Какво се случва с пациентите, които страдат от тежки заболявания, но заради ситуацията с коронавируса не могат да посещават редовно лекарите си, не могат да се подложат на животоспасяваща терапия или страдат заради липса на медикаменти. Случват ли се често подобни ситуации, как се преодоляват и какво е най-доброто решение на тези проблеми. По тези въпроси разговаряме с проф. д-р Красимир Антонов, дмн, началник на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София. Проф. Антонов е председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография. Има специалности по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международни специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага.

- Проф. Антонов, какво се случва с пациентите с хепатит С и хепатит В в момента?

Пациентите с хепатит С, които са били диагностицирани преди извънредното положение си получават регулярно от НЗОК терапията. Новите пациенти, които имат нужда от нашата помощ, естествено не можем да ги приемем. Само при някаква спешна ситуация: например пациентът е с лимфом, нуждае се от имуносупресивна терапия, но е и с хепатит С, и по този повод трябва максимално бързо да бъде лекуван.

За хепатит В положението е същото, с тази разлика, че болните са на една безкрайна терапия със специални лекарства, които потискат вируса. НЗОК осигури удължаване на техните протоколи с 1 месец, но това е само временно решение на проблема. Ако не мислим за него, ще се получи така, че след известно време трябва да обработваме един огромен поток от пациенти, на които няма да бъдем в състояние навреме да помогнем.

- Тези хора с повишен риск ли са за заразяване и тежко протичане сега на COVID-19?

Болните, които имат инфекция и не са на терапия, са с повишен риск, защото  коронаровирусната инфекция засяга и черния дроб. Не напразно в изследванията, които са необходими за оценка на COVID-19, фигурират и чернодробните ензими. На този фон да имаш цироза, причинена от хепатит В или С, естествено води до по-голям риск. Интересен факт е, че лечението за хепатит В до известна степен може да предпазва от инфекцията с коронавирус. Става въпрос за медикамента тенофовир, който не е токсичен, може да се дава дори на бременни жени. Установено е, че той повишава нивото на гама интерферон в чернодробните клетки. А гама интеферонът е този белтък, който организмът е приготвил за унищожаване на всички видове вируси.

- В Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се лекуват и пациенти и с други проблеми на гастроинтестиналния тракт, рак на стомаха, на дебелото черво. В момента гастроскопиите, с които се диагностицират тези заболявания, са спрени. Могат ли да чакат тези заболявания?

Естествено, че човек, който има карцином, особено на дебелото черво, не може да чака. По-големият проблем обаче е, ако той не знае, че има такова заболяване. Обикновено става дума за хора, които се чувстват добре, но имат някаква необяснима анемия и дискомфорт – редуване на запек с разстройство. Пациенти с такива симптоми, погледнато обективно, не са неотложни. Но когато се изпусне този ранен период на оплакванията и се чакат нещата да зазлеят, тогава обикновено освен рак на дебелото черво, имаме и метастази навсякъде. Забавянето на диагностиката при някои от нашите пациенти може да се окаже после фатално.

- Какво е решението?

Както за детските консултации, постепенно министерството и НЗОК трябва да изработят т.нар. зелени пътеки, за да може и този контингент от пациенти, особено със съмнение за злокачествени заболявания или такива, които са инвалидизиращи като болест на Крон, улцерозен колит, навреме да бъдат диагностицирани.

- Вирусът на хепатит С отне на лекарите 30 години, за да го изучат, но все пак успяха да го преборят. Факт е, че вече имаме терапия за това заболяване, която е с над 99% ефективност. Оптимист ли сте за бързо намиране на лечение за коронавируса?

Оптимист съм! Съвременната медицинска наука е на много високо ниво. Проблемът е, че за разлика от хепатит С, ситуацията в момента е по-спешна, нямаме 30 години. Ние знаем за острата инфекция. Все повече се съобщава и за реинфектиране. Горе-долу вървим по пътя на хепатит С, за който в началото всички мислехме, че не е сериозна болест, защото всички бяха ужким здрави. Човек си живее съвсем спокойно, няма оплаквания, радва се на деца и внуци и изведнъж, след 20-30 години, като започнаха чернодробните цирози и рак, разбрахме, че това не е шега работа. Ще видим какво ще се окаже с коронавируса. Неслучайно всички гледат към Китай, тъй като там болестта е по-отдавна. Тревожните въпроси са: Има ли траен имунитет? Има ли склонност към реинфектиране? Има ли склонност към хронифициране? Как се отразява на организма? Ние за хепатит С например по-късно разбрахме, че може да предизвика диабет, тиреоидит на Хашимото. Вирусите могат да ударят и други органи. Не бих се изненадал, ако се установи след време, че и при коронавируса ще се получат други заболявания, свързани с имунния отговор на организма към него.