Към 31 март българските частни пенсионни фондове отчитат спад на доходността по партидите на своите вложители между 7 и 9%. Това заяви тази сутрин пред бТВ Даниела Петкова - председател на управителния съвет на едно от големите пенсионни дружества в страната "Доверие".

Както Клуб Z писа още преди месец - кризата на световните фондови пазари неизбежно удари и българските фондове, които търгуват своите активи именно там. Все пак новините за България са добри - загубите са само по доходността, тоест парите, които всеки вложител печели над внесените си суми. 

Годишните загуби пък са още по-ниски и се изчисляват на малко над 1,5% към момента. По думите на Петкова родните дружества са се справили доста по-добре от своите колеги в Ирландия, Испания и Норвегия, където спадовете варират от минус 8 до минус 15% към края на март. 

"За първото тримесечие при всички инвеститори по целия свят има отрицателна доходност. Размерът на отрицателната доходност за този кратък период от време е значително по-малък от натрупаната положителност доходност в предходините години", обясни тя. 

В превод - загубите не изтриват печалбите. Това обаче са номинални числа. В края на годината ще се изчисли и инфлацията, която може да изяде допълнително от доходността. 

Генералният извод на Петкова обаче е ясен - парите ни за втора пенсия не се топят по време на криза, а притесненията за фондовете са излишни.

"Пенсионен фонд не може да фалира."

Номиналното изчисление на общите пари във всички фондове показва, че загубите за компаниите, които ги управляват, са около 450 млн. лв. Генерално в дружествата ще са спестили малко над 12,7 млрд. лв.

Сривът в доходността е логичен, както са логични и сравнително малките загуби. Първо - пенсионните фондове инвестират събраните задължителни вноски на бъдещите пенсионери именно на световните пазари. Така се получава доходност, от която печелят и те, и самите вложители. Най-често парите се влагат в акции, в държавни ценни книжа, в корпоративни, общински облигации и други финансови инструменти.

В същото време българското законодателство задължава частните фондове да инвестират голямата част от парите в така наречените нискорискови активи. Тоест инвестира се консервативно. Разпределението е следното - около 30% отиват в дялови ценни книжа, или т.нар. акции, които са малко по-рисков актив. Голямата част от парите обаче се инвестират в дългови инструменти, най-вече в държавни облигации. Те са нещо като спасителен пояс, особено по време на кризи. Просто защото държавите фалират доста по-рядко от компаниите. 

Все пак от отговорите на Петкова става ясно, че доходността е паднала с допълнителни от от 4 до 6% в сравнение с данните, които Клуб Z получи точно преди месец - на 20 март.