводите, театрите или парковете. Държавата, това са хората. Без всичко друго можем, но без хората няма да има държава. Ще бъдем ли държава, ако изоставим и един човек? Ще бъдем ли общество, ако застрашим и един човек? Ще бъдем ли достойни да погледнем децата си след време, ако сега не се погрижим за родителите си? Смятам отговорите за повече от очевидни. Да, ще се борим за всеки един. За всеки един. Ако искаме да бъдем човеци.

Хората са най-важното. Ще възстановим икономиката. Ще възстановим финансовите загуби. Ще възстановим туризма, театрите, кината и всички други сектори, които страдат сега. Но няма да можем да върнем загубените животи. Няма да можем да върнем хората, които болестта ще ни отнеме. Затова трябва да положим всички усилия, да спазваме всички правила, да слушаме съветите на лекарите и учените. Заради хората.

Да, трудно е. Да, неприятно е. Да, кошмарно е. Но карантината е единственият начин, по който можем да намалим удара. Единственият начин, по който да намалим напрежението върху здравната система. И единственият начин, по който да спечелим време.

Уважаеми сънародници,

Изправям се днес пред вас в две роли. Смирен и амбициран.

Смирен пред вашата саможертва и вашите усилия. Смирен, защото вие правите толкова много. Смирен пред общите действия на цялото ни общество. И едновременно амбициран, амбициран да се борим. Зареден с позитивна енергия да преодолеем този труден за всички нас период.

Уважаеми сънародници,

Изправям се пред вас с молба. Молба да продължавате да ни давате доверието си. Да продължавате да вярвате в нас. Да ни подкрепяте в мерките, които вземаме. Ние, политиците, от своя страна поемаме ангажимент да не предадем вашето доверие.

Признавам, ситуацията е тежка, необичайна и невинаги успяваме веднага да вземем най-точните мерки. Но ви уверявам, че чуваме всички предложения. Всяка идея, която може да помогне на повече или по-малко хора, се обмисля и преценява. Кризата ни връхлетя, без да имаме възможност да направим каквото и да е. Но за преодоляването можем много да направим заедно. Можем заедно да положим всички усилия и като общество да продължим напред.

Мерките дотук определено дават резултат. Ситуацията в България е много по-лека, отколкото в други държави. Можем да сте горди, всеки един от вас, че с жертвите, които правите, спасявате животи. Да, имаме герои като лекари, медицински сестри, полицаи, журналисти, фармацевти, продавачи в хранителните вериги и всички други на предната линия. Но освен тях всеки един от вас е герой. Защото спасявате животи. Със спазването на правилата вие спасявате живота на съседа, на колегата, на близък, на познат или даже на непознат. Вие сте герои. И това ми дава сериозна надежда, че заедно ще преодолеем кризата максимално бързо.

Уважаеми сънародници,

Благодаря ви! За усилията, за доверието, за разума, с който всички посрещаме и се справяме с кризата! Горд съм, че съм ваш представител и че съм начело на държавата в тези тежки времена. Уверен съм, че заедно ще се справим.

Благодаря за вниманието!

--------------------------------------------------

Не чухме тази реч. А трябваше. Поне от някого.

Пазете се. Спазвайте правилата. Пазете близките си.

Текстът е от профила на Любомир Аламанов във фейсбук.

 

Речта, която не чухме. А заслужаваме.

Уважаеми сънародници,

Изправям се днес пред вас в разгара на страшна криза. Криза, която засяга не само България, но и целия свят. Криза, която поставя всички ни на изпитание.

Може би на пръв поглед не изглеждаше страшно. Може би изглеждаше като грип. Може би изглеждаше не толкова заразно или смъртоносно като чума или други болести. Но страшното е, че е нова заплаха. Уж познат вирус, но непознат като разновидност. Даже лекарите по света не знаят какво може да стане. Колко може да продължи. Или колко хора може да засегне. Силната способност да заразява, липсата на лекарства, тежките поражения, които оставя у хората, ни дава сериозни основания да сме предпазливи.

Признавам, че по някои параметри не бяхме готови. Не знам някой по света да беше подготвен. Политиците имаме огромен дълг. Дълг към хората, към лекарите, към учените. Приемете извиненията ни за нашата недалновидност. Но сега имаме по-важна и належаща задача. Сега трябва да се преборим с болестта. Изводите сме ги направили и след отминаването на кризата ще се положат усилия за спешни реформи в здравеопазването, социалната сфера и други сектори.

