Article_top

Можем ли да се надяваме, че няма да се разболеем повторно от COVID-19, каква е силата на колективния имунитет, опасна ли е „опашката“ на епидемията - на тези и още въпроси отговаря академик д-р Богдан Петрунов, дългогодишен директор на Института по инфекциозни и заразни болести, един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България.

Акад. Петрунов, човешкият организъм помни всяка прекарана вирусна инфекция благодарение на имунната си памет. Какво се случва с имунната памет след COVID-19?

Д-р Богдан Петрунов

Вирусите по принцип създават добър имунитет, който е доживотен – един път само боледуваш от варицела, морбили, вариола (на времето). Но днес ние все още не знаем достатъчно за биологията на новия коронавирус и затова не можем да твърдим, че създадените IgG антитела, които са показателни за това, че сме го преболедували, са протективни. Тоест ще ни защитят при следваща среща с вируса. Те са индикативни, че сме преболедували, но не е сигурно, че са протективни. Това е тънкият въпрос, на който можем да си отговорим след провеждането на много проучвания, които вече са в ход и ще продължат и след пандемията. Засега има най-различни мнения – например, че IgG не притежава такива качества или че те не са толкова добре изразени, но това тепърва предстои да бъде изучавано. 

Затова трябва много внимателно да се отнасяме към факта, че някой има IgG срещу новия вирус. Това не значи, че никога повече няма да се разболее от COVID-19. Трудно можем да направим такова заключение.

Друг е въпросът доколко използваните тестове са чувствителни към антителата, които са насочени точно срещу SARS-CoV-2…

Много голямо значение имат качествата на тестовете и аз го знам като човек, който 50 години е работил в лаборатория. Те са от основна важност. За да сме сигурни в резултата, трябва да използваме световно утвърдени, международно валидирани с висока специфичност и чувствителност тестове за определяне на антителата от класове IgG и IgM към коронавируса.

Говори се, че всеки преболедувал ще бъде имунизиран поне 18 месеца след разболяването и при нова среща няма да се разболее?

Не мога да коментирам, не знам кой е казал подобно нещо и въз основата на какви проучвания. Това са теоретични съждения, за които трябват доказателства. Може да се предполага, че ще има такъв имунитет, но може тези предположения да не са верни.

Според вас колко щама действат сега в света?

Известни са 7 щама, а един от тях, който е активен в България, има два подщама – единият по-агресивен, другият по-малко. Но тепърва ще се изяснява доколко тези щамове имат значение за тежестта на заболяването. Основното е, че по-агресивният щам е много близък в генетично отношение до вируса в Китай през 2002-2003 година.

Но у нас не би трябвало да се очаква кръстосана реакция, защото не е имало SARS-CoV?

Да, по-точно казано - ние не знаем дали е имало или не, защото тогава никой не е правил такива проучвания.

Фактически новият коронавирус обърква цялата имунна система по непознат за учените начин?

Така е, защото този вирус, както и неговият братовчед от 2002 г. атакуват токсични лимфоцити, в резултат на което се отделят огромно количество биологично активни вещества, така наречените цитокини.

Тези цитокини имат мощно увреждащо действие върху организма и до голяма степен са отговорни за смъртта на болните. Те предизвикват така наречената цитокинова буря, за която толкова се говори напоследък. И тя не е изяснена напълно. Проблемът е там, че тези цитокини се отделят не само от имунната система, но и от ендокринната и нервната система. Тоест говорим за много сложен и комплексен вид реакция, която тепърва предстои да бъде изучавана.

За тази реакция за първи път започна да се говори в Ухан през 2002-2003 г. Аз бях там по това време и видях с очите си какво представлява този известен пазар за животни, откъдето се предполага, че е започнало разпространението на вирусната инфекция. Там се предлагат огромен брой различни животни, голяма част от които се и консумират и които са естествен резервоар на вируса - прилепи, панголини и др. Това е предпоставка за неговото разпространение и обяснява възможността за прескачане на инфекцията от един животински вид на друг – в случая човека.

По отношение на втори и трети пик на пандемията според мене те се получават, защото след разхлабване на карантината започват да се заразяват хора, които не са били заразени до този момент.

Най-вероятно е така и моето обяснение като имунолог е, че тези хора са новозаразени, а не боледуват повторно от коронавируса, което е напълно естествено. Знаете, че ако 60-70% от човешката популация бъде заразена, епидемията би трябвало да затихне. И би трябвало да се създаде един колективен имунитет, но за него също не можем да кажем каква сила ще има и колко ще трае.

