България и Европейският съюз продължават да подкрепят Република Северна Македония и Албания по пътя им за присъединяване към общоевропейския блок. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов, който даде брифинг за медиите веднага след срещата на върха ЕС-Западни Балкани. 

Страната ни е успяла да запише в приетата днес Декларация от Загреб, че важно условие пред Северна Македония остава изпълнението на договора за добросъседски отношения с България, се разбра от думите на Борисов. Той изрично благодари на всички държави членки, които са подкрепили този член в декларацията. 

"Имаше недопустими изказвания в последно време от Северна Македония, че България била фашистка държава, че спасила само българските евреи, а не македонските. Това е гавра с народа, с църквата, с хората, които са лягали на релсите. Нека си водят предизборната кампания, но не за сметка на България. Ние твърдо държим на историята, както сме записали в Договора за добросъседство", ядоса се Борисов. 

Накратко - от думите на премиера стана ясно, че България продължава да подкрепя присъединяването на Македония, но ще изисква адекватното изпълнение на договора за добросъседство. 

Конректната точка, в която е записано изискването на България, а и на Гърция, е следната:

"ЕС изцяло подкрепя ангажимента на партньорите от Западните Балкани за приобщаващо регионално сътрудничество и за укрепване на добросъседските отношения, включително с държавите членки на ЕС. В това отношение продължава да бъде важно двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за добросъседски отношения с България, да се прилагат добросъвестно и с осезаеми резултати. Необходимо е да се положат допълнителни и решителни усилия за помирение и регионална стабилност, както и за намиране и прилагане на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения на двустранните спорове и на въпроси между партньорите, свързани с наследството от миналото, в съответствие с международното право и установените принципи, включително Споразумението по въпроси, свързани с наследяването. Приветстваме неотдавнашното назначаване на специалния представител на ЕС за диалога между Белград и Прищина и други регионални въпроси, засягащи Западните Балкани.

Борисов обърна внимание, че трябва да казваме Република Северна Македония, а не само Северна Македония, защото последното било само географско название, което не било приемливо за България.

И още - Борисов обясни, че ЕС е отделила над 3,3 млрд. евро за Западните Балкани за справяне с последствията от коронавируса. Той реши да направи тази вече известна вметка, защото на хората им правело впечатление минималните помощи от трети страни, но никой не говорил за ЕС.

Очаквано без дата за преговори със Скопие и Тирана

Както се и очакваше, не бе взето решение за дата за започване на преговори със Северна Македония и Албания. В декларацията дори не присъства думата „разширяване”.

Решението за започване на преговорите с двете страни бе взето още на 24 март. Самото начало обаче се обявява на първата Междуправителствена конференция, последвала представянето на преговорната рамка от страна на Еврокомисията.

Важността от спазването на договора с България и споразумението с Гърция бе изтъкната и от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. 

От изключителна важност е да продължават реформите във всички страни от Западните Балкани, допълни той. Особено внимание трябва да бъде обърнато на върховенството на закона, зачитането на ценностите, борбата с корупцията и организираната престъпност. Това е от съществено значение и е в полза на гражданите и хората и изобщо.

Западните Балкани помагат на ЕС срещу коронавируса

„Западните Балкани са абсолютен приоритет на ЕС и на моята Комисия. Те принадлежат на ЕС и в това няма никакъв спор”, заяви председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

По тази причина тя смята, че ЕС има специална отговорност в помощта за партньорите си от региона.

И това е особено вярно, що се отнася до последиците от коронавируса, продължи Фон дер Лайен.Тя изтъкна, че има немалко примери на солидарност и в двете посоки по време на пандемията.

Председателката на ЕК специално благодари на страните от Западните Балкани за проявената от тях солидарност. И припомни как албански лекари са отишли да помагат в Италия, а Сърбия и Черна гора са оказали голяма помощ в репатрирането със самолети на блокирани граждани на ЕС.

Сърбия има и друга заслуга. На 4 май ЕС събра дарения в размер на 7,4 милиарда евро за борба с COVID-19. Половината от сумата е събрана от „Екип Европа”. Като обеща помощ от своя страна, Белград стана част от този екип.

ЕС също така включи региона в инициативи, обикновено „резервирани” за страни членки, продължи Фон дер Лайен. Такива са например съвместните обществени поръчки за закупуване на маски и дипателни апарати, както и „зелените” коридори, по които през вътрешните граници преминават с предимство камиони с храни и лекарства.

ЕС готви инвестиции в региона

Председателката на ЕК обяви и какво ще бъде направено в бъдеще:

„Щом оставим зад гърба ни кризата с коронавируса, ЕС ще съпроводи дългосрочното възстановяване с икономически план за инвестиции. Очаквам той да бъде представен по-късно тази година, защото той, естествено, е свързан с нашия европейски бюджет. Но вече мога да ви кажа, че самият план за инвестиции ще бъде фокусиран върху необходимата транспортна и енергийна инфраструктура за взаимно свързване на нашите региони, а също така и върху нашите главни политики като Зеления пакт и Цифровия преход, които също ще бъдат в основата на възстановяването.”

Накрая Фон дер Лайен говори за свободата на медиите. Тя изтъкна, че наличието на свободна преса също е крайъгълен камък на демокрацията в европейската ДНК. Ако искаме да се борим срещу дезинформацията, ни е необходима силна и свободна преса. Същевременно тя ще помогне на страните от Западните Балкани да постигнат добри резултати в реформите.

Хърватия иска статут на кандидат за Босна

Хърватия смята, че Босна и Херцеговина заслужава да получи статута на страна кандидат.

Това заяви хърватският премиер АНдрей Пленкович. Страната му е ротационен председател на ЕС и отдавна се готвеше за тази среща на върха. Форумът обаче бе трансформиран във видеоконференция поради коронавируса.

„Трябва да продължим да я подкрепяме в процеса на реформите, но също така и по пътя й към ЕС. В този контекст поставихме въпроса за равнопоставеността на трите конститутивни народа и други народности в Босна и Херцеговина, най-вече позицията на хърватите в тяхното представяне в най-висшите институции на страната”, каза Пленкович.