Уважаеми сънародници,

Предприехме драстични мерки, за да опазим хората. С пълното съзнание и отговорност за тежестта им. У обществото има и много предложения за алтернативни подходи. Част от тях включват идеи да продължим да работим и живеем, все едно това е нормален грип. Но как да обречем цели групи хора? Как да изоставим нашите родители? Или да завишим риска за болните и хората с отслабена имунна система?

Държавата, това не са улиците, заводите, театрите или парковете. Държавата, това са хората. Без всичко друго можем, но без хората няма да има държава. Ще бъдем ли държава, ако изоставим и един човек? Ще бъдем ли общество, ако застрашим и един човек? Ще бъдем ли достойни да погледнем децата си след време, ако сега не се погрижим за родителите си? Смятам отговорите за повече от очевидни. Да, ще се борим за всеки един. За всеки един. Ако искаме да бъдем човеци.

Хората са най-важното. Ще възстановим икономиката. Ще възстановим финансовите загуби. Ще възстановим туризма, театрите, кината и всички други сектори, които страдат сега. Но няма да можем да върнем загубените животи. Няма да можем да върнем хората, които болестта ще ни отнеме. Затова трябва да положим всички усилия, да спазваме всички правила, да слушаме съветите на лекарите и учените. Заради хората.

Да, трудно е. Да, неприятно е. Да, кошмарно е. Но карантината е единственият начин, по който можем да намалим удара. Единственият начин, по който да намалим напрежението върху здравната система. И единственият начин, по който да спечелим време.

Уважаеми сънародници,

Изправям се днес пред вас в две роли. Смирен и амбициран.

Смирен пред вашата саможертва и вашите усилия. Смирен, защото вие правите толкова много. Смирен пред общите действия на цялото ни общество. И едновременно амбициран, амбициран да се борим. Зареден с позитивна енергия да преодолеем този труден за всички нас период.

Уважаеми сънародници,

Изправям се пред вас с молба. Молба да продължавате да ни давате доверието си. Да продължавате да вярвате в нас. Да ни подкрепяте в мерките, които вземаме. Ние, политиците, от своя страна поемаме ангажимент да не предадем вашето доверие.

Признавам, ситуацията е тежка, необичайна и невинаги успяваме веднага да вземем най-точните мерки. Но ви уверявам, че чуваме всички предложения. Всяка идея, която може да помогне на повече или по-малко хора, се обмисля и преценява. Кризата ни връхлетя, без да имаме възможност да направим каквото и да е. Но за преодоляването можем много да направим заедно. Можем заедно да положим всички усилия и като общество да продължим напред.

Мерките дотук определено дават резултат. Ситуацията в България е много по-лека, отколкото в други държави. Можем да сте горди, всеки един от вас, че с жертвите, които правите, спасявате животи. Да, имаме герои като лекари, медицински сестри, полицаи, журналисти, фармацевти, продавачи в хранителните вериги и всички други на предната линия. Но освен тях всеки един от вас е герой. Защото спасявате животи. Със спазването на правилата вие спасявате живота на съседа, на колегата, на близък, на познат или даже на непознат. Вие сте герои. И това ми дава сериозна надежда, че заедно ще преодолеем кризата максимално бързо.

Уважаеми сънародници,

Благодаря ви! За усилията, за доверието, за разума, с който всички посрещаме и се справяме с кризата! Горд съм, че съм ваш представител и че съм начело на държавата в тези тежки времена. Уверен съм, че заедно ще се справим.

Благодаря за вниманието!

--------------------------------------------------

Не чухме тази реч. А трябваше. Поне от някого.

Пазете се. Спазвайте правилата. Пазете близките си.

Текстът е от профила на Любомир Аламанов във фейсбук.

Коментари

Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Covid-19 удря нормалните хора

Covid-19 удря нормалните хора в белите дробове. При смартбютитата вирусът удря в мозъка.
Нощен Страж's picture
Нощен Страж
нощен страж

Вземете го това момче!

Вземете го това момче в някой политически щаб. Да ви пише речите. Иначе така само си говори.
Pen40's picture
Pen40
Pen40

Благодаря за съвета.

Вече сме го взели. И не само така си говори. Така и мисли! За разлика от дебилите в управлението.
Kruger's picture
Kruger
Kruger

По тази логика

Трябва да спрем да караме автомобили, за да няма нито един загинал в катастрофи. И карантина трябва да правим всяка зима, защото всяка година умират хиляди хора след вирусни инфекции. Номерът не е да сме патетични и да се надъхваме с лозунги, а да действаме обмислено и фокусирано.
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Добре казано.