Тоест, ако се докаже, че 60-70% от населението е преболедувало, не би трябвало да имаме основания за успокояване.

Да, това не е повод за спокойствие. Ще знаем колко са преболедували, но тук въпросът е за онези, които ще бъдат заразени след това – за онези 30-40%. Затова е важно да знаем кога ще бъде пикът, платото и прочие на кривата, но не трябва да забравяме нещо още по-важно – „опашката“ на епидемията. Тогава ще има новозаразени в отделни клъстери (групи), докато цялото население не бъде заразено.

Да повторим – на този етап е много рано да се твърди, че който е преболедувал, има изграден имунитет.

На базата на съвременните данни в областта на епидемиологията, вирусологията, инфекциозните заболявания ние не можем категорично да твърдим това. Засега знаем, че 80% от хората ще преболедуват безсимптомно, 20% ще се разболеят, а от тях 5% ще починат.

Какво мислите за реконвалесцентната плазма, с която страни като САЩ, Канада, Турция, Израел, Австрия започнаха да спасяват тежко болни по примера на китайските медици? Защо у нас се отлага прилагането на този метод, при условие че имаме добри специалисти в областта на плазмаферезата и добри инфекционисти?

Това е класически метод в областта на имунологията – пасивна имунизация: вкарваш в кръвта на болния антитела от човек, който вече е преболедувал. Този метод има голяма перспектива, но никак не е прост, има много етични и специфични медицински моменти за разрешаване. Прави се като клинично проучване и най-доброто място за него са инфекциозните болници.

От кого зависи да започне такова проучване у нас?

Предполагам, че от щаба – там има специалисти, които могат да решат къде да започне, по какъв протокол да се изпълнява. Аз лично бих подкрепил един такъв проект.

 

Можем ли да се надяваме, че няма да се разболеем повторно от COVID-19, каква е силата на колективния имунитет, опасна ли е „опашката“ на епидемията - на тези и още въпроси отговаря академик д-р Богдан Петрунов, дългогодишен директор на Института по инфекциозни и заразни болести, един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България.

Акад. Петрунов, човешкият организъм помни всяка прекарана вирусна инфекция благодарение на имунната си памет. Какво се случва с имунната памет след COVID-19?

Д-р Богдан Петрунов

Вирусите по принцип създават добър имунитет, който е доживотен – един път само боледуваш от варицела, морбили, вариола (на времето). Но днес ние все още не знаем достатъчно за биологията на новия коронавирус и затова не можем да твърдим, че създадените IgG антитела, които са показателни за това, че сме го преболедували, са протективни. Тоест ще ни защитят при следваща среща с вируса. Те са индикативни, че сме преболедували, но не е сигурно, че са протективни. Това е тънкият въпрос, на който можем да си отговорим след провеждането на много проучвания, които вече са в ход и ще продължат и след пандемията. Засега има най-различни мнения – например, че IgG не притежава такива качества или че те не са толкова добре изразени, но това тепърва предстои да бъде изучавано. 

Затова трябва много внимателно да се отнасяме към факта, че някой има IgG срещу новия вирус. Това не значи, че никога повече няма да се разболее от COVID-19. Трудно можем да направим такова заключение.

Друг е въпросът доколко използваните тестове са чувствителни към антителата, които са насочени точно срещу SARS-CoV-2…

Много голямо значение имат качествата на тестовете и аз го знам като човек, който 50 години е работил в лаборатория. Те са от основна важност. За да сме сигурни в резултата, трябва да използваме световно утвърдени, международно валидирани с висока специфичност и чувствителност тестове за определяне на антителата от класове IgG и IgM към коронавируса.

Говори се, че всеки преболедувал ще бъде имунизиран поне 18 месеца след разболяването и при нова среща няма да се разболее?

Не мога да коментирам, не знам кой е казал подобно нещо и въз основата на какви проучвания. Това са теоретични съждения, за които трябват доказателства. Може да се предполага, че ще има такъв имунитет, но може тези предположения да не са верни.

Според вас колко щама действат сега в света?

Известни са 7 щама, а един от тях, който е активен в България, има два подщама – единият по-агресивен, другият по-малко. Но тепърва ще се изяснява доколко тези щамове имат значение за тежестта на заболяването. Основното е, че по-агресивният щам е много близък в генетично отношение до вируса в Китай през 2002-2003 година.

