Както всеки път след трагедия, властите бързо предлагат увеличения на наказанията. Причините могат да са много - за да демонстрират загриженост, за да отклонят упреците, че нищо не правят, за да намалят недоволството, за да изперат малко гузна съвест...

Но не и за да решат проблема. Сериозно, наистина ли някой мисли, че тези завишения ще проработят? Че надрусани хора, имащи се за безсмъртни зад воланите на двутонните си танкове, ще се трогнат? Или че неграмотни декласирани индивиди ще четат медии и ще си вадят бележки с колко години се е увеличило наказанието? Сериозно?

След едно от последните убийства писах, че сме стигнали границата на наказанията, след която те будят смях. А не страх. Какво да се предложи повече? Разчекване с четири коня? Повторно разчекване? Разчекване след обесване и разстрел? Какво още? Колко още?

Проблемът не е в размерите на наказанията.

Проблемът е в липсата на или недостатъчната превенция. Как така да направим, че да намалим шанса да се случват подобни трагедии. В какво да се изразява "превантивната карантина", която драстично ще намали загиналите.

Лесно е да се обвини майката на убиеца. Лесно е да се обвини бащата депутат на другото момче в колата, който побърза да се разграничи от него, за да оцелее политически. Лесно е. Но това отново ще е постфактум и няма да върне никого. А и са лични трагедии. Повярвайте ми, те вече са в ада. Техния си собствен ад. Не знам как успяват да заспят вечер. Не искам да съм на тяхно място.

Въпросът е какво можеха да направят институциите, за да се намали шансът за подобни трагедии. Превенцията включва много неща:

• Образование. Образованият човек има различна ценностна система в повечето случаи. И понякога се замисля повече върху последствията.
• Психологическа помощ. Все още у нас да се потърси такава помощ е признак на слабост, повод за подигравки от околните, предмет на пренебрегване от страна на институциите.
• Спиране на порочната практика за неглижиране на "малки престъпления". Ако детето от малко е научено, че всяка простъпка се наказва адекватно, може би като порасне ще се замисли повече върху последствията от действията си.
• Ефикасна система за спиране на тормоза над учителите. Трябва по някакъв начин да се спрат родителите да дават лош пример на следващите поколения.
• Адекватна система за проследяване на изпълнението на наказанията. Това, че всеки келеш започва да кара нормално в Гърция, не е показателно за келеша. А за начина на работа на нашите органи.
• Промяна на системата за финансиране на училищата. Явно всеки, който плати "дарение", може да настани който си иска, където си иска.

За наркоканалите, достъпността на дизайнерските наркотици, зарибяването на деца от ранна възраст, участие на полицаи или други представители на правоохранителните органи в наркобанди, даже не ми се говори. Ако това не се оправи, за какво вдигане на наказанията говорим?

Ако тези и много други области от обществения живот, които имат пряка връзка с израстването на един млад човек и превенцията на превръщането му в неволен или волен престъпник, не се подобрят, как очаквате, че вдигане на наказанията ще промени нещо?

Не мисля. Отново елементарно се атакуват резултатите, а не причините. Отново се наказва показно, а не се работи тихо за предотвратяване. До следващия случай. Жалко.

Мир на душите на убитите.

Дано да спасим следващите.

Текстът на Любомир Аламанов е от фейсбук.