Добре казано.
Ситуацията наистина е необикновена и хората -повечето доброволно, останалите по принуда, промениха навици и поведение, докато за водещите ни политици не може да се каже същото.
Те продължават да не искат да променят нещо в себе си.
Егоизмът им е същия - увеличиха си заплатите, продължават да лъжат - предложението 60/40 към бизнеса, не престават опитите за насилствена саморазправа с опонентите им, газят закони и етични норми, както преди.
Жалко за автора, че ще остане неразбран - най-вече от тях!

Такава реч има нужда да чуе

Такава реч има нужда да чуе автора ѝ. Аз имам нужда от действия, които да ме уверят, че изводи наистина са направени.
Много интересно изказване видях и чух на един от националните телевизори - ген. Мутафчийски се държи и говори така, защото знае колко разбита е армията зад гърба му.
И още от телевизор - не пречи да са търговски дружества здравните заведения, а начинът, по който са направени /в смисъл на организация/ нещата в здравеопазването ни.
Пак от телевизор - абсолютната неподготвеност на иначе добросъвестен /критично малко са, но все още ги имаме/ журналист да види и чуе това, което ни казва напълно излишния и напълно измислен конфликт между двама професори - Гайдарски и Хинков.
Гайдарски дословно ни каза - намерих парите и обзаведох реанимации в по-големите /държавните, които навсякъде по света поемат удара сега/ болници. Това са големи средства за оборудване, но и за съответно на него обзавеждане. Това значат цифрите с нулите, които чувате за ... легло. За един човек. Но леглото е реанимационно и без него се губи последователността в медицинския протокол за действие при нужда от реанимиране - "изваждане" от тежкото състояние. А думата протокол в медицината означава задължителност.
Та, министър Гайдарски е обзавел реанимационни звена или отделения /според големината на здравното заведение/ в толкова болници, в колкото е успял. /От телевизора видяхме един директор на областна болница да вдига безсилно рамене - знае, че е единствената болница за доста населени места наоколо, но няма не само реанимация, но и отделен вход.../
Какво ни каза Хинков? Следващата стъпка не само не е направена, а продължава да се неглижира. По скандален начин дори - тип "Грабайте телата!", какъвто опит направиха с II градска болница.
На телевизора застана специализант от болницата. /Това са лекари с поне една медицинска магистратура, които, паралелно с пряката си работа, се явяват на вътрешни изпити и практикуват през определени периоди от време и още една медицинска специалност в продължение на години, за да придобият правото да се явят на изпит за признаване на магистратура по тази специалност, по която са стажували и са били проверявавани и оценявани за ниво на теоретична подготовка./ Питаше какво да прави с двата часа гастрол на анестезиолог, които им е обяснил ... как да интубират... На лекари, които не са изминали описания път за придобиване на магистратура по анестезиология и реанимация....
Нечия административна /в името единствено на добрия тон, иначе думата е съвсем друга/ кратуна беше решила лекарите в болницата да посрещат корона вирусните нужди на момента.
Изобщо няма да коментирам тирадата на някакъв от лекарския съюз, който рече едни неща, които изобщо нямаха отношение към медицинския проблем и към медицината изобщо. Това е друга тема. А и авторът на публикацията явно чува и вижда различни неща от мен, когато пусне телевизора.
Та, проф. Хинков описа третирането /таА работа с отношението към медицинския персонал сме я минали отдавна!/ на необходимия личен състав за обзаведените и оборудваните звена и отделения съвсем разбираемо за цялата публика - не ми носиш приход, стой на заплата 25 ПЪТИ по-ниска от тази на специалности, които носят приход. Така, пак на телевизора, видяхме нашите анестезиолози и реаниматори да ни говорят за ежедневието си в ... Италия и Франция!
Малоумният начин, по който се правят пАтеките, не само гони специалисти трайно извън територията, но и пречи да се видят пробойните - защо има пАтека за вируса, а не и за анестезиология и реанимация? Там, където се прилага ежедневно. Хирурзите от големите и "малки" = микроскопски специалности как работят? Могат ли без тези хора, дори и да са гениални?
Та, двамата професори ни говориха за две различни, но тясно свързани неща. И всеки си беше свършил работата. Проф. Хинков дори беше сигнализирал ДАНС. Реакцията, обаче, беше напълно неадекватна, защото от десетилетия се дрънчат едни мантри, които граничат с добре известния на моето поколение лозунг "Напред! Да победим природата!". Не, защото на журналиста му липсваше желание да представя фактите, а защото десетилетните клишета са ги "нацвъкали" толкова нагъсто, че фактите не си личат под тях ...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?