Но у нас не би трябвало да се очаква кръстосана реакция, защото не е имало SARS-CoV?

Да, по-точно казано - ние не знаем дали е имало или не, защото тогава никой не е правил такива проучвания.

Фактически новият коронавирус обърква цялата имунна система по непознат за учените начин?

Така е, защото този вирус, както и неговият братовчед от 2002 г. атакуват токсични лимфоцити, в резултат на което се отделят огромно количество биологично активни вещества, така наречените цитокини.

Тези цитокини имат мощно увреждащо действие върху организма и до голяма степен са отговорни за смъртта на болните. Те предизвикват така наречената цитокинова буря, за която толкова се говори напоследък. И тя не е изяснена напълно. Проблемът е там, че тези цитокини се отделят не само от имунната система, но и от ендокринната и нервната система. Тоест говорим за много сложен и комплексен вид реакция, която тепърва предстои да бъде изучавана.

За тази реакция за първи път започна да се говори в Ухан през 2002-2003 г. Аз бях там по това време и видях с очите си какво представлява този известен пазар за животни, откъдето се предполага, че е започнало разпространението на вирусната инфекция. Там се предлагат огромен брой различни животни, голяма част от които се и консумират и които са естествен резервоар на вируса - прилепи, панголини и др. Това е предпоставка за неговото разпространение и обяснява възможността за прескачане на инфекцията от един животински вид на друг – в случая човека.

По отношение на втори и трети пик на пандемията според мене те се получават, защото след разхлабване на карантината започват да се заразяват хора, които не са били заразени до този момент.

Най-вероятно е така и моето обяснение като имунолог е, че тези хора са новозаразени, а не боледуват повторно от коронавируса, което е напълно естествено. Знаете, че ако 60-70% от човешката популация бъде заразена, епидемията би трябвало да затихне. И би трябвало да се създаде един колективен имунитет, но за него също не можем да кажем каква сила ще има и колко ще трае.

Тоест, ако се докаже, че 60-70% от населението е преболедувало, не би трябвало да имаме основания за успокояване.

Да, това не е повод за спокойствие. Ще знаем колко са преболедували, но тук въпросът е за онези, които ще бъдат заразени след това – за онези 30-40%. Затова е важно да знаем кога ще бъде пикът, платото и прочие на кривата, но не трябва да забравяме нещо още по-важно – „опашката“ на епидемията. Тогава ще има новозаразени в отделни клъстери (групи), докато цялото население не бъде заразено.

Да повторим – на този етап е много рано да се твърди, че който е преболедувал, има изграден имунитет.

На базата на съвременните данни в областта на епидемиологията, вирусологията, инфекциозните заболявания ние не можем категорично да твърдим това. Засега знаем, че 80% от хората ще преболедуват безсимптомно, 20% ще се разболеят, а от тях 5% ще починат.

Какво мислите за реконвалесцентната плазма, с която страни като САЩ, Канада, Турция, Израел, Австрия започнаха да спасяват тежко болни по примера на китайските медици? Защо у нас се отлага прилагането на този метод, при условие че имаме добри специалисти в областта на плазмаферезата и добри инфекционисти?

Това е класически метод в областта на имунологията – пасивна имунизация: вкарваш в кръвта на болния антитела от човек, който вече е преболедувал. Този метод има голяма перспектива, но никак не е прост, има много етични и специфични медицински моменти за разрешаване. Прави се като клинично проучване и най-доброто място за него са инфекциозните болници.

От кого зависи да започне такова проучване у нас?

Предполагам, че от щаба – там има специалисти, които могат да решат къде да започне, по какъв протокол да се изпълнява. Аз лично бих подкрепил един такъв проект.

Коментари

Pen40's picture
Pen40
Pen40

Нищо не ни е ясно.

С много думи уважаемият академик доктор казва именно това - още нищо не знаем, нищо не ни е ясно.
До това заключение обаче стигнах и аз. Без да съм академик доктор.

Имунологията е медицинска

Имунологията е медицинска област, в която има натрупани много знания, но те далеч не са, казано най-общо, изчерпателни.
Важна причина, поради която никой от изказващите се специалисти не се ангажира с твърдо становище, е, че хората могат да тълкуват такова или като паникьосващо, или като повод да не спазват ограничения.
А основната според мен е, че за изучаването на всяка нова инфекция /или друг вид ново заболяване/ е нужно много повече физическо време, отколкото е изминало от началото на пандемията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?