Article_top

„Мразя те и се надявам да отидеш в ада!“ 

Юношите определено са ядосани на сегашното си положение. И често изхвърлят гнева си, като затръшват врати и жестоко обиждат родителите си, които жонглират между дома и работното си място или агенцията за безработни, притеснени как да успокоят потомството си, как да му помогнат и задачите по математика, и в спасяването на приятелства, където вече липсват физическите контакти, разказва "Вашингтон пост". 

Тийнейджърите реагират на карантината с гняв по много причини, споделя клиничният психолог Шери Кели. Не е само хормоналната буря, която се вихри в организма им. Напрежението у тях се трупа и поради невъзможността на контролират положението, в което се намират, прекалено многото време пред екрана и просто обикновена скука:

Тийнейджърите са ориентирани към действие. Те трябва да практикуват дейности, които да ги подготвят за зрялата възраст, като се концентрират върху личностното си развитие. Но в момента това е невъзможно, на всичкото отгоре към тях се отнасят като към деца с много малък контрол върху живота си в този COVID свят. Някои дори не могат да излязат навън. Други пък трябва да доставят пици, защото родителите им са загубили работа и семейството има нужда от доходи. Трети се грижат за невротичните си братя и сестри, докато родителите им работят на първа линия като медицински сестри и лекари. Това още повече може да засили безпокойството и негодуванието им. 

А то е породено от факта, че целите и постиженията, за които са работили от години, се отменят или отлагат за неизвестно кога: завършване на училище, тренировки и спортни постижения, абитуриентски бал, игри с приятели през пролетта, изпити, започване на висше образование през есента, среща с първата любов. 

Психологът предлага на родителите да посъветват тийнейджърите да направят списък на онези неща, които не могат да контролират, и онези, които могат:

"Не можете да контролирате пандемията, времето навън, какви домашни работи ви се дават… и ако харчите много енергия за размисъл върху тези неща, ще се почувствате още по-обезсилени и обезпокоени. Но когато се съсредоточите върху това, което можете да контролирате: в какви свои способности вярвате, какви думи използвате, докато говорите, за какво отделяте време и енергия - ще почувствате, че можете да упражнявате повече контрол над емоциите и живота си, което в крайна сметка ще ви накара да мислите по-позитивно.“ 

И още съвети към родителите:

  • Ако знаете, че детето обича да се чувства полезно, дайте му възможност да помогне на 92-годишната съседка (избягвайки физически контакт) или да измие колата. Така то ще получи усещане за собствената си значимост. 
  • Ако отиде на пазар само, но с маска на устата, ще почувства удовлетворение, че е упълномощено да свърши нещо. Ще получи усещане, че без ничия помощ и намеса може да контролира някои неща.
  • По-малкото време пред екрана и повече физическа активност могат да помогнат за подобряване на настроението му, затова не забравяйте, че ако някои тийнейджъри са по-самостоятелни, то други имат нужда от ръчкане да станат от дивана и да свършат нещо.

Според Шели тези жестове на доверие и поддържане на усещането за независимост са от решаващо значение за самоуважението и самочувствието на тийнейджъра в момента. 

Ние сме в кризисна ситуация, казва тя, но сега ни се предоставя възможността да моделираме по-отблизо поведението на подрастващите, да ги научим да се справят с мъката и страха с благодарност. Тази криза няма да трае вечно, но уроците, които преподавате на децата си в момента, ще продължат цял ​​живот.

Райън Федороф, директор по образованието в центъра за психично здраве за тийнейджъри и млади хора в Нюпорт академията, предлага още съвети: Бъдете състрадателни и слушайте истински детето си, когато говори за своите притеснения, защото дейностите, които то не може да изпълнява, наистина са изключително важни за него. Добре е да се съгласите, че то има право да е разочаровано и тъжно.

Попитайте го как можете да го подкрепите. Не се опитвайте да решавате проблемите, когато детето е разстроено. Просто покажете състрадание и съпричастност.

Децата наблюдават внимателно възрастните и ако вие сте обсебени и откровено притеснени от коронавируса или непрекъснато споменавате колко сте разстроени, че те не могат да следват нормалния си ритъм на живот, детето ще изпита още по-голямо безпокойство. 

И помнете - коронаапокалипсисът е опустошителен за възрастните, но неговото влияние върху пуберите е още по-силно. Защото животът, който трябва да започне днес, е на ръба да свърши. Поне така те възприемат днешната ситуация. И всяко усилие да ги разберем е сериозна инвестиция в бъдещите ни взаимоотношения с тях.

 

„Мразя те и се надявам да отидеш в ада!“ 

Юношите определено са ядосани на сегашното си положение. И често изхвърлят гнева си, като затръшват врати и жестоко обиждат родителите си, които жонглират между дома и работното си място или агенцията за безработни, притеснени как да успокоят потомството си, как да му помогнат и задачите по математика, и в спасяването на приятелства, където вече липсват физическите контакти, разказва "Вашингтон пост". 

Тийнейджърите реагират на карантината с гняв по много причини, споделя клиничният психолог Шери Кели. Не е само хормоналната буря, която се вихри в организма им. Напрежението у тях се трупа и поради невъзможността на контролират положението, в което се намират, прекалено многото време пред екрана и просто обикновена скука:

Тийнейджърите са ориентирани към действие. Те трябва да практикуват дейности, които да ги подготвят за зрялата възраст, като се концентрират върху личностното си развитие. Но в момента това е невъзможно, на всичкото отгоре към тях се отнасят като към деца с много малък контрол върху живота си в този COVID свят. Някои дори не могат да излязат навън. Други пък трябва да доставят пици, защото родителите им са загубили работа и семейството има нужда от доходи. Трети се грижат за невротичните си братя и сестри, докато родителите им работят на първа линия като медицински сестри и лекари. Това още повече може да засили безпокойството и негодуванието им. 

А то е породено от факта, че целите и постиженията, за които са работили от години, се отменят или отлагат за неизвестно кога: завършване на училище, тренировки и спортни постижения, абитуриентски бал, игри с приятели през пролетта, изпити, започване на висше образование през есента, среща с първата любов. 

Психологът предлага на родителите да посъветват тийнейджърите да направят списък на онези неща, които не могат да контролират, и онези, които могат:

"Не можете да контролирате пандемията, времето навън, какви домашни работи ви се дават… и ако харчите много енергия за размисъл върху тези неща, ще се почувствате още по-обезсилени и обезпокоени. Но когато се съсредоточите върху това, което можете да контролирате: в какви свои способности вярвате, какви думи използвате, докато говорите, за какво отделяте време и енергия - ще почувствате, че можете да упражнявате повече контрол над емоциите и живота си, което в крайна сметка ще ви накара да мислите по-позитивно.“ 

И още съвети към родителите:

  • Ако знаете, че детето обича да се чувства полезно, дайте му възможност да помогне на 92-годишната съседка (избягвайки физически контакт) или да измие колата. Така то ще получи усещане за собствената си значимост. 
  • Ако отиде на пазар само, но с маска на устата, ще почувства удовлетворение, че е упълномощено да свърши нещо. Ще получи усещане, че без ничия помощ и намеса може да контролира някои неща.
  • По-малкото време пред екрана и повече физическа активност могат да помогнат за подобряване на настроението му, затова не забравяйте, че ако някои тийнейджъри са по-самостоятелни, то други имат нужда от ръчкане да станат от дивана и да свършат нещо.

Според Шели тези жестове на доверие и поддържане на усещането за независимост са от решаващо значение за самоуважението и самочувствието на тийнейджъра в момента. 

Ние сме в кризисна ситуация, казва тя, но сега ни се предоставя възможността да моделираме по-отблизо поведението на подрастващите, да ги научим да се справят с мъката и страха с благодарност. Тази криза няма да трае вечно, но уроците, които преподавате на децата си в момента, ще продължат цял ​​живот.

Райън Федороф, директор по образованието в центъра за психично здраве за тийнейджъри и млади хора в Нюпорт академията, предлага още съвети: Бъдете състрадателни и слушайте истински детето си, когато говори за своите притеснения, защото дейностите, които то не може да изпълнява, наистина са изключително важни за него. Добре е да се съгласите, че то има право да е разочаровано и тъжно.

Попитайте го как можете да го подкрепите. Не се опитвайте да решавате проблемите, когато детето е разстроено. Просто покажете състрадание и съпричастност.

Децата наблюдават внимателно възрастните и ако вие сте обсебени и откровено притеснени от коронавируса или непрекъснато споменавате колко сте разстроени, че те не могат да следват нормалния си ритъм на живот, детето ще изпита още по-голямо безпокойство. 

И помнете - коронаапокалипсисът е опустошителен за възрастните, но неговото влияние върху пуберите е още по-силно. Защото животът, който трябва да започне днес, е на ръба да свърши. Поне така те възприемат днешната ситуация. И всяко усилие да ги разберем е сериозна инвестиция в бъдещите ни взаимоотношения с тях